Този пост започва по два начина:
Благодаря на Точка.
И се извинявам на Ицо.
Те си знаят.

Рядко ми се случва всички "литературни колеги" да се изразяват толкова категорично по някое заглавие. И на тази книга бързо й бе лепнат етикета "Страхотна е, прочетете я!". Само дето или колегите ми са ослепели или са загубили напълно чувството си за добра литература...
Очаквате това да е добра книга за сравнително интересна любовна история, която едва ли не ще преобърне живота ви след като всички литературни магнати тръбят, че трябва да я прочетете. Моля ви се. Не им вярвайте неприкосновено винаги. Те понякога и лъжат.
Не са се намирали много книги, които да ме отвратят още в началото си. Обикновено се случва когато онзи просташки стил на писане просто излезе от страниците и се питам "какво по дяволите?". Нужно ли е да чета книга, която не само звучи, но сякаш и умишлено е написала от лицето на пъпчив тинейджър, който е толкова загубен, че впрягам всичките си нерви да стигна до края. Сега ще кажете "това е ефекта". Сигурно така е било преди ефекта да се превърне в дефект и една страхотна история да се превърне в дневника на някой потенциален сополив самоубиец.
Грубо и заслужено пращам тази книга в провалите на литературата защото категорично си го заслужава и всичките хвалебствия се оказват празни дрънканици. Казах си, че ще й дам шанс до края, за да видя дали случайно точно на последната страничка няма да намеря онова, за което всички са говорили. Мнее, никакъв шанс.
Единственото й предимство е, че се чете бързо, но на моменти ми беше толкова скучна, че прескачах цели глави. Просто казано историята е била замисляна добре, страхотно дори, любовта на някакъв сополанко към завършваща мацка с огнени коси, която се разболява от левкимия. Историята се заплита в осъзнаването на любовта и това, колко слепи са всички тинейджъри или по-скоро всички хора. Никога не виждаш това, което ти е точно под носа, а си чупиш главата за онова, което не можеш да достигнеш. Книгата сигурно наистина щеше да бъде брилянтна ако не беше толкова просташки написана.
Който иска да ме съди.
Аз казвам Амин! И съм до тук.

Мили мои, скъпоценни приятели и хиляди познати страници! В последната година блогосферата бавно и тежко напуска сцената със сведена глава. Знаем, че опитахме всичко, за да "пораснем", но някак просто не се получаваше. Да, всички ние имахме своите успехи и красиви моменти. Но това сега не е важно, важно е само колко приятели срещнахме, чрез нещата, които пишем. Колко знайни и незнайни имена и никове ни станаха верни приятели и хора, които се интересуват от живота ни без дори да ни познават.
Правя този проект с простичката цел да ви напомня, че все още има неща, за които не сме писали. С цел да подам ръка на новите блогъри, които искат да пишат, както и на старите, които са се изморили от мисълта, че е безнадеждно.
Ще превърна това в списък на всички блогъри, които са заслужили уважението на публиката и, за да ви покажа, че сте велики и уникални. Символично подарявам тази съвсем символична купа на всеки един от вас.

__________________________

Започвам с Владо (krizt) и неговият блог Нямам идея, който доста промени блог средите. Работила съм с Владо и знам, че той е невероятен човек и дълго е бил в блогосферата, та той постави един нов начин на писане на блогове. Не можем и не трябва да го пропускаме!
__________________________

Не, не, не просто не можем да пропуснем човека, който сложи началото на това - dzver! Неговата Чорба от грехове и любовта му към блоговете създадоха първата и последна българска блог класация. Поклон!
__________________________

Блага построи един Пристан, към който се връщаме непрекъснато. Едно от местата, които за наше лично удоволствие ни измъчваше с гатанки и трудни въпроси рано сутрин с кафето ни. Едно от най-невероятните места в блогосферата задържало се, въпреки, че авторите нарастваха.
__________________________

А сега ми кажете кой не обича Bla и The Spiral's Buzz! И това хич не е въпрос, Бла винаги е бил и си остава блогъра, който може да ви хвърли в тревоги дори да няма за какво да се тревожите, плюс това и да ви изпили душичката. Но пък е един от най-постоянствените паразити, спор няма!
__________________________

Кой може да ви разсмее с истории за кофти срещи и хлебарки в коридора? За нахални чичовци в автобуса и секс дочути разговори. Досетихте ли се вече? Няма друг такъв индивид като Ирония Идиотова (жена ми, остани си такава завинаги!). Дори когато ти е криво посещението на Режицата не ножи или как снежат хфърчинки ще ви оправи настроението.
__________________________

Моля, не влизайте в този блог на празен стомах! Може да се окаже лошо за здравето ви да посетите something... гладни, но въпреки това блога на Лулу си остава изкушение както за очите, така и за душата. Невероятен готвач, разказвач, фотограф, този блог ще задоволи и най-изтънчените желания на душата ви на естет. Плюс това ще ви усмихне широко, широко!
__________________________

Ицооооо! Христо Книголандски е най-сладката книжка мишка, която познавате и най-добрият човек, когото можете да опознаете. Той е отдаден до мозъка на костите си на книгите и неговата Книголандия, но това да не ви заблуждава, само да открие малко свободно време и ще бъде така отдаден и на вас! Невероятен човек, който не спира да жъне успехи с всичко, с което се захване! Само така, Ицо, разбий ги!
__________________________

Да сте се чувствали репортерски настроени поскоро? А да сте чували за Еenk.com? Винаги ще ви е трудно да дадете точно определение на тоя блог, но никога няма да ви е трудно да разберете, че той ви кефи просто защото е такъв, какъвто е. Уникален по свой си начин.
__________________________

Известни личности в интернет? О, да. Ето един от най-известните индивиди - Joro Pentagram. Той не само напълно заслужено е заел мястото си, но е и изключително впечатляващ и привличащ блогър. Такъв, който ви задържа вниманието заради нещата, които пише и си заслужава да го четете!
__________________________10.

Случвало ли ви се е да мислите кой е най-ненормалият блогър? И това в най-добрата светлина на думите. Е, аз винаги съм била на мнението, че това е не кой да е, а самата Nightwish El и нейните Необмислени желания, тя е фурия и половина и обича да праща писма по домашните си дракони. Как да не я класираш?!?
__________________________

Няма друга такава като Оndine и май само до там думите ми стигат. Останлото ще разбере за нея ако я следите, тя сама, че ви очарова, заинтригува и хареса! Дори когато се оплаква от държавните служби, операторите или държавата.
__________________________

Кой може да устои на чара на бат ви Кръстю, никой естествено. Неговият dum spiro, spero - #2 е дом на странните му идеи, които по странен начин пасват на странните му читатели. Абе един странен свят, който трябва да посетите без да имате странни помисли!
__________________________

Ха, кажете ми кой е любимият блог на всяка дама в блогосферата и ще ви призная. Един единствен простичък отговор има на този въпрос - Самодивска омая. Неевероятен блог за каквото ви душа поиска, плюс това ако сте много настоятелни можете да получите и подарък от блогърката. Шегувам се, недейте да й скачате за подаръци!
_________________________

Какво ви идва наум когато чуете името Майк Рам? На мен - че той се опитва да промени света. И именно защото така започва инфото му за описание на самият него. Бихте ли пропуснали продължението просто? Пък и блога му си го бива, Рам е стара птица и ще чуете името му и около други проекти, но ако го следите ще забележите, че има какво да покаже - The Man On The Silver Mountain
_________________________

