Гримът

О да, тази част отне доста голямо забавяне, което се надявам ще ми простите, но доста неща са ми на главата. Та, да минем към една от най-важните за всяко момиче части от абитуриентският бал - макиажът.


  • Със сигурност и вие ще стигнете до впечатлението, че гримът е едно от най-шашкащите неща за абитуриентката. Уж изглежда лесно, а въобще не е. Уж го правим всеки ден, а е толкова различно.
  • Първото, което със сигурност ви идва на ум е за неговата издръжливост. Защото какво по-важно може да се иска от грима в една толкова натоварена вечер. Всеки би ви казал, че това е прекалено много за искане от какъвто и да е набор продукти, но всичко може да се постигне много лесно.
  • Опитайте се да не залагате на прекаленият грим. Прекалено тежък или в наситени цветове ще се размаже по-лесно най-вече ако не стои над никаква фиксация. Това важи независимо дали ще ви прави гримьор, приятелка или вие самите. Много момичета правят грешката да избират така традиционният опушен грим и още в началото на вечерта не е останало нищо от него освен грозни черни черти.
  • Залагайте на по-добрите материали. Т.е. ако можете да заложите на молив пред сенки - направете го. Той е по-издръжлив и по-трудно ще се размаже ако се разплачете да речем.
  • Ако ще ходите при гримьор той ще използва качествени продукти, с които вие най-вероятно не разполагате, но не означава, че той може да направи всичко, за това и по-важната част е самият избор. За това се спрете на нещо, което ще се задържи. Колкото и качествени да бъдат продуктите многото орнаменти няма да стоят по-дълго от няколко часа. С гримьора винаги го има и това, че не знаете как той работи, дали да му се доверите. Пробният грим не бива да се пропуска, но ако се получи така при вас и не ви се дават излишни пари ако не ви хареса резултата ще трябва или да го поправяте или напълно да го изтриете. А точно в този ден, това доста ще ви изнерви.
  • Ако сами мислите да правите всичко, ще трябва да помислите за повече неща, да намерите подходящият грим и въобще ще стане по-трудно, но някак по-евтино, продуктите ще си останат за вас и ще можете да се направите именно както ви се иска. Но и търсенето и намирането ще са много по-трудни. Ще трябва сами да се ориентирате във всичко, да търсите издръжлив грим, да поставяте по правилният начин, също намирането на хубави козметични продукти е трудна работа, което и кара много момичета да се доверяват на професионалисти. Но ако не искате, това не значи, че трябва да го правите. Винаги можете да се доверите на себе си и двете си ръце. Така или иначе повечето от нас се гримират всеки ден.
  • Колкото и да ви се струва банален израза да изберете нещо неутрално и леко, именно това трябва да направите. Това ще се задържи по-дълго, ще ви стои по-добре и ако се размаже няма да изглежда непоправимо. Опитайте се да вземете с вас червило или пудра, нещо, което ще ви помогне да поправите грима ако започне да се размазва или изтрива. Това не означава задължително да висите в тоалетната цяла вечер, а да минавате по няколко часа, с малко поправка със сигурност ще се задържи върху вас. Може и въобще да не го правите, принципно всичко, което правим е за първите няколко часа. В края на вечерта и самата сутрин ще са останали само спомените от това как сте изглеждали някога.

Много голяма галерия с грим
Грима със сигурност можете да си го изберете от нета, така че пишете грим или make up и търсете свободно. :)

    Аксесоарите

    Следващата логична стъпка след бижутата. Може да си мислите, че аксесоарите са само балната чантичка, но грешките. Те се простират много по-далеч. И е време да ви покажа до къде точно.



