Да не си помислихте, че съм спряла работата си с BU. Неее, определено не съм. Въпреки, че мина доста време откакто за последно писах за Bloggers Unite, днес е ден да поправим това. Не трябва да забравяме за другите заради собствената си лудница.

Това е една невероятна инициатива на Лекари без граници - една изключително известна организация, която помага на забравените от правителствата и света хора. Хората, които наистина се нуждаят.


Десетки организации от целият свят помагат на хората от Пакистан след голямото наводнение и въпреки всичко средствата и даренията, които те предоставят не са достатъчни. Хиляди хора умират от заразената вода или епидемиите сред населението. Не ви моля да дарявате пари или да бъдете съпричастни, моля ви да се замислите какво ще бъде ако това се случи на нас. Това, че страна забравена от Бога е била невъзможно унищожена, дори не кара очите на хората да трепват. "Щом не се е случило на нас - не ни интересува". Видяхте какво се случи в Хаити, видяхте какво се случи с Русия, виждате какво се случва в Афганистан всеки божи ден, в Гърция се избиват, в Африка измират от глад. Гетата на Индия не са дори място за живеене.
На никого не е гарантирано, че ще живее цял живот. Просто се замислете какво би било ако утре България я тръсне едно земетресение, ние сме малка, бедна държава. Никой няма да се загрижи за нас, а сами няма да можем да си помогнем защото сме прекалено големи скъперници.


Идеята дори има собствена страница във FB, при това Българска, евалла на направилите я. Винаги трябва да има съпричастни хора.

Защо не прочетете малко факти, знам че всеки ден такива ви минават пред очите, но защо не се опитате да си представите, че когато виждате броят на загиналите, това да са вашите родители, приятели, познати. А не просто някакви си числа...

Наводненията в Пакистан отнеха живота на 1500 души, но бедствието се описва като най-голямата трагедия в историята на Пакистан.

Близо 800 хил. души, все още са откъснати от света и достъп до тях има само по въздух. Досега са регистрирани 76 случая на смърт от инфекциозни заболявания.

Близо 2,5 млн. души са засегнати от наводненията в Пакистан.

Спасителите се борят да спасят над 27 000 жители, блокирани от придошлите води.

В средата на август Джилани призова за международна помощ, изтъквайки, че при наводненията са загинали 1384 души, ранените са 1630, а 730 000 домове са разрушени.

Нека спрем до тук. Сега, почти месец след трагедията холерата се разпространява след оцелялото население заради липсата на чиста питейна вода. А сигурно знаете, че ако холерата порази дори само един ще избухне нечувана епидемия, която ще отнеме животите на хиляди хора. Хора, които вече са загубили домовете и семействата си. Оцелели са след нечувано наводнение, но са заплашвани от една от най-страшните болести в света заради липсата на това - това, което всички ние притежаваме в неограничени количества.
Маларията е другата застрашаваща болест и не само тя. Над 30% от културите на страната са загубени, безвъзвратно. Всичко е заразно и опасно и може да доведе до епидемии и масови болести.



Спрете да бъдете лицемери и мислете за страната си, за другите страни. За хората, които наистина се нуждаят от помощ, а няма кой да им я даде. Лицемерието е навсякъде около нас, него можем да го отложим и за утре. И утре можем да мислим колко по-скъпа рокля да си купим за бала, в колко по-скъп хотел да отседнем, колко скъпа кола да си купим точно и как да си изкарваме пари за студентската квартира, която ще делим с хлебарки и съкилииници. Дайте шанс на солидарността - днес! Защото това не е онова, което трябва да правим когато наближава Коледа.. това е начинът, по който трябва да мислим. Всеки Божи ден...

Има дни в които ставаш на обяд, поглеждаш през прозореца, виждаш луната и си казваш, че това е перфектния ден. Разбира се луната рядко може да бъде видяна по обяд и сигурно това й е уникалното. Сигурно тази уникалност може да бъде видяна във всеки един друг аспект от живота ни и сигурно когато такава уникалност бъде срещната на живо в реални човешки отношения е още по - красиво чувството. Колко ли хора по света харесват черния цвят, не са фенове на Властелинът на пръстените, слушат музика през цялото време, обичат да са откровени, но също така осъзнават, че има случаи, в които човек трябва да излъже. Сигурно не са малко, няма как да се каже точно. Дали, ако към всичко това се добави, че въпросният човек обича да чете това би стеснило още повече кръга? Предполагам, че със сигурност.