Още един любим блог, при него сякаш всичко идва по подразбиране - In brief. Bia обаче създава и Злободневни, който лично на мен ми приляга повече. Който и от двата да изберете, няма да сбъркате. Пък кой е казал, че не може и двата...
_________________________

Евгени Динев и невероятната му Пейзажна фотография заслужава да бъде класифицирана сред един от най-добрите фотографски блогове. И то не само български, уникален фотограф, който просто трябва да видите, за да ви накара да се гордеете, че такъв човек се е родил именно в България.
_________________________

Пътуване до... е сигурно най-уникалният блог за пътеписи, а мисля, че и единственият такъв. Уникално място за събрани спомени и снимки на гости, приятели и автори. Всяка статия те пренася на различно място, с кафето си днес пътуваш до Валенсия, а утре - до Куба. Невероятен блог, който просто трябва да посетите, няма значение дали пътуванията ви влекат или не.
_________________________

Едни от най-красивите български блогове не са тези за скрапбук или рецепти, а тези направени от сърце. И ...purple... е един от тях. Един от малкото невероятни български блогове, който за съжаление е преминал на английски. Но се надявам това да не ви попречи, да го четете, ще ви хареса, така както ще ви хареса и собственичката му - Лени!
_________________________

Ето още един от напълно шантавите блогове, безразборен, забавен, приятен, различен, объркан. Всичко това, което съставя един личен блог, че и отгоре, дами и господа - Under The Smoke Shadow.
_________________________20.

Стане ли дума за Лили, блоговете с нея се разпростират далееече, далече. Но главно я знаете от Шматкология и това и си остава нейният блог, което обаче не би трябвало да ви попречи да метнете и едно око на един голям и хубав прокет с нейно участие - Ние снимаме.
_________________________

Кой не е чувал за него, кой не го е чел поне веднъж? МadWizard e завладял веднъж блог сцената още преди аз да се появя и не иска да слиза от нея (хаха), но това го прави и един уникален блогър заради нещата, които пише, а хората продължават да го четат. Мад, трябва да издаеш тайната!
_________________________

Като си заговорихме за тайни, идва време да споменем един готварски блог, преборил всички останали такива (а те не са малко) и изкачил се на върха на готварството. Тайната на нашата вечеря е едно красиво място, с красиви фотографии и ядене, направо един от седемте смъртни гряха.
_________________________

Този следващ индивид сме го споменавали много пъти, по поводи и без поводи. Той е уникален и просто уникален, въпреки, че често ми се сопва като го описвам като Хари Потър на писането, нека през вратата влезе vlpreslavski. А другото, което мога да ви кажа за него, е че той е един лош, лош блогър. Плюс това иска да бъде напляскан по повода!
_________________________

Ако се чудите за блог с най-дългото име, което сте чували, то аз определено класирам този на едно от първите места - 79 Ideas - a blog about decoration, design, decor, fashion, food and ohter pret. Такъв е и самият той, разнообразен и красив, невероятни фотографии и вдъхновения от места и предмети. Творчески рай.
_________________________

Сега който ми каже, че не е чувал за Точка, ще си заслужи един плесник от цялото блог общество, което я обича. Тя и Somewhere on the street of dreams бързо се превръщат в една от любимите онлайн дестинации и просто не можете да спрете.
_________________________

Българските фотографи не са гордост за прикриване и колкото повече има от тях, толкова по-добре. Едно от любимите места си остава Handful of Light и историите и снимките на Гери, един друг свят разположен на едно цъкане разстояние.
_________________________

Един от най-вероятните блогове обаче си остава CIKNOTO, който каквото и да каже. Всеки го влече индустрията "направи си сам", а Ваня направо ни разказва играта с всички невероятни неща, които прави. Дребните детайли, цветовете, приборите, съчетаните комбинации, обиколките по магазини и изложби. Направо ще заобожавате този блог!
_________________________

Всички познавате Лана, нали?!? А как и да не я познавате, това е блогърката, която скри дори моята шапка обявявайки ме напълно онлайн и публично за лунатичка след като казах, че мразя жълто. И до днес продължава да го отрича! Но това не ми пречи да я обичам напълно и безрезервно, а и нейните вечни въпроси - Защо, какво, как. Ако не ви хрумва откъде я знаете, ще припомня, че едно време небезизвестният Метаморфози беше нейно творение.
_________________________

Три думи - Блогът на Юруков. Наистина ли ви трябват още? Не се сещам за нещо, за което той е писал и не е постигнало успех.
_________________________30.

30-ти ще е не кой да, е човека, който обича всичко голямо. ГРАНДОМАН! Няма друг такъв блог, който да те кефи, разсмива и впечатлява. Просто няма друг такъв блог за уникални неща, за това и си заслужава напълно мястото тук!
_________________________

Хип хип ура за най-големите книжни блогове в българия. За единият вече ви писах, но точно сега трябва да спомена за Аз чета. Едно със сигурност можем да им признаем на книжните блогъри, знаят какво е стремеж и не спират да се борят. За това и понякога трябва да им отдаваме дължимото. А зад тях се крият толкова невероятни хора, които ви стават приятели, че просто никога не е можело да бъде по-добре. А най-доброто е, че винаги можете да станете част от тях.
_________________________

Не можем и да не споменем Александър Кръстев, който е човека стоящ зад по-горният сайт. Самия той си има блог - Тhe Dreamreader, но за съжаление публикува рядко. Но пък работата около новата им онлайн книжарница заедно с Христо Блажев ги поглъща, ето и това невероятно място - Книга за теб.
_________________________

THE DARK CORNER е още един блог от семейството на анотиращите, евалла на всички тях. Имах шанса да работя с тях и мога да ви гарантирам, че са невероятни хора. Този блог винаги се откроява с откровени и простички описания на книгите, които винаги ти помагат да разбереш дали книгата е добра или не.
_________________________

Не веднъж съм ви говорила за Преслав Ганев и Литературата днес. За самият Преслав мога да ви кажа, че е уникален човек. И с цел да се повторя казвайки това, ви казвам, че за него винаги ще ви идва да говорите клишета. А Литературата днес, колкото и да е самотна напоследък си остава един от любимите ми сайтове за книги.
_________________________

365 дни на 3? :) е един изключително лъчезарен и човечен блог. Такъв, който просто ти е приятно да посещаваш, спомням си още, че най-редовно ни обираше медалите в блог на деня и то заслужено. Много усмивки и то всеки ден :)
_________________________

MediaDesign е блог за реклама и печатарство, единствен по рода си в  България и винаги ме изненадва приятно, независимо дали си падате по такива неща или не, то той ще ви хареса просто защото авторката му открива и показва наистина невероятни проекти. Авторката му има още един блог - Дизай на книгата, също толкова невероятен, че и отгоре!
_________________________

Понякога колкото и да се дракаме и да не се понасяме, блогърите всъщност си имаме своите пристрастия. Например аз и Влад си имаме дълга история неразбирателства и все пак за мен той си остава един от най-добрите фотографи в българската блогосфера, защо ли? Ами защото е истински, реален, неподправен и дори на моменти да не знае какво върши пак му се получава добре. Така, че дами и господа - Life in photos.
_________________________

eva bor е един невероятен блогър както и блога й simple things & more..., който признавам в началото ми беше трудно да възприема. Тя е също фотограф, но покрай това прави и още милион неща, което е супер. Просто трябва да я посетите! Ще ви очарова и усмихне и в същият момент ще се чувствате някак странно. Единственият блог, който може да ви докара до такива чувства! И това ако не е оригиналност...
_________________________

all is full of love - това е абсолютно единственият блог по рода си в българия. Уникален до мозъка на косите си, необикновено и чаровен именно с това, шантав и приятен. Връща те към детското независимо колко голям си. Плюс това е толкова различен от всичко останало, че ти прави просто удоволствие да го посещаваш. Една малка загадка е всеки пост, интерпретацията остава за теб...
_________________________40.

