Намирам се в много силно изразено състояние на суша. Дехидратация на душата. Чувствам се като ходеща празна кратуна (но не в модерният израз, а в буквалният, растението). И аз не знам какво ми става, върша еднаква повтаряща се дейност и нищо не мога да изкарам от себе си, в толкова гадно състояние чак досега не бях изпадала. Пък и аз не съм такъв човек, все има какво да ме вдъхнови, какво да ме впечатли също се намира.
Обаче се чувствам в някакъв странен пълен мир и спокойствие. Аз, която обикновено съм много шумна сега дори нямам желание за музика, представяте ли си го това. Не ми и се чете... но за това по-късно. Май съм се изпразнила душевно. Само, че как да се инжектирам пак обратно, защото никак не мога да живея така...
Свърших с Аватар и реших веднага да се прехвърля на друга, по случайност беше... направо си ми попадна в ръцете.
Пък за ваканцията ще си взема тежкото томче (a.k.a. Историкът) с мен на село и няма да се занимавам с други глупости.
Ето с какво съм се захванала тоя път. Първо мислех да я чета, после ми се размина да я купя, после гледах филма и се отказах да я чета, сега пък я чета... сбъркан живот!
Плюс това цял уикенд гледам Хаус, още от първият сезон, аз съм душевно празен индивид... Помогнете ми!
Ще ви разкажа една модерна приказна история или може би не чак до там приказна... нека оставя на вас сами да разберете...
Някога, не много отдавна живели красив принц и принцеса. Нито единият не подозирал за съществуването на другият. Но някой създал Интернета и позволил на милиони принцове и принцеси да се познават. Така един ден принцът от далечно и красиво кралство наречено Агруб, посещавал както обикновено един от любимите си сайтве в нета. Там той видял една много красива принцеса и понеже се мислел за общителен решил да й напише закачливо писмо. Писмото гласяло "Снимките ти много ми харесват". Принцесата видяла това и се разсмяла на глупостта на поредният принц пишещ и нещо подобно. Защото те всички това пишели, тя смялата мъжете за ограничени и едва ли не глупави, но много обичала да си играе с тях и решила да му отговори. Той обаче се оказал по-различен на характер отколкото изглеждал. Принца и принцесата на кралството Естес започнали да си пишат непрекъснато. Тя била впечатлена от него и може би малко от това, че била сбъркала. Принца обаче бил принуден да се ожени за друга, много преди да срещне принцесата на Естес. Той обичал жената, която му избрали, обичал я защото той я избрал без родителите му да разберат и не бил казал това на принцесата от далечното кралство. Принца, чието име всъщност било Гаел се почувствал раздвоен. За това и държал да бъде потаен пред далечната принцеса, дълго име не й казвал името си и се криел зад измислени имена. Изпаднал в състояние, което не му било познато никога до сега, защото винаги се надсмивал на хората, които казвали, че могат да обичат двама души едновременно. Той вярвал, че това е глупост и, че не е възможно, а преди да се усети май сам попаднал в нещо подобно. Принцесата пък от своя страна виждала, че всичко върви добре, но не била глупава изобщо. Казвала се Сена и всички искали да знаят дали е влюбена в някого, но тя отричала. Така и не признала, че обича принца преди да измине много, много време.
Един ден Гаел решил да каже на Сена за това, че му е отредена любима и, че той вярва, че това е жената на живота му. Когато тя го попитала защо казва това той излъгал, не казал, че чувствата му били раздвоени, а казал, че мислел, че тя трябва да го знае. Сена излъгала също, тя казала, че той трябва да я обича много и да я направи щастлива. Но се случило така, че Гаел забелязал, че годеницата му, Натали, се отдръпва от него. Той попитал Сена какво да прави. И тогава Сена разбрала, че никога не е грешала за него, той бил както всички останали. Казала си, че щом е започнала това, трябва и да го завърши. Пратила хора да открият тази Натали и да я вразумят.
Двете принцеси общували кратко, Натали казала, че не може да обича принца, че той изглеждал сякаш обича друга, но и не било само това. Така станало, че всички се измъчвали. Натали казала, че ще си тръгне от кралството Агруб, там не й било мястото. Гаел решил да сложи ред в нещата веднъж и завинаги. Казал на Натали, че обича друга принцеса и, че дори това да е грешен избор, той искал да бъде така. Натали си тръгнала и всичко станало нормално. Гаел признал на Сена, че я обича, но отново се изправили препятствия пред тях. Той бил в далечно кралство от нея, а и бил с известно количество по-възрастен от нея. Все нещо попадало на пътя им, но това не попречило на принца и принцесата да се обичат въпреки всичко.
