Този път Lana беше виновна, тя по случайност засега една от болната ми тема, така че сега ще се наложи да си поговорим за нея.
След като аз й метнах наградата Чудесен блог, тя реши да отвърне на мен и още няколко души с нещо неочаквано...
Отдавна съм наясно с цялата ситуация и всички тези, които нарочно или ненарочно не коментират. Писнало ми е от такива персонажи, които не могат да покажат дори най-просто уважение. Защото да, коментара е уважение! Въпреки всички проекти, в които съм участвала и участвам все още я има тръпката когато пусна статията какво ще кажат другите за нея, дали ще им хареса, дали ще ги замисли?! И какво, влизам и никой нищо не е казал. Все едно всичко, което правиш е напразно, за никого, толкова си пропаднал, че направо ги е гнус да те оценят истински.
Писах в три блога за книги, навсякъде срещнах едно и също безразличие, независимо от ранга им, големината им или приятелите в тях. И дори когато имаш име и приятели, пак не ти се случва щастието някой да мине и да ти каже, браво! Това е супер пост!
Защо питам аз? Защото ви свиди?
Няма никакъв смисъл да пишем хиляди статии без никой да им обръща никакво внимание, по-добре да си говорим сами и да гледаме стените.
И да, аз коментирам, защото имам какво да кажа. И мога да ви гарантирам, че коментирам 80% от постовете, които чета всеки ден. Защото искам мен ли да ме коментират? Не. Да сте видели коментарите ми да са се покачили рязко? Не съм имала повече от 5 коментара на статия.
Аз коментирам защото уважавам блогърите! Уважавам труда им и искам да им покажа как са се справили, дали са постигнали вдъхновение, или усмивка, или нещо различно.
Кажи ми ти какъв си? Уважаваш ли или си мълчиш защото е модерно?
Защо аз трябва да съм глупак, а ти да се перчиш? С какво сме по-различни?
Хаха... не легнах веднага както забелязваш! ;-) :-Р Но пък, мила моя, ти перфектно знаеш, че сме на едно мнение! За това, ще ти кажа само едно:
You said it, sistA! ... (или по-скоро) woman/mE wife! :-D ;-)
Двамата с Кръстю, не спите:)Едно от нещата, които съм се научил е никога да не се сърдя,че някой е коментирал или не. Хората са различно заети, а има и такива, които просто се притесняват на някои места. Аз също имам такива блогове, в които трудно коментирам. Иначе съм длъжник за коментарите, а те наистина са важни.
Лек ден и седмица!
И ти имаш за дялане.На мен не ми пука,но има хора, които се дразнят ,като не им се отговаря на коментарите.Имам предвид в твоя блог.Виж аз как перлсонално отвръщам на всеки и не само аз...
А ти не го правиш и още по-лошо,понякога го провиш избирателно и мисля, че с това дразниш и гониш евентуални коментатори.
Но аз като реша да казвам нещо си го казвам, докато не ми кажат да спра :D
Ми по-добре да мълча, отколкото да изръся няква простотия, която изобщо няма да е на място, защото не съм запозната с идеята на дадената тема, или пък не съм разбрала какво е искала/а да каже блогъра, или няма какво да кажа..По-добре ли ще е да изкоментирам (примерно) личните ти чувства и усещания с няква тъпня и без да искам да те засегна, или сама себе си да изкарам наистина идиот?:)Коментирам, когато искам да споделя, а не "просто, щото трябва":) Но пък най-малко го "правя" от неуважение към даден блогър..
Хайде, дай една усмивка сега:)
пресен блогър съм, не съм изтънко в час с блог-етикета.. и - признавам, не съм от най-коментиращите... първо, не влизам редовно, второ, обичам да дрънкам на вятъра, но не обичам да пиша навятъра, трето, имам насаден комплекс, че съм на всяко гърне мерудия.... и така... иначе разбира се, че се вълнувам дали някой е драснал нещо под постовете ми... но като се замисля, по важно ми е какво, отколкото колко... когато нечий пост ме е развълнувал, обикновено чакам коментар на коментара си... някакси недовършени остават плитките, които се заплитат между автор и читател... абе Nezo! виж как ме хвърли в някакъв сериозен филм!
@Baby
И аз не си легнах веднага, но сега виждам коментара :) А и мнението ми е по-скоро насъбрано от всичко, което съм видяла през времето ми като блогър. Лошото е, че то май не е само индивидуално...