    • Най-често разпространената заблуда е, че единственият аксесоар, с който разполагате е чантичката. Уви, на път сме да разбием това клише. Аксесоарите не само могат да завършат цялата визия, да я направят забележима, екстравагантна, но и да бъдат акцента в цялата картина. Не ви се вярва? По-добре повярвайте, един добре избран и стилен аксесоар на фона на останалото почти или напълно неутрално облекло би бил удар право в десетката.
    • Ще започнем именно от това, което не очаквате - шапките! Да, шапка! Да, на бала! Сигурна съм, че сте чували и виждали онези малки, направи миниатюрни цилиндри с мрежичка или без. Като този в началото на поста. Това е вид аксесоар, който не само ще стои главозамайващо, но и ще събере всички погледи. Такава можете да си направите по поръчка или да си купите, можете да си поръчате и по интернет. Може да бъде с брокат, панделки, пера, избора е безкраен. За по-голяма сигурност можете да помолите фризьора да я закрепи със здрави фиби. Но това може и да не ви се наложи. Някои модели са направени на принципа на диадемите и всъщност шапчиците са залепени за тънка диадема, което ви гарантира, че тя със сигурност ще стои там. Това не само е един ужасно шик аксесоар, който ще ви изпрати право в забравените години на кабаретните певици и червеното червило, но и ще ви накара да се чувствате невероятно!
    • Стигаме до ръкавиците. Не е нужно да имате такива, освен ако не ги искате. През последните няколко години бяха модерни ръкавиците до лакътя от сатен и малко на кралският принцип пръстените върху тях. Миналата година видях една абитуриента, която беше направила точно това и изглеждаше главозамайващо. Черна рокля без презрамки от сатен по тялото, ръкавици от същата материя и бели диамантени бижута върху тях. Ето това вече е визия, от която на другите ще им се завие свят, но ако не сте се насочили към това никой не ви спира да експериментирате.Изрязаните кожени ръкавици без пръсти във фрапантни цветове са нещо велико, който ги е създал е бил гений на модерната кожена мода. Малко стил рок, малко стил фешън, малко в стил това, което наистина искате да бъдете. Ако сте готови да заложите на такива и те наистина да се подхождат с цялостният ви тоалет то значи сте се спрели на невероятен избор! Дантелата също би била готино решение като се има на предвид, че тя е модерна тази година, но тя трудно се съчетава с материи и цветове.
    • Старата приятелка на всички абитуриентки - чантичката. Нарича се още коктейла чантичка, вечерна чантичка или просто клъч от английски. Това е един аксесоар, който не само ще краси, но и действително ще ви влезе в употреба. Тук нещата стоят точно така, не се охарчвайте много за чантичка, която няма да носите никога повече. Много се залага на черните такива защото те ходят на всичко и защото се избират в тон с обувките, които също обикновено са черни, но това не е задължително. На българският пазар няма да намерите интересни такива, тук единственото разчупване, с което разполагаме са панделките и камъчетата, което е скучно но така стоят нещата с търговията на точно този аксесоар тук. Ако обаче ви се занимава винаги можете да я промените сами. Да й сложите панделка от плата на роклята си или да й пришиете нещо, вида й практически има! значение. Но тя няма да е през цялото време с вас, което също означава, че и капацитета й не е от особена важност. В края на краищата в нея ще носите телефон, пари и някакви гримове може би. Всяка коктейлна чантичка се наема да събере това. Ако изберете нещо помпозно обаче, не се притеснявайте. Няма опасност да изглежда претрупано с роклята ви, понеже както вече споменах, чантичката ще бъде с вас за много кратно време и няма да бъде такъв действащ аксесоар през цялата вечер. При нея всичко се свежда до удобството и функцията.
    • Остават аксесоарите за коса. Като фиби, пера и може би други шапки, което въобще не ви препоръчвам. Големите шапки не са подходящи за бал, като например бомбетата, те са прекалено взискателни и много трудно ще се напаснат с роклята ви, което вие естествено не искате. Аксесоарите за коса не са често срещани, което и ги прави оригинални. Перли, пеперуди, всичко, което става за вида ви прическа може да й придаде страхотен вид и в същото време удобство. За това си поговорете с фризьора си, той ще ви насочи какво и на къде би било ок и какво не.
    • Като за последно. Не забравяйте аксесоарите! Те са важни и с тях можете да постигнете чудеса.


    И тази малка част отмина бързо и неусетно. Все още се надявам някой там да чете и всичко това да му влиза в полза и да му е интересно. Скоро се връщам отново.

      Бижутата

      Хм, тук уж сме изправени пред нещо привидно лесно, а всъщност въобще не е.


