На милион парчета, на милион места. Колко точно далеч стигат успехите и неуспехите?
Прекалено далеч или прекалено близо. Или отговорите са толкова трудни за откриване, че умишлено избягваме да ги търсим. Или просто няма значение. Да, няма значение.
Това ще да е, дълбокият отговор, който се крие зад въпросите, нервите, подозренията и на моменти чистата до съвършенство омраза. Без значение насочена към кого.

If your eyes could speak, they would tell me...

Все ми казват, че такова нещо като случайност нямало. Абе, сигурни ли сте? Не, че споря нещо ама напълно ли сте сигурни? Щото на мен или ми се случват егати неслучайните случайности или някой горе ме обича и ме мрази с конкурентна сила.
И да си дойдем на думата - освен случайности какво друго се крие зад очите на някой непознат? Хипотетично....
Хипотетично този срещу теб може да е следващият ти приятел. Странно е, че поскоро все по-често се замислям и осъзнавам, че има една тънка линия, която създава думата познат. "Познатите не се докосват" - все това ми се върти в главата. Физически говоря, познатите сякаш избягват да се докосват. После тази граница се размива под влиянието на един от двамата и познатите прерастват в приятели, които се прегръщат, стискат си ръцете, правят си жестове и някак искрено търсят физически допир с другият. Но до стъпката "приятел" се доказваш във всяка стотна от секундата. А е така шантаво да осъзнаеш, че в един момент търсиш не само физическо докосване с другият, а и той го търси. Усещаш как задържа ръката ти когато се ръкостискате, как се приближава към теб несъзнателно.
Хипотетично този същият може да бъде човека, който ще ти пречи да спиш известно време след като си го видял. Ей така парещо ще ти напомни за нещо, ще те потресе или ще те подпали. Защото ти харесва, защото ти е безразличен или защото ти е антипатичен. Хора много, чувства много, реакции милиони, кой знае какъв душевен подарък ще получиш от човека срещу теб.
Хипотетично може да получиш и трясък от Зевс и същевременно стрела в задника от някой Купидон. Кофти комбинация е за изтерзаната ти душица, но ако я получиш сякаш ти просветва, света става по-обнадежден, приятен, забравяш какво мрънкало си за момент и вземаш, че ставаш по-добър човек. Плещиш забравяйки си да си поемеш дъх, никой освен теб самият не те разбира и сънуваш ли, сънуваш. И се терзаеш ли, терзаеш.


Хипотетично, Nezzo, хипотетично, зад онези очи видя последното, но после те тресна първото и накрая осъмна с второто. Възможно ли е, а? Или е просто съвпадение?

Или поне така казват, но на мен не ми се вярва. Де всичко да бе така последно оставащо.. и после какво?
По обяд, от интернет кафето на университета, в един мрачен смотан четвъртък, в който много ме боли главата, иска ми се да се върна в общежитието и да си легна, да се наспя като бял човек и да не мисля за утре. Е, пак казвам, де да беше толкова лесно.
На вас какво ви се иска днес? Ама точно днес? Да е по-хубаво времето, трафика да не е толкова натоварен, да има какво да облечете, нещо да ви усмихне?

Много ме питат как е на 19. Казвам, че разликата се усети на 18. Някои също така ми пожела да стана много, много добър блогър. Не веднъж съм чувала хора, които ме четат да казват, че аз съм детето на блогосферата и всички израствате с мен, малко по малко, пост по пост, дума по дума. Успех по успех, училище, книжка, университет, рожден ден.. успех след успех. Гордеете ли се с мен? Какво можете да кажете за мен? Едни казват, че не си поплювам и това им харесва в мен, други го смятат за излишна прякост. Някои ми казват, да не спирам да бъда все така борбена, силна и непреклонна, други биха ме описали като инат.

Е, драги ми читатели, колкото и там да сте вече, кажете ми, коя е Nezzo и тя ще ви каже какво сте разбрали за нея вече почти три години. Не е ли това равносилно на факта колко обичате мен като блогър, начина по който пиша, начина по които продължавам. Tell me if you dare!