Велян Стайков и неговият Личен блог, сякаш са две отделни личности, които пък ти говорят и пишат за интересни неща. Често ти се случва да влизаш в блога и да цъкаш с език, друг път да се смееш на собствените ни абсурдизми, пък и всички обичаме да се гледаме отстрани, така че Велян е гарантирана спирка.
_________________________

Е не може, не може, не може през живота си на съзнателен блогър никога да не сте чували или посещавали Омръзна ли ти да си храм?! - За него не че нямам думи, ами не са и нужни. Той сам говори за себе си, вървете и го чуйте!
_________________________

Непоносимата лекота на прозаичното битие го имаше още преди аз да се усетя що е блог и как се работи с него и го има до ден днешен. А вътре е манджа с грозде, красота за всеки вкус, просто един вечен блог.
_________________________

Ето обаче един блог, който ме привлича неописуемо силно и до днес не съм разбрала каква е причината за това - Smells like no spirit. Просто влезте, вдишайте дълбоко, погледнете снимките и няма да искате да си тръгнете.
_________________________

LeeNeeAnn винаги е бил блог, който ми е напомнял за детски приказки за приспиване, дори да няма нищо общо с това. Блог от всички области и краища, от всички интереси и красиви неща. Плюс това авторката си има лична книга, метнете й едно око ;)
_________________________

малки неща - съвсем мънички, дребни, но пък красиви и вдъхновяващи!
_________________________

Автора на този блог се е справил добре с наименованието - БЕЗ ПАНИКА! Напълно вярно е, че като влезете вътре ви обзема паника! Но това пък никога няма да ви спре да влезете.
_________________________

Дни е блог, който първо ме хвана с външният си вид, после със съдържанието си. Иска ми се да има повече такива красиви български блогове - точно като този!
_________________________

Ето един изключително спокоен блог, на фона на всички нас луди катерици, които подскачаме и риторично крещим напред-назад Хармония, съзидание, изобилие. Е като един стабилен, спокоен и уравновесен родител. Много приятел блог, както и собственичката му.
_________________________

За да разберете, ще трябва да прочетете - Блогът на diandra.
_________________________50.

Framespotting е един от най-добрите и известни блогове за кино в България. Заслужават си да им се доверите за някои филм и се развиват непрекъснато не само с нови заглавия, но и стари. А дори и чуждестранното кино не им отбягва, за това и ги предпочитам пред останалите блогове за кино, въпреки че и аз водя един такъв.
_________________________

Писателският блог на Тишо противно на очакванията не е само за писатели. Той е съветник, книга и занимавка за всички, които се интересуват слабо или силно от литература. За тези, които искат да научат нещо ново, да усвоят няколко писателски трика или просто да прочетат нещо добро. Трябва да има повече литературни блогове в България защото пумията, която се сипе уж в писателските сайтове дори не може да се категоризира като литература.
_________________________

Още един готварски блог, от който очите ви се разширяват до размера на яйца на очи и ви се иска да скочите и да оближете монитора. Sweet with Ivane не е поредният готварски блог, а едно фотографско и цветно приключение за чревоугодниците, които май всички сме. Скачайте там и си подгответе легенче за лигите, че после става доста хлъзгав пода.
_________________________

Цените ли това, което имате? Не ми казвайте, аз знам отговора и той е 6 думи - Разни мисли на един заразен човек.
_________________________

C'est La Vie е типичният "личен" блог, от всичко по малко или пък от всичко по много. Те те изненадват непрекъснато защото както днес четеш за чувства, утре четеш за кухня. Просто приключение, така изглеждат личните блогове.
_________________________

Още един личен блог, който заслужава вниманието ви -  Terra IncogLita. Да живеят лежерността и простичките неща, на тях винаги можем да се наслаждаваме чистосърдечно.
_________________________

Боби в моите очи е младок, който заслужава малко ветеранска подкрепа. Открих 11AM преди няколко месеца и ще му призная, че първо ме хвана с външният му вид, но и съдържанието му определено си го бива. Чета го с удоволствие както малко други блогъри. Само напред!
_________________________

Личният блог на Ивайло Борисов, автора на "01 Неприличен роман" - така и така. Каквото и да си мислите за подобен тип блогове, забравете го и посетете този.
_________________________

Nana' (s) crap e един от малкото скрапбукинг блогове, които признавам. И определено си заслужава, вътре има изпипани и страхотни работи, а самата Нана е изключителен човек, който кипи от идеи и те зарежда с вдъхновение.
_________________________

Kaladan и сам е дал определение на блога си - Моят "невероятен" живот, само че е сбъркал като е слагал кавичките. Уникален фотограф, който носи уникални усмивки само с една снимка на пост. И това му е хубавото, той ви кара да оценявате всичко до край!
_________________________60.

Разни работи е много свежарски и "малък" блог. "Малък" защото не е толкова известен, а има повече последователи от моят :D шегувам се, естествено. Колкото и малък да е обаче си заслужава да го посетите.
_________________________

Ако често търсите истината по телевизията, то ето нека ви кажа нещо старо - няма да я намерите. Но ако я търсите в блог то Не вярвай в чудесата, разчитай на тях! е вашето място. Там ще намерите не само това, което търсите, но и това, което търси вас. Изключителен блог.
_________________________

Ако никога не сте откривали това място значи сте пропуснали нещо. Някой важен болт от голямата машина на блогосферата се е развинтил и е на път да разклати цялата конструкция. За това - Sky Mender.
_________________________

September-Silvia е така както един обичаен блогър, така и един напълно обичаен. Често ще срещата спорта в нейният блог, защото това е професията й. А тя като човек е страхотна, за това и си заслужава да я посетите.
_________________________

Повечето от вас вече познават Baby като един безграничен, луд, устат и блогър без граници и разбирания за "нормално". Е, уверявам ви, че и в живота тя е точно такава! Понякога ви говори толкова бързо, че започвате да се чудите дали не схващате прекалено бавно, понякога е толкова права, че ви се иска да си седнете на задника. Понякога ви е толкова чудна, че не знаете какво да кажете. Но пък всичко това я прави толкова уникална - Well Disguised "Exhibitionist"
_________________________

GaN's Blog - е класика в пълният смисъл на думата. Откакто аз съзнателно се помня като блогър, GaN винаги го е имало и за него винаги се е говорело. Той е нещо като местна блогър известна личност, така че ако никога не сте чували за него - срам за вас!
_________________________

Рано или късно идва време да споменем за онзи единствен блог, който посещаваме с трепет. С детско вълнение, с усмивка до ушите, от която после те болят бузите и очи гладни за още и още! Това за мен е Bubolinkata! Чела съм блога й от "корица до корица", дори съм била във връзка с нея и мога да ви кажа, че тя е изумителен човек освен изумителен творец! Сега ще издам и една непрофесионална тайна (:D). Бубе, всеки път когато пуснеш пост тук денят става празник - аз, приятеля ми, познати и всякакви други твои тайни фенове, точим лиги и си пилим зъбите и ни блестят очите! Невероятна си и те обичаме!
_________________________