      • Бижутата са важна част от това, което сте и това, което искате да бъдете. Не ги подценявайте, те могат както да направят един тоалет перфектно завършен, така и напълно да го съсипят. И аз се подведох мислейки си, че точно тази част няма да е трудна, но всъщност се оказа една от най-трудните.
      • Сигурният въпрос пред който ще се изправите - "Струва ли си или не?". И може би това ще е въпроса, който ще ви тормози дълго. Сами трябва да си отговорите на този въпрос, той е абсолютно индивидуално решение. Това, което може да вземе превес или напълно да реши въпроса вместо вас са парите. Както и във всичко при бала, при бижутата цената им играе голяма роля. И тук ще срещнете много двузначни съвети. Някои ще ви посъветват да не се изръсвате ненужни пари за скъпи бижута, които просто няма да има къде или кога да носите повече. И може би ще са прави, но...
      • От дълги го дини има една традиция по баловете родата да подарява злато на абитуриента. Което е вече някак остаряла традиция, но все още се спазва дори в днешно време да не се носи толкова много злато и то не винаги да е подходящо. Ако все пак родата държи да плати бижутата, което може и наистина да ви се случи, изберете вие. Следва да разберете и защо.
      • Много абитуриенти се насочват към скъпоценните камъни при избора си. Това и аз не го разбирах в началото, но всичко си идва на мястото когато обиколиш и прецениш възможностите. Първото и може би най-голямото предимство на камъните е че те са... ами, цветни. Да, знам, звучи ви нелепо. Но е точно така. Трудно можеш да намериш съответстващо сребро или злато за рокля. При камъните има огромен избор от цветове, стилни са и не са непретенциозно скъпи.
      • Не ви говоря за диаманти. Не. Сваровски е най-яркият пример, който мога да ви дам. Но тук отново се изправяме пред въпроса, заслужава ли си?
      • Има две страни на монетата. Хубаво си помислете и за двете, защото те ще ви накарат да изберете.
      • Първият отговор - Да. Ако се доверите на този отговор и се съгласите да купувате скъпи бижута ще знаете, че те ще останат за дълго време. За това и предимно се залага на злато и сребро, по-рядко платина. Ще струват много, да. Ще ви останат за дълго, да. Но дали наистина ще можете да ги носите? Ние, абитуриентите (или поне аз) почти всекидневно се изправяме пред въпроса какво ще правим с това утре, а с онова? Къде по дяволите ще носим тази скъпа чантичка или пък обиците. Едва ли цял живот ще висим по сватби и едва ли повечето ни неща ще са подходящи за сватби въобще. Наистина често този въпрос те блъска и се замисляш, че дори да носиш скъпи бижута някъде другаде вътрешно ще те мъчи. Да не ги загубиш, да не ги повредиш. Рисковано си е, никой няма нужда от нещо прекалено скъпо, което да хваща прах. Не върви и да го продадете ако е подарък, така че добре се замислете.
      • Вторият отговор - Не. Да не си помислите, че умишлено ви навеждам на този отговор?! Не! Представям ви реалните варианти и то ако този ви се струва по-уместен няма нищо лошо в това. Да, говорим си за евтините бижута. Те могат дори да не бъдат от благородни метали. Доста от приятелите ми са готови да подходят именно по този начин. Защо? Защото те са по-евтини, може би първата и най-основна причина. Второ, няма да ви е яд ако ги загубите или счупите. Трето, след бала можете спокойно да ги носите или хвърлите. Четвърто вероятността да си намерите такова бижу в подходящите цветове е много, много по-голяма. Но не избирайте този вариант ако искате, лично аз се спрях на скъпите бижута и пак напомням, че избора си остава изцяло ваш.
      • Стигнахме до една прекалено важна точка в целият съветник, ако мога така да го нарека. Дали подхождат? Ето това вече е въпрос, който си го бива. Защо ли? Защото много често виждам хора, които се претрупват с бижута, нарочно или без да го осъзнават. Парадирайки с пари или висулки, може би си мислят, че показват вкус, но всъщност изглеждат зле. Постарайте се да съобразите всичко с роклята си. Не прекалявайте с бижутата! Ако имате рокля с много орнаменти изберете нещо нежно, на всичкото отгоре нежните бижута са по-красиви. Ако роклята ви е по-обикновен модел или едноцветна винаги можете да заложите на нещо, което хваща погледите. Другото, което трябва да вземете предвид освен какво е, колко. Да, колко. Гривна, колие, пръстен, обеци - не! Най-много две от тези неща. Ако роклята ви е с презрамки или нещо голямо по врата не слагайте колие, ще изглежда претрупано и има опасност бижуто дори да не се забелязва. В такъв вариант винаги можете да изберете дълги и готини обеци. Съобразете тях примерно с прическата си. Ако имате пусната коса и рокля без презрамки винаги можете да шашнете с някое убийствено колие, просто защото обеците няма да се забелязват в косата ви.
      • Премерете везните и слагайте и умувайте добре защото количеството е важно. По-важно дори от самите бижута.



      Отново се надявам да съм била полезна, това е не само сбирщина съвети от някоя си мацка, а моето преживяване, моят опит, моето споделяне. Надявам се да съм ви била полезна. Скоро се завръщам със статията за Аксесоарите ;)

        Обувките

        Те са със сигурност следващата логична и най-важна стъпка след роклята. И след като поста за роклята и въобще цялата идея станаха много известни и много одобрявани продължавам напред.



