Преди няколко месеца ви писах за друг коктейл, Cuba Libre, от който не останах много очарована. И понеже някаква притегателна сила ме дърпа към алкохолните коктейли, може би защото са много цветни, знаете, луд на шарено се радва, та опитвам от това, от онова. Днес нещо малко неочаквано и не толкова известно...
И докато при Libre се усеща острото съдържание на ром, понеже той преобладава, тук алкохола почти не се усеща. Ментата и мохотивият швепс ти създават първоначалният вкус, който направо удря рецепторите ти и те кара да си представяш, че ядеш паста за зъби. После така се унасяш, коктейла е толкова сладък, че много подвежда, но после те удря и водката и ти става ясно.
От цял каталог с такива Мохито измишльотини си избрах това заради зарибителният му цвят, който така и не разбрах от какво се добива, някакъв сок мисля. Първо скочих на едно ягодово, но после избрах това, напомня ми за джин. Не пиенето, онзи синият, джина на Аладин.
Това чудо не е направено по традиционната рецепта за този вид коктейл, поне според брошурата вътре има ром, водка, ментови листа, Швепс мохито, лайм, това, което придава цвета и захар. Но захарта нещо не пасва и по едно време ще дъвчете захар вместо да я пиете.
Поскоро всичко ми върви нагоре! и това много ме радва, може и малко да съм се поуляла, казвайте ми когато прекаля, благодаря на шефа ми, той направи това днес. Аз не съм от тези хора дето ще ви изгледат на смърт ако ме смъмрите, но не да ме хокате и нам си кво, а просто да ми кажете човешки, че се накланям прекалено много в някоя посока, така направо ме спасявате от удавянето, честно. Все още не съм се отказала от идеята, че вадя живота си от огромният трап, в които бях паднала, но за добро или лошо тази дупка ме научи на много неща. Бавно, но славно излизам от нея и се отправям натам където бях, лош път сигурно, но моят си път и аз го обичах. Искам да ви кажа, че когато попаднете в моето положение не обръщайте внимание на другите като ви казват "не се тревожи, ще мине" и махват с ръка на проблема ви. Не са прави, не минава ей така, но минава, излизаш от положението със собствени сили и само когато наистина си готов, за това не се опитвайте да го правите, насила нищо няма да стане освен да си счупите главата и хептен да пропаднете.
Всеки си намира някаква утеха, мисля, че книгите бяха моята. Сериозно се зарових в книгите си и вместо да си мисля напразно, че се крия зад тях и ги предпочитам от света, се оказа, че те ме измъкнаха малко или много. Едва за няколкото месеца, в които започнах да чета активно се озовах тук, където съм. Пиша за един от най-готините хора, в един от малкото български блогове за литература и се гордея с това, да му се невиди. Често ми се случва да ви приканвам да не се страхувате от такива възможности, защото и мен ме беше шубе, но когато човекът срещу теб знае как да те предразположи всичко минава. И това трябва да го запомните, дори най-официалното изказване трябва да има малко мек тон или дори ако можете да си позволите шега, това много предразполага хората.
Малко много смених темата, но в последно време съм страшно лош блогър, в сравнение със същите месеци миналата година сега едва кретам, но това не е защото съм се изхабила, имам много неща да ви кажа, по-скоро сега знам кога наистина да ви ги кажа :)