Един ден обаче те се скарали, много жестоко и се разделили. Не си говорили в продължение на месеци. Но Сена осъзнала какво е направила и искала да поправи нещата. След дълги опити успяла, те се сдобрили и се обичали цели 3 години след това. Години изпълнени с много премеждия и трудности, много сълзи и щастие, по всичко от много.
Някога живели и се обичали един красив принц и една красива принцеса, някога живели Сена и Гаел, но нещо между тях умряло, нещо се разрушило, превърнало се в пепел. И това било сърцето на Сена, тя напуснала Гаел и не му проговорила никога повече.
Много време по-късно тя признала на някого, че го направила, за да спаси Гаел... никой не разбрал от какво искала да го спаси.
И до ден днешен тя живее някъде в своето кралство, а никой не знае къде е Гаел, след като бил някъде много, много, много далеч...
Аватар може и да е най-успешният филм, дори може и да не е най-великият, но е най-красивият създаван някога от човешки ум и способности. За това се съмнявам, че можете да спорите, както се спореше месеци наред досега. Не можете да си затворите очи и да ми кажете, че това не е най-красиво направеният филм.
В момента чета книгата, която излезе поскоро. Няма общо с историята, но пък и именно за това са я нарекли Аватар - ръководство за оцеляване на Пандора. Изключително е интересна, в нея е описано всичко за Пандора, за живота на нея, много неща, които ги няма във филма. За живота на На'ви, обичаите им. За флората и фауната, за живота такъв, какъвто е там и какъвто никога не е бил с нас. Не казвам, че всеки гледал филма трябва да я прочете, казвам, че всеки като мен който е останал безмълвен пред красотата на Пандора и един измислен свят е свободен да научи много повече чрез тази книга.
Приятен уикенд на всички :)
Да го знаете това от мен, аз съм инкубатор за болести. Откакто се помня боледувам изключително често, ако на пазара има хапчета, сиропи или всякакви лекарства под формата на всякакви други субстанции за гърло, то аз съм ги опитала всичките. Личният ми лекар ми е най-добър приятел от първите ми съзнателни мисли. А пред последните няколко години (засега не) да вися пред кабинета на очния ми беше станало вид игра.
И ето ме мен, отново съм болна. Вече направо не ми прави впечатление. Няма нужда да получавам заповеди като върви се лекувай, имам си пълна практика за лекуване. На моя организъм обаче не му помагат никакви бабини деветини, никакви чайове и глупости, на всичкото отгоре мразя чай. Хапчета за гърло и проветриво място и много сън - ей това е начина ми за оздравяване. Най-много мразя да те тъпчат с храна като си болен, това е най-голямата бабина глупост, за това още едно допълнение към правилата - не ям. Пия, сокове, вода, много течности, но не ям. Яденето само натежава нещата. Пък и е доказано, че да се тъпчеш с храна докато си болен никак няма да ти помогне, само ще ти навреди. Усъвършенствам се като домашен лечител.
Друга идея е пък, че съм много благодарна на този, който е измислил Нимезила... направо чудо. Често страдам от всякакви видове болежки, с някой съм се научила да живея, други вече са ми извънредно досадни, но кво да направя. Създали са ме човешко същество без да ме питат...
Мога да ви изпия цяло пакетче Тайлол хот без прекъсване, което си е малко отвратително. Пък и много обичам да дъвча витамин Ц, да го пиеш е все едно да му похабяваш силата. Любимите ми хапчета за смучене пък са Стрепсилс мед и лимон.
Аре смайлита приятели, аз не съм на даскало днес и утре, пък и тая седмица съм в псевдо мълчание, ще се видим съвсем скоро... посвещавам времето си на четене и гледане. Приятен ви ден. ;)
С такива измамни хора се срещам всеки ден и продължавам да се срещам.
Но правете разлика между измама и лъжа. Не смея и да отричам, аз съм лъжец и като всеки уважаващ себе си лъжец се гордея с това, но не съм измамник. Умея да изнудвам и да работя за себе си, но това изобщо не се приближава до измамата. Да правиш всичко в своя изгода, умишлено, това за мен по-скоро е свързано с егоизма. Трябва да измамиш, за да получиш това, което искаш? Значи не си нищо повече от буклук, всеки останал би се примирил с шанса, а не с измамното докопване до победата. Какво да ви говоря просто, хората са способни на всичко за едната борба. И не е за тях смисъла в борбата, а в нечестната победа. Когато ми се случи измамник да ме победи гледам да запазя тон, винаги идва момент за реванш. Рано или късно ще дойде ден, в който ще можеш да стъпиш върху главата на измамника и да я размажеш като доматче.