        • Обувките се явяват като една от най-важните части от цялостният тоалет. И в същото време губят своята важност поне 4 часа след началото на вечерта. Бъдете сигурни, че до сутринта не само няма да съществуват обувките ви, но и спомена за тях.
        • Много момичета правят грешката да се ръководят именно от това и си избират кошмарни модели обувки, като например прекалено високи токове, които просто въобще не са подходящи за толкова активна вечер. Не само, че краката ви неистово ще болят, а и самото ходене ще се превърне в мъчение.
        • Ниските обувки обаче не ви гарантират, че това няма да се случи. Гарантират ви само и единствено по-голямо удобство.
        • Нека започнем от цвета. Той не е от особена важност. Можете да заложите на него ако обувките ви наистина ще се виждат. Ако сте с дълга рокля до земята можете да се явите с каквото си поискате. Обикновено залагането е на черно, заради подбора на чантичка и аксесоари по-късно, това обаче лесно може да се разнообрази.
        • Много от магазините за абитуриенти предлагат обувки тяхно производство. Не само че могат да ви ги направят от същият цвят като роклята, но и моделите при тях са определено насочени към удобство на краката. Така че ако нещата при вас стоят така, смело избирайте, това определено е един много добър избор.
        • Сигурна съм, че всички знаете и сте виждали типичните "бални" обувки, които излизат по магазините. Да, да, точно онези сребристи сандали с ток 4 сантиметра. Има някои много грозни неща, с които ще се сблъскате ако се доверите на този тип обувки. Първо, те излизат края на април, което е изключително неподходящ търговски принцип понеже изработката на роклите започва декември. А когато ви изработват роклята тя задължително се мери с обувките. Така, че ако ги нямате на пробата и си нямате идея колко ще бъдат високи, много зле за вас.
        • За това по-добре залагайте на красиви и секси обувки. Точно тези, които гледате по магазините. Няма обувка, която да се категоризира "бална". Не, няма. Обратно на вярванията истината е, че тези обувки, които носите на бала си са бални. Стига да са ви удобни няма значение дали са бални или красиви обувки на токчета.
        • Обувки или сандали? Изцяло ваше решение. Зависи от модела на роклята, зависи от удобството на обувките. Принципно затворените обувки не са добро решение защото често са по-неудобни и неподходящи за къси рокли. Сандалите с каиши, ленти, орнаменти, дори дантела са едни от най-честите избори защото обикновено подхождат на роклите, по-удобни са и придържат крака по-добре.
        • Постарайте се да не се изръсите прекалено големи пари за обувки, които може би няма да обуете никога повече. Не само, че не си заслужават парите, но няма да си заслужават и обувките.
        • Помислете добре при купуването на обувките. Една ексцентрична рокля може би ще носите веднъж, но едни хубави обувки със сигурност ще носите дълго време след това. Така, че не избирайте нещо с нечувана височина или цена, ръководете се само и единствено по удобството на обувките.
        • Не се насочвайте към интернет за обувки, просто излезте и обиколете магазините, със сигурност ще си харесате някои.
        • Разтъпкването им е много, много важно когато го вземете. След като ги вземете ги разтъпквайте вкъщи няколко дни или седмици. Колкото ви се струва, че вече обувките са готови за една дълга вечер. Ако не го направите има голям шанс чисто новите обувки обути в деня на бала да ви причинят ужасни рани по краката.
        • Някои български магазини предлагат комплекти от обувки и чантички, което е много добро предложение, защото обикновено намирането на сходни такива се оказва мисията невъзможна. Освен в черно и сребристо. Определено можете да се възползвате от идеята или да залагате на класиката, но помислете и за това когато избирате обувките.
        • Ще чуете и за момичета, които си изработват обувките. Това е добро решение, но често ненужно скъпо уж с цел за удобство. Да, изработените специално за вас обувки ще ви бъдат удобни, със сигурност. Ако не ви се харчат много пари за обувки, по-добре не го правете.
        • И като последно, но не на последно място. Опитайте се да изберете обувки без много орнаменти по тях. Повечето каишки или ленти или бижута дори правят обувките по-неудобни. Традиционните обувки пък са често прекалено твърди, за да успеете да издържите с тях цяла вечер танци така че хубаво координирайте височината и вида. Колкото по-високи, толкова по-скоро ще ги събуете...

        Линк, към страницата на Мегияс, български обувки с добро качество. Те предлагат бални обувки и чанти в комплет, а наскоро излезе и колекцията им за 2011, имат много добри предложения и приемливи цени

        Да, този път ви поставям само един линк, защото както споменах пазаруването онлайн не е добра идея във връзка с обувките. И то най-вече балните такива.
        Отново се надявам да съм била полезна и чакам отзиви.

        Роклята

        Започвам именно с нея, защото тя изисква най-много материал за писане, най-много нерви за хабене и най-много коса за скубане.
        Трудно се започва да се пише за такова нещо, така че ще го карам през просото.
        На ум ми, че ако сте абитуриентки тази година вече трябваше да сте стигнали донякъде с роклята. Дали в намирането й, шиенето й или преправянето й. Моята лично е почти готова. Обикновено приготовленията започват в началото на декември защото тогава цените са по-поносими, шивачките по-свободни и времето по-дълго, но има някои момичета, които оставят нещата за последният момент и си купуват готови рокли. Което ми е малко непонятно, но всичко при бала е въпрос на личен избор.