Сигурно никога не ви е минавало през ум колко всъщност добре се развиват българските модни блогове, колко красиви, уникални и невероятни са, не можем да ги пропуснем! Ето и първият от тях, който заслужава специално внимание - Filthy Place. Едно уникално място, за уникалните неща и не само за модата. "Уникално" като такова, което няма нужда да разбирате, а само да виждате и да се наслаждавате!
_________________________

Модата продължава смело напред с lifestyle-vogue. Мисля, че притежателката му е единствената блогърка на моята възраст, която пише с такава страст, каквато и аз имах в началото. И това си заслужава да се види. В повечето случаи младите блогъри връщат старите назад и им правят удоволствие четейки, незнайно защо аз се чувствам по същият начин четейки нейният блог.
_________________________

Има ли някой, който не знае кой е петъчният заек?! Някой, някой?!? Той е традиция, усмивки, страх и удоволствие. Измъченият петъчен заек се превърна в образ на петъците и винаги е удоволствие нахално да го гледаме как се мъчи над поредният страх. А ако не знаете кой е, никога не сте чували за него, значи приятели, сте в голям грях! Представям ви - molif и петъчният заек!
_________________________70.


_________________________

Ммм, само който поскоро не е бил на шведска маса не знае какво му беше на присъстващата душа. Първото ми влизане в кухнята на закуска след цяла нощ будуване си беше малко насила, докато наистина не си отворих очите и не видях какво има пред мен, както и всички останали. Както и никой не беше гладен всички се нахвърлиха върху яденето като група чакали, о а яденето....
Смело казвам, че кунята е и ще си остане най-страхотното нещо в хотела. Първото нещо, което ви грабва в нея е, че тя е огромна! Буквално се простира докъдето очите ви стигнат, маси има дори на тераса извън хотела. В долу-горе центъра се намира храната, вземате си чинийка малко като затворниците и се понасяте в редичка на готварските удоволствия. Само, че някъде към средата чинията ви вече тежи убедително и не ви достига място. Има всичко, от яйца за закуска до наденички за вечеря, спагети, макарони, салати, бар с плодове, бар с десерти, машини за сок, дори сладолед! На всяко ядене храната е различна и пържените картофки изчезват нечувано бързо. Опряхме до там, че по времето на обяд и вечеря всички бяха там и направо цепеха минутата. За вечеря заехме една огромна кръгла маса на терасата и вярвате или не, цялата беше в чинии. Колкото и да бяхме преяли не можехме да не уважим невероятните десерти, които ни грабнаха най-вече с едни тулумбички, за които трябваше да се бием с другите гости на хотела. Чувах пъшкане и охкане, но никой не се отказваше да продължава да яде. До мен даже започнаха да разкопчават горните копчета на дънките, но питиета, коли, менти, сладкиши и картофи пристигаха отвсякъде. Сладоледа се мъкнеше с купичките и всеки опитваше и мм-каше и ах-каше. Е мога да ви кажа, че през живота си не съм виждала приятелите си да ядат така. Единственото, което можахме да си кажем е "моля се да си ходим по-скоро, че ако остана още малко тук ще стана 200 кила". И си беше истина!
Храната беше изумителна! Толкова добра, че дори една чайка обра съседната маса докато вечеряме. Най-забележителното лично за мен бе, че имаше обслужване, батковци в униформи се разхождаха наоколо непрекъснато и прислужваха. Иначе сами си носите чинията, но ви отсервират те.
Нощният живот в курорта определено не е за подценяване. Въпреки, че както вече казах хотела беше далеч от главната улица ние смело се докопахме до там. А по пътя си ще видите кръчма до кръчма или по-скоро механи, пилета и прасета се пекат на огромни шишове, огромни pizza houses се ширят от двете страни, дървени ресторанти и каквото ви душа поиска. Много коктейл барове и пред всяко едно заведение ще видите представители, които ви канят. Много се точихме да отидем на стриптийз бар след като някой се похвали, че lap dance струвал 20лв. От такива клубове преливаше, на главната се виждаше как какички танцуват по баровете и пилоните. Няма много народ, което е добре. Клубове има навсякъде, но курорта притежава две големи дискотеки, Лазур и Мания, втората е по-скъпа от първата, но и двете места са чалгарски дупки. Уви, разминахме се да видим какичките, но разходката беше хубава. Навсякъде има чужденци, шведи, скандинавци, румънци, руснаци, мнооого гърци. Гръцка реч чувахме навсякъде. Имаше и много българи, абитуриенти най-вече. Русенци като нас, имаше и Пловдивчани и много други.
Нощно време курорта е красив и спокоен, не ви дебне чувството, че отнякъде ще ви оберат. Прибирах се съвсем сама по улицата късно вечер и дори се посмях чувайки как един продавач псуваше турист зад гърба му с думите "fucking fat faget!"
Английска реч няма начин да чуете, продавачите я говорят, но въобще не се опитват да я прилагат върху чужденците. Иначе дори касиерите в SUBWAY знаят гръцки или руски. Което ми напомни за това, че щях да ви казвам как едни румънци ни приклещиха в асансьора. Асансьорите им са малки, имат по два на крило, но хотела е 8 етажен и при големият наплив на настаняващи се се чака много. Та качваме се ние с приятел и се качват приятна възрастна двойка мъж и жена, които са доста нисички, вратите се затварят и те ни се усмихват. Дядото започва да ни говори да ни се хили, ние се споглеждаме и се хилим в отговор. Той очевидно настоява и аз казвам "не разбираме" и клатя глава. Човека продължава да ни се хили насреща и ние се хилим, кво да правим...
Естествено миграцията към McDonalsd се оказва неизбежна и въпреки яденето до пълно умъртвяване ние сме там всеки ден.
Което фактически се случва и с всеки русенец кацнал на чужда земя. Виждайки табелата на "I'm loving it" той започва да се лигави като зомби току що излязло от гроба и влачено единствено от притегателната силна на гробаря. Право с ръцете на пред, без капка разсъдък в главата. Един вид "първо ядем, после задаваме въпроси". Точно така и се случва, ежедневното посещаване на дестинацията за плюскане е задължително и нищо не може да спре този жизненоважен процес, дори мястото да се намира на метри/километри или часове от гроба на зомбито. Абсолютна магия пред, която и аз се изумявам и винаги оставам така "?!?", настървяването стига до момент в който те могат действително да подушат въпросното място от километри или като стадо вълци да си крещят един на друг, че единият бил видял табелата.
Спомням си, че преди няколко години ходихме на екскурзия и по пътя спряхме във Варна за няколко часа. Първата работа на всички бе да слязат от автобуса и стремително да намерят заветната точка. Ако сега ме питате защо русенци слухтят за това недиетично, пълно с холестерол и ужасии място, ами то е просто. Ловците убиват това, което видят. Богаташите купуват това, което нямат. А ние просто жадуваме за това, което ни е било отнето. На времето и тук имаше, един голям, проснат точно в средата на центъра, но го махнаха още когато бях дете, най-голямата грешка на загубеният ни град. Оттогава McDonalds е заветното място за посещение и жадуване.
А пластмасовият идиот.. той е най-добре, смело се надсмива над всички ни седнал спокойно на пейката си на сянка. Не го интересуват нито Happy, нито KFC, нито Burger King, нито SUBWAY, не, не. Той е уникален, единствен. Той знае, че дори собственият му народ ще го търси в нашата страна и стои и се усмихва на жежкото слънце, хората по джапанки и летният сезон...