Та само ви казвам, ако често срещате такива се поучете от грешките си срещу тях. Въпреки, че не винаги има точна формула. Понякога става с груба сила, понякога не.
И не забравяйте, че винаги борбата води до победа.
"To punish and enslave..."
Може пък и да проявите изобретателност и да кажете откъде са горните думи?
Таzi седмица водя Онлайн мълчание, само за наложителни неща пиша, това не е едно от тях, но е и начин да ви спомена за мълчанието. Пък и май се разболявам.. съвсем скоро ще съм налиния отново.
Опитвам се да подредя пъзел като в същото време нямам парченцата за него. Мислех си, че съм успяла да запазя достатъчно в ума си, моята способност да помня малки детайли би ми била крайно достатъчна, а може би не. Може би изобщо няма да стигна до крайният резултат. Да изградя нещо от нищото. Абсолютна лудост е. Понякога се питам себе си, сякаш желанието ми и мозъка ми са отделни индивиди - питам се Защо правиш това? Не получавам отговор, знам че трябва да го направя и това е всичко, което ме движи. Уви, малко заглавия си спомням или темите никога не са били свързани с това, филми, книги... какво още. Как да подредя пъзел когато дори не си спомням откъде да започна. Дадох началото.. някога.. съвсем скоро, сега остава да не се предавам. Да изградя образ, толкова реален, че да мога да го докосна...
Искам го! И ще положа всички усилия, за да го получа.
Търговец на оръжие
25-ият час
Малкият принц
Боен клуб
Парфюмът - историята на един убиец
Параграф 22
Любов по време на холера
Толкова съжалявам, че тези са единствените заглавия, които ми идват наум точно когато ми трябват. Някой ден ще подредя историята и ще се науча да не се обръщам назад. Ако успея никога няма да забравя да уважавам миналото по достойнство. Само нека успея...
Ето я и последната част от великата филмография на най-великият актьор...
31. Corpse Bride (2005)
Много я обичам тази анимация, сестра ми ме светна за нея преди много време. Едва по-късно научих, че Джони озвучава Виктор Ван Дорт. Ако не сте я гледали, наваксвайте!
32. Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest (2006)
Ето я и втората част, едва 3 години след първата.
33. Pirates of the Caribbean: At World's End (2007)
Третата... Само година по-късно.
34. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007)
Мда, мда, мда. Дойдохме си на думата, смело казвам, че това е един от най-хубавите филми на Джони. Аз лично поне го харесвам страшно много. Началната песничка, (както и всички останали, които той пее) не можеше да ми излезе от главата в продължение на седмици... There was a barber and his wife...
35. The Imaginarium of Doctor Parnassus (2009)
Ако по име не ви е познат, най-вероятно ще ви е познат по история. Това е филма направен в памет на Хийт Леджър. Филма е изключително смотан, играта е страхотна, но сценария ли и аз не знам кое много куца. Иначе подбора на актьори също е странен... Джони е Въображаемият Тони #1, а когато видях #2 (Джуд Лоу) се оцъклих, той е най-малкото неподходящ за този филм. Въображаемият Тони #3 пък е Колин Фарел.. изобщо...
36. Public Enemies (2009)
От този филм ми се набръчка мозъчната кора, хареса ми и то много, но когато си помисля за него ми излиза пред очите как злобарски убиха Джон Дилинджър. Никога никой не се е осмелявал да убие толкова брутално Джони Деп... дойде ми малко в повечко тогава и ще гледам да не гледам края ако пак ми се наложи. Иначе филма е с много добра история, показва, че Джони не е забравил старите си навици...
Пък и мацката е огън!
Следва Алиса, която още не съм гледала... няма и да го направя скоро.
Освен всички филми, които ви показах Джони работи по много проекти и е озвучавал играта на Карибски пирати, няколко серии Спондж Боб, както и е снимал няколко сериала. Но общо взето това е цялата му филмография...
Ето я и следващата част
21. Chocolat (2000)
Много добър филм, писах анотация за книгата при Христо. Джони играе един от циганите - Ру, а всичко тръгва заради една врата (хи-хи). Много сладък (буквално) филм, но нищо особено впечатляващо.. Има една сцена с един червей, която много ми харесва.
