Разпространявам това из скайп и се кефя как всеки попада в голямо учудване, а после започва да развива тези. Държа и вие да ми отговорите! Ще ми бъде от голяма полза...

потенциален въпрос 
 какъв е префектният мъж?

Повечето от вас знаят, че никога не си поплювам. Ни най-малко. А когато става дума за човек, който ме засяга пряко, съм готова да изкарам неговите мръстотии от под леглото и да го премажа с тях. Но аз нападам само когато съм сигурна какво говоря, а той?

Когато името ти започне да се откроява в блогър средите започват да хвърлят изгнили домати по теб всякакви долни и жалки персони, на собственият си гръб съм го изпитала това, така че име лесно не се достига! Но не за това ще си говорим днес, ще си говорим за един друг вид лицемерие и за това, че понякога трябва да сложиш твърдата си дума и да я отстояваш. В последно време БД е подложен на всякакъв вид нападки, измами, лични обръщения и какви ли не хора опитващи се да докажат, че всичко е измама. Персоната е с изтрит блог, но от кеш ще ви копирам думите му.

"Егоизма не е да живееш както искаш, а да молиш другите да живеят както ти искаш“                                                                    Оскар Уайлд



В този постинг ще ви изложа някои факти, които вероятно няма да се харесат на определен брой мои гости, но го правя само и единственно, за да отбележа един факт, касаещ човешката психология. Ако имате търпение да изчетете посинга до край, ще разберете за какво искам да говоря.

Преди да започна, ще ви покажа, че целта на тази публикация не е популярност, имам си достатъчно гости в блога:

 Времето сега е 09:36 АМ , Вторник, 24/08/2010

За лична страница този резултат е напълно достатъчен, поне за мен, а деня едва сега започва.


Нямам намерение да се дуелирам с други блогъри, интересно ми е човешкото поведение.
Ако си спомняте преди оизвестно време публикувах един постинг "Странна случка"
в който ви разказах за реакцията на блогър, по отношение на публикациите, които помествам в блога си. Тогава не споменах името му, нито блога му, защото не желаех да влияя на други блогъри в тяхната преценка, сега е по-различно...:)
Виждам, че същият човек постепенно се е превърнал (според себе си) в гуруто на българската блогосфера и раздава правосъдие в пространствата, които контролира.

Ще започна с това, че въпросният човек списваше блог в blog.bg  и напусна това пространство поради модераторските своеволия там. Сега, няколко години по-късно, самият той се превърна в модератор и орпределя правила в една придобила популярност сред начинаещите блогъри страница "Блог на деня".
И така, това писание се отнася за Владимир Иванов (krizt).
Ако се загледате малко по-критично в неговите действия ще забележите някои явни признаци на лицемерие. Той определено не се интересува от чуждите блогове, а прави всичко, което е необходимо, за да бъде в центъра на внимание. Не, не го обвинявам, просто излагам фактите.

Обвиняваше ме, че пиша само на популярни теми, за да привличам трафик (смях) - пиша това, което ме вълнува и ми харесва когато хората, с които споделям да са повече, но не лицемернича, коментирам само там, където имам какво да кажа.

1.  Той коментира навсякъде, не защото има какво да каже, а да подсети автора да му върне визитата. 
2. Той не търсел популярност (смях). Тези, които не са посещавали блога му нека погледнат ТУК - колко брояча на трафик има в блога (смях).
3. Той не се интересувал от класации, но администрира Блог на деня. Беше и редовен във форума на TopBlogLog  с въпросите си за връзките.
4. Той няма да сложи линк към вас, ако не отговаряте на определени изисквания
5. Той "ръководи" с твърда ръка  в Блог на деня опитвайки се да наложи режим, който нашата страна отхвърли преди около двадесет години.
6. Той също дава съвети как да станете популярни, но самият той пет пари не дава за това дали е популярен (според многобройни негови изказвания, за които не пазя доказателства, пък и не ми се търси в архивите) (смях под сурдинка)
7. Той трие коментари, които не са му удобни(подчертавам неудобни, а не обидни), Аполон
8. Тук той има банер
9. А в другия си блог има бутон за гласуване в Svejo.net   ???