@Владо (шефе! :D)
Виж сега, в грешка си, той спи! Аз не спя. :D
А и ти за какво имаш да се сърдиш... хората се спъват в килимите си да те коментират! Аз като вляза в твоя блог и се ужасявам сякаш ме е подгонило стадо бизони, тръгваш нещо да кажеш и оп! някой го е казал преди теб... Не знам откъде е тоя чар от тебе :D виждаш от кога те тормозя да ми споделиш тайната!
@Кръстю
Пеперудке, откъде си мислиш, че идва големият брой коментари? От отговарянето разбира се, иначе оригиналните коментари са само от няколко души. А и не мисля, че трябва да ме упрекваш за това, отговарям когато сметна, че е нужно да отговарям, не винаги имаш какво да кажеш на всеки коментирал, той сам си го е казал!
@Иронийке, лятна ми женичке...
Ето това вече е типичният мъжки проблем, само дето там го няма замислянето ... дали... и направо през просото! Но пък откъде тоя твой талант винаги да намериш как да обидиш някого? Пък и всички се радват на шеги, е някои ги приемат много зле (личен опит), но така или иначе да разсмееш някого когато има нужда е по-добро от това да се замисляш дали няма да я сбъркаш някъде...
@Бай Илия...
Пресните блогъри са първо нещастие. И вълнението във всеки го има, ама си мълчат нахалниците. Аз казах, за да се сети някой трябва да ги риташ персонално по пищялите...
Ти блогвай докато не са те изяли с парцалите, пък филмите ги остави на мен ;)
Това е супер пост!
Чак ме напъна да изкоментирам и аз, ама не за бройката, а реших, че има какво да кажа по темата.
Когато открих блоговете през далечната вече 2005 г., бях възхитена от тях и коментирах много, защото много ми хареса този начин на общуване. Коментирах, коментирах и коментирах... С някои от блогърите се запознах наживо, защото много исках да видя човека зад писанията, които толкова харесвах. Беше много интересно и вълнуващо време.
После разбрах, че всеки минава по този път - в началото не спираш да коментираш, а после го правиш само когато нещо много те заинтригува.
За мен две са основните неща, които ме дразнят в коментарите и които често се срещат: коментари от сорта "супер", "мноо як пост", "мноо тъп пост" и прочие. Дразнят ме, защото искам аргументи, искам да знам защо и кое точно.
И второто нещо е липсата на отговор от автора на блога. Да, знам, че понякога няма какво да отговори човек на даден коментар, когато той е просто констатация, но пък съм имала случаи, когато мълчанието на съответния блогър е повече от неприятно - може да няма нищо против теб, но когато думите ти увисват в пространството, следващия път едва ли ще коментираш, след като диалог не се получава.
То и аз така - не пиша, не пиша коментари, ама като ги запиша едни такива огромни...
Уважавам, когото нещо ме е впечатлило или когато имам нешо да кажа по темата.
Подкрепям донякъде мнението на Кръстю. Аз лично си направих блог, за да ми е по-удобно да коментирам и да си кажа каквото искам, но не става за коментар по някаква тема.
За мое разочарование трябваше да установя, че:
1. Често развиването на дискусия под някаква тема се категоризира като "спамене" (затова често се извинявам за евентуално спамене в коментари :)
2. Често блогващият не отговаря на коментари, дори когато съдържат конкретни въпроси към него (което е много дразнещо и наистина води до загуба на съответния читател, поне ако съм аз)
3. Оставянето на коментар като "готин пост" примерно се интерпретира като произволно оставяне на линкове към сайта ти чрез коментара.
4. Някои блогъри отговарят само на предизвикателни, нападателни или просто несъгласни коментари, което съответно те кара да се чувстваш незабелязан и неоценен, ако подкрепяш мнението на блогващия.
Много готин пост :) Напоследък и на мен ми се искаше да напиша нещо по въпроса, но от гледна точка на: "Защо си правиш блог, ако не разрешаваш коментари?"...
Добре козичке, а правиш ли понякога работи без да смяташ ? И кой ти гледа броя на коментарите, лимит няма :)
@Martini
Куче старо, знам ги твоите номера...
@Таня
Цялата идея с това да пишеш коментари когато имаш какво да кажеш е и много грешна освен много правилна. Точно за това се получава липсата на коментари. Не казвам, че трябва да пишеш на всеки, когото четеш, но някои много натокани персони никога няма какво да кажат защото са прекалено високо и се създава илюзията, че ако недай си боже получиш коментар от дадената персона си направо целунат от Бога. За това замисляла ли си се?
