Като между ръцете на мъж с дълги пръсти, проблясващи пръстени, огънчето гори и аз се навеждам, за да запаля тютюна си. Бунтарската музика кънти в мен и нося черно, абсолютно черно. И какво като преди си ме искал, защо не ме искаш сега? И кой сега си, и кой ще бъдеш утре? Осведоми приятелите си преди отново да смениш кожата.
Тази тук не я познавам, стои нагло в обятията ти. Демоните се стичат през очите й, какво харесваш в нея? Не те ли плаши очевидно заплашителният й външен вид или смени себе си за нея. Казват, че била свестен човек, въпреки всичко - реална. Така реална както косата й, както й кожата й, както това, което виждам в нея.
Така погледнато приличам точно на нея, може би дори съм тя. Тази малка дама в ръцете ти, която прегръщаш. Това момче, наистина ли съм аз? Или съм жена създала своита навици да крачи сигурно по земята, да носи белезите си явно открити, на показ. Погледни я по-добре, хиляди са минали през живота й, отвън й го личи. И все още преминават сенки зад очите й. Тя е момиче, което не плаче колкото и силно да я настъпва кавалерът й, тя е човекът, който се смее на падението, дори ако е паднала напълно неелегантно по задник. А после се изправя като безсмъртен, изтупва се и продължава. Нека ти кажа още няколко неща за това произведение на техниката, което се иска гайка по гайка да разглобиш и осъществиш. Тя не е просто предмет или някаква скъпа добавка, която да разнасяш под ръката си за пред другите. О, не, подобна грешка ще ти струва скъпо, не само цената, но и за твоите очи. Тя не е нещо, което няма да има право на глас и да си мълчи когато й кажеш.
О, не, нека ти кажа какво е тя. Тя е нещото, което ще носи теб като окраса до себе си и нещото, което ще спори с теб, захапало задника ти без да пуска, до край. Миг покой няма да имаш да спориш с тази отрова дори за нещата, в който си мислиш, че си по-вещ. Но никога няма да си, защото никой не е по-вещ от една вещица. Тази измамница, ще съсипе с чава си всеки, с когото я запознаеш и ще си присвои душата му, никога няма да мълчи и винаги ще разкарва всяко застояло дапи в живота ти. Но пък няма от какво да се оплакваш, няма да ти бъде скучно. Нито за миг, най-малко в моментите, в които тя ще е върху теб или под теб или до теб. Не я притежаваш, така както не притежаваш живота си. Не я управляваш, така както не управляваш съдбата си. Остава ти само уважението и силата да бъдеш запомнен с нещо лично твое.
И какво като тя е по-рзлична от всички останали и какво като виждаш всички милион разлики. И какво като тя се усмихва над кафето си, над шоколада си, какво ако пази хиляди тайни дълбоко заровени. Какво ако миналото й е пълна мистерия и белезите виещи се по кожата й са кратка история на отдалечено кърваво, двуостро минало с кокалчета покрити с полепнала кръв от нечий череп. С пръсти издраскани от нечии нокти. Виждал си я и преди - тя е момичето, което продава в супермаркета и носи лепенка на лицето си, прикрита с косата й, а когато я видиш извън магазина, на улицата държи момиче под ръка и я целува. Спираш се, докосваш периферията си и й се покланяш, тя е велика! Тя е момичето, което носи синини по ръцете си от нечии пръсти или навежда скули в тъмного, за да не видиш очите й. Тя е момичето с лепенките по пръстите от дълбоките прорези от ножа за лук вкъщи. Виждаш ли как тя притежава всеки? А какво имаш ти?

Когато видите, че наближава пропаст, теглете една черта на 5 сантиметра от ръба! После се напийте и я прекрачете!