И така, аз тръгвам да се разхождам из хотела през малкото свободно време имам преди да е станало време да се приготвяме за празничната вечеря.
 Сега, ако сте филмов критик много ще се смеете като прочетете това, но аз съм и единственото, което мога да ви кажа е, че коридорите мога да ги оприлича на само едно. "Джеймс Бонд в гръцка препаска". Следва и да обясня защо, за Бонд ви е ясно, коридори с килими и едни такива умряло зелени от край до край, тук-там мрамор по пода между отделните сектори. Ама тия "колибки", които носят номерата на вратите ми напомнят за древна Елада и нейните красиви арки и бла бла, е кажете ми, не го ли виждате баш тук, вдигнал полите на робата си и бяга по римски сандали. (не се тревожете, оная картина не е края на коридора).
Като си заговорихме за картини... това беше едно от нещата, които много ме впечатлиха в хотела. Навсякъде имаше картини! По етажите, в коридорите, във фоайетата, в стаите. И повечето от тях бяха хубави, дори много добри.

Открадната гледка към басейна

В процеса на разходката си излизам от хотела и успявам да забия баса за батковците право в сърцето, вървя си по улицата, чувам някакви да се смеят зад мен, обръщам се и прас! Цели четирима по бански. Улиците за съжаление далеч не са пешеходни и по тях често минават коли, което дразни спокойно вървящите си туристи. Хотела ни е доста далеч от централната улица, но за нея по-късно. Намираме се сравнително близо до плажа, което е добре защото всички умират от желание да го посетят. Нищо, че времето не е на наша страна, няма грам слънце и духа вятър. Все пак не можем да пропуснем.
До плажа се стига сравнително бързо, по една такава дъсчена пътечка, която ще ви отнеме сравнително доста време. Навсякъде наоколо има хотели, магазинчета и закусвални за каквото ви душа поиска. От катми, през палачинки, до понички и дюнери. Pizza hause, до морски деликатеси. Направо прелива от магазинчета за шапки, което ми се стори изключително странно. Видях повече шапки, отколкото бански. Което за мен си беше просто супер, не знам как не си измъкнах поне едно бомбе, но много ми се искаше. Пък и кой повече от морските обитатели обича пазаренето. Едно имайте на предвид, на морето винаги можете да се пазарите! Е, за сладоледа няма да успеете, но за всичко друго една красива неотстъпваща усмивка и малко цигански умения ще ви направят голямо удоволствие. Разбира се не казвам да нападате продавачите с нож в чантата и да ги заплашвате, че ако не ви намалят 2 лева от плажното масло ще ги убиете. Карайте го по на шега, най-вече когато сте от женски пол, тогава ви е в кърпа вързано.
За да стигнете до плажа от нашият хотел, по пътечката, по която минавате ще забележите нещо интересно, за което ние спорихме през целият си престой. Точно в дясно от мястото, по което минавате се намира един много странен хотел с още по-странно име. Хотела се казва "Вянд" и чудейки се кой луд краставичар би си кръстил хотела така измежду нас се породи спор дали това наистина се чете така, дали не е съкращение или не е на друг език. Така и не разбрахме, но май е точно такова каквото ви споменавам. Плажа е скучен, като всеки друг плаж, който сте виждали по българското черноморие, накопан с бели чадъри от край до край. Всъщност плажа на Слънчев Бряг е един вид изкуствен залив, което е добре, нощем гледката е много красива. Нямаме нито време, нито подходящ климат да се порадваме на морето, но това не пречи на някои от нас да влязат с дрехите, така де, веднъж се живее!
Нещото, което ми направи най-голямо впечатление. На всеки стълб има камери, по една, две или три, но навсякъде ги има. Това определено може да бъде дразнещо, но може и въобще да не ги забележите. Уж са направени за защита на богаташите, които посещават курорта, но някъде могат да ви изментят, че са наблюдателни камери за шофьорите. My ass!
Не ги гледайте ако не искате да се чувствате, че Бай Брадър ви гледа, но всъщност си е точно така, може да започнете да се чудите къде точно са наврели бръмбарите и камерите в хотелската ви стая. И само да се молите да няма такива в тоалетната.
Уви обаче време е да приключвам разходката си, защото всичко трябва да се случи в един ден и празничната вечеря е вечерта на деня когато пристигаме. Връщам се, започва се голямото приготовление, забравих да ви спомена, че в моята стая от три момичета се превръщаме в четири. Трябва да деля скъпоценното си легло с някого, но по-късно осъзнавам, че няма да имам шанса дори да спя в това легло. 4 момичета! Имаме 17 чифта обувки, заемат цялото място в коридора, който влезе се спъва и си свири гласно. А иначе всички влизат, стаята ни се превръща в магистрала, само някой чука на врата да иска нещо. Единият крещи "дайте ми лак за коса", другият крещи "къде са ми цигарите", аз държа една преса на главата си и чета секс съвети на висок глас. Те се смеят в отговор на неща като "Ако искате приятеля ви да ви обича, лижете му топките за разнообразие" (извинявам се за вулгарния тон).
Съвсем скоро сме готови, оказва се, че даже сме подранили, да не повярвате! Слизаме във фоайето да се поразтъпчем и поснимаме.

Оказвам се права, хотела е много по-красив нощно време.

Навсякъде наоколо свети, всичко, дори бара е издържано в малко викториански стил, дори масичките и столовете във фоайето. Минава известно време и става време за вечеря. Ако не подразбирате всички вече умират от глад, побелели са като платна повечето не са яли цял ден освен солетите и глупости в автобуса. Някой стои и си хленчи, че е гладен. И аз съм.  Влизаме вътре, подредбата е точно като на бала, 4 дълги маси отделни за всеки глас, голяма простотия. Алкохола е единствено водка, всичко останало си поръчваш и плащаш. Имаме сервирано нещо средно между предястие и салата, всички нападат. Чиниите стоят по-дълго отколкото ни се иска, но най-накрая основното ястие прилича. И тук май беше най-забавната случка за вечерта. Основното ни ястие прилича на панирана пилешка пържола със сусам. И всички естествено нападат без да ги бърка, в момента в който съм почти на края на въпросното ядене обаче, остават ми една или две хапки, чувам приятелката ми в съседство да си мърмори. "Оле, аз както не обичам риба ще го изям това". Мигам на парцали. Поглеждам нея, поглеждам чинията си, поглеждам нея и питам "Ама ние риба ли ядохме?".
Няма нищо интересно, пак имаме диджей, пуска ми поздравите тоя път като му пусна някоя мазна усмивка, сервитьора е парче и половина, говорим си с него известно време, шегуваме се. После ме напада фотографа, тая вечер всички ми скачат като мухи на мед.
Решавам да се отърва за малко и отивам с една приятелка в тоалетната, докато си оправям гланца в огледалото и я чакам, влиза една женица, усмихва ми се и започва да ми говори на руски. Бахти лудата рускиня, приклещи ме в ъгъла и аз нищо не мога да й отговоря, дума руски не разбирам, накрая се разбираме с оживено ръкомахане "бал...", "вечеря...", тя ми се хили и не дава никакъв признак да има желание да ми заговори на английски, но е яко настойчива, по едно време опирам задник в мивката...
Приятелката ми излиза и започва да се хили, аз се превивам от облекчение. На следващият ден едни румънци ни нападат в асансьора...
Вечерята бързо ни писва, а аз умирам да потанцувам, нищо че дори капка алкохол не ме е хванал. Събираме парите и уж тръгваме към най-готината дискотека в града "Лазур". Успешно стигаме с помощта на нашият "гайд", напечатват ни като агнешно по Великден и ни пускат. Вътре кънти чалга до тъпанчетата на мозъка ти, всички сядат на масата и чакат, аз си казвам, че тая няма да я бъде. Успявам да се изнижа преди да ме разсъблекат, защото разбирате ли "сутиена ми светел". Доста бяха въодушевени от гледката...
Дискотеката си има виенско колело и точно няколко минути преди да затворят ги склоняваме да го пуснат само за нас, трима човека. Доста е високо и ни въртят доста пъти, правя милион снимки, а тия до мен си говорят за някакви пирамиди и фараони, а аз въртя очи от скука. После се изнизвам от дискотеката и следва една нощ, която почти не си спомням. Уж трябваше да спя в моето легло, а в 5 сутринта се оказах в чуждо легло, че и с "баш кавалера ми". Не че успях да поспя както човек трябва да спи, ама час-два по-късно беше време за закуска. Флийнстоун през живота си не бе виждал такова ядене на корем и не може и да види никога повече, кълне ви се в прашните си крака. Нищо, че едва два часа по-рано са го облъскали на женски бой с възглавници, той (всички будни) се понася към кухнята, която е на другият край на хотела и до нея се стига по маршрут стил Индиана Джоунс. Открива я, хваща една чиния и облещва очи...

