Ето ме и мен, взех си стабилна почивка от грозният свят и си промивам мозъка с Кънингам, както най-обичам да правя. За вас не знам, но аз съм във фазата "те първа предстой" и се вглеждам в блога си и все повече се обвинявам. Къде по дяволите останах аз, която пишех за всичко и когато имаше кой да ме чете.
Размотавам се вкъщи по коледна шапка (>>) и съм затворила главата си за всичко и всички, най-вече за себе си. Позволя ли си точно сега да вляза в нея има шанс 99 на 100 да пропадна в бездънен гроб. Няколко дни ми остават да одъртея, не искам. Това някакъв синдром ли е? И миналата година ми беше така, колкото повече наближава, толкова повече се дърпам. А като хлапе броях секундите. Не бива така, млада съм още, прекалено дори.Последният проект, по които работя е почти завършен, скоро сигурно ще бъдете осведомени и за него, но стига само новини и истории и бла бла бла.
Книголандия има рожден ден днес, старата ми приятелка удържа фронта цяла годинка, дано да продължава така, тая държава се нуждае от книгите и това, което казват те.
Иначе днес е време всички заедно да влезем в главата ми и да видим какво е останало там, какво още може да се използва.
На масата пред мен има метална капачка от Кока Кола, от онези, дето навремето беше модерно да се събират. После на мода излязоха отварачките на кенчетата (такива имам в изобилие). Има купчина книги, които уж чета когато сваря и пак не успявам да завърша. Сякаш бягам колкото бързо мога, а изобщо не помръдвам. Разни спомени прелитат насам-натам като трънаците в пустинята и напомнят грозно за себе си. Някои грачат, други са безмълвни, но по-тежки със самият си вид. Някаква музика минава през любимите ми слушалки право в ушите ми, но нищо не се задържа там. А обикновено чуя ли музика - си пея. Част от мен е. Една от онези части, които карат хората да ме гледат криво под вежди. Чувствам се сякаш съм се събудила от сън, в които е имало много грозен принц, но държанието му към мен не ми излиза от главата. Изпитвам носталгия по него, колкото и противен да е бил, не мога да забравя държанието му.
Гледам как всичко се проваля, едно след друго, а аз не се опитвам да ги спра. Малки или големи кули от изградени думи и обещания се сриват само докато ги приближа, нищо, нека е. Иви беше прав, време е да блогвам (благодаря, хлапе).
Няма ли кой да ми удари няколко шамара, за да се събудя напълно? Ако живота някога е бил по-празен и пуст, то никога не искам да го виждам такъв. И не, това не е история за пропадане или оплакване, просто обобщавам, мисля си. Мисля си за вас, мисля си за себе си. Не съм оригинален блогър, не знам как ме описват читателите ми, чувала съм ги да казват, че съм непредвидима. Но това нищо не значи. Всеки личен блог е малко или много непредвидим.
Сигурно само ми се иска да избягам от себе си, но как да го направя? Как да изляза от кожата си и да се напусна. Искам да видя нещо, нещо голямо. Нещо, което да запомня за винаги. Което да промени живота ми, да разказвам на тези, които са готови да го чуят. Гледам Троя по поръчка и си мисля за Парис. Парис и стремежът му да остави името си в историята. Да подпечата съдбата си със собствената си кръв, за да е сигурен, че когато от костите му остане само пепел, името му ще се знае и повтаря.В главата ми е просто един голям хаус. Огромен. Гледам да го държа заключен, но не ми се получава, всеки иска нещо от мен, и държи да го получи - сега! Е как да стане, уважаеми зрители. Как? Избухлива личност съм, не си поплювам, мачкам и съсипвам когато ме предизвикат, но дори над мен има власт, на която не мога да се противопоставя. Това ме смазва, убива свободата ми. Ако имах достатъчно сили щях да излея всичката си омраза върху тази власт, само за това, че ме притиска, че ме кара да си трая и да изпълнявам.
Ако ми пукаше щях да направя така, че да ви накарам да коментирате. Но след всичкото това време разбрах, че това е невъзможно. Неуважението на читателите към блогващите е безкрайно като бойното поле по време на война. Безкрайно.
Обичам те!
Хахахаха, е това ако не е милата Лилия!
Не вярвам да е лилия-лидия:) Тя си се логва, но пък анонимния е казал нещо, което чувстват и други.
и аз те обичам Незо,радвам се ,че те познавам скъпа,много обяснения м/у жени,някой да не си помисли нещо:)))
@Владо
Ако не е тя, идея си нямам кой е, не се намират смелчаци, които така да ми се обесняват.