Това с отговорите също е нещо неприятно, но аз вече споменах, не винаги има какво да се отговори на даден коментар. А и много хора смятат този грешен начин за правилен, блоговете не са за водене на дискусии. Не знам защо някои хора са си втълпили това, но главната идея на един блог изобщо не е тази. Друг е въпроса, че разни индивиди изповядват точно тази политика, като Кръстю например. Той е творец, пише си постовете и всичко, но вместо да държи някой да го оценява като творец той води всякакви пространни дискусии в коментарите си. По-тая логика всички направо да се преселим във форумите, защото явно губите истинската идея тук.
@copingkoala
Ще отговарям по номерата, по които ти си писала.
1. По-горе говорих за това, но е истина, че някои блогъри наистина не искат да се водят такива дискусии в коментарите им, освен ако не пишат за политика. Тогава е малко неизбежно, та се стига дори и за нападки. Но в хората винаги ще има различия, за това дори дискусиите понякога не водят до нищо добро.
2. И за това споменах и е вярно, но щом се отказвате толкова лесно от даден блогър, значи не е бил важен на първо място.
3. Такива коментари не се срещат толкова често, освен ако не четеш прекалено много Свежо.
4. Това не се ли препокрива малко с точка 2?
А и аз отдавна тръбя и пиша за това и изливам думи, ама никой не приема...
@Кръстю
Душицо, такива кози ще ти дам на теб, че направо пръчове. Не съм от бройкаджийте, ако бях, щях да съм сексуален примат, което би означавало, че щях да спя. Мисли! Има такива, които си гледат броя на коментарите, не е важно колко даваш, а колко вземаш. Това е политиката на живота ако не си забелязал...
Ха-ха-ха! Най-после те разприказвах !
От бати (чичо) Кръстю да знаеш, че тая политика е ялова.. но има време ,на 17 и "на разсъмване всичко е розово, за 15 минути макар". И аз бях млад:)
Ръка, която дава, празна не остава".
А за спането не разбрах какво общо има...не съм забелязал, че то е привилегия на сексуалните примати :)
(Не се чувствай длъжна да ми отговаряш, просто си спомни тоя коментар, когато му дойде времето :(
Първата грешка на хората, които не ме познават, е че ме съдят заради възрастта ми.
Аз не съдя, споделям...и може би понякога съветвам.И не съм някой интернет-философ, налапан с термини.Дъщеря ми е доста по-голяма от теб и сме приятели...Впрочем, благодаря за комплиментите в отговора ти към Таня. Да, аз не зная какво точно е блогът и какво му е точто предназначението, не вярвам и някой да ми обясни убедително и не виждам смисъл да си блъскам главата...Просто- общуване...
И за да бъда честен, ако можех да говоря пълноценно, въобще нямаше да се вра в тая сфера, ама като дойде не пита :)))
---
Впрочем, има моменти, в които нищо и никъде не ми се коментира...човещина.
Дай по-весело, струва ми се, че не хората, а ти сама се съдиш :)
Втората грешка на хората, които не ме познават, е че си мислят, че ме познават.
Остави ги с мислите им, най-трудното е ти да се опознаеш...Аз ежедневно откривам по нещо за себе си.
А от спор полза няма. От шаблоните с които отговаряш, виждам, че не падаш на гърба си...Нишо ново...всичко е обяснимо, всичко се преживява.
В теб най ми харесва, че се стараеш всичко което правиш да го правиш добре...и се справяш, ще има да теглиш, когато вземеш да работиш, вЕрвай ми :)))
Или всичко или нищо. Не се занимавам напразно с толкова много неща... и не спирам да се включвам в нови. Щом мога да помогна, защо да не го направя? Това е моята философия. Таланти в мен хиляди, нито един утвърден, но когато ги изповядваш всичките си най-доволен.
Кой знае защо ,но ми е познато :)))
4 не се съвсем покрива с 2, защото за мен има разлика, дали някой принципно не отговаря на коментари, или подминава само положителните такива.
Права си за другите неща. Не съм възнамерявала да изказвам някакви истини за блогърстването, а просто 4-те главни причини, които вдигат летвата ми за коментиране, убиват моят си личен кеф от коментирането и съответно намаляват коментарите. Мислех, че това питаш :)
@Кръстю
Не много често срещана политика, но пък ефективна!
@copingkoala
Питам много неща, за всеки дадено нещо е различно нещо. Така, че няма как да питам нещо конкретно и да очаквам конкретен отговор ;)
Nezzo: а бе не съм съвсем съгласна с теб относно липсата на коментари и натюканите персони.