Sunny Beach! Добре дошли в обетованата земя!

Готови ли сте за едно виртуално пътуване, което ще промени мнението ви за някои неща, напълно ще го затвърди за други, а на трети просто ще се смеете, после ще цъкате с език или ще се удряте по челото. Само недейте много силно. Няма нужда.
Всичко започна там, където започва всяко пътуване. С пътуването. С ей това раздрънкано чудовище по-горе прекарахме целият път Русе-Слънчев бряг, който се оказа 7 часа. О, да, правилно прочетохте. 7 часа се лашкахме в тоя автобус, който смело понамирисваше на урина и бира. Плюс това от средата на автобуса назад вентилацията духаше горещо, точно като парно. По-късно се оказа, че шофьора пуснал парното вместо климатика, но няма нужда да се оплакваме сега. Баш от самото начало, просто няма нужда. Преживяхме го някак, понятие си нямам как, но го преживяхме. Ядохме, пихме, играхме на игри, че се стигна чак до Държави, Градове и Села. Единият ни сцепи на растенията, като изреждаше всички готварски подправки и билки, които съществуват. Трябваше да тръгнем в 8 сутринта от другият край на града, към 7 и нещо всички бяха там, подпрели се на огромните си куфари, някои едва се държаха будни, други просто спяха прави. После чакахме има няма един час с някакви глупости докато тръгне автобуса и най-накрая тръгвайки, той взе, че спря на няколко километра след това да си купуват пиене. Абе... гответе се да съпреживеете гражданската война на територията на междуградски автобус, ако успеете, ще ви поздравя. Та, всички тези часове по-късно ние най-накрая пристигаме в Слънчев бряг, след опустошителен участък завои, от които аз позеленявам, едва не се гътвам, но оживявам. По традиция не можем да намерим хотела, губим се, намираме се, накрая намираме хотела. Всички са готови да изхвърчат през аварийните прозорци навън само, за да слязат от проклетия автобус. Всеки си нарамва куфарчето, сакчето, вързопчето и се понасяме към устата на хотела. А вътре... о, вътре. Фраш.
Фоайето се препълни с туристи (ние), влачещи куфари и чанти, които нито знаят какво да правят, нито защо го правят. Който свари си намери място за сядане, другите стояха прави. Всички умрели от глад, половината тръгват из курорта да търсят ядене, има няма 20 минути по-късно се връщат с попарени погледи и хленчат насреща ми "дюнера струва 6 лева". Вече е малко след обяд и се оказва, че ние сме закъснели, след като всички крещяха на 5 минути да спираме да пикаят. Закъснели, значи ще чакаме поне час да ни настанят. Речено-сторено, часа се превръща в час и половина, после два. Най-накрая пристигат гривничките, но половината чакаха още час след нас.

Хотелът е красив отвътре, но веднага се обзалагам, че нощем ще е още по-красив.

Гривничките, за които ви връзват като стадо пилета. А за часовника няма да ви кажа, че вече много хора му метнаха око.

Следва зор докато намерим стаята си, зор докато завлачим багажа, зор с асансьорите, зор с отварянето на вратата и зор с познайте кое. Ами с леглата. По традиция леглата винаги прецакват туристите и аз това го знам, за това и винаги си избирам най-неочакваното и на пръв поглед загубено легло. Само, че зад нещата тук се крие малко предистория. В договора ни изрично пише, че ще бъдем разпределени в стаи по трима, а ако някой претендира за стая за двама доплаща 12лв на вечер. Ок, но нали се сещате, че в момента в който отворите сайта на въпросният хотел и забележите, че на снимките от типичните стаи на хотела има само две легла ... ами, вие ще спите на пода. Влизате в стаята си и виждате точно същата картинка, която вече сте видели. Но, малко по-различна. Основното легло е разделено на две, което всъщност са две единични легла, които са съставени от два матрака сложени един върху друг, дори не закрепени. Ако шавате много, сте на земята. И прословутото трето легло, моята кралска ложа. Познайте какво има за мен... разтегнат диван! И преди да започнете да се смеете като кокошки в кокошарник, нека ви кажа, че аз очаквам това когато влизам през врата на която има залепени 5 звезди. Плюс това дивана ми е разпънат само наполовина.
Сега не се досещате каква е разликата в стая за трима и стая за четерима нали. Е, няма страшно, аз ще ви кажа.... В стаята за четирима и другата страна на дивана е разпъната.
Което съвсем скоро се случва и с мен, виквам си едно момче, разтягаме и другата страна на дивана, застиламе, мятаме всички възглавници от стаята отгоре и получаваме.. това... тада да дааам...
 И познайте какво се случва, от най-мизерното легло, аз се оказвам на най-готиното! Ето защо винаги избирам най-смотаните легла. Уви, обаче радостта ми не трае дълго...
Иначе стаята ни е готина, същата е като на другите, намира се в предната част на хотела, не е голяма. Тоалетната естествено е готина и ние не можем да се стърпим да не я снимаме, точно по български. Имаме си и вана, трябваше да сложим списък на вратата кой пръв да се вреди в тая вана, но и това са подробности сякаш. Плюс това си имаме мега яки тапети, които аз гледам и си мисля, че ако се напушиш можеш като нищо да влезеш в стените. Два дни ги гледам и виждам има няма 10 различни фигури в тях. Е да не псувам ама.. моля ви се, толкова чалгарски вид придават на стените когато светнем лампите, че просто трябваше да ги преглътна. По традиция, канал Планета се състезава да заема първо или второ място в телевизионните програми във всички стаи, как ще пропуснат да си направят реклама. Оказва се, че идиотите в съседната стая цял ден спорили как се казвало онова в банята, което приличало на мъжка тоалетна, но било много ниско... "биде". Много забавно ако го бяха използвали и бяха пуснали водата...
Картата за тока е изобретението на века, доста й се кефят, доста не я одобряват, ама всички пазят картите като очите си, че ни наплашиха, който губи.. плаща 51 кинта.
Разбира се просто нищо не може да се сравни с гледката през терасата ни, на третият етаж се намираме, имаме си масичка и две столчета в тон зелено (отдавна мъртва рибка) и мини простирче (за гащи) и общо казано всичко ни е наред. Виждаме си прекрасният залез над слънчевият бряг (ей оная там бабунка, която фокусирате вдясно на борд), виждаме си типичните магазинчета, заведения, а онова на ъгъла през деня е пица ресторант, а вечер коктейл бар. Само улица по-нагоре има пътечка за плажа измежду грозните хотели, които са се проснали на брега му. Чува се руска глъчка, под нас гъмжи от тату студия, които се намират направо в хотела и денят някак започва точно когато е на път да свърши. Другите отиват на басейн, но аз не мога и излизам с фотоапарата на разходка. За по-интересно се хващаме на бас за това кой ще снима повече готини батковци по бански...