(смях)
Всеки е свободен да прави, каквото му харесва в блога си, това е красотата на блогването - разнообразието и този постинг е само мое лично мнение за въпросната личност.
Интересно ми е как човек може да промени своите желания и ценности, когато се сменят обстоятелствата.
Бъдете здрави и се усмихвайте повече днес.

______________________________________________________



Умишлено махнах всички линкове в статията. Ако искате му вярвайте, аз работя в БД почти от началото на годината и мога да ви кажа, че нищо от гореспоменатото не е вярно! Естествено, вие ще кажете, че разбира се така ще кажа. Но защо не вземем да му проследим точките и не отговорим съвсем честно, ще ви кажа как стоят нещата зад Блог на Деня като част от Блог на Деня.


1. Той коментира навсякъде, не защото има какво да каже, а да подсети автора да му върне визитата.

Ако беше така Владо щеше да има три пъти повече коментари отколкото блогър е способен да поеме.  По тая логика аз трябва да спра да коментирам, защото зад решенията ми да се изкажа или да подаря усмивка или мнение на автора се крият дълбоко политически убеждения за издигането ми в ТБЛ, аре бе...

2. Той не търсел популярност (смях). Тези, които не са посещавали блога му нека погледнат ТУК - колко брояча на трафик има в блога (смях).


3. Той не се интересувал от класации, но администрира Блог на деня. Беше и редовен във форума на TopBlogLog  с въпросите си за връзките.

Всички администрираме Блог на деня, имаме равни права и равни отношения независимо колко работа вършим.  А когато водиш блог с толкова връзки всекидневно е нормално да питаш, не е работа да раздаваш линкове и медали всекидневно.

4. Той няма да сложи линк към вас, ако не отговаряте на определени изисквания.

По-добре отколкото да сложи и да започнете да отговаряте на тези изисквания, това правило важи само за Блог на деня и ни защитава от фалшивите връзки, тези които са на страници, най-вероятно вече знаете за това.

5. Той "ръководи" с твърда ръка  в Блог на деня опитвайки се да наложи режим, който нашата страна отхвърли преди около двадесет години.


6. Той също дава съвети как да станете популярни, но самият той пет пари не дава за това дали е популярен (според многобройни негови изказвания, за които не пазя доказателства, пък и не ми се търси в архивите) (смях под сурдинка)

Познавам Владо и като човек и като блогър, още в началото и аз го бомбардирах с този въпрос, той сам може да ви каже, че в началото по-скоро исках да му избода очите за дето е толкова известен, но през времето, в което работя с него напълно разбрах думите му оттогава, колкото и да е странно, наистина не му пука...

7. Той трие коментари, които не са му удобни(подчертавам неудобни, а не обидни), Аполон

Това го правят 50% от блогърите, големите риби най-често, но що не се пробваш да го докажеш и тогава ще си говорим?

8. Тук той има банер

... линка води към блога му и тук аз имам банер, и какво?

9. А в другия си блог има бутон за гласуване в Svejo.net   ???

И за това сме си говорили, след голямото преселение на блогъри от свежо, БД няма как да отпадне заради разпространението, а за неговият си блог е абсолютно негово си решение. 



Нямам какво повече да кажа, ако сте стигнали до края, радвам се, не пиша това ядосана или изнервена, не, напълно спокойна съм си. Но всички имате право да знаете какво се случва зад колисите на БД и това със сигурност не са нещата, които човека по-горе е казал, вие избирате на кое да вярвате.


По молба на Владо ще ви кажа за решението, над което спорим в момента. Обсъждаме дали да не извадим БД от ТБЛ, аз съм на мнението, че това е грешен ход и за това още не сме го направили, но това е само мое мнение. А какво е вашето?