Е днес смея да твърдя, че такъв човек има! :) Вие открихте ли вашият?

Някъде 12 часа назад в историята. Човек се чувства изключително вдъхновен след такава нощ.... пфу! Получих деформация в областта на бузите - прекалено много разтягане.
Цяла вечер чист адреналин, нито мъничко сън, явно имало решение за отвъртане от кофеина.
Кво става при вас, почти 6 сутринта е, предполагам, че някои от вас сега стават за работа и са вкиснати след почивният ден или пък не? На мен ако деня ми мине така както вечерта, би било просто супер!

Не знам, пишете ми как искате да мине деня ви?
Споделете ми какво правихте вчера?



И хорааа, трябва да има повече такива вечери в животите ни! Трябва да сме свободни хора!

Напоследък съм прекалено заета, дори, за да се сетя да ям. Но не мога да пропусна да отбележа това голямо (или съвсем малко събитие). Това, че напуснах Книголандия и, че не пиша вече анотации съвсем не означава, че съм се отказала, от четенето, може би го намалих малко заради всички неща, които трябва да свърша, но това, което ще ви разкажа сега...



Преди няколко месеца прочетох първата си книга на Майкъл Кънингам "Плът и кръв" - точно тогава осъзнах, че между мен и Кънингам се появи любов от пръв поглед. Ненадейно, неочаквано, случайно, спонтанно и много, много красиво! Хващайки се да изчета всички книги на Кънингам, до които се докопам попаднах на "Дни образци". В началото книгата ме отврати, чистият стил на писателя влизаше през корените на косата ми, зениците ми, порите ми, навсякъде през въздуха който дишам. Превърна се в прекалено тежка болест за носене. Но и бях права, това беше писателя! Точно същият, които толкова дълго време търсех и във всяка книга почти си мислех, че съм открила.


Колкото и да не ви се вярва - не обичам поезия. Мога да я пиша, но не обичам да я чета. Тук попаднах в ужасен капан, в "Дни образци" течеше голямата слава на поезията на Уитман. Уолт Уитман, име, с което живях няколко седмици наред в радост/отчаяние/радост/пълно отчаяние/безмерна радост и т.н.
Четейки как Кънигнам е представил Уитман си знаех, че трябва да чета Уитман. Добре, но това не се оказа никак лесна задача! Уитман е класик от 19-ти век, човек с изключително интересна биография, която няма да ви разказвам. Но важното е, че през живота си той написал само една книга. Една единствена, през годините я преиздавал 9 пъти, докато почти 30 години преди краят на живота си, не казал, че тя е напълно завършена. "Стръкчета трева" преведена от Владимир Свинтила - "Тревни листа".

Трескаво започнах да търся книгата, знаейки, че съм луда, защото тя ще има антикварна стойност, която не мога да си позволя. И бях права, букинистите не бяха си поплюли в оценяването на издание от 98-ма. Точно тогава изпаднах в пълно отчаяние, търсенето беше изключително малко, за тази книга или не беше чувано или писано или беше изключителна рядкост. Накрая я открих - в сайта на Български книжици. Гледах и се чудех да вярвам ли на очите си - книгата струваше точно 4 лева!!!
После имах големи премеждия с доставката с наложен платеж, именно която забави поръчката ми. Но накрая казах майната му, ще стане и толкова. В началото на тази седмица я поръчах и тя пристигна - днес! И някак си се оказах права, наложеният платеж ми излезе много по-евтин, отколкото очаквах, а книгата е изключително запазена!
Никога не съм си мислела, че първата ми онлайн поръчка ще е именно книга, но сега знам, че няма да е последната. Изключително благодаря на Български книжици за страхотното и коректно отношение.

Еуфорията се простира без граници....

А вие за какво се борихте напоследък независимо от цената му?