22. Blow (2001)
Въпреки, че не очаквах нищо хубаво от него се изумих. Много ми хареса, Джони играе много професионално тук, а пък и историята е много добра. Пенелопе Круз само куца, ако беше друга актриса щеше да е перфектният филм. Хубава история, премесена с много, много дрога - какво по-хубаво.
23. From Hell (2001)
Този филм се разказва за Джак Изкормвача и 5-те му проститутки. Тук Джони е свързана с едната, последната - Мери Кели. Много, които са го гледали го харесват, на мен не ми харесва. Джони е пристрастен към опиати детектив в този филм и се опитва да открие кой е Джак Изкормвача, историята е заплетена и накрая се оказва разбира се най-неочакваният. Лекарят на кралското семейство...
24. Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl (2003)
Лудницата започва през 2003, няма какво да ви кажа, всички го знаете. Джак Спароу. Джони приема ролята заради сина си. Нещо лично от мен - изобщо не харесвам Карибски пирати, те са най-комерсиалната страна на Джони и именно след тях, той започва да става по-продажен и се забърква с комерсиалното, това ме съсипва...
25. Once Upon a Time in Mexico (2003)
Този филм за мен съдържа най-странната комбинация от актьори подбирана някога. Антонио Бандерас, Енрике Иглесиас, Джони, Салма Хайек и Ева Мендес. Все едно са отишли в зоологичната градина и са казали искам това, това и това. Моля? Най-несъвместимите актьори събрани в мексикански филм, с предателства, стрелби и измами. Нищо интересно...
26. Secret Window (2004)
Страшно откачена история. Джони е писателят Морт Рейни, докато един ден при него не идва някакъв мъж и не му сервира, че му е откраднал сценария. Започват да се случват странни неща, започват да го следят, да бъдат убивани хора и неразгадаеми случки. Накрая се оказва, че Морт е измислил Шутър (този, който го заплашва), за да го ръководи. Докато единият спи, другият убива. Накрая убива жена си и разни такива неща... неприятен филм...
27. Ils se marièrent et eurent beaucoup d'enfants (2004)
За този филм най-вероятно изобщо не сте чували. Съвсем малка роля има в този френски филм, нищо особено. Иначе филма е страшно загубен...
28. Finding Neverland (2004)
Много зарибен и свежарски филм. Изключителен направо. Джони поставя пиеси, които все нямат успех. Докато накрая не проработва с децата и пише Питър Пан, което разтрогва брака с жена му и прави щастливо напълно друго семейство... Тук играе с хлапето Фреди Хаймур, което година по-късно ще бъде Чарли в Чарли и шоколадовата фабрика...
29. The Libertine (2004)
Ха! Ето го още един от любимите ми филми. Тук той играе Рочестър, неговото време е било повлияно от вярването, че живота е пиене, секс и поезия (много съм съгласна с това). Той се влюбва в една театрална актриса и й помага да се издигне, по-късно тя го предава. Той се жени за известна и богата жена, но почти не говори с нея. Издирват го, но той постоянно бяга. Разболява се от сифилис, не може да ходи, ослепява, бавно започва да умира. Накрая прави нещо героично и умира в леглото до жена си. Изключителен филм, трудно ми беше да го гледам как трябва да го носят и как носи фалшив нос, трудно е да гледаш идола си в такова положение, но филма е безпределно невероятен!
30. Charlie and the Chocolate Factory (2005)
Класика, класика и пак класика! Гледала съм този филм толкова много пъти, че вече не мога да ви кажа колко много. Първият път си казах... Не, това не може да е Джони Деп! Ха-ха, ама е... Филма на всички времена и всички деца, големи и малки. Нямам какво повече да ви кажа...
Споко, все още не са свършили ;)
Готови ли сте за продължениеееее?
11. Dead Man (1995)
Един много странен филм. Отново черно-бял. Джони отива с влак накрая на света след като му е предложена работа, но се оказва, че тя вече е била заета, а той няма пари да се върне. Остава там, но по стечения на обстоятелствата му се случват лоши неща и го гръмват. Събужда се в гората с един индианец, който успява да го излекува и да го научи на много неща.
12. Nick of Time (1995)
И този съм го гледала като хлапе, много е вероятно и вие да сте. Нападатели отвличат момиченцето му на гарата и го карат да убие сенаторката (ако беше такава). Филма си пада малко екшън и лично на мен не ми харесва.