Иначе беше ми залипсвал тук, да не би и ти случайно да си избежду тези, които ме обичат?!?! За мен би било чест!
@Силви
И ти ме обичаш... леле! :D Обясненията между жени, никои не ги разбира, ама всички ги подминават. Не се тревожи ;)
:)!!!
Първо: И аз си събирам/събирах отварачките на кенчетата! ;-) ^^
Второ: Ако мнооого искаш някой да ти удари два-три шамара, насреща съм! :-D Прас един шамар и после *цун* по бузката! (rofl)
Трето: "Обясненията между жени, никой не ги разбира, ама всички ги подминават." >>> Сякаш не знам! Точно на мен това никой не трябва да ми го обяснява, защото съм от най-големите специалисти! (chuckle) ;-Ppp
Четвърто: Аз реших, че анонимният е Segmadis още преди да видя твоето предположение! :-D
Пето и последно: Ще разбереш скоро! ;-) 8-)
Пиши
Nezzo, не се сърди на горките читатели. :) Некоментирането не е непременно неуважение. Понякога просто се мисли върху написаното (което също е реакция); понякога е толкова хубаво, че не му отива никакво допълнение; понякога е нещо като страх дали ще се впишеш общия тон. Има и принципно некоментиращи читатели.
Сега си чоплиш душата, разнищваш се, дразниш се на себе си и на другите, обвиняваш се - ще мине след рожденния ти ден. Нормално преминаване през Сатурнова дупка/криза. :) После ще ти светне и ще ти избистри голямото нещо, към което се стремиш.
Везните сме такива - прекалено самокритични, избухливи, на настроения, но всичко ни минава бързо. :)
Чета те и някак си ме радва този ти неспокоен дух и това, че имаш сериозни цели, а не се спускаш безгрижно по пързалката. Връщаш ми вярата във вашето поколение. :)
@Владо
Хм.. интересно...
@Baby
Мога да те уверя, че не е той. В момента за разлика от нас той спи, а и никога не би написал нещо подобно.
@Кръстю
Какво да пиша бе булка?
@Точка
Опазил ме Господ, че не съм везна. Скорпион съм ;)
Ау, Nezzo що така лошо? :))) Много хубави хора познавам, които са везни. Скорпиончета си имам две, в бялата си част сте чудесни, но в черната сте трудни характерчета. :)
Всъщност това със зодиите е пълна глупост, никога не съм им вярвала сляпо.
Дали те помним? Ами ти не си за забравяне, носиш коледна шапка 3 месеца преди Коледа.
Бъди себе си, лудетино. Цунки по муцунки. (виж как провокира да ти се обясняваме в коментари)
@Точка
Хм... не казвам, че везните са лоши. Сестра ми е везни, просто не си падам много, много по тази зодия. Но това е абсолютно индивидуално, има много хора, които се цепят от определените си стереотипи.
Пък и да ти кажа, в която и час да сме, пак сме трудни :D
@Лана
Аз лов мери фъкин' Крисмъс. :D
Наистина много обичам Коледа, любимият ми празник, само припирам и припирам на да идва. Жалко, че разпарчатосахме костюма на Дядо Коледа миналата година, иначе можеше и него да пронося :D
Пък и аз не съм ви провокирала, анонимният беше!
Червено! Топло като острие и нежно като пух!
Ясно, че не е той! :-D Хаха, просто ми мина тази внезапна асоциация предвид първия ни разговор за него... ако се сещаш! (chuckle)
@Кърстю
Ти да не си се заразил от Лилия да говориш глупости?
@Baby
Аз може и да се сещам, но трябва ли и другите да го знаят?
Не, просто сега правя една картинка, която ще видиш утре в неделния поздрав, и ще разбереш
---
И не е глупост, виж си кожата на блога и пр
Бекграунда ми е нещо съвсем различно. Нещо със съвсем различен смисъл за самата мен. А и, ако трябва да сме честни, ти си забелязал, че в последно време не се мяркам в блога ти.
Но щом казваш, че ще има нещо интересно утре...
Не съм казал, че ще ти е интересно, казах ще видиш и ще разбереш, а от къде да зная,че не се мяркаш?
Не пишеш коментари, но то е друго, пък и не се оплаквам от липса на публика, пред която да се правя на интересен
И при двама ни е от възраста :)))
Не е друго, за мен това, че не пиша коментари означава, че не те чета. И докато продължаваш да се ебаваш така с възрастта ми, няма и да вляза повече в блога ти.
Казах ти го вече много пъти.
