 |
| Снимката е противопоказателна на темата |
Но това малко понякога е цяла пропаст.
След като снощи една малка скалъпена от мен история за описание на целият ден 08.09 обиколи нета доста хора останаха възмутени и потресени от нея. И всички те бяха прави да се възмущават, но няма да я разказвам и тук. Просто не е нужно. След като почти през цялото лято VRAI остана самотен и забравен ми се иска сега да имам с какво да го възродя, но няма. Всичко, което се случва е лошо и не си заслужава да се описва или да достига до останалите хора.
Само след ден-два окончателно се местя в Шумен, а университета започва на 12-ти. Доста от вас, ако не й всичките знаят историята, която се скри зад мен и заминаването ми за ШУ. Тези, които я знаят, пределно ясно знаят, че не е приятна. Останалите просто няма нужда да знаят. Вярвах, че един нов живот започва, но някои неща са по-силни дори от мен. Системата е много по-силна от мен и дребните ми желания, но това няма да ми попречи да направя всичко, което мога по въпроса.
За останалото не мога да кажа друго, ако искате да сте близо до мен, следете ме в G+. Плюс се превърна в арена на живота ми напоследък и по-удобно място да споделям нещата, отколкото тук. За съжаление. Почти три години, но няма да изоставя VRAI, просто ще стана още по-рядко виждан блогър, отново за съжаление.
В G+ можете да ме намерите като I.A. 'Nezzo' Hristova. Ако нямате покана - https://plus.google.com/i/3F27H884Zrk:TQiNfGkXN_8
Успех
Ще ми е нужен...
Nezzo, аз съм от тези, които незнаят защо си толкова тъжна и разочарована, но ми е ужасно неприятно да го разбера. Ти си твърде млада, талантлива и да ти кажа честно, блог пространството ще е доста постно без твоето присъствие ... така, че се надявам да продължаваш да пишеш!!! На скоро се чудех къде се загуби и си мислех, че просто си се отдала на летни забавления и безгрижна почивка, съжалявам да прочета, че не е точно така!
Поздрави и много успех, дано всичко негативно се преобърне в крайна сметка в твоя полза ... нещо като 1:0 за теб :))
Засега е 2:0 в моя загуба eva.
Всички си мислеха, че съм изчезнала лятото заради море и забавление, но после плъзна слуха, че не е точно така. Последвано беше потвърден от мен и стана всеобщо достояние, че лятото ми беше един безкраен кошмар и дори не успях да видя морето.
Разочарована съм защото Системата ме сдъвка и изплю, направо ме премаза и не ми даде шанс да се спася. А в такива случаи, дори да си копеле като мен пак се сгърчваш, беше лято изпълнено с много нерви и неприятни изживявания, едва не се гътнах в някаква нечовешка нервна криза, света ми направо се превърна в битка за следващият ден.
На блог пространството няма да му липсвам, не се тревожи, две години и половина съм тук и те все още не ме забелязват. Аз ще продължавам да пиша обаче, това няма да се промени. Все още се караме за лаптоп, за да мога да работя по другото си писане, но няма надежда да получа такъв. Но блога ще се поддържа, дори ми дадоха идея да водя нещо като поредица за премеждията ми в ШУ и мисля да го осъществя. Може да е последната ми спасителна надежда след като утре замина.
Благодаря ти за страхотният коментар, хубаво е да знам, че поне един човек оценява това, което върша и не си говоря сама. Колкото до негативните работи, аз съм човек който може да се пригоди към всичко, независимо колко мразя даденото нещо. Скоро направо ще се слея с фона.
Сега всички към Г+ ли ще се преориентираме... а тъкмо се опитвах да откажа ФъБъ-то :) Както и да е. Каквото и да е станало, Шумен е готин град (много го обичам), а ти специално ще вървиш винаги напред и ще се развиваш, където и да си. Убедена съм. Напук на всякакви системи. Иначе ще си ми близо - само казваш и варненското море ще е твое ;)
Шумен е отвратителен град. Когато си се пропил в целият механизъм на ШУ живееш там, само за да го напуснеш в края на седмицата.