Скъпа, аз потънах. И после си поех въздух, забравила да си спомня, че още не съм изплувала. Между зъбите ми потече кръвта и в тялото ми нахлуха интригите.
Пак имам кво да кажа, има думи неказани, още няколко стотин легенди недоразказани.
Но въпреки всичко има нещо, което трябва да знаеш. Дори то да не стигне до теб, дори да остане само за очите ми, трябва да ти го кажа, тук и сега, да ти разкажа какво ми се случи, за да ме разбереш. Не е нужно да ме познаваш, а само да знаеш какво значиш за мен. Ще трябва да ти кажа истината сега, защото сега има най-голяма стойност, ще трябва да ти дам искреността сега, защото сега ще й бъде отговорено с вярата. Сега, когато всичко е по-истинско и познавам лицето на липсата.
Отне ни толкова време докато разберем. Но трябваше да си признаем, преди да разберем. Преди напълно да осъзнаем, че съдбата се е намесила в животите ни без да ни пита, без въобще да поиска простосмъртното ни мнение тя ни беше завлякла до дъното на душите ни и ни даде това, което искахме. Дори някои от нас да не знаеха, че искат точно това, нали.
Помниш ли какво беше другото, което ми каза Не знам какво се случи, последваха и много други "не знам". Никога не съм вярвал в любовта от пръв поглед, не знам какво се случи...

Дали съм мразил някога...дали обичал съм ?!
Или лъжи твърял съм,или истината отричал съм ..

Налей ми питието, за да разкарам горчивината от живота, да убия жаждата и да хвана себе си за врата, да усетя пулса и колко лесно може да бъде спрян.
Губил ли си, читателю, някога мечтите си? И питал ли си се някога какво да направиш, за да не се удавиш в собствената си омраза? Надявам се, че не ти се е налагало, не е красиво. Бях там, читателю, бях там и търсех нещо, което да ме изкара от дъното, да хване ръката ми и да донесе светлината в моят живот. И го намерих, без да осъзная напълно.
Запомни това, ако можеш. Че бях никъде и после се озовах някъде, че точно сега имам толкова много да ти разкажа, колкото през никой друг път в живота си. И точно сега се съмнявам най-силно в себе си, запомни, че имам нужда някой да ми напомня, че куража е най-силното, което имаме. Но точно сега има нещо над него, нещо над моите усещания и възприятия, нещо, което ме издърпа от водата. Нещото, в чиито зелени очи се взирам и очаквам да намеря отговорите на всички въпроси. Нещото, чиято коса се къдри много сладко по краищата и те кара да завиждаш, че и ти нямаш такава. Нещото, което е отражение на теб самият и прави теб щастлив, за да те отрази в последствие.
Имам и още да ти кажа - света е грозен. Това и сам го знаеш. Но света има планове, не само за теб и мен, не само за тях двамата, не само за болката, която ни съсипва отвътре. Не само за щастието, което кара кожата ти да свети. Не, той има планове за всичко, което извършваме и за всичко, което ще извършим. Така, че бъди сигурен, че това няма да завърши така, няма и да започне така. Настоящето ще се промени в зависимост от действията ни, както и от бездействията ни. Трябва да запомниш и, че ще бъде трудно, дяволски трудно! Ще изисква кураж, топки и търпение. Много търпение. Но, за да имаш силите да научиш последният урок няма да ти позволя да забравиш колко сладко ще бъде спечеленото време и възможности. Просто няма да ги пропуснеш, защото сега ще има някой друг. Някой със своите странности, който ще ти пречи да се въртиш докато спиш и някой, който ще ти се смее когато се ядосваш. Някой, който може би другите хора ще гледат странно, но ще свикнеш, вярвай на този някой, той иска да бъде точно такъв. Не само му вярвай, имай му пълно доверие, защото ти обещавам, че докато аз съм този някой, няма да те предам, няма да те прецакам, няма да те подведа. Стига само да имаш сляпото доверие в думите ми.
Ще трябва да запомниш и, че аз не съм като теб, най-малко пък аз знам причините. Че понякога се чувствам като просто едно дапи в живота ти, ще можеш ли да промениш това. Ще можеш ли да ме превърнеш в нещо повече от просто образ, ще можеш ли от мен да създадеш спомен, настояще - а бъдеще?
Но нека бъда, нека бъда твоето дапи, защото само аз знам как ме караш да се чувствам. Да искам да те предпазя от света и неговите грозни лица, да искам винаги да изричам любимите ни думи светиш като крушка. Защото ти светиш, хлапе, нещо вътре в теб излъчва светлина, чиято причина наистина ли съм аз? Запалвам цигара и виждам първият дим, вдишвам дълбоко аромата, който не усещам така добре и знам, че сега нищо не е важно. Тази усмивка, хлапе, защо гледам на теб сякаш си направен от захар, а ти ми се смееш и ми казваш, който не е вярвал в любовта, ряпа да яде. Има нещо в теб, сигурна съм, че има. Може би не е толкова видимо, нешлифовано и истинско, но това е красотата в него. Нещото, което си мислех, че вече не съществува на света, а е само поза. Останах оправдана.
Обичам начина, по който търсиш частичката от себе си в мен.