        • Като начало мога да ви дам малко лични съвети. Не позволявайте никой да ви диктува какво да правите на собственият си бал. Най-малко с какво да сте облечени. Това не само, че ще ви смаже самочувствието, а и то точно в една от най-важните вечери в живота. Просто не се оставяйте на баби, майки, шивачки или всякакви роди, които уж знаят повече от вас. Не, не знаят! Отстоявайте докрай!
        • В никакъв! случай не приемайте думите "не може!" или "няма да стане". Искате да ви направят роклята по ваш модел, но получавате в отговор не може - позната ситуация. Не се оставяйте! Дръжте на това, което искате, с правилните ходове не само, че ще ви го направят, но и ще стане именно това, което искате. Не забравяйте! Вие сте клиента! Те са длъжни да изпълняват това, което искате. А и в края на краищата в България имаме една прекрасна поговорка, "Който плаща, той поръчва музиката"! Това не означава да се държите отвратително с продавачките или консултантките, просто не се оставяйте на всеки компромис, защото накрая ще сте адски разочаровани от роклята си и от себе си.
        • Стигаме до избора. Избора на рокля е нещо много важно. Всеки подхожда към него по различен начин. Най-лесният начин е да се разровите в нета. Накрая на тоя пост ще ви пусна много линкове към страхотни сайтове с милиони рокли, от които просто няма как да не си харесате. Друга идея е просто да обиколите магазините и да видите с какво разполагат те. А най-добре е да направите и двете. Защо? Защото стигаме до следващият въпрос.
        • "Шита или купена?" Въпроса, с който със сигурност ще се сблъскате! И в него има повече тънкости отколкото можете да си представите. Пазара е така измислен, че да могат да ви оберат до шушка ако не знаете как да действате. 
        • Нека започнем с тънкостите при магазините. Магазините за бални рокли са много удобни! Не само, че ви дават шанс реално да видите това, което искате, но и ви спестяват часове на обикаляне, разговори и големи мъки. Само дето с тях стъпвате по тънък лед. Магазините поставят много измамни промоции за роклите си. Пускат 100 лева намаление на реалните си модели. Което означава, че ако отидете в магазина, харесате си дадена рокля и тя ви стане! можете да си я купите на момента със 100 лева по-малко. Грозна измама! Варианта точно тя да ви хареса и точно тя да ви стане е минимален! Ако решите обаче да имате такава рокля и от магазина, да ви я шият по мярка ще ви оръсят повечко. Ако искате дори да я промените, както аз направих, ще ви оръсят така, че ще ви призлее. За това, добре си помислете когато мислите да вземете този ход. Направете го само ако е крайно наложително!
        • Шивачките. Другата измама. Тук вече нещата идват ако имате намислен модел, който сте си избрали да речем от интернет, някое списание, телевизия или каквото и да е. Шивачката ще ви разбере и ще се опита да направи всичко, което искате. Но, за да се стигне до реалното шиене ще ви поникне поне снопче бели косми в главата. Първо ще трябва да намерите точната шивачка. Което е вярвайте ми, изключително трудна задача! Ще трябва да обикаляте или измежду познати или да се лутате като гламави из града. И по-добре да намерите такава, която шие на ниски цени, защото ще ви излезе солено ако отидете при някоя скъпа шивачка. После, шивачката ще ви прати сами да си търсите плата. А ако искате някаква по-различна рокля от масовката, плат по смъртно няма да си намерите. Лично го преживях това, дори пътуването до Румъния за рисувана коприна не проработи. Има обаче някои шивачки, на които ако попаднете, ще сте благословени! Някои от тях работят със собствени материали внос. Най-често от Турция. Меката на платовете, много от тях имат каталози и могат да намерят невероятни платове внос, което ви спестява ходенето по мъките, но ви излиза скъпо. Тук всичко опира до компромиси и решения.
        • Модела, цвета и разцветката стават напълно по ваш избор освен ако не си купувате нова рокля. Гледайте да изберете нещо, което ще ви подхожда и ще ви харесва. Да, знам, много трудна задача. Но поне без един компромис нещата няма да се оправят.
        • Един друг съвет изцяло от мен. Много добре си помислете дали ще вземате родителите при избора на рокля. Тук има две страни на монетата. Едната е много грозна. Възможно е ако обикаляте сама или с приятелка да не ви дадат да мерите рокли или минимално количество такива. Ако отидете с родител обаче, ще успеете да измерите всичко, което ви се иска. Това тръгва от убеждението, че ако сте с родител ще купувате. Другата страна е, че родителите могат да бъдат големи тръни в задника и постоянно да ви се месят в работите, което може да е ужасно изнервящо.
        • Стигаме до една ужасна точка за всяка абитуриентка. Оригиналността на роклята! Това е нещо свещено важно. Абсолютно сигурно е, че ако друго момиче има като вашата рокля това ще ви съсипе вечерта. За това и много момичета пазаруват в чужди градове и шият собствени рокли, но и това не е гаранция, че ще сте единствената. През последните две години магазините за абитуриентски рокли изкараха нещо много добро като идея относно това. Фактически те правят роклите си бутикови като записват училището ви. Гарантират ви, че никой от вашето училище не може да си купи такава рокля ако вие вече сте я купили. А ако някой го е направил преди вас, вие не можете да я имате. Това е една наистина страхотна опция, но ако им пробутате малко пари съм сигурна, че могат да забравят за списъка, така че гаранция никога няма.
        • Само не се шашкайте, с правилните аксесоари можете да разбиете всички дори да има група момичета като вас.
        • Имайте едно на ум, че ще прекарате цялата вечер в танцуване и забавление, което означава, че роклята трябва да ви е удобна и не прекалено натруфена. Обръчите не са добра идея, ще ви пречат да сядате и да се забавлявате свободно. Разкачащи се части са страхотно допълнение, към сутринта и без това ще сте се разделили с по-голямата част от тоалета си. Ще бъде трудно да си изберете рокля, която да ви кара да се чувствате неотразими и в същото време да не е прекалено скъпа и в същото време да ви е удобна. Наистина е трудна задача, но ще се получи, вярвайте ми.
        • Съветвам ви да не си поръчвате рокли онлайн. Най-вече български. Риска от измама е голям и може да получите нещо много по-различно от това, което чакате. По-добре не рискувайте така.
        • Най-страшните думи, които ще чуете ще бъдат "Купи си някоя, която ще я носиш после." и те със сигурност ще бъдат от ужасената рода. Но ще чуете и още толкова души, който ще ви кажат да не слушате последните и да празнувате като за един път. Тук вече се замислете за реалната цена на тези две предложения и коя можете да си позволите. А после и стила ви. В началото да си купите рокля за безбожни пари и да не облечете никога повече ви се струва повече от ненормална идея. Но с дните по-близо до бала можете да съжалявате, че не сте направили именно това. По-добре обмислете добре нещата.
        • Обзалагам се, че някои от приятелките ви ще ви посъветват да не си купувате рокля от рано понеже ще ви писне. Това наистина може да се случи, но ако не искате да се получава в момента, в който я вземете я скрийте някъде от себе си. Така със сигурност ще се чувствате по правилният начин в точният ден и няма да сте загубили интерес.
        • Не се опирайте сляпо на модата, това може да се окаже голяма грешка. Взаимствайте ако искате, но бъдете себе си. Всички рокли са модерни всяка година, стига вие да ги направите красиви със себе си в тях.
        • Ще ви разпитват, ще ви подслушват, ще ви измъчват дори да кажете. Не казвайте! Много от момичетата ще любопитстват за цвета и модела ви с цел да избегнат или още по-зле, да копират! Не им ги казвайте! Ще повлияе зле и на вас ако кажете как ще изглеждате, накрая всички ще знаят и няма да сте оригинални на бала.
        • Имайте предвид, че роклята е най-голямата покупка за бала и трябва да съобразите всичко с нея. Времето, аксесоарите, хората, грима, прическата. Абсолютно всичко. Така че първо изберете нея, всичко останало ще се напасне някак с роклята ви, но тя няма да се напасне лесно с вече купени бижута да речем. 