Напоследък количеството на блоговете и постовете нараства в геометрична прогресия и е трудно да следиш всичко.
Сега като гледам в ТБЛ едни готварски блогове, едни политически коментари, едни язвителни или точно обратното - плоски заигравки със случки по телевизията и прочие. Чудя се какво толкова пишат хората под готварски рецепти?
Много хора пишат, за да гонят бройка на коментари и позиция в ТБЛ. Знаеш ли на мен какво ми е направило впечатление? Много новоизлюпени блогъри в един момент се появиха в моя блог, давайки връзка към него, на което аз отговорих със същото, разбира се, а сега установявам, че това е било само за позицията в ТБЛ и те изобщо не четат блога ми.
Един път дзвер беше казал следната страхотна мисъл: "Предпочитам да съм четен, отколкото посещаван." /това беше по повод съкратените емисии във фийдовете/.
Та и аз така - предпочитам да имам малко на брой, ама съдържателни коментари. Самата аз по същия начин оставям коментари - там, където смятам, че може да се получи диалог. Но трудно се получава, напоследък. Може би защото аз съм се променила.
И съвсем не оставям малко на брой коментари, но го правя на много места. Трябва да отчетеш и този факт - като следиш над 100 блога, не можеш да пишеш всеки ден във всичките, нали?
Количеството за сметка на качеството!
Много от най-ранните блогъри са се нагледали на какво ли не и когато следят по над 100 блога, не е възможно да коментират навсякъде. Това с нятюканите персони. А дори и така да е - това защо толкова много те засяга? Защо искаш точно тези персони да коментират в блога ти? На мен ми се е случвало точно на такива да не отговарям, защото са ми неприятни именно с царското си поведение...
Аз лично предпочитам да получавам малко на брой, но смислени и съдържателни коментари - такива, когато усещаш, че се получава докосване с другия човек. Затова и се стремя да оставям такива.
Доста често се появяват пришълци, които оставят по един коментар и никога повече не се вясват в блога ми. Дори и за да прочетат моя отговор. За какво ми е това?
Ах... два коментара и нито един практически верен.
1. Никой не е казал, че трябва да следиш всичко, колкото и да ни се иска не може всички да сме Блага (без обиди).
2. Готварските блогове са страшно нашумели напоследък, не се бъзикай с тях, могат да те изядат с парцалите.
3. А добро утро за ТБЛ, винаги е смешно колко учудени изглеждат хората когато разберат, че всички са ги преметнали заради ТБЛ, защо? Това, че на улицата всеки се опитва да те смачка, за да живее той по-добре не означава ли, че и тук ще е така? Това не трябва да се оплаква, блога е и бизнес! И колкото по-скоро новите блогъри научат това, толкова по-добре за тях.
4. Дзвер е на 3-то място в ТБЛ, на всичкото отгоре той го е създал, може да казва каквото си иска.
5. Аз написах в статията, че коментирам 80% от статиите, които чета дневно, това според теб не се ли приближава около всичките? Аз не крия статистика, написано следя точно 99 блога, някои, от които англоезични дори. Ненаписано следя още половината на тези, не по причини на това, че ги пренебрегвам, а по скромните възможности на блогер платформата, която не допуска да се следят всички блогове с притурката за последователи.
6. Какво разбираш под най-ранните блогове, аз осъзнах, че повечето велики блогове са на възрастта на моят... Определяш по това колко е стар блогъра и колко се изморява да пише коментари ли?
7. Да съм казала, че искам тези персони да коментират в блога ми? Много хора перфектно знаят за недолюбването ми към персоната номер 1 в ТБЛ, не крия нищо. А щом ти ги получаваш значи си избраната...
8. Оставяйки толкова малко коментари, не очаквай да получиш дори и малко. И това го споменах, мразя да се повтарям.
9. Доста често се появяват и такива, които започват да те следят, а ти пишеш някоя смотана статия и чао чао. Изпускаш потенциални коментатори, но тях не ги забелязваш защото не коментират... нали?!
Чак сега видях как си завършила поста си. Ама ти наистина ли пишеш, само за да получаваш коментари? От собствен опит мога да ти кажа, че точно когато искаш да получиш най-много коментари по дадена тема, точно тогава хич не се получава. Ако наистина е така, то може би трябва да осмислиш концепцията си на писане.
