Всеки рано или късно стига до един момент в който се чуди "Какво по дяволите да блогвам?". Ежедневието вече не е толкова завладяващо или заслужаващо да се спомене. То просто те лапва и те изплюва без дори да си успял да затвориш очи. Не се намират магьосници, които да вадят пингвини от цилиндрите си (явно освен мен). Любовта по разни разноцветни и причудливи рокли не е нищо особено освен скучен процес на самоосъзнаване. Да му се невиди дори Лагуната на ми е интересна вече. Това, което знам за нея е, че трябва да стана рано сутрин заради нея, да отида на спирката където тя ме чака, да се кача в нея и да я запаля, всичко след това е да си прикача комплекта очи дори и на задника и да тъпея докато инструктора гледа през джама или си чеше носа. Какво по дяволите друго важно има в нея.
Кой знае пък... може и да съм се изтъркала. А може и да не съм...
И хората си имат срок на годност. Или поне така казват. Попаднах на стара книга изровена от забравен рафт в библиотеката в даскало, сигурно никога нямаше да я намеря ако не умирах от скука и не се намери момиче, което да ми каже да я взема. Случайно да вярвате в случайности?
И така, този уикенд си казах, че си вземам почивка от всичко и всички и го прекарах в гледане на Supernatural. Добро решение като се има в предвид, че е единственият сериал, който ми е харесал от много време насам.
Всяка от тези снимки е уникална. И всяка от тях е свързана с ежедневието ми. Уникални малки погледи на места, които изобщо не са били уникални. Гледки от двора на училището ми, от градината на баща ми, от сградата ми по теория или в един розариум. Де всеки да имаше такова ежедневие, нали. Малки епизоди действия запечатани в снимки, цветове, природа и време.
И така и така точно сега нямам за какво да ви говоря въпреки урагана покрай мен, защо просто не ми кажете как минава вашето ежедневие? При мен колкото и откачени неща да се случват пак са си ежедневие. Не ми е необичайно да подвиквам късно вечер на пичове в парка или да се обръщам след мацки по улицата. Не ми е необичайно да се спра и да снимам това, което искам да снимам. Ако ще да е общината (която е грозна между другото). Не ми дреме дали ще си пея Pries по улицата или Cee Lo Green. Не ме интересува кого точно ще видя днес и как той ще погледне на мен. И т.н. и т.н.
Нищо не идва даром в тоя живот. Или си късате задниците от работа за него или се отказвате от идеята. Богопомазани няма. За сметка на което има чудовища, дявол, подземен свят, Деня на страшния съд ако щете. Може и феи на зъбките да има, тях все още не съм ги видяла. Но това, което със сигурност виждам по улиците е смърт. Нея я има навсякъде.
Всичко за мен
- Nezzo
- "Да живееш значи само да се приготвяш за живота. Ние умираме тогава, когато можем да започнем истински да живеем. Но върховния Съдия казва 'Глупаци, това беше самият живот'." - Карол Ижиковски
Followers
Охх, моето ежедневие все повече ме притиска откъм работа и ми е гадно и гузно, и ужасно, че онези, от които очаквам съчувствие, малко да ме ободрят или каквото и да било, но даме откъснат за малко от това, или никакви ги няма, все едно са се изпарили или намират за какви глупости да ми се карат. А от това хииич не ми става по-добре! :-/ ;-( |-( Всички искат от мен, изискват, вечно са недоволни, вечно ще намерят за какво да ме смъмрят, вместо да ме подкрепят малко поне, да видят, че имам нужда от една блага дума... Не! "Е пА нЕма!" :-Х
Мразя да се оплаквам, това ми е за пръв път, но... ти попита, а аз няма как да не коментирам! ;-)
Но все едно, де. Не съм свикнала да съм добре, т.ч. и това ще преживея, въпросът е, че никой никога не мисли за моите чувства (особено някои хора), пък аз определено не го заслужавам! :^(
И за това е ставало дума в тоя блог. "Честни хора няма, няма справедливост, надежда или уважение".
Едни думи не променят нищо. Именно това ме е научило, че от оплакването полза няма. Все едно да говориш на стената.