Така, за да не се възцарява някакво безсмислие или недоразбиране ще напиша печелившият в тази статия и ще изтрия старата.
Признавам си, този път избора беше повече от труден! Много хора, които искам да зарадвам - много, които искат да спечелят (къде заради печеленето, къде заради хубавата книга).
Е, днес е неделен и мрачен ден и аз ще накарам един от вас да се усмихне. 
След дълго чудене и въртене книгата отива при Плами, аз се свързах с нея, но вие знаете процедурата, още нищо не е сигурно.
Не се отказвайте и следващият път може да сте точно вие. ;)
Пък и за да ви подпаля любопитството, следващият път ще подаря нещо много по-различно и интересно ;)

Nezzo

Това са части от вътрешната страна на вратата ми, единственото колоритно нещо в тая стая освен зелените стени. Дълго работих над нея и все още го правя, харесва ми да се будя събота сутрин и да гледам към нея, да размишлявам за красивият свят извън мен, за недостижимата мода, сексапилните хора, кралиците, красотата в огромните различия, промените в половете, ориентациите, дрехите, обувките, грима, настроението, емоцията, силното привличане. Но това няма да бъде завинаги така. Едва от година живея тук и никой не знае колко още време ще прекарам в тази стая, в тази сграда, в това положение. Не ми се иска и да знам. Но пък знам, няма да е много. По-малко от година ми остава докато живота ми не тръгне в някаква друга посока, за тази посока вече не знам и наистина не искам да знам. Човек, който обича да прави планове и да предопределя бъдещето си накрая остава с празни ръце. Това със сигурност го знам.
Възпитана съм да гледам много напред в бъдещето, но не го правя, това е една от абсолютно личните поправки, които съм направила върху личността си, гледам напред, но докъдето ми се иска. Нито повече, нито по-малко.
Svetla иска да знае мечтата ми, но тя и вие много добре знаете, че аз не мечтая. Но пък има неща, които искам в дългосрочен план, така че...


Искам когато остарея да си кажа, мамка му, аз наистина си изживях живота! Банално, да, но много по-различно смислово от останалите хора на тази планета. Противно на американската мечта (образование, работа, брак, деца), аз искам да изживея живота си по друг начин. Не желая да се образовам, за да се закотвя и да работя нещо по образованието си, не ща да уча за лекар и да стана лекар мамейки хората, не ща да  бъда, адвокат, строител, шофьор, ветеринар, кмет, президент, проститутка ако щете. Не искам смотана работа, за която ще съжалявам всеки ден до края на живота си, ще се будя всяка сутрин и ще се залъгвам, че днес ще бъде по-добър ден, по-добър от вчера! Не искам да се оженя за някой мухльо на 25 заради комплексите на майка му, че синчето й трябва вече да е женено, защото не поставя добро положение в бизнес средите си. Не ща да имам куп деца, които ще направят живота ми черен и ще съжалявам, че ги имам от този мъж и не мога да направя живота им щастлив защото всеки ден трябва да се смазвам от работа, за да има вечеря на масата. НЕ! НЕ! НЕ!

Искам да пътувам, да откривам, да не се влюбвам, да помагам, да участвам, да живея, да знам, че съм жива. Искам да участвам в нещо масово - протест, война, парад! Искам да отида в най-бедната държава и да осъзная, че моят живот е бил приказка пред този на хората там, въпреки, че не е. Искам да помогна на някой, който наистина се нуждае от помощ, да се уча от хората, от живота, не затворена между стените на университет, за който трябва да платя пари, които нямам, за да не науча нищо. Искам ако се разболея да има кой да стои до леглото ми и този някой да не е майка ми/баба ми, а хората, онези истински хора, които са готови да ти помогнат където и да отидеш. Искам да познавам такива хора. А, за да ги познаваш, трябва да си готов да ги приемеш, аз съм. Повече от всичко съм, за мен няма никакви граници, никакви расови принадлежности, никакви религиозни пречки, никакви полови различия. За мен човекът е човек и колкото по-атрактвен и смел е, толкова повече го уважавам. А аз мога да бъда опора, мога да този, който си поискам, мога да бъда до хората когато се изисква или не се изисква от мен. Искам да даря собствената си кръв, за някой, който се нуждае от нея. И ще го направя, само след два-три месеца, ще го направя! Както един човек, който много уважавам казва "...искам да направя всичко докато съм млад, докато мога всички тези неща, защото когато остарея няма да мога. Защото сега мога да си позволя всичко". И е прав, сега е времето за ексцентризма, за лудият живот, за препускането напред назад, да обираш погледите на хората по улицата с това кой си и какъв си. Не трябва да се вкарваш в стереотипа, не трябва да робуваш на правилата. Не.