        За край на всичко, бъдете сигурна в себе си и в избора си. В деня на бала наистина ще ви одумват и ако им се вържете доста ще ви се скапа настроението. Това е вашата рокля, вашият бал, вашият избор. Майната им на злите езици, тях винаги ще ги има.




        Линкове:


        Ако след това не сте си харесали още нищо напишете prom dress в гугъл и късмет. Надявам се да съм била полезна.

          Абитуриентски бал

          Или как едно бомбе промени живота ми...

          Остават около 4 месеца до бала. Само. За някои неща е късно, за някои е рано. За това, което мисля да направя аз е сравнително късно, но така стоят нещата.
          От няколко месеца се каня да започна една поредица тук за някои неща за бала. Знам, че вие, демек читателите ми не сте точно хората, които се интересуват от това, но го правя заради себе си и заради другите като мен.
          Тъпо, но факт е, че за абитуриентите няма много в нета. Колкото и да си мислите обратното, много грешите. Информацията е съвсем оскъдна и трябва да я ринеш по всевъзможни начини. Накрая всичко, което ще намерите е една попроменена статия в няколко сайта позамрели от преди няколко години. Тъпо.
          Така, че ще направя малка поредица от моите собствени убеждения, преживявания и опит. Ще пиша от големите неща до най-малките, както и за самият бал. Надявам се да се окаже полезна информация за някого.



          Обувките
          Бижутата
          Аксесоарите
          Гримът
          Прическата



          Костюмът
          Аксесоарите
          Вратовръзката
          Папионката
          Обувките

          We're young, we're strong, we're free!