Пак съм аз.
Едно време ти исках колички и най-вече камиончето на съседа. Един път ти поисках и кукла. Но тази година мили ми Дядо Коледа малко позакъснялото ми писмо ще бъде за нещо друго, което искам. Тази Коледа ще бъде за хората, които повече от мен се нуждаят от подаръците ти. Те бяха много, много непослушни деца, но са неориентирани, разочаровани и объркани. Така, че моля те разбери ме и се смили над тях опрощавайки греховете им.
 
На Файър донеси, ако може малко повече вяра в себе си. Не, че тя не си вярва, но е говеждо и все скача с рогата напред, а после като тъпо осемкрако си бие главата в стената. Бъди добър с нея, може и да греши често, но заслужава да й се случи хубаво.
А на онази Кукла свързана с предишната, ами на него донеси малко повече сила. Да изтърпи, да прости, да преглътне. Знам, че най-много от това има нужда Дядо Коледа, много добре го знам.
На Ян ако можеш донеси душевно удоволствие. Тя го цени най-силно от всички и знам, че всеки миг злобарско удоволствие би струвал много за нея, но й донеси и малко вътрешно споделено щастие. Може и хич да не иска да си го признае, но се нуждае от него.
На Лени занеси мъничко светлина в бурканче. Открадната от слънцето, тя ще озари нейният живот, защото това е от което се нуждае тя. Малката светлина от човешките сърца, за да прогони демоните, които са я хванали за гърлото. Вярвай ми, Дядо Коледа, тя не ще желае нищо материално по-силно от това.
На Ники можеш да му занесеш желание. Защото Дядо, той има много да учи, едва в началото на огромна промяна в живота си е и има толкова много да се измъчва и да се опитва. Дай му желанието и му покажи как да го използва, за да го държи в моментите дори когато му се иска да крещи и да прати всичко по дяволите.
А на моето старо слънце прати спокойствието. Той има нужда да си спомни, че има за какво да живее и, че нещата, които иска са достъпни и го чакат точно там, където не очаква. Покажи му, че когато е спокоен времето минава по-бързо и вижда света по-ясно от всякога.
На Хари му прати една вещица. Той трябва да види другата страна на света и да я оцени, а не да я завира в ъглите на съзнанието си. Трябва да види, че там навън има същества, забавни, страшни и различни, които ще го научат да живее, както досега не е.
Ще те помоля и за един човек, който ще е сам на Коледа. Човек, който ще се заблуждава, че не е самотен, но ще бъде. Моля те Дядо Коледа, този човек обичам вече дълги години наред, помогни му да си спомни, че ценностите в живота не протичат само между двама души, а между много.


С пълното си съзнание, Дядо Коледа ще те помоля и за тези души, които се нуждаят от нещо различно.
На Русата прати нещастие. Покажи й, че живота може да е мизерен и грозен. Тя има нужда да се научи, че може да е светло. Има нужда да види, че живота й е добър и няма от какво да се оплаква. Има нужда да оцени семейството си, а това е тъжно Дядо Коледа. Помогни й.
На онзи с големият нос, който не бива да се назовава прати много мъка. Защото той никога не е искал да се учи, а винаги само да се перчи. Така и не спря да си мисли, че света е негов и той е най-добрия. Това не бива да се поощрява, Дядо Коледа.