13. Donnie Brasco (1997)
Гледах го съвсем поскоро. Има интересна история. Джони играе детектив, който се опитва да проучва групировка отвътре като влезе в нея. Сприятелява се с Лефти (Ал Пачино) и той го вкарва навътре в нещата. Научава правилата и започва да ги докладва на полицията. Но когато идва време да ги предаде, осъзнава, че държи на Лефти, опитва се да му даде пари, с които да го накара да избяга, за да не го хванат. Но той не го послушва и полицията разбива бандата.
14. The Brave (1997)
Филма, за който се разправя, че самият той е бил зад камера. Сюжета е най-малкото странен. Джони играе Рафаел, който живее със семейството си в ужасно беден квартал, който се опитват да съборят. Нямат пари за нищо, а той е бил няколко пъти в затвора. Накрая отива в града на някакво място и се съгласява да направи нещо (изобщо няма да разберете какво до края на филма), семейството му получава много пари от самият Марлон Брандо (отново, както ви споменах), който играе изнемощял старец. Джони започва да купува играчки на децата си, да показва на семейството си, че го обича и всичко това, което досега изобщо не е правил. Накрая се оказва, че е продал живота си. Той ще бъде убит, за да получи семейството му пари и да могат да се изнесат някъде преди да останат на улицата. Историята е много добра, но има нещо много странно в самата игра, което ме навежда на мисълта, че Джони е привързан към филма. Има татуировка от вътрешната страна на дясната си ръка със символа на филма. И на единият крак с още един символ от филма, въпросителен с хиксче вместо точка.
15. Fear and Loathing in Las Vegas (1998)
Тъп, тъп и още веднъж много тъп филм. Направо непоносим. Но пък историята е много добра. Той играе Раул Дюк, по книга написана от негов идол. Той се запознава лично с писателя и е завладян от него, за да проучи ролята Джони се мести в мазето на Томпсън и спи на диван до буре барут. Във филма дори е облечен с дрехите на писателя, които е носил през 1971. След това Джони обръсва главата си по средата, но Томпсън, не смята, че е сполучливо и се заема сам да го дообръсне по негово подобие.
И още нещо забавно, за да ви развеселя. Джони се прибира със сувенир от снимките. Осемфутова жълта горила с надпис на корема You can run but you cannot hide. Той я слага в предният двор директно към съседите. Нарочно, за да го гледат, за това, че непрекъснато се заяждат с него. Накарал филмовите работници да направят така,че да показва среден пръст и да е с гигантска ерекция, в него имало помпа и непрекъснато пикаел в кофа. Бил насочен точно към верандата им, където пиели кафе всяка сутрин.
16. The Ninth Gate (1999)
Един много добър филм. Той играе специалист по антикварни книги и един велик колекционер на име Борис Балкан го наема, за да разгадае мистерията около една книга. На всяка цена той показва на Джони книга, върху чиято корица има само един пентаграм. Казва, че е изключително старо издание и в света има само 3 такива книги. Балкан казва, че се съмнява в оригиналността, на своето копие и го праща по света, за да я сравни с останалите. Докато той ги търси се случват злощастни убийства, една жена го следи и го пази. Накрая той открива тайната, че нито една от книгите не е оригинал, а и трите са код за нещо много голямо, за което Балкан знае пределно ясно. Накрая пъклените планове се сбъдват и вратите на ада се отварят не за Балкан, а за самият Джони...
17. The Astronaut's Wife (1999)
От този тук може да ви се изправи косата. Така и не разбрах защо не е станал известен. Тук е и невероятната Чарлийз Терон. Джони е космонафт, нещо странно се случва в космоса на него и неговият приятел и след това нещата започват да стават странни. Другият умира, жена му се самоубива и се оказва, че е била бременна. Терон също забременява - с близнаци. Един бивш служител на НАСА обаче започва да ходи по петите й опитвайки се да й обясни нещата. Тя не иска да го чуе след като той не бива убит. Вижда касета, на която той и разказва какво се е случило с мъжа и какво живее в нея (аз обаче така и не разбрах, свързано е с компютри и е гадно, извънземно). Накрая тя убива Джони, нещото излиза от него и се вселява в нея и в децата й. Трилър...
18. Sleepy Hollow (1999)
Отново си партнира с актриса, която аз мразя - Кристина Ричи. Той е детектив пратен на края на света да разследва загадъчни убийства. Един конник без глава, една луда жена, която го управлява. Много убити мъже и странни заклинания. Абсолютна лудница е тоя филм...
19. The Man Who Cried (2000)
За този филм умишлено няма да кажа нищо.