          Robert Yeager
          Well, well.. първите дни вече отминаха, а аз държа главата си добре наведена. Иначе казано зачерквам имената от дългият списък и се придържам към това, което управлявам. Не очертавам нищо ново на хоризонта, за нищо не се готвя, нищо не планирам, нямам проекти в ръкавите.
          Казват, че на всеки му се случвали такива периоди, но не всеки се чувствал щастлив в тях. Донякъде е добре да си забием носовете в това, което наистина трябва да вършим колкото и грешно да ви се струва. Ей така, за дълга, един път да свършим наистина това, което трябва. Може и да съм се побъркала, не е много сигурно с мен. Но пък смело се фокусирам върху работата си в ежедневието, работя усилено над Adeizz, превръщам се в критик.
          Интересните неща странят от мен, а аз дори не се опитвам да им привлека вниманието, нека стоят в ъгъла и да умират от яд, че ги пренебрегвам. И ей така света е малко по-сив от обичайното.
          Мисля, че това, което ме мъчи е кого да бъда. Това, което винаги ме е мъчило. Себе си или някой друг. Когато точно в тази ситуация трябва да избирам между двете персони "себе си е човека, който ми казва не, не го прави!", колкото до другият той е "направи го, ще ти донесе удовлетворение, гордост и смелост!". Като бойно поле в собствената ми глава, опитвам се да игнорирам и двамата, но рано или късно ще трябва да избера. Цял живот избирах себе си и захвърлях всичко в коша от страх, докато в един ден не се оказа, че дори боклука не ми осигурява защита. Може би е време да послушам другият и да дам на света един голям урок. Всеки е тръгнал от нулата и е тръгнал сам.

          И мисля, че трябва да го кажа по-добре да ви се изясни. До средата на февруари трябва да направя голямо решение. Имам уникалният шанс да публикувам произведение в алманах, който ще се разпространи доста стремглаво, дори онлайн. Питате луда ли съм, какво ме спира? Да, досещам се. Същото каквото ме спираше и досега, каквото спира осъзналите се да участват в писателски конкурси, каквото ги спира да се фукат с това кои са и какво могат. Аз съм си виновна за това, че когато някои спомене думата писател никой не поглежда мен. Защото аз не съм, аз съм просто страхливец, който се крие зад перфектно написаните си думи. Затова и никога не се замислям за тези неща, знам отговора преди някой да зададе въпроса и той е не. Но сега ми се налага да се замисля какво наистина трябва да направя. И аз определено не мога да реша и това ме убива!

          2010 в страници

          Откъм тази страна на слънцето '10 беше силна година, нещата започнаха и приключиха бързо, направо светкавично, но ударите и успехите си заслужаваха. Посвещението ми на книгите през вече миналата година ми донесе много неща, най-вече ключа за свободата, който толкова силно вярвах за изгубен.
          Ицо прати тази щафета към мен, но аз ще я видоизменя. Ще класирам това от '10 което си заслужаваше, независимо от коя година е в действителност. Шерлок, стига празни приказки. Нека го направим!


          Започвам от края. Но започвам от някъде. И това някъде е Къщата на съня, книгата за която писах при Преслав миналата година ми повлия доста силно. Търсейки правилното заглавие, което да анотирам при него без да подозирам попаднах на книга от един от любимите ми жанрове. Уви обаче Къщата на съня не е типичен вид книга и би се харесала на много малка аудитория.



          Дни образци беше втората книга на Кънингам, която прочетох. Още след първата той моментално се нареди сред любимите ми автори. Писател извън всякакви граници описващ своят свят на останалият свят. Отношенията не неговите герои са толкова близки до мен колкото едва ли отново биха били с останалите, но повече за Кънингам в следващата негова книга, за която ще ви пиша.






          Пътешествие по Екватора или Latitude zéro както обичам да я наричам аз ме прати на друго място в друга вселена. Това беше моята приключенска книга, която ме хвана за гърлото не ми даде да се откъсна от нея докато не стигна до самият край на краят. Невероятната книга написана за едно от милион пътешествията на Майк Хорн беше изключително незабравимо изживяване, което и вие трябва да опитате. Поне веднъж в живота си!




          Следва нещо много в класата чиклит, а именно P.S. Обичам те, линка ще ви отведе право към жестоката й присъда в анотацията ми, но искам или не класирах тази книга като за моят личен хит на лято 2010 и това май все още не се е променило. Синята книга на бели точки пропътува километри разстояние с мен, преживя и срещна какви ли не хора и накрая ме откара вкъщи, за да ме научи, че понякога любовната история наистина те хваща за ушите.