Ах,че изрази, и през ум не ми е минавало такова нещо, а и какво и е на възраста ти, и както виждаш казах при двама ни, значи се ебавам и със своята, но както и да е :(
Чуй, писнало ми е от обществени панаири. Ако имаш нещо да ми кажеш, знаеш къде да ме намериш.
Но докато продължаваш да се държиш все едно знаеш всичко за мен и ти е просто пределно ясно, няма да я бъде. Не ме познаваш, изобщо. Не можеш да ме вкарваш в първият стереотип, който видиш.
Ти може и да си се чалнал от възрастта си, не знам и не ме засяга. Но въобще не съм в твоето положение, опитах се да ти го обясня вече веднъж, но си прекалено зает да си вреш носа в облаците, за да ме чуеш. И съдиш ли, съдиш, сякаш съм грешник. Жал ми е само, че другите не могат да видят какъв си...
Съдя ли? Глупости
Знаеш ли, наистина няма смисъл, не съм те познавал изобщо, а ти ме познаваш, така ли?
И съжаляваш другите, че не са така светнати като тебе да ме видят
-
А не ти ли минава малко през ума ,че за някои работи размерът(възраста) има значение?Че ти където отиваш, аз се връщам?
Както и да е, спирам, явно няма смисъл :(
А бе... значи не съм от другите явно, защото не само, че виждам ами ми боде очите! |-(
Така че ще се възползвам да отправя една молба към всеки, който притежава поне малко доза самоуважение:
Не пишете само за да си начешете езика/крастата! Защото ми е писнало от такива индивиди в реалния свят - не ща и тука да ме залива същата *о*ия!
Хайде благодаря на тези, които се усетят! ;-)
А и за обществените панаири
Писх ти като човек - "пиши",имах предвид, че пишеш хубаво, ти ме разбра и какво отговори?!
"Какво да пиша бе булка?"
--
Не ти ли се струва малко неуместно към човек, който е по-възрастен от баща ти?
Аз трябваше ли да се обидя, дето пред толкова хора се обръщаш така?!
Но виждаш как продължих
--
Кажи направо -не ми е приятно да общувам с теб и това е!
Никога не нахалствам
Мислиш си, че парадираш с това, че си на възраст. Че си видял всичко, като си толкова по-голям от мен. И аз какво, трябва да се кланям пред това ли? Ето това най ме дразни в теб, не знаеш какъв е бил живота ми и на какво ме е научил, но като те гледам, не се различаваш много по акъл от мен, само ЕГН-то ти започва различно.
А колкото до израза, това си е местна шега. Не е мой проблем, че дори на шеги не се връзваш.
Казвам ти да спреш да ми пишеш глупости и заяждания в блога, ако искаш, пиши ми мейл. Ще се разберем, проблем с това нямам. И го правя за твоя услуга, нали не искаш феновете ти да видят кой си...
На шеги не се връзваш ти!
А ти знаеш ли какъв е бил моят живот?!
И ако има нещо с което да парадирам, то не е само една гола възраст,но не му е тук мястото да зе обяснявам
За целта си имам блогове
-
Както и да е,спирам да пиша в блога ти, по добре ще е за всички
Лека нощ!
Разгеле! ^^ Nezzo, ще черпя! ;-) :-Ррр
На мен ми се мнгого интересно за каква сила става въпрос: "Избухлива личност съм, не си поплювам, мачкам и съсипвам когато ме предизвикат, но дори над мен има власт, на която не мога да се противопоставя. Това ме смазва, убива свободата ми. Ако имах достатъчно сили щях да излея всичката си омраза върху тази власт, само за това, че ме притиска, че ме кара да си трая и да изпълнявам."
Хем не можеш да й се противопоставиш, хем ако имаше достатъчно сили ... би могла? Еми то излиза много просто тогава, трупаш сили и утре/някога й казваш на тази сила да се разкара и си свободна :)Въпросът за мен би бил, дали тази сила не ме пази и от саморазрушителната ми енергия и какво ще я правя, ако и тя се освободи... трябва си един cost-benefit analysis май :)
Тики, става въпрос за това, че дори и най-силните се подчиняват на друга сила. И не е чак толкова просто, така е устроен света, така се движи системата.
Каква друга сила?
Коя система? Кой свят? Кой го е устроил така?
Не казвам, че нямаш право донкъде, а просто, че има още много други варианти/гледни точни/начини на мислене/опции... Примерно- нещата не са посто такива, каквито са, а каквито сами си ги изберем.
Дали.
Не винаги имаш право на избор.