Човек и добре да живее, преживява абитуриентски бал!


Трябваше ми известно време да реанимирам след Слънчев Бряг, но уви за ваше съжаление съм отново тук. (вещерски смях)
На когото не съм му липсвала, знае къде е бутона за изход, защото сега ще си говорим за бала и последствията от него.
Много от вас искаха да видят какво е било окончателното ми решение за бала и смея да кажа, че има няма всички го видяха във Фейсбук, който безразсъдно окупирах преди две нощи от скука.
Това не ми пречи да покажа и разкажа обаче и без това не съм се мяркала тук прекалено дълго време и е крайно време да започна да гриза нокти от съжаление за това, че и аз се превръщам в един лош, лош"!" блогър.

Отвъд позьорските коли, грозните рокли, нечовешко високите обувки, чалгата до смърт и адски скъпите куверти, всички знаете какво се крие. Няма нужда да ви го повтарям или преповтарям. Факт е това, че на бала ще бъдете прецакани, най-малко веднъж. И дали ще ви прецакат организациите, парите, хората или собствените ви съученици няма значение, защото пак ще се прецакани. Няма начин да се разминете без поне едно противно прецакване, което да ви помрачи настроението. Пробвайте да не се давате лесно. Защото дадете ли се на хищните пирани да ви смачкат кефа на единственият ден в който почти всичко ви е позволено, значи ще им позволявате да ви мачкат и през всичкото останало време.
Първо ще ви се случи да чуете, че организацията за бала е много повече от самият бал и фактически тя носи цялото удоволствие. Признавам, в началото това ще ви се струва като пълна глупост, но много скоро ще го разберете по-добре от всеки друг. Защото бала е избиване на фасони и комплекси, но няма как да го разберете ако не го преживеете. За това и колкото повече се опитвате да го избегнете, толкова повече ще ви се нахвърля.
Най-важното, харесвайте се! Ако за момент дори ви се случи "Тя има по-яка прическа от моята", "Тя има по-яка рокля, и по-скъпа кола, и по-богат татко!", овладейте се навреме! Шанса тази треска да ви тресне е голям, за момент успя да завладее и мен виждайки моя съученичка (която знаех, че ще бъде страшно парче) с невероятна прическа при гримьорката ми. Мацката ми е страхотна приятелка, но виждайки я ометох пода с чене и ми стана мрачно. Само, че бях на ред за грим след нея, а вече бях с прическа и в момента, в който фризьорката ми видя роклята ми всички в салона луднаха, направо се влюбиха, вдъхновиха се, че скочиха да ме мажат и правят. Аз обаче така мрачно се изпуснах, че съм се поспекла заради прическата на предишната мацка, която е парче и половина. Да ви кажа ли какво получих... получих ледени погледи от два чифта очи вперени в мен (гримьорката ми и някаква нейна приятелка, която се суетеше наоколо). Имах чувството, че двете ще скочат да ме бият, сякаш съм произнесла смъртен грях, свих се на стола и вместо да стане това, което очаквах няма да познаете. Двете скочиха да вадят брокат от шкафа, намазаха ми косата с лепило, метнаха един тон брокат отгоре точно като роклята ми и стана най-страхотното произведение. Смяхме се много, разсипахме половината брокат на пода, но в момента, в който се видях разбрах, че не е имало смисъл да се шашкам, всичко се получи просто перфектно, въобще не беше това, което замисляхме, но беше хиляди пъти по-добре.
После нахълтаха други клиенти в студиото, че искахме мнение, че показвахме, че се смяхме, всички искрено ме заобожаваха и мога да ви кажа, че в онзи момент се чувствах най-щастливият човек на света. Нямаше значение никой друг, нито неговата прическа, нито неговият грим. За мен беше важно, че дори непознатите харесват, усмихват ми се и ми се радват.
Не е нужно да казвам, че и до днес имам още от това лепило в косата, защото много бързахме и познайте, бях намазана с лепило за мигли, но това са подробности :D
За грима просто няма да си говорим, имах чувството, че аз съм единствената, която не е гримирана като чалга проститутка омазала се с въглища, моето беше шарено, многоцветно, лъщящо и не се размаза! Това исках най-много от всичко. И въпреки, че прическата ми на моменти смъртно напомняше Елвис Пресли, това нямаше никакво значение, защото след няколко прегръдки всичко си дойде на мястото.
Прибрах се, постоях, облякоха ме, беше време за посрещане на гости. Прегръдки, целувки, няма да ви кажа колко цветя получих (а се вайках, че няма да имам букет за бала). Най-щастлива бях от факта, че толкова много хора ме уважиха и дойдоха, не правихме кой знае какво изпращане, но всички бяха там и нямаше значение дали ядат, пият, дали са прави или седнали. Някакви на отсрещната улица крещяха "Бойко има бал!" и вуйна ми реши да се прави на голяма (тя иначе си е луда за връзване) и тръгна да крещи в отговор "Инес има бал!!!", надвиквахме се известно време, докато не погледнах надолу и видях по улицата долу една бяла моцуна. Е казвам ви, щях да скоча през терасата ако живеех на първият етаж, разкрещях се "Колата ми, колата ми!!".
Ето тук вече ще си говорим за колата ми :D. Три месеца подред се борих да си намеря точно такова возило за бала, само че все не ми се отваряше парашута, баща ми се правеше на важен и искаше да ме кара с неговата подводница (Audi A6 комби...), на което аз категорично се противях и тропах с крак. Ето и защо откачих когато видях колата в действителност да пристига, до последният момент не знаех дали ще дойде. Е познайте с какво ме караха на бала... :D

Infiniti FX

Не ми беше за това да се фукам със скъпата кола, а за това, че това е и ще си остане любимото ми возило и исках поне за повода да се повозя. Всичко беше приятелска услуга, шофьора ми беше пич и половина, заедно крещяхме, свирихме, обикаляхме даскалото два пъти :D
Първите ми думи като го видях бяха: "Ела да се запознаем... (след като си казахме имената) можеш да се качваш горе, аз оставам да ти снимам колата!".
Демонстративно потупах баща ми по темето, който очевидно се обиди от факта, че съм по-висока от него и се подигравам. Ама не можах да се стърпя! Цял живот да си кинта и половина (1.53) има своите големи недостатъци и когато това се промени, дори за малко ликуваш като луд заек. Последва изнасянето от къщи като майка ми демонстративно заплаши всички с това, че "който остане, той ще мие чиниите". Е няма да ви кажа колко бързо се изстреляха мъжете, баща ми и вуйчо ми се състезаваха кой пръв да мине през вратата, за малко да заседнат. Всички се метнаха по колите и надолу. Един от моментите, който няма да забравя е, че щяхме да си праснем главите в таблото с шофьора ми да се смеем. Слизаме по главната и спираме на светофар и той джипа с балоните и всичко и някакъв с едно малко черно фиатче, кара в съседната лента, подал си главата през джама и така се беше опулил, че имах чувството, че иска да оближе колата от удоволствие. Наистина много се смяхме.