Искам да направя живота си смислен и когато един ден срещна хората от миналото си и видя, че те са се заробили точно в този стереотип и са убили всички възможности за себе си да знам, че съм постъпила правилно. Искам сама да съм си господар. И вярвам, че това ще се случи с моят живот. Защото аз съм бунтар, изпитвам нужда да се бунтувам. Срещу пропиляният живот, срещу мизерията, срещу високомерността, срещу алчността. Майната им на шибаните богаташи, за никого няма опрощение. Парите може би купуват щастие, може би купуват възможности, може би купуват любов, но е временно. Това, което купуват парите, които не знаеш как да използваш е дрога, оръжия, смърт.

Направете сами равносметка на живота си и когато един ден сте толкова изнемощели, че не можете да станете от стола без някой да ви помогне да знаете, че това, което ви е на главата не е почивката ви от смотаният ви живот и че как точно сега ви се иска да скочите и да танцувате. Не, да знаете, че това ви се е случило след като сте направили всичко възможно. Изживели сте всеки ден на ръба.

Както казах, това не е мечта, по-скоро схема, напътствия, идеи. Някои от тези неща ще ми се случат, други не. Знам, че съдба има, но тя е контролируема. Докато не сте ослепели напълно и вярвате, че можете да контролирате живота си все още сте живи, след това се погребвате, собственоръчно!



Иска ми се да знам за какво си мечтае МаdWizard, личност, която уж е там, а всъщност не е, мистериозна работа, той винаги смело отклонява поканите ми (и не само моите), но съм сигурна, че е човешко същество, дори да си мечтае за голяма порция шоколад с фастъци, пак е мечтаене, надявам се да не ми откаже и този път. Определено искам да знам за какво си мечтае мъж ми Ирониика, за по-малко хлебарки или за перфектният мъж, може би перфектната вечеря или скъпо кабрио в дългосрочен план с лепенка на десният стоп "Луда кучка зад волана, внимание!". Чудя се за какво ли си мечтае Лени, как е душа в Испания времето? метаеш ли си да се върнеш или следващият път да отпътуваш за някъде другаде, Австралия, Тамбукту? Не мога да пропусна малката Коала, тя ми е мъглива зона, но трябва да знам за какво мечтае! Angie пък трябва да спре да си фантазира за Деп, защото от тук я виждам как й текат лигите, давай момиче, разкажи на хората какво е мечта (може и да споменеш какви неща ще направиш на гореспоменатата личност ако го срещнеш хммм, хммм)... Не може без Ondine, която чете Пратчет благодарение на мен, еее скъпа, мечтаеш си за по-добри плочки в Мола или по-голямо разнообразие, знам ли, да отидем на пазар в Париж, както се пееше в една голяма песен.
Не пропускам и Силви, тя сигурно си мечтае за някакви невъобразими неща, с които аз не съм много наясно, но пък ми е интересно да чуя! Мятам и към Nena, която си знае, че няма да ме сплаши лесно каквото и да напише, но може да изпостреля другите си читатели, така че да не експериментира много ;) И към (бившият) ми шеф, който май е прекалено зает с четенето на книги, за да се сети за личният си блог, нооо за това и аз го подсещам! Давай Ицо, ти си! Определено искам да чуя Nadinka и да знам как иска да образова децата си (ха-ха) и Пламито, която се върза на идеята ми за перфектният мъж, но го представи изцяло в нейн си стил.
И понеже в списъка се оказа, че има малко мъже, а така не може!! Мятам към геният Преславски, който ако каже, че си мечтае за сочни цицондри и секси бедра, ще метна нещо по него и настоящият ми шеф/според него не/ Владо, човек! не забравяй за какво си говорихме снощи, осроявай си позициите!
После към моята сладка Baby, която не знам къде се е запиляла, но много ми липсва!


Леле, колко много сте били! Ако съм пропуснала някого или е било умишлено, или не, извинете ме, но ако поне 5-ма от тия отговорят има голям шанс да стигне и до вас, така че не ме псувайте многоооо! :

Nezzo

Вярвате ли в мечтите си, аз не. За това и не давам много когато ги загубя, за това и не мечтая. Ако някой ви каже, че не заслужавате уважение метнете тиган по него, ако някой, който ви познава, и ви е приятел ви покаже, че не заслужавате уважение, кажете ми адреса му, на тия им трябва по-тежко припомняне...