Случвало ли ви се е да има много в хладилника, пък да не ви се яде?! Е, тогава на помощ идвам аз и страшните ми бъркочи! (злобарски смях).

Последното от кухнята като по чудо не е кафе пък и име си няма, ще оставя името на вас, аз бих го нарекла ... хм.. Каквото има? Или по-просто казано буламач в чаша?

Сега, ако ме питате какво има вътре, наистина ще ви кажа, каквото има, но пък ще ви кажа какво има вътре. Само не бързайте да бърчите нос!

Първото, което сложих беше диня, намачках я и сложих лъжица кисело мляко, дотук малко като йогурт, но само дотук. После сложих два кръгли резена лимон, за да не става всичко мешаница, две големи зърна грозде и много лед, върху леда сипах какао и най-отгоре забих обикновена бисквитка.

Важно е само да не го гледате докато го ядете, иначе чак аз се учудих, че стана готино. Малко като не очакваш кое на какво ще има вкус и се изненадваш, вадиш, вадиш и всяка лъжица има вкус на нещо различно. Да ви кажа това хич не е първият ми подобен експеримент, почти всичките ми досега са били с кафе, но ми е свършило фрапето и се получи това...
Не ме винете много, скуката убива!

Nezzo - снимката излезе сполучлива по случайност

Заглавието е по едно от любимите ми парчета на група, която повечето от вас сигурно никога не са чували.
Това лято беше забавно, гадно, натоварващо, изнервящо, усмихнато. Изобщо от всичко по много, но лятото все още е тук, все още не си е заминало. Има все още какво да изживеем и какво да научим от горещото време и свободните хора. Аз не успях да се напътувам това лято, не успях да ви зарадвам, не успях да изживея хубаво времето си. Много неща не успях...
Но няма да ви се оплаквам сега, има много неща за разказване, но на мен някак просто не ми се разказва...
Така, че аз пак отпрашвам на някъде за неопределено време, ще си дам почивка с доизчитане на изостаналите книги, а на вас приятно прекарване от остатъка на лятото.. иначе ще се върна скоро, най-вероятно, няма да има шанс да ви липсвам.