20. Before Night Falls (2000)
Един изключителен, ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН филм! Поне аз много обичам филми в този стил. Историята за Рейнално Аренас. Джони играе не една, а две роли в един филм - чудо. Първата, която е и по-известна е на травестита Бон Бон, втората е на капитан Виктор, но той се появява съвсем за кратко. Историята е потресаваща, гоненията и забраните на тогавашните гейове за били ужасни и брутални. Аренас среща Джони в затвора, където се води слух, че той може да внася и изнася много неща. Именно Бон Бон, атракцията (Джони) транспортира навън един от романите на Рейналдо, на няколко курса, няма да ви кажа как... Но с цената на какво - 1000 цигари и още нещо мисля.
Филма е инзвънземно хубав. Биографичен за живота един писател, който е бил преследван издирван, разкъсван между различни страни и въпреки всичко успява да публикува книгите си. Въпреки, че ги горят и забраняват те успяват да стигнат до хората. Накрая той умира самотен, след всичко, което е преживя.
Има още, не се тревожете ;) само бъдете готови и за тях...
Изучавам я вече с месеци. И за разлика от всички останали, които са 'толкова луднали' по него, а са гледали само Карибски пирати, аз изгледах цялата филмография. Цялата! Дори филмите от 80-те, за които повечето дори и не са чували. Та за точно 'тези велики фенове', които не познават идола си пиша тази статия. Ще пусна кратко резюме от себе си за всеки един филм на Джони през цялата му кариера.
Започвам от началото на кариерата му, няма да ви казвам кое как се е случило и как той е станал актьор, най-вероятно го знаете.
1. A Nightmare on Elm Street (1984)
Филма става хит. Всъщност са 7 филма, до последният през 91-ва. Всъщност доколкото знам Джони играе само в първият и последният, не съм ги гледала всичките, защото са невъзможно смотани. Ако ви се намира търпение -гледайте. Дори имам целият пакет със 7-те филма, ролята му е е голяма, все пак е първи филм...
2. Private Resort (1985)
Това е една безбожно глупава комедия, тук той е едва на 20 и има голям шанс изобщо да не го познаете. Типичните двама идиоти попадат в хотел с момичета - рай. Но се случват и разни други нещастни злополуки и смях на много места. Докато един се опитва да открадне някакъв диамант от една бабичка и се опитва да я сваля, те се опитват да спят с жена му. Ако си падате по плоският хумор, става.
3. Platoon (1986)
Филм, който се води всъщност за една от първите му роли. Много я водят за дори първата. Но той тук се мярва само за няколко минути. В главното място 'блести' Чарли Шийн. И като всеки друг филм за войната, аз не намерих нищо очароващо в този. Пък и не съм фен на главният актьор, но това е лично мнение.
И до днес той носи кожена гривна на дясната си ръка, подобна на тази, която е носел във Взвод.
4. Cry-Baby (1990)
Филма по-скоро представя Джони такъв, какъвто е бил той като тинейджър. В този филм на места е толкова красив, че може да ви заболи главата. Иначе го описват като начина на Деп да се подиграе с тинейджърският си образ и да стане сериозен актьор. Тук той е аутсайдер, какъвто именно е бил и в живота. Филма е много забавен и чисто готин.
5. Edward Scissorhands (1990)
Една от известните му и лично една от любимите ми роли. Едуард ножиците покорява света малко преди да се родя. Спомням си изключително ясно, че като дете съм го гледала, но просто тогава не съм знаела, че това е той. Години по-късно когато гледах филма отново се изумих, че аз всъщност съм израстнала с Джони Деп и това не е първият филм, които родителите ми гледат и то не веднъж. Изключително много харесвам как Джони играе Едуард и не мога да си представя някой друг да го изиграе, той е такова дете. Тук обаче се среща и с Уинона Райдър, която не блести толкова...
6. Arizona Dream (1993)
Един лично отвратителен филм. И то заради антипатията ми към Фей Дънауей, изцяло по лични причини. На филма му липсва брутално всякакъв сюжет, освен, че Джони се опитва да построй самолет, който да литне - успява. Но филма е глупав, безсмислен и не знам какво още да ви кажа....
7. Benny & Joon (1993)
За този филм никога не бях чувала преди да започна да се интересувам. Явно е пропуснал всякаква слава, въпреки, че е много сладък. Джони играе натресен братовчед, накаран да спи под мивката. Забавно изчанчен, той се влюбва в психично болната Джун, която живее с брат си. Опитва се да избяга с нея, но не успяват. Тя влиза в болница, а той и брат й се опитват да я изкарат от там. Накрая успяват и тя заживява сама с Джони (Сам). Има няколко много интересни циркаджийски момента във филма. Иначе е много приятен.