На мен Дядо Коледа. За себе си искам да изпитам удоволствието да видя приятелите си щастливи и изпълнени. Да знам, че са получили това, което искат и го оценяват. Мога само да си пожелая да направим тези празници достойни за запомняне, защото сега сме заедно дори и разделени. Сега сме заедно въпреки, че се страхуваме и въпреки всичко, което е между нас. Сега сме заедно, Дядо Коледа. И сме по-силни от всякога.

Еднакви ли сме или напълно се различаваме? Кои наистина са нещата, които ни държат заедно.
Дай ми отговорите на тези въпроси, само за това те моля. Но не получавам отговор, нито бегъл знак на знание. Кога познанието напусна и мен и прибягнах до услугите на другите. Виждаш ли димът, който излиза от мен, отражението на душата ми изрисувана с мастилото пропито в кожата, метала по пръстите и в кожата, дългата лилава коса. Стреса, който предизвиквам у хората. Виждаш ли това у мен или виждаш дявол без рога. Червената ми кожа на божий син заробен в ада. И аз някога като теб била съм чист организъм. Преди да започна да се бия, да троша глави, още преди да вкуся собствената си кръв от разбитите ми устни. Някога преди когато ставах от леглото и плачех цяла сутрин изминавайки нечовешкият път до училище пеша. Сама. Виждаш ли образа, който градя, как съставям дълбокото на повърхността. Как се превръщам в отражение на себе си, виждаш ли лицето на доверието.
Вярваш ли ми. Смееш ли, наистина.
Всичко направи, но не ми вярвай. Не оставяй живота си в ръцете ми, не оставяй светият си тупкащ орган под моята стража, може да ми доскучае. Не прави грешки когато си около мен. Нима не виждаш, всичко това е преработената версия. Компютърният плъх във мен крещи като лабораторна мишка. Ще разглобя душата ти на съставните й части, поставяйки платка до платка, болт до болт. А после ще забравя как да те сглобя. Ще те създам отново, индивид, различен, обезобразен. Такъв като мен. Прероден в торнадото от спомени, черни на хиляди фонове. Няма да си изпитал по-хубаво от това. Очернен - истински, намразил оптимизма - реалист. Ще трябва, копеле, да ми благодариш.
А ти виждаш само черен дим във думата спомен, ще започна рими и рап да редя за всеки твой стон. Наричай ме както пожелаеш, дали съм Дева Мария или демон с лице изкривено, с димната си кожа пълзя по теб, увивам се около греховете ти. Толкова зависим да видиш нормалното. Овчица сред стадо овце - бял, спокоен, реален. Толкова чист и така недокоснат, а аз точа лиги, точа своята наваха докато спиш и гледам дългите ти мигли. Повдигам брадичка и какво ти мисля, хлапе, какво ти мисля.
Не ме гледай когато ти се усмихвам, тогава най-страшното присъства. Групата психота не спират да рисуват във главата ми, имам ги от всичките - музиканти и танцьори, гангстери и стриптизьори. Сякаш се събличам и после неговата кожа обличам. Не е толкова трудно като си го помислиш. Дали съм нравствен образ вързал косата си високо и нося шапка и червилото по устните ми лепне от черешовият аромат и басът ме преследва. Какво виждаш в мен точно сега, когато нямам грим и ме събуждаш в леглото защото сме се успали, усещаш тръпката, че си се събудил на сантиметри от мен. Какво виждаш в мен предната вечер когато унасяш се прегърнал ме сякаш съм твоят спасителен сал, а аз дрезгаво нашепвам ти истории опряла буза в топлото ти рамо. Човешко същество, нали.
Просто едно момиче, което нахлу в живота ти и го разруши. Съсипа всяка представа за нормален скучен живот и предълга любовна връзка. Едно момиче, което видя с изгрева на един ден, който опитваш се да се излъжеш - не си спомняш. О, помниш я толкова добре. Тази красота отпуснала глава на рамото ти, дългата й коса разпиляна по теб и черният грим натежал на очите й, огромните мигли, в който се взираше. Помниш ли колко искаше да я целунеш.
Обичаш я, хлапе. Както наркоман обича дозата. Обичаш я въпреки целият кошмар, който я преследва като сянка, въпреки веригите, които носи по себе си, въпреки товара, които мъкне с мазохистично удоволствие. Обичаш как говори, обичаш трапчинката на лявата й буза, търсиш очите й. Но си идеалист, хлапе. Страхуваш се, че това чудовище в леглото ти ще се събуди и ще те помете.
И по-добре се страхувай.
Страхуваш се, че тази дрога ще се окаже твърде силна за теб и ще те погуби. Толкова те е страх, че това екзотично, мрачно, дяволско изчадие ще е над теб. А толкова сладко и силно искаш да се превърне в част от живота ти. Да я опитомиш, да я имаш за себе си след като никой наистина не я е имал. Да имаш шанса и правото да я докосваш, целуваш непрекъснато, да я наложиш над другите. Искаш я, нали. Виждам го в очите ти. Душата ти гори, хлапе.
Душата ти гори!