Доста трудно е да се каже, че блогърът се труди и това е достойно за уважение. Доста блогъри просто си чешат егото и от това нищо полезно не се получава, съответно нищо за уважение няма.
Коментарите не идват просто така, а дори и да дойдат - точно такива комнтари ли искаш?
:D А аз чаках деня когато някой ще се обърне към мен и ще ми каже, че само си чеша егото пишейки.
Официално пиша в 7 блога... 4 от които заемам голяма част от позициите. Неофициално съм писала и съм правила още толкова проекти. Ако аз само си чешех егото, хората нямаше да знаят коя съм.
Хм, много интересно. По тона на отговора ти съдя, че искаш нещо повече да ми кажеш от това, което си написала. Ами кажи го де, не се дръж като телевизионна звезда.
Разбирам, че ти е неприятно да коментирам тук, независимо от темата за повечето коментари, така че този е последният и спирам.
Доста от нещата, които написах в коментара си, не бяха насочени конкретно към теб, а по принцип. Не знам защо си ги приела лично. Особено пък това за егото - то беше по повод именно номер 1 в ТБЛ, към който мненията ни явно съвпадат. Очевидно само за това, обаче.
Защо си чакала деня, когато някой ще ти каже това, м? За да можеш да му отговориш колко не е прав ли?
Под най-ранните блогове разбирам такива като Йовко Ламбрев, Пейо Попов и Валери Дачев - именно, защото най-отрано са прописали - във времена, когато никой от нас не е чувал за блог и не е било модерно да си блогър.
Интересно е, че вие младежите проявявате някакво високомерие по отношение на опита, трупан през годините и смятате, че не е важно колко си живял, а какво си преживял. Това, разбира се, донякъде е така, но не е само това.
Прошката е разбиране, а разбирането е да осъзнаваш, че между теб и обекта на ненавистта/омразата/високомерието ти друга разлика освен обстоятелствата няма.
Ама, отклоних се, извинявай. Но нали говорим за количество на коментарите - ето аз днес ти генерирах солиден обем. Всъщност единият коментар изобщо не разбрах, че се е появил, защото ми даде грешка, та написах втори, а пък за третия да не говорим...
Човек пише и смотани статии от време на време, човешко е нали? Или ти смяташ, че твоите всички до една са гениални, просто ние простосмъртните и дъртите не можем да проникнем в замисъла им?
Как да забележиш потенциалните коментатори, когато те не искат да пишат коментари? Това е доста трудно и да пиша само заради тях, да ги накарам да излязат от зоната на комфорта си - защо да го правя?
ОК, съжалявам - аз тъкмо си мислех, че съм намерила ново място, където да чета, но не обичам да ми се репчат, пък и не обичам да се натрапвам.
Със здраве :-)
Ама пак ми дава някакви съобщения за грешки, докато се опитвам да изпратя този коментар. Ако излезе 20-30 пъти да не се учудваш или пък ядосваш, а да си напарвиш извода, колко много съм искала да ти го изпратя. А такова настоятелно желание във време на безразличие е достойно за усмивка поне :-)
Излиза така заради дългите коментари ама пак ги публикува.
С нищо в коментара ти не съм съгласна, така че няма смисъл да ти отговарям. Аз написах по-горе на Кръстю грешките на хората, които не познават. А ти направо нагази в блатото с обвиненията към мен, така че ще спра до тук преди да извадя гадният тон. Тъкмо този, за който ти досега си си въобразявала, че използвам към теб...
Колко мислиш, че са хората които те познават...
бодлива розичка си ми ти-и-и, Nezo :)))
чета си и воайорски хихикам
сериозно, извън коментарната полемика, ако ти дотрябва дърто куче за някоя хрумка на този бряг на дунава(в един град сме, ако не съм се заблуцил централно:) - свиркай, а и аз ще свирна, ако ми потрябва пишкин устатница като тебе - поне на мен ще ми е интересно, а ако искаш да видиш какво правим - http://arenamedia.net/ (лично моите са в "криво огледало" :)))
ps сори за невежеството, ма кво е тва ТБЛ бе-е-е!?!
@ Кръстю
Достатъчно много и достатъчно малко. Всички, които не са скочили да ме съдят в първият момент, в който са ме срещнали са имали шанса да ме опознаят.
@bay Ilia
Не си се заблудил, в един град сме.
Пък ТБЛ е Top Blog Log ей това http://topbloglog.com/ ;)
Чела ли си нещо от Макиавели ?
Чак до тези класици все още не съм стигнала. Защо?
Него може да го прескочиш, ясен ти е :)))