П.П. Ако се загледате в чертите му на горната снимка ще видите самият Уили Уонка без грим и перука. Изумително!
8. What's Eating Gilbert Grape (1993)
Един изумително глупав филм. И за Бога! Леонардо Дикаприо е ужасен на тази възраст, на която играе в този филм. Всъщност той играе побърканият брат на Гилбърт (Джони), който пък е ужасен от майка си, която станала слон (буквално) след като баща им един ден излязъл без да каже къде и повече не се върнал. Лекарите казали, че хлапето, тоест брата нямало да доживее до такава възраст, но на него му предстой 18-ти рожден ден и е все още жив. Срещат едно момиче от туристите, които минават през техният град и ужаса се започва...
9. Ed Wood (1994)
Филма разказва историята на самият Ед Ууд, който се опитва да бъде режисьор, но се увлича по нещо, което е странно за другите. Той обича да носи женски дрехи. Във филма казва, че когато бил малък майка му го обличала в момичешки дрехи и навика останал, чувствал се удобно. Тук му партнира самата Сара Джесика Паркър на млади години - филма е черно-бял. Ууд взема точно нейните дрехи. Той успява да направи няколко филма и да разкрие на всички страстта си към дрехите. Партнира си и с великият Бела Лугоши, на когото се опитва да помогне след като той е пристрастен към лекарствата. Снима филмите си именно с него, въпреки, че той е умираща звезда. Среща го докато Бела мери ковчег...
Сигурно знаете, че Джони държи да е напълно подготвен за всяка една роля, напълно да влезе в героя. Чела съм, че за да бъде истинският Ед Ууд, носил месеци преди това женски дрехи докато свикне.
10. Don Juan DeMarco (1994)
Първият филм, в който Джони си партнира с великият за него Марлон Брандо. Марлон играе психиатър, който се опитва да разгадае какво му е на Джони, след като той не спира да твърди, че е Дон Жуан. Във филма, майката на Джони носи моето име (ха-ха), типично за испански актриси. Дон Жуан му разказва историята си, как се влюбва в едно момиче на един остров, а после е обречен да ходи с маска цял живот. Филма е много добър и е още един, в който Деп блести с дяволска красота! Тук отново играе Фей Дънауей като жена на психиатъра. (забелязана от мен е практиката, че след като Джони играе с някои определени актьори, те участват и в следващите му филми, както по-късно с Хелена Бонам Картър, която също много мразя, Вампира, Брандо и други).
Очаквайте следващите 10 филма съвсем скоро, това е едва началото ;)
Внимание, в тази статия е много вероятно да псувам и ругая, така че, които от вас тачи видни български учреждения да не чете.Какво е България? Европейска държава. Нали така, това с нищо не я различава от всяка друга европейска държава. Ние сме и Франция и Германия и Румъния, но само по държавен статус.
Какво са българите от друга страна? Сбирщина злобни глупаци. Ей това.
Нещо извън темата:
Вървя по улицата и си пиша бележки в нокията. Хората ме гледат странно, не ми дреме. По-късно това ще бъде преписано в блога за вас.
Нали държим на образованието и умственото развитие. Ще ви поставя въпроса с книгите, а вие ми кажете останалото.
Какво можеш да си купиш в България с 5 лева в джоба? Да ви подскажа ли? Нищо стойностно. А сега идва време да ви кажа какво можеш да си купиш в българска книжарница с 5 лева в джоба.
Отговорът е прост - нищо.
Като пасивен читател съм напълно наясно с книжарниците и съдържанията им. Познавам ги наизуст. И реших да си направя експеримент, за да докажа на някой друг и не само на себе си, че това е безобразие.Новите Пингвини, които отвориха тук, тези в подземието на мола са най-голямата книжарница съществувала някога в Русе. Мога дори да кажа, че когато ги видях за първи път се ужасих. По принцип предпочитам книжарниците на АБВ, не заради друго, но обслужването винаги е по-добро. А в АБВ мога да ви гарантирам, че няма да си намерите нито една книга, която да струва 5 лева. Дори такава за 10 няма да намерите. Всичко варира от 12-13 и оттам нататък нагоре.
Та, да се върнем на оригиналният замисъл. Не ми отнема повече от час да обиколя тези ти огромни Пингвини (и без това познавам всички книги веднага, когато ги видя). Идеята беше да разуча цените. И там положението е същото, толкова много книги и същите безбожно скъпи книги. Бяха изкарали промоция на стари книги, всички преоценени с 30% намаление. Една огромна маса с издания от 2000 до 2004. Почти всички бяха криминалета. Най-евтината беше 2 и нещо, най-скъпата 9.
