 |
| Част от "невероятната" ни гледка! |
G.S.O.H. a.k.a. Good Sense of Humor - бе възможно най- правилното и напълно идеално заглавие, което ми хрумна за тази част и една втора на поредицата за ШУ и Шумен. Защото, о, вярвайте ми, за да учиш в ШУ ти трябва не само желязна способност за себеусмиване и хумор, но и мазохизъм в най-висока степен.
Самият Шумен сякаш се върти в орбита около университета. Всичко се движи само за студентите - влаковете, автобусите, кафетата, клубовете, магазините и най-вече денонощните будки за алкохол. А - и цените.
А всички ние сме чужденци в нов свят, събрани от забутани села в северна и източна България, никой в ШУ не е кореняк. Има индивиди откъде ли не - Провадия, Повеляново, Асеновград, Девня, Разградските села и къдеее ли още не. Дошли са тук да станат икономисти, програмисти и учители. Дошли са тук - на края на света - за да избягат от градовете си, от училищата си, от семействата си, от приятелите си и най-вече от себе си. Набутали сме се в огромните общежития и живеем с хлебарките. Мизерията е безкрайна, часовете за топлата вода по високите етажи са лудост и вече почти научих чалгията "До край" наизуст. Асансьорите са смях до пръсване и живота протича в това да търсиш само шанс и свободна секунда да се махнеш оттам. Например някой бе забравил да спомене, че 13 е ден без лекции и аз мятам малко багаж в раницата и хуквам да гоня влака (все пак, да се невиди, съм там от неделя сутринта). Умирам си да се махна от Шумен колкото се може по-скоро! Хващам влака София - Варна заедно с още тумба студенти в голямата жега следобяд, винаги е фраш и всички се бият за свободните места, често пътуват и прави в коридора. На мен ми отнема по-малко от половин час да стигна до Каспичан, да сменя влака в посоката, от която идвам и три часа да се тантуркам до Русе. Ужас на мандаринки.
Сутрин в седем без нещо ни буди слънцето, което така яко ти пече в очите, че не можеш да спиш. Има няма-час по-късно ни буди влака, понеже живеем до линията, на всичкото отгоре от другата страна на линията (вижда се на снимката) е един от главните пътища на Шумен и коли и влакове и чалга се носят като миризмата на мухъл навсякъде.
Града е една голяма поредица от баири и долове, или се спускаш или се изкачваш на някъде, всичко ти е далеч - центъра, гарата, дори най-простичките неща като най-близкият супермаркет пак са далеч. Само щото университета ни е на края на града (буквално в гората) и няма нищо в близост до него.
Въобщеее... нямам вече дори желанието да разказвам повече. Очаквайте втора част.
Голяма грешка си направила ... :( Правят по мнайсет приема, докато си запълнят бройките от Долината на дълбоките гащи. Веднъж исках да водим група дечица в техния басейн, вразумиха ме навреме. И официалният език е друг (виж сайта). Както и в града де, много дълги години вече не мога да го преглътна и да свикна с него.
И аз умирам да се махна, но май вече е късно...
Видя ли сега кой е от Шумен, дето питаше на неподходящо място :P .
Виж, Nezzo, с кака си Точка имате много общи неща, като едното е любовта към литературата и другото, критичната оценка (чак педантична) на нещата от живота (бах, тез дълбоки гащи, питаше кой е езика, дето ще научиш, те на, виде ли).
Ами, това е положителното нещо, имаш кака си Точка там ;) (понякога е Минка :)), друг път е ... себе си, намиг )
леле, ти верно нема да оцелееш в студентският вертеп.
За съжаление, мрънкайки ще изпуснеш т.нар. "Студентски живот".
Светле, аз просто обитавам тук!
Нищо не може да ми измести Бургас, най-малкото пък този денгерлик.
Бравоо . ..страхотна визия, отдавна не бях идвал тук :)
Wizard, великият студентски живот, за който ти мрънкаш идва когато можеш да го посрещнеш. Ама в тая простотия и мизерия дори удоволствието не можеш сам на себе си да направиш.
Неззо, великият студентски живот идва при този, който може да го посрещне!!!
И аз не мрънкам!
Аз вече съм си преживял студентските години, но повярвай ми бих ги изживял още поне 100 пъти!!!
Понякога, не е лошо да се вслушваш в тези които са били там, където ти след време ще решиш че искаш да отидеш....
...а и вингаи можеш да се върнеш при "фаража" и да избегнеш мизерията ....това като гавра, вече.
Само, че разликата между мен и теб се вижда ясно. Аз мразя мястото, на което се намирам и колкото и пиянски вечери и чалга да ми излееш отгоре и истории за великият студентски живот пак няма да има смисъл. Защото може би на друго място, с готини хора може да се получи нещо. Ама не и в Шумен.
не. грешиш. разликата между мен и теб е, че аз не мразех университетите, които завършвах (респективно и местата на които се намираха), защото аз си ги избирах.
Именно.
Ок, нямам никакви наблюдения върху ШУ и ще си замълча. Но ще те попитам - защо се записа там?
Ох Плами, не знаеш историята. :-/ Съвет - не питай тук!
Baby e права, обясних историята хиляди пъти и на хиляди различни души. Съмнявам се да ви звучи като да е било мой избор да се озова в ШУ.