След няколко дни отново пътувам за Варна и това тук е едно съвсем малко подаръче за сестра ми. Толкова е малко наистина, че се събира спокойно в дланта ми.
Кутийката направих по оригами схема, която научих преди години (заедно с едно крилато сърце, което всички, които видят мислят за жаба). Та като стана дума за крилатото сърце така ми се беше запечатало в главата, че само да ми паднеше излишна хартийка и го правех и досега ми се случва. Приятелките тетрадките им бяха пълни с такива, де от опаковки от бонбони, де от листи, къде от театрални билети. Не се научих да правя друго, не съм се опитвала. Отплеснах се.
Спомних си, че мога да правя такива кутийки, страшно са лесни и много удобни, още си държа бижутата и дребните пари в една такава. Добавих малко и от другият ми талант, червените черти, които виждате всъщност са рисунки. Нарисувах една стааара, стара шега.
На капака на кутийката е Мечо Пух с едно гоооолямо шкембе и с предоволна физиономия и в едно излизащо от главата му балонче пише "My lady friends says that I'm fat?!?!". На долната част е Прасчо, който доволно плюска една диня и в балонче от неговата глава пише "It's true! He's absolutely PIG!". Вярно, шегата е стара, но пък много забавна.
Слушам Helele на Velile & Safari Duo и не мога да си избия тия африкански ритми от главата, а след като гледах Преводачката, още по-зле стана. Като се заслушам в тая песен имам чувството, че подхожда на целият ми живот. Чета си предоволно Майкъл Кънингам и живота върви на бавен кадар.
Поскоро отново не мога да спя, най-дребният звук смущава съня ми, тъкмо се унасям и се стряскам, това страшно ме изтощава, очите ми са толкова кървясали, че ако изляза сигурно ще изплаша всеки на пътя ми.
Утре ще подаря втората книга на някой щастливец, първата още вчера замина при печелившият си, сега чакам да чуя отзиви. Едно такова сладникаво чувство, но не ме питайте, и аз все още не знам кой ще спечели "Писма до Клаудия", ако искате да сте вие, все още имате шанс, драснете ми някой коментар...
Това по-скоро е пост за всичко и за нищо. Шантава работа, така става като сведа писането до минимум. Сега като виждам как се отразяват ръцете ми в монитора докато пиша се сещам на даскало в час по информационни как когато аз започна да пиша всички се обръщат към мен и ме гледат с ей такива очи О.О. Един вид, 'кво по дяволите'. Голям смях. За непосветените ще уточня, че пиша много бързо, а използвам сравнително малко от пръстите си и никога не забивам нос в клавиатурата. Дори се е случвало да мамим госпожата и аз да пиша вместо някой друг докато той прави нещо за мен. Така де, аз мога да пиша за себе си и още трима човека текст, че и код докато те все още се мъчат с техния. Винаги свършвам първа и после се шлая между компютрите на другите.
Но много се отплеснах наистина, за какво започнах, докъде стигнах...
Много исках това лято да се тросна при фризиорката ми и да изпълня един от шантавите ми замисли, но майка ми се заинати, а мен ме домързя да сляза да си запиша час и се прецаках. Пък само как ми се искаше... Което е чудо, аз мразя да ходя на фризьор! Като малките деца съм, изпадам в криза ако се наложи. Уж ходя при една и съща мацка от години, ама не... Не е от страх, по-скоро от омраза, винаги ме скубят и ми закачат обицата, а тогава ставам мноооого нервна, мога да скоча и аз тях да ги закача, което няма да е приятно и за двете страни. Пък няма как всеки път като ходя на фризьор разбираш ли да я свалям. Ииии така, стига съм ви дрънкала глупости, сигурно вече ви отегчих!
Аз не си спомням да съм ви разказвала за другата си обица, даже дори и не съм споменавала май, уф, уф... :D Някой път трябва да разкажа, две години ще станат откакто я имам този ноември, но историята никога не остарява...