Единственото странно в тая кола е, че като се качиш вътре нямаш чувството, че се качваш в кола, а в космически кораб.

Следваше крещенето пред даскало, малко по малко идваха все повече и повече хора, градинката отпред се препълни, отсрещният тротоар беше гъчкан с народ, снимат те от всяка посока, буквално. Отвориш ли уста и вече те има на снимка. Голямо крещене беше, прегръщаха ме майки, братя, сестри, приятели, съученици. Буквално всички те подмятат като топка напред-назад и в един момент въобще не осъзнаваш кой какво ти говори или просто не го чуваш.
Странно явление беше, че точно около мен имаше общо взето само сини рокли, дори по-горе на снимката двете са сини и някак стоеше странно с мен между всичките едноцветни петна. И сега колкото и да не ми се иска да казвам това, с риск да обидя някоя приятелка... на моят бал нямаше нито една красива рокля. Повтарям, нито една. Всъщност, всички които срещнах още преди бала повтаряха, че тая година нищо не ги впечатлило. И беше истина, имаше само стереотипни и еднакви рокли, скучновати и най-обикновени, такива каквито виждате по витрините на магазините и си купувате. Никой не беше вложил малко изобретателност, а тези които бяха вложили я бяха вложили в чалгарство. Разбирайте изобилстваше от дупки по корема, гърдите, задника, цепки до гърлото. Абе чалгарските истории си остават всяка година на мода и това никога няма да се промени, еднакви рокли, еднакви методи, да сме колкото се може по-голи, да се вижда колкото се може повече, да вдигаме "тортени" поли и въобще няма какво да ви разказвам, знаете как стоят нещата.
По традиция тук се върви от училището до центъра и после към ресторанта, което не навсякъде е така. Което пък значи, че една голяма, огромна направо тълпа овце тръгва и се спуска към центъра, понесли рокли, фотоапарати, калпаци и какво ли не. Последни огледи маменце, как ти е гримчето, пазвата, паричките и "стига толко сте врещели" и тръгваме сами без досадните посетители, гледачи, жадни тинейджърки и родители към ресторанта. Загубвам всички от хората си и се оказвам някъде на края на опашката заради едни павета и "дамата ми", която е фотограф и има превързан крак. Загубвам и "баш не" кавалера си и всички останали, но намирам едно заветно момиче и се хващам за нея преди да съм загубила и нея. Смущавам пътуващите отзад с крясъци и общо казано се състезаваме кой ще вика повече, но не се вижда някой дори да има шанс да ме бие в крещенето. Всички доволно се смеят, а тия по-близо запушват уши. Малко преграквам в последните срички на "Ботев има бал" за това почвам да крещя нещо произволно, в което няма толкова много думи. Най-често маймунски нечленоразделното "Аааа" и "Уууу". Все едно викам "Беее", ама само на мен ми се струва друго.
Майчице, стигаме до ресторанта, краката ме болят нечовешки много, нямам търпение да влезем вътре и да хвърля обувките под масата и изглежда не съм единствената. Във въздуха се носят всякакви мрънкания от сорта на болят ме краката, горещо ми е, роклята ми ръби или разни такива други изцепки и виждам как всички си правят вятър с нищожно малките куверти. Хора, един съвет от мен, правете кувертите поне А4, че по-удобно се прави вятър!
Най-накрая успяваме да разкараме всички досадни папараци наоколо и се докопваме със сетни сили до ресторанта, изкачваме главозамайващо препятствие от стълби, които са просто самоубийство за вече нечовешки болящите крака и те карат да си мислиш "кой, по дяволите... ******" Вътре имаше снимки, глупости, настанявания, в момента в който си седнах на стола, нито ми пукаше до кого сядах, нито къде. Първото, което направих беше да си смъкна обувките и да ги захвърля под масата, не бях единствена, слава бого не замириса на крака, всички доволно се нахвърлиха върху яденето и пиенето, но някои бяха толкова кюртюк пияни, че едва ли биха забелязали дори и някой до тях да беше умрял и изгнил на стола. Бяхме предупредени, че ако много блеем хич няма да можем да ядем, защото обслужването е хитро измислено. И е вярно, заблееш ли за малко, са ти обрали чинията под носа и вече са ти донесли друга. Смея да ви кажа, че предястието, основното ядене и салатите им бяха отвратителни. Алкохола беше долнопробен, дори не ме хвана, което се случи и на втората бална. Тоест ви прецакват с евтини нещата от умисъла, че никой няма да яде на бала и паричките ви от 90 лв куверт отиват за една мацка, която кърши кълки и някой й пъха парички в пазвата и някакви други фусти, които само заемаха дансинга да танцуват, но никой не ги гледаше. Никой не можеше и да ги фокусира.
И се почнаха гюбеци и кючеци честно казано, диджея беше мърша и през цялото време прекъсваше парчетата да мрънка нещо по микрофона, което нищо не разбираше освен когато той се провикваше "Кой има бал?!". Поръчах си поздрав... е, не го получих. Въпреки, че беше мазен кючек!
Най-доброто от цялата вечер бяха тостовете с учителите, в които се обикаляше на опашка около една голяма маса. Определено беше забавно. После последваха някои обстоятелства, които няма да разказвам. Единственото, което ще кажа беше, че изтърчах да взема багажа и обувките си точно когато поднасяха десерта, а той беше шоколадова торта... хвана ме яд, но имах нещо по-важно за правене. Пропуснах речта на директора, но поне направих едно добро дело.
После последва прецакването, което се случи когато аз и приятелка отидохме в дискотеката след другите. Общо казано се видя, че няма да я бъде нашата в дискотеката и напуснахме малка групичка, прекарахме остатъка от вечерта на кръчма да ядем палачинки с шоколад. Всички ни гледаха и ни закачаха там и си изкарахме много по-добре отколкото в чалгарска дискотека, в която няма нито къде да танцуваш, нито къде да седнеш и всички пият колички...
Прибрах се рано, това че не съм била на дискотека един път хич не ми помрачи настроението, единственото, което наистина ме мъчеше бяха краката ми. Два дни подред не можех да ходя, бях абсолютно смазана и трябваше да полагам сериозни грижи за краката си понеже направих глупостта да забележа, че едната ми обувка е разлепена точно преди бала, обущаря ми ги залепи, но при това станаха по-тесни и ми направиха нечовешки проблеми. Та добре, че тръгвахме след два дни, че се учих на ново да ходя.
НЕ правете тая грешка!!!

Отегчих ли ви вече? Умряхте ли от скука, посмяхте ли се, какво мислите за бала, за роклята, за мен? Чакам мнения, приятели. Аз бях тук, с вас, преди него, тук съм и след него. И предстои да ви пиша за Слънчев бряг, така че чакам мнения :)