Последни смели щрихи в облеклото и избора на грим за една следобедно-нощна среща, която се случва за първи и последен път в живота ми. Очевидно вече закъснявам и нахлувам в кухнята с протегната ръка и острото "Дай 10 лева", единият ме изглежда грубо над тигана, другият повдига вежда от леглото.
- Кво бе? - продължавам с нахалството аз и мачкам рошавата си коса с ръка.
- Вземи си - ми се отговаря, вземам си и изхвърчам навън, едва успявам да обуя обувката и хуквам по стълбите, на вторият етаж решавам, че трябва да се спъна и се вкопчвам в парапета като бабичка в автобусната седалка, не успявам да падна и смело продължавам. Живееш ли на третият етаж, свикваш със стълбите. Излизам навън и комшията ми хвърля погледи, нямам никакво желание да ме обвиняват в педофилизъм, ама това момче си го проси! Смигам му и продължавам надолу по улицата, стигам до спирката и зачаквам очевидно изнервена, вдигам лява ръка да гледам часовника непрекъснато, след малко автобуса идва. Някак успявам да пристигна точно когато трябва и въртя телефони, една сладка чернокоса мацка ме оглежда стабилно и аз я гледам като теле с характер. А обикновено не правя така.
Пристига ми русата компания и се запътваме надолу, чакаме да се съберем всички калпаци. Няколко часа по-късно, маса пълна с бири и картофи, се разотиваме. По целият път на обратно решавам, че трябва да крещя, свиря, викам, пея и какво ли не. Плюс това да ме гонят по улицата, замерят с цветя и да ми подсвиркват. А, да, и един ме обара. Прибирам се, някак, най-накрая малко преди полунощ или не помня и решавам, че ще се къпя. Стоя до един и половина да се лакирам, защото не мога да пропусна да го направя с новият лак, който е тревисто зелен и изглежда все едно съм бъркала в казан с отрови. Лягам си по някое време, захърквам сладко и след има-няма 3 часа ми се звъни на пожар по телефона. Отварям едното око и гледам 6 часа сутринта, вдигам и ми се крещи:
- Да не си забравила! Ставай!
- Остави ме намира! - крещя аз в отговор.
- Няма да те оставя, ставай! - и започва да ми говори за някакви песни и вбокс, а на мен очите ми хикс, ебават ли се с мен? Слагам първите дрехи, които видя, дори не успявам да се гримирам, хуквам пак надолу и пак ми се звъни.
- Побързай, че почнахме!
Три пресечки преди да стигна даскало се чуват нечовешки цигании... хората се споглеждат по улицата, вдигат рамене и се чудят. Отивам и гледам един куп пияни глави, кой от снощи, кой от тая сутрин, клатушкат се, играят хоро на улицата, един цигански оркестър свири и всички крещят. В 7 часа сутринта. Барикадирали предните врати на училището, дори учителите не пускат.

А по-късно главата ти бучи като влакова свирка, усилиш ли музиката над определен тон се чува все едно слушаш рок в банята, на вълни и ти кънти в главата. Караш се на всички да не викат и единственото, което чуваш е "Ботев има бал!"