          За някои книги умишлено не писах. Запазих анотациите за себе си. Тази беше една от тях, но именно защото ми беше трудно да пиша за нея. Спечелих я от Аз чета с автограф от автора и пренебрегвайки думите за нея до последният момент бях 100% сигурна, че ще я затворя и ще изсипя критиката си с гръм и трясък върху нея, но на финалните страници разбрах какви духове са преследвали всички и аз се причислих към тях. Грешката на осъждащите!
          Малък откъс от тайната ми анотация за нея:
          Бруно среща Шмуел тръгвайки на експедиция в новият си дом, в който той не харесва нищо. И в продължение на година, те са приятели, които не са разделяни нито от потеклото си, нито от дрехите си, нито от мечтите си, нито пък от омразата на народите си, а само от една телена ограда. Докато не идва деня, в който и това не се променя. И това ще остане завинаги, защото децата намират истината без да са я търсили. И всичко, което си очаквал или си си представял, че ще се случи си отива. Отива си и желанието да си спомниш...

           


           Ето я и книгата, която промени много животи. Ловецът на хвърчила. Всичко нужно е написано в анотацията ми, всички останали думи нямат смисъл.







           Един от големите, направо историческите хитове на 2010та беше продължението на една от най-известните книги и истории в света. Дракула.
          Написването на Дракула Немъртвият пази своята невероятна история, а аз определено исках да я знам.





          Още си спомням как преди много години едно лято сме заминали отново, стоим в леглото посред ден и се давим в непоносимата жега, тя стои точно до лявото ми рамо и ми чете тази книга. Години по-късно я прочетох сама и разбрах какво откривахме още тогава в нея. Забраненото, непоносимото, върховното.
          Парфюмът, надзиратели, историята, която ще ви промени. Носа ви също.
          Не съдете твърде строго.




          Ето я и нея! Книгата, която ми показа, че това, което искам наистина съществува. Тогава и свалих гарда си пред Кънингам и написах една от най-чистите си и реални анотации, сигурно и за това никой не я разбра, но тази книга ми показа, че света ми е реалност. И това ме направи някой. След нея прочетох всяка книга на Кънингам, до която се докопах, но и до днес никоя не може да се сравни с Плът и Кръв. Не ви я препоръчвам да я четете обаче.


          Стигнахме и до книгата, която заема моето първо място на всички времена. Всичко стана случайно, всичко стана неочаквано, всичко стане без да разбера, тази книга се превърна в мен и в най-силният ми сблъсък със света на книгите. Дълго време се опитвах да пиша анотация за нея, но правилно казват, че никой не може да пише за любимата си книга, винаги ти се струва, че не си казал всичко за нея. Опитах се обаче преди месеци да напиша как тя ме кара да се чувствам, ето малко за нея. Останалото можете да намерите зад кориците й.



          ВНИМАНИЕ: Не ви препоръчвам да четете нито една от книгите в този списък. Първо защото те не са по вкуса на масовката и второ никога няма да бъдат. Някои от тях са на расова основа, полова основа, доста от тях са груби, смъртни и забъркани с вампири. Така, че ако не сте ценители, просто недейте!

          И други книги след тези ми грабнаха вниманието тази година, но класацията няма да се промени.

          1.1.11


          Ето, че още една година си замина неусетно бързо. Ако трябва да сме напълно честни '10 беше лейм година. Практически нищо интересно не се случи и дори моите филмови среди се отразиха повече от слабо, което пък очертава '11 да донесе нещо много мащабно и скъпо, навярно.
          Нова Година или не, хората имат навика да си правят пожелания днес, вчера, утре. Винаги в началото на дните, началото на седмицата, началото на деня. Обещания, които не изпълняваме защото ни е прекалено шубе, прекалено ни мързи или просто не виждаме успеха в надеждите си. Неща като, "обещавам си, че тази година ще бъда по-добър човек" се превръщат в доживотни традиции, които тежат повече от затворнически вериги. За това и понякога трябва просто да се обърнем и да осъзнаем, че равносметката и планирането на годината не са всичко, с което разполагаме. И какво като предната не е била успешна или следващата се очертава ужасна. Не, не се тревожете не съм хванала напреднал стадий на оптимизъм, но ако времето е непрекъснато пречупваща се призма, то значи, че дори обещанията не могат да го хванат и задържат.
          Може би това, което повечето от нас трябва да си пожелават през тези дни е свързано с това самонарочно да се наритаме в задниците. Като, "тази година определено ще знам какви ги върша", "ще знам какво искам" или "определено знам как да запазя това, което имам". Защото нова година или не, тези грешки са непрекъснати и ще си останат както сезоните се сменят. Но с това глобално затопляне...
          Та ако един ден, който казва, че календара свършва и ви е време да си купите нов ви кара да обещавате безсмислени неща хубаво почерпени, то по-добре си легнете рано или прегледайте нещата, които пиете. Защото по този начин определено лъжете само себе си.