Точнооо, е, не само това, но И това! ;-)
Ще вляза в скайп сега само заради теб, че ми домъчня, все няма кога да те "чуя"! :-/
Няма туй, има унуй... :) Баси! Остава още година и два-три месеца докато завладея света. Тия хора не се научиха, че аз казвам какво има и какво няма!
:) Да, денят в който нищо не се случва.
Светът в който никога нещо истински не се променя.
От в къщи на работа, от работа в къщи.
Една утрин като много хиляди други и един вече изгаснал ден още преди да просветне.
Явно не съм единственият с подобни сиви разцветки, но какво може да накара някой да пише за нищото?
М? Ами ако наистина го прочете някой?! Не е ли малко заразно? :)
@Baby
Пак се разминахме.
@Мартини
Май не са свикнали право да им казваш нещата.
@Драго
Проблема не е мой дали е заразно или не. Не съм болен оптимист и милиони пъти съм казвала, че нямам намерение да си продам душата и да пиша за весели неща, само за да може тия, които ме четат да си тръгват с леки сърца оттук. Не.
Да, забелязах и точно за това и наминах. :)
Но щом има смърт, значи има и живот Nezzo.
Никога едното не е повече от другото и никога нищо не е чак толкова черно както изгежда.
Добро утро от мене! :)
Спри, не си отивай,
ще ми бъде тъжно.
Ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не, не си отивай,
днес ще ти направя
най страшното признание.
Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма.
Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма.
Спри, не си отивай,
ще ми бъде тъжно.
Ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не, не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени ръце.
Не, не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени ръце.
Слънце, не си отивай. Днес четох трудовете ти на моите студенти. Въпреки твоите афиширания, че пишеш сериозно те се посмяха и от сърце. Казаха ми че си тръгват с леки сърца от лекциите и ме помолиха следващия път да подготвя нов материал който да им прочета така че започвай да мислиш от сега. В сряда имам пак лекции по нелинейни диференциални уравнения. Искам да ги разбия.
Добри сме в това, Nezzo, не може да ни се отрече! :-Х Явно е за сметка на телепатичната връзка! ;-) :-* Понякога сякаш те чувам да ми пееш: "There were a barber and his wife...!" (mm)
Пък и съм съгласна с теб, Nezzo! > Драго, това тука не ти е сладкарница! Никого не блазним с нашите блогове и на който не му изнася е свободен да си ходи! ;-)
:)) Ние? Блогове? Какво става тука? :))
Не зная как успях да те заговоря бебе, но аз съм тук не за да ме блазнят, а да окажа на Nezzo едно малко внимание, за което миля че и бях длъжен.
Симпатяги! :)))
"Бебе"?!?!?!?! ... А хубаво, аз пък се хванах за "спора" ви, а и винаги стоя плътно зад Nezzo! ;-) /Който се закача с нея се закача и с мен!/
:)) Ами това е чудесно!
Само, че аз с никого не се закачам и съм сигурен, че ако ме прочетеш отново ще видиш, че казах само една истина. Няма черно без бяло, както и обратното.
Хайде, оставям ви. Радвам се, че се запознахме! Мъничко свеж въздух е понякога наистина доста приятен. :)
Drago, не съм казала, че си се "закачал" - ти не четеш Мен! ;-)
Кръстю, ти май много бързо забравяш! /Сигурно е от възрастта, с която толкова много се гордееш!/ (chuckle)
И не съм "Беби"! /Охх, аман от неграмотници!/
Драго, радвам се, че намина. И не, не ми го дължиш. Ако ще е само за дълга, забрави.
Пък и ако толкова много те човърка... знаеш как да ми се издължиш ;)
Деца, мама не ви ли е споменала, че блогването (пфуууу каква грозна дума) е за пълнолетни над 21 години. Хващайте играчките вместо да си играете на възрастни :)
Тъпаци.. мама не ви ли е казвала, че в БГ пълнолетието е на 18 а не на 21 хи хи хи. Айде бягай си в чужбина да миеш подове.
Айде да видим сега кой ще коментира като анонимен.