Взех си смешно книжле за 3.50 с издание 2001. Ако нямаше такава промоция, нямаше да мога да си купя нищо с 5-те лева, които имах.
Та питам, познавам много добре пазара и мога да ви гарантирам, че данните са верни. Но ви питам къде е смисъла една книга да има такива безбожни цени. Книгите са най-хубавото богатство, те са всичко достатъчно ни да се учим и да изучаваме. А в този свят трябва да се лишим, за да си позволим да ги притежаваме. На мен поне често ми се случва да заделям пари за книги, днес няма да закусвам защото искам да чета! О да, искам да чета и ще се жертвам. Но книжарниците са като гробници в този свят или никой не ги посещава или ги посещават само тези, които могат да си го позволят. Или винаги има хора, но те влизат и си излизат.
Не псувах, но съм възмутена. Защо живеем така, защо отрязваме собственото си право да четем. Поколенията преди нас са обичали книгата, а ние живеем във виртуален свят. Разбира се и аз чета е-книги понякога. Но го правя само когато наистина нямам възможност да си купя истински такива.
За какво плащаме? Напечатването? Превода? Безсънните нощи на преводача, който после пак има купища грешки. За мастилото, хартията, кориците. Или за дебелият джоб на някой, който се опитва да убие една и без това умираща култура - тази на книгите.
Очаквайте още от поредицата какво можеш да си купиш в България с 5 лева в джоба, може би всичко друго, но не и книга. Не и знание.
Ето и мнението на един мой много обичан приятел, който се е вдъхновил именно от тази статия...
Добро утро, колеги. Сигурно ви е ясно, че аз по това време изобщо не трябва да съм тук.
Е обаче, тук съм. И се разхождам по тениска напред назад докато след малко ще почне първият ми час. Му-ха-ха. Е мразя я тая даскалка, сериозно. А да я трая от първия час в петък - как ли пък не. Предпочитам да си стоя тука да се размотавам и да си суша косата.
Приятен и усмихнат и безавариен последен ден на вас. И целувки отново.. като ви писнат само кажете ;)
Ей сега докато си препрочитам последната статия и стигам до думата идиотизъм на вратата се позвънява. Две чаровни дами ми подадоха брошура.
Ще ви кажа само едно за нея и то ще бъде:
Аз съм Антихрист.
Оставям останалото на вас, изкажете се, смело!
П.П. Харесва ми оформлението на брушурката П.П. 2 Явно това го получавам с привилегия, защото сектата се намира на няма 5 крачки от сградата в която живея, няма шега, виждала съм ги на някои от вечерните им четения. В мазето на съседната сграда има секта, а аз живея в Арменският квартал...
Винаги мога да ти скрия шапката, да обърна везните към себе си дори когато си мислиш, че владееш света. Да се промъкна под теб и да съборя красивата ти крепост от измислици, така че много да те заболи докато падаш по задник. Мога да обърна подземният свят срещу теб само защото стоиш на светло. Мога да махна с ръка и да съсипя всичките ти представи за победа. Мога да извъртя живота си както на мен ми е изгодно. Да управлявам по собствени правила докато ти се перчиш, че си... какво по дяволите всъщност си, аз не се страхувам от самоирония. А ти.
Не са ми нужни граници и златни нишки, по които да се водя. Не ми е нужен спътник, не ми е нужен разум - дори отсъствието му е част от силата. Не ми е нужна воля, омразата е най-добрият водач.
Аз мога да се обърна така, че слънцето никога да не ме докосне, мога да се закопая толкова дълбоко, че да стигна до върха на подземното царство, достатъчно високо, за да ги владея и достатъчно ниско, за да не се докосвам до отвратителният ви въздух. Общество. Ха! Лицемери, печащи се на слънце и редящи думи. Смело, смело, няма смелост у вас, няма капчица идиотизъм. Набучени на клечки разни желания изсмукани от пръстите. Пасивни съзаклятници, смугли магьосници. Да си дойдем на думата.
Ще влизате в дуел със мен, добре. Наточете си шпагата и се подгответе да умрете. Сложете си маската и вдишайте за последно. Не забравяйте маската, нека света не гледа ужаса изписан по лицето на отрязаната ви глава. Ха-ха. Живота е гавра.
Поздрав пепеляви плъхове, четвъртък е и ме гони подземната муза, да не вземете да ми се обидите. Ако си лъскате обувките всеки ден обаче, смятайте се за току що обидени.