Come and be my best.
Кълна ти се, строши главата си в стена. Хиляди пъти се изправяй, за да паднеш отново. И хиляди пъти после се надсмивай. Злобарствай, клюкарствай, предавай и руши. Съсипи основите и на невинните сипи. Предай се, за да усетиш чувството, а после излъжи. Спомни си и най-сладкото и най-горчивото. Годините са прелетели покрай теб, живеейки. Дишайки през собствените си пори. Но сега искам едно от теб. Едно, което търсиш като дрогата, която поддържа те. Едно, което те разочарова, разбива те. Белите ти дробове пълни с моят дим и душата ти почерняла от моята болка. Всеки път когато прегръщаш ме и си мълчиш. Хиляди неизречени "обичам те" и на хиляди хора няма да простиш. Знам, че те има защото си там. Знам, че те има защото съм сам.
А кой друг по-добре от теб ще ми услужва. Ритник в задника, крясъци, псувни и малко нужда. Кажи ми когато греша, мълчи, когато съм прав. По дяволите, удари ме когато страдам. Нужда имам и нуждата задоволявам. Така безплътно, егоистично, силно, садистично, така сладко сексуално и много интимно искам да съм с душата ти. Най-святото да имам и да го стискам. Силно до себе си да те притискам. Без за миг да се завърна, докато дните изминават. Чувствам, че си там. И за теб ще се обърна.
Присъстваш сега и ме лишаваш от себе си когато те искам. Отнемаш ми всяка надежда, всяко сломение превръщаш в светото ми наказание. Мазохистично превъртам в душата си фактите и те виждам как около мен се обгръщаш. Сякаш от огъня, който гъделичка лицето и раменете ми.  Знам, че чувстваш. Знам, че мастилото мърда под кожата ти като жива шипеста риба. Знам, че изпитваш огъня в пръстите си и тази човешка болест стяга сърцето ти. Знам какво обичаш и какво мразиш, знам, че прекарах половината си живот учейки и все още вреш носа ми в учебниците.
Но вече знам толкова много. Научих толкова трудно. Толкова катран се изля върху мен, а трябваше ли? - питам аз със поглед. Трябваше! - ми отговаря твърдо тя. И съди ме когато се препъвам и подкрепя ме когато продължавам. И за момент ще спреш, за да се завърнеш пак! - я чувам да шепти, а светлината в мен кипи. Прогаря ясните ми представи и съмнението опъва дългите си крака върху масата. Засадило се е копелето на трапезата ни, наблюдава ни опрял връхчета на пръсти и само сипва. Сипва и ни се усмихва. Успява ли?
Успява. Все още ни хваща и ни удря главите една в друга. Дрънчи и после смях настъпва, докато ада на се отвори и се изправим заедно срещу него. От баса ухото ми кърви, хиляди мизерни случки и хиляди спомени да ти разкажа. Хиляди повалени еднополови, хиляди пешки съборени. И ти няма да си по-различен. Не, няма да бъдеш.
Но има нещо във това хлапе, Файър, има нещо в него, което искам да аз притежавам. Оставам тук и само обещавам. Но искам да го притежавам. Този огън. Знам, че знаеш.