Преди няколко месеца ви писах за друг коктейл, Cuba Libre, от който не останах много очарована. И понеже някаква притегателна сила ме дърпа към алкохолните коктейли, може би защото са много цветни, знаете, луд на шарено се радва, та опитвам от това, от онова. Днес нещо малко неочаквано и не толкова известно...
И докато при Libre се усеща острото съдържание на ром, понеже той преобладава, тук алкохола почти не се усеща. Ментата и мохотивият швепс ти създават първоначалният вкус, който направо удря рецепторите ти и те кара да си представяш, че ядеш паста за зъби. После така се унасяш, коктейла е толкова сладък, че много подвежда, но после те удря и водката и ти става ясно.
От цял каталог с такива Мохито измишльотини си избрах това заради зарибителният му цвят, който така и не разбрах от какво се добива, някакъв сок мисля. Първо скочих на едно ягодово, но после избрах това, напомня ми за джин. Не пиенето, онзи синият, джина на Аладин.
Това чудо не е направено по традиционната рецепта за този вид коктейл, поне според брошурата вътре има ром, водка, ментови листа, Швепс мохито, лайм, това, което придава цвета и захар. Но захарта нещо не пасва и по едно време ще дъвчете захар вместо да я пиете.
Поскоро всичко ми върви нагоре! и това много ме радва, може и малко да съм се поуляла, казвайте ми когато прекаля, благодаря на шефа ми, той направи това днес. Аз не съм от тези хора дето ще ви изгледат на смърт ако ме смъмрите, но не да ме хокате и нам си кво, а просто да ми кажете човешки, че се накланям прекалено много в някоя посока, така направо ме спасявате от удавянето, честно. Все още не съм се отказала от идеята, че вадя живота си от огромният трап, в които бях паднала, но за добро или лошо тази дупка ме научи на много неща. Бавно, но славно излизам от нея и се отправям натам където бях, лош път сигурно, но моят си път и аз го обичах. Искам да ви кажа, че когато попаднете в моето положение не обръщайте внимание на другите като ви казват "не се тревожи, ще мине" и махват с ръка на проблема ви. Не са прави, не минава ей така, но минава, излизаш от положението със собствени сили и само когато наистина си готов, за това не се опитвайте да го правите, насила нищо няма да стане освен да си счупите главата и хептен да пропаднете.
Всеки си намира някаква утеха, мисля, че книгите бяха моята. Сериозно се зарових в книгите си и вместо да си мисля напразно, че се крия зад тях и ги предпочитам от света, се оказа, че те ме измъкнаха малко или много. Едва за няколкото месеца, в които започнах да чета активно се озовах тук, където съм. Пиша за един от най-готините хора, в един от малкото български блогове за литература и се гордея с това, да му се невиди. Често ми се случва да ви приканвам да не се страхувате от такива възможности, защото и мен ме беше шубе, но когато човекът срещу теб знае как да те предразположи всичко минава. И това трябва да го запомните, дори най-официалното изказване трябва да има малко мек тон или дори ако можете да си позволите шега, това много предразполага хората.
Малко много смених темата, но в последно време съм страшно лош блогър, в сравнение със същите месеци миналата година сега едва кретам, но това не е защото съм се изхабила, имам много неща да ви кажа, по-скоро сега знам кога наистина да ви ги кажа :)

Сигурно вече ви е писнало от бля бля и книги, поне в тоя блог не дрънкам толкова много за филми както вчера шефа се изрази "другото ми амплоа", но пък не мога да пропусна да ви светна, всеки обича наградите, а още по-вече всеки обича да печели, (мухаха, сигурна съм в това).
Та този месец в Книголандия и може би не само този активно ще раздавам книги, отдавна се канех да изплагиатствам идеята на Преслав, но чак сега се реших по стечения на обстоятелствата, които не се паднаха много добри. За разлика от Преслав обаче, аз не подарявам защото няма място за мен вече от книги, а защото просто не препрочитам. Никога не се хващам да препрочета някоя книга и е по-добре да отиде при някой, който би я оценил вместо да хваща прах. Покрай размяната на книги, в която участвам много свих капацитета си и не си купувам книги, защото просто не мога да стигна до тях. Последно си взех на завършването и още не мога да ги прочета...
Та какво повече да искате, сладка книга подарък за летните дни, може на плажа, може и не. Не е задължително да е този месец, може да се пренесем и посред зимата. Кой знае, вие само следете и ще разберете ;)
Разходите и всичко са за моя сметка, само един адрес ми трябва от печелившият, с който няма да плагиатствам, обещавам и да се надявам, че после ще ми напишете някоя анотациика за книгата. :P Не задължавам за писането, който иска...
Та така, изисквания минимални, може и да ви изтормозя някой път ако се вдъхновя да ви задавам въпроси, но иначе е 100% прецаквация за мен, вие коментирате и ако ви се отвори парашута получавате си подарък книга, без никакви усилия. Така, че не виждам причина да не се поинтересувате. Точно сега подарявам следващата, срока ви е до 20 август, ако все още не сте разбрали, има време да се поправите...


Поздрав, едно парче, което истински подхожда на какафонията в главата ми!

Много от вас влизат тук и единственото, което правят е да минават и заминават. Ако бяхте в чужд блог сега щяхте да прочетете "не ви упреквам", но това няма да се случи, защото сте в моят блог!

