Откъм тази страна на слънцето '10 беше силна година, нещата започнаха и приключиха бързо, направо светкавично, но ударите и успехите си заслужаваха. Посвещението ми на книгите през вече миналата година ми донесе много неща, най-вече ключа за свободата, който толкова силно вярвах за изгубен.
Ицо прати тази щафета към мен, но аз ще я видоизменя. Ще класирам това от '10 което си заслужаваше, независимо от коя година е в действителност. Шерлок, стига празни приказки. Нека го направим!


Започвам от края. Но започвам от някъде. И това някъде е Къщата на съня, книгата за която писах при Преслав миналата година ми повлия доста силно. Търсейки правилното заглавие, което да анотирам при него без да подозирам попаднах на книга от един от любимите ми жанрове. Уви обаче Къщата на съня не е типичен вид книга и би се харесала на много малка аудитория.

Дни образци беше втората книга на Кънингам, която прочетох. Още след първата той моментално се нареди сред любимите ми автори. Писател извън всякакви граници описващ своят свят на останалият свят. Отношенията не неговите герои са толкова близки до мен колкото едва ли отново биха били с останалите, но повече за Кънингам в следващата негова книга, за която ще ви пиша.






Пътешествие по Екватора или Latitude zéro както обичам да я наричам аз ме прати на друго място в друга вселена. Това беше моята приключенска книга, която ме хвана за гърлото не ми даде да се откъсна от нея докато не стигна до самият край на краят. Невероятната книга написана за едно от милион пътешествията на Майк Хорн беше изключително незабравимо изживяване, което и вие трябва да опитате. Поне веднъж в живота си!




Следва нещо много в класата чиклит, а именно P.S. Обичам те, линка ще ви отведе право към жестоката й присъда в анотацията ми, но искам или не класирах тази книга като за моят личен хит на лято 2010 и това май все още не се е променило. Синята книга на бели точки пропътува километри разстояние с мен, преживя и срещна какви ли не хора и накрая ме откара вкъщи, за да ме научи, че понякога любовната история наистина те хваща за ушите.


За някои книги умишлено не писах. Запазих анотациите за себе си. Тази беше една от тях, но именно защото ми беше трудно да пиша за нея. Спечелих я от Аз чета с автограф от автора и пренебрегвайки думите за нея до последният момент бях 100% сигурна, че ще я затворя и ще изсипя критиката си с гръм и трясък върху нея, но на финалните страници разбрах какви духове са преследвали всички и аз се причислих към тях. Грешката на осъждащите!
Малък откъс от тайната ми анотация за нея:

Бруно среща Шмуел тръгвайки на експедиция в новият си дом, в който той не харесва нищо. И в продължение на година, те са приятели, които не са разделяни нито от потеклото си, нито от дрехите си, нито от мечтите си, нито пък от омразата на народите си, а само от една телена ограда. Докато не идва деня, в който и това не се променя. И това ще остане завинаги, защото децата намират истината без да са я търсили. И всичко, което си очаквал или си си представял, че ще се случи си отива. Отива си и желанието да си спомниш...

 


 Ето я и книгата, която промени много животи. Ловецът на хвърчила. Всичко нужно е написано в анотацията ми, всички останали думи нямат смисъл.







 Един от големите, направо историческите хитове на 2010та беше продължението на една от най-известните книги и истории в света. Дракула.
Написването на Дракула Немъртвият пази своята невероятна история, а аз определено исках да я знам.





Още си спомням как преди много години едно лято сме заминали отново, стоим в леглото посред ден и се давим в непоносимата жега, тя стои точно до лявото ми рамо и ми чете тази книга. Години по-късно я прочетох сама и разбрах какво откривахме още тогава в нея. Забраненото, непоносимото, върховното.
Парфюмът, надзиратели, историята, която ще ви промени. Носа ви също.
Не съдете твърде строго.




Ето я и нея! Книгата, която ми показа, че това, което искам наистина съществува. Тогава и свалих гарда си пред Кънингам и написах една от най-чистите си и реални анотации, сигурно и за това никой не я разбра, но тази книга ми показа, че света ми е реалност. И това ме направи някой. След нея прочетох всяка книга на Кънингам, до която се докопах, но и до днес никоя не може да се сравни с Плът и Кръв. Не ви я препоръчвам да я четете обаче.


Стигнахме и до книгата, която заема моето първо място на всички времена. Всичко стана случайно, всичко стана неочаквано, всичко стане без да разбера, тази книга се превърна в мен и в най-силният ми сблъсък със света на книгите. Дълго време се опитвах да пиша анотация за нея, но правилно казват, че никой не може да пише за любимата си книга, винаги ти се струва, че не си казал всичко за нея. Опитах се обаче преди месеци да напиша как тя ме кара да се чувствам, ето малко за нея. Останалото можете да намерите зад кориците й.



ВНИМАНИЕ: Не ви препоръчвам да четете нито една от книгите в този списък. Първо защото те не са по вкуса на масовката и второ никога няма да бъдат. Някои от тях са на расова основа, полова основа, доста от тях са груби, смъртни и забъркани с вампири. Така, че ако не сте ценители, просто недейте!

И други книги след тези ми грабнаха вниманието тази година, но класацията няма да се промени.