Всички познавате Владо. А символите за него във Фейсбук са обидно малко.
Абсолютно сигурна съм, че всички ще се съгласите с мен, че когато става дума за този индивид, който някак е помогнал на всички нас, едно изтъркано "ЧРД" не работи. Така, че нека всички заедно попеем Happy Birthday to You и после му кажем, че не сме забравили какво е направил за нас.
Защото той е усмихнал над половината от вас, накарал ви е да се замислите, помогнал ви е в моменти, в които сте имали нужда от просветление. Дори да е водил някой безсмислен разговор, за да ви угоди пак си заслужава признанието. За други от вас, като мен, пък е станал персонално близък в последствие на какво ли не. За мен Владо беше колега, приятел, помощник, трън в задника когато не ми даваше да използвам промяната :D ...

"Картичката" е специален поздрав за него понеже ми се оплака, че му било скучно. Ето ти повод, Владо да издържиш сивото ежедневие и да станеш свидетел на едно от най-великите неща, които се очаква да дойдат. А ако не дойде, поне ще преосмислиш живота си.
И не на последно място! Честит Рожден Ден от мен и всички, които са зад мен казвайки ти това. Много вдъхновение е нещото, което ще ти пожелая. Хората, времето, настроенията, които да са ти вдъхновение, за да продължаваш ти да вдъхновяваш другите. Търпението го имаш повече от всички нас взети заедно, така, че това което следва е - кураж. За всичко трябва смелост, а ти според мен трябва да рискуваш за повече неща ;)
И последно, но не на последно място - Надсмивай се повече над живота!

19'11

Красотата не е относително понятие, не и в света, в който живеем.
Тези, които никога нищичко не могат да изразят си служат с най-лесното измъкване "това не може да се обясни с думи". Измишльотини. Всичко може да се опише с думи, с извинение за бедността на речника ви, мързела или липсата на ясно усещане не означават, че нещо не може да се опише. Всичко може да бъде описано и представено в писмена форма. Или знаеш как да го направиш или не.
Какво правиш когато мълчиш? Или си забравил да извършваш която и да е от тези функции? Забравил си какво е да стоиш на място, да си с някой друг, да не можеш да му кажеш дума. Забравил си, че си толкова забравил, че освен говоренето единственият начин да промениш нещата е да скочиш на другия.
Гладът така ни е погубил, превърнал ни е в прости, отвращаващи, първобитни животни. А се мислим за велик организъм. Най-великият. И какво толкова ни прави велики, това, че сме погубили целият си разум и успехи и се връщаме към животинското непрекъснато?!

Една приспивна песен разнася се над закъснелите ни вечери, милиони интриги на провал обречени. Тихо рокът се влива във вените, кръвта изтича, изтичат проблемите. Преобразяваме се в много блясък и скрити зад грим и помпозност, оседлаваме демоничните си коне с черепни кухини вместо очи и яздим до пълният край, до самото забвение. Малко по малко изчезват и чувството и времето, и усещанията, и болката, и спомените. Всичко заличено едно след друго отпада и се изгубва в златният прах. Потрепва в размазaният фон на пространството, а после болезненият шум от загубеното, изпуснатото, пречупеното. Пресягаме се за да хванем този момент, да го задържим и да го обичаме, да го преповтаряме непрекъснато в главата си. Да се връщаме и да помним все така живо картините, аромата, който се пропи в косата ми, допира, който забравях все по-силно с всяка секунда опит да се върна, избледняването на изгрева. Прокънтя неговата сивота, избледня в нюанса на синьото и накрая се изгуби в пълната празнина. О, толкова много ли искам, да се върна, да поставя тялото си в същият градус, просто да стоя и да гледам, да усещам, друго не искам. Да се насладя отново на този момент. Така бързо осъзнаваме, а така бързо се предаваме, намираме се на върха на успеха си.