Като изключим перверзната страна на значката си е пак толкова истина, лоши блогъри сме, направо загубени. Има милиони, милиарди неща на света, за които ние можем да пишем, а се закопаваме в някакви си простотии, като да готвим или правим картички, моля ви се... Това всеки го може!
Иначе идеята ми дойде от заглавието, което е изрезка от коментар на Кal4o, който се изцепи така в БД. Плагиатствам му пикантните думи, заедно с подправките от мен и го обръщам в идея, за която всички вие трябва да се замислите!
Но наистина да се замислите, а не да разминете това, както явно всичко останало в блога ми.
Благодаря за вниманието, не ме упреквайте, в пълното право съм си, в последно време всички са решили, че могат да се правят на велики на мой гръб, само дето няма да стане...


* Който е достатъчно смел, да вземе значката, да напише статия и да си признае, че е лош, лош блогър! Знам, че такива няма да има, мечтая си на глас...

Marcus Doyle

Първо ще вземете да ме извинявате за последната ми статия, отслабването ми действа така. Умопобърквам се.
Другото, което така непростимо забравих да ви кажа, е че раздавам подаръци за успокоение на духовете :D. Шегувам се само, подарявам книга при някакви си условия, какви, вижте тук! Не съм казала, че ще е лесно, с мен никога не е! Това е от липсата на захар, не се заблуждавайте!!!
Друго, дайте побързайте, че срока е до утре вечер, а аз така желая да ви раздавам подаръци! Май наистина е за успокоение на духовете, ама найсе, нали правя нещо добро :D

Nezzo не само се е умопобъркала, ами е много зле. Може да разберете това, когато Nezzo започне да говори за себе си в трето лице, много зле! Такива откачени идеи ми се въртят в главата, че се чудя коя да изпълня първо, мисля, че най-накрая започнах да вкарвам живота си в релси, изкарах го от огромната дупка, в която бях пропаднала. Сега съм на стъпалото от дупката "Ела ми да ти припомня коя съм!". Малко по-нагоре ще се случи "Ти тъпак простолюдни, как можа!", а малко по-късно - "На ти, на ти, копеле гадно!". Ииииии така... филма започва, начални кадри, малко музика, всички в киното притихват, а аз сърбам кола, не, бъзикам се, на диета съм, не ям захар! :D:D:D

Сигурно ви звуча като друсан папагал, може пък и така да е...

Yanick Dery

Искам да се нахраня с душата му, да изпия страстта му. Виждам го как лежи до мен в тъмното, тялото му се повдига ритмично. Искам да сипя отрова в кръвта му, да го накарам да запали огъня в мен. Затварям очи и виждам как следвам с език всяка негова част, всяка вдлъбнатина и повдигане, искам да го погълна, целият. Да се изпари в мен, да се превърне в мен, да го усетя. Ръцете ми късат дрехите ми, раздърпват деколтето, събличат всичко, смъкват кожата ми, искам да се превърна в него. Разтварям устни и се доближавам до него, а той не подозира нищо. Знам, че покривам всеки сантиметър от кожата му с червени целувки, страстни, с аромата на скъпо червило. Душата ми се е запалила и виждам само дима на цигарата му, доближава я до устните си, целува я страстно, толкова силно и могъщо поглъща от нея, за да я отдалечи отново. И отново. На тласъци, постепенно и безкрайно. Усещам по кожата му миризмата на скъп парфюм и друга жена, чужда жена, същата аз. Искам да покрия с ръце всяка част от тялото му, да го измъчвам, да изям красотата от него.

George Holz

Да прокарам пръсти по кожата му и да залича красивият златен тен, да усещам пулса в мускулите му, да знам, че изгаря, да го държа в ръцете си, както той държи цигарата между пръстите си. Да го имам, само за себе си. Знам опъвам ръце пред гърдите си, хващам презрамките и дърпам, късам всичко на две, не мисля, не съществувам. Бавно се доближавам до него, готова да го убия, да го изпия, да се изпепеля в него. Хващам китките му, повдигам ръцете му, завързвам го за леглото си разкъсаните си дрехи. А той спи, разтваря устни в просъница готов несъзнателно за мен, първо едната ръка, после другата. Протягам крак и заставам над него, на колене над тялото му, а той не знае, сега е мой. Пресягам дясната си длан и я поставям върху затворените му клепачи, като на смъртник, отпускам тялото си върху неговото, той се събужда, усещам аромата на живото му тяло, дори не се опитва да избяга от мен. С другата си ръка следя очертанията на устните му, а той лежи бездиханен под мен, усещам как пулса му се ускорява, дишането му се забързва, толкова, че с всяко поемане се повдигам заедно с него.

Jason Langer

Пъхам показалеца си в устните му, а той се усмихва, хващам челюстите му с ръка, сега аз имам пълната власт. Все още държа очите му, той повдига колене и ме тласка към себе си, накланям се към устните му и се усмихвам без да ме чуе, сега аз съм господарят, ще страдаш! Обръщам лицето му наляво и надясно сякаш преценявам каква стока е, а той разтваря устни, показва ми зъбите си, роб готов за купуване. Опитва се да освободи ръцете си, изгаря, целият изгаря под мен, тъмнината е единственият свидетел. През отвореният прозорец преминава светлината на живота на вън, той се възползва, дърпа се и захапва ръката, с която закривах очите му, напада ме, измъчва ме, притиска ме в себе си. Слагам ръце на гърдите му в опит да го отблъсна, но той успява да развърже едната си ръка със зъби, хваща таза ми и ме дърпа към себе си. Въздуха се е нажежил до червено, кръвта пулсира в главата ми, той разтваря крака и ме остава да падна назад в леглото, притиска ме към чаршафите, а аз се боря за свобода. Хванал ме е с краката си и не ме пуска, пресягам ръка и го хващам уязвим, неподготвен, той изръмжава като гладно бясно животно. Откъсва и другата си ръка и ми се нахвърля, целият върху мен, усещам кожата му навсякъде по мен, не мога да избягам, притиска китките ми със силните си ръце, извивам глава. А той започва да ме хапе, устните ми, врата ми, кожата ми. Не издържам.

Tom Munro

Освобождавам ръцете си в негов кратък момент на слабост, пъхам краката си между неговите и той ме пуска моментално. Хващам гърба му и дърпам към себе си, силата побеждава, падаме на пода, той изохква, а аз се озовавам върху него, роба е мой, изцяло мой! Хващам с ръце таза му и го притискам към пода, няма къде да ми избяга, сядам върху краката му, обсипвам гърба му с целувки, а той се гърчи под мен и се опитва да избяга. Приближавам устни до ухото му и му шепна "Мой си!", отдръпвам се и късам бельото му. Виждам го как стиска зъби и затваря очи, обръща ръцете си към мен, хваща моите и ме дърпа върху себе си, някак успява да се качи върху мен на малкото пространство на пода и без никакво предупреждение, без предусещане ме побеждава, слива се с мен, рязко и неочаквано, единственото, което успявам да направя е да отворя устни и да изкрещя, но той протяга ръка и хваща устата ми. Всеки допир на кожата му е като най-горещото време, изпепелявам се, под него, изцяло в негова власт. Искам да крещя, но той ме държи, държи ме и се задъхва сякаш е готов да умре. Хапя ръцете му и се освобождавам, всичко наоколо е мътно, сега съм той, сега съм част от него. Нямам сили дори да говоря, нямам сили да крещя, всичко започва да се върти. Той се надвесва над мен и започва да ме целува, с цялата си страст, излива огъня в мен, задъхваме се. Докато не започваме заедно да стенем, там, на пода, целите в огън. Изпепелили сме се.


Паля цигара в тъмното, а той се събужда, усмихва ми се. Всека нощ робувам и всяка нощ подчинявам. Въздигам живота си.