Димитрий е пълна проба тъпак, един от най-залюханите персонажи според мен, което не ми пречи да го изучавам през почти целият си съзнателен и детски  живот.
Въпреки всичко Димитрий е конска доза мъж, до върха на пръстите си, той е глупав, завеян и мисли единствено за парите. Още по-лошото е, че има моменти когато се чувствам точно като него!


"- Димитрий, мястото ти е в кухнята!"
И отново въпреки, че го смятам за брутален люлю (обиден жаргон), му съчувствам в моменти като този. Той е съвсем сам изправен срещу някаква глупава принцеса, която нито знае какво иска, нито знае коя е. Опитващ се да се докопа до дебелите пачки с пари е изправен пред глупостта на света по една илюзия и тайните му спомени от миналото, които е заровил толкова дълбоко в душата си, че нищо не може да го спаси от тях. Именно те го повеждат на това дълго и безсмислено пътуване до славата и престижа, а неговата глупост го изкачва на нивото влюбен глупак, влюбен в миналото си!
Димитрий и глупавият му героизъм са творения на собственият му живот, но той е нещо повече от глупав образ съставен от руски сняг и много безразсъдност.

Всичко, което Димитрий е, всичко това съм и аз. Приликата ни може и да не е изумителна, той е красив (никога не съм го смятала за такъв) рисуван герой, аз съм човешко същество. Един спомен ми проблесна... "Ти можеш да готвиш, аз мога да изглеждам като човек.". При мен и този горе е долу-горе така: "Ти можеш да водиш, аз мога да дишам.".
А може би няма никаква прилика между мен и него, може и просто да искам да съм като образа, които толкова дълго плюя понеже е колеблива мижитурка, но в края той побеждава. Но не си вярвайте много, аз наистина приличам на него! Или по-скоро той на мен, вярвате или не, той е 5 години по-млад от мен. Създаден е през 1997-ма.


Ако аз наистина съм Димитрий или той е мен, колкото и да не ми се вярва, най-вероятно просто трябва да си раздърпам вратовръзката и дрехите, да си вкарам венозно смъртна доза героизъм и да чакам магията да подейства. Но уви, не съм Димитрий, нямам чаровната му усмивка и най-малкото, не съм влюбена в Анастасия. Още по-зле пък, не мисля да убивам Распутин, та той е любимият ми образ.
"- Любов? Към тази хърба?"
Обичам това филмче от дете, най-любимата ми анимация в целият свят, гледала съм я толкова много пъти, че знам всяка дума в нея наизуст. Понякога си го пускам и рецитирам заедно с героите. Обожавам да имитирам гласа и драматизма на Распутин. Този, който поставя началото на Димитрий и Анастасия, ако се замислите, ако не беше злото, те никога нямаше да се срещнат. Но някой друг път за Распутин.

"- Но не ни било писано да бъдем заедно в Париж."
"- Мнозина загинаха през онази нощ, досегашният живот бе отлетял завинаги."



Но стига цитати, нека ви кажа малко повече защо се чувствам като Димитрий. Влад е другият образ, който придружава глупавият притежател на музикалната кутия навсякъде. Фалшивите документи и фалшивите мечти са привични за двамата, но всичко пред, което ни изправя манията им за пари, е че те няма да се доберат изобщо до това, което искат. Дори няма да бъдат близо до копнежа си да получат безбожни пари в замяна на една измама. Влад е по-скоро изправната линия, образованието и ума на всичко.
Днес Преслав пусна моя анотация в Литературата днес.
"- Изпрати ми знак, намек. Каквото и да е!"
Около анотацията, отдавна се канех да пиша при него, още в началото когато постави идеята си за гости, а исках да го направя в негова помощ, в помощ на другите, като покана. Оказа се обаче, че съм прекалено закъсняла, доста хора ме изпревариха докато аз търсех точната книга, за която искам да разкажа на него. Точно това би направил и Димитрий, би се колебал до последният момент. Е, направих го, но удоволствието го няма. И той получи парите, но не ги взе, нямаше го удоволствието. Нещо липсва, само дето Димитрий винаги е знаел какво, а аз не знам. Не знам за какво вече да ви говоря, какво да ви споменавам, явно дори един блогър има краен срок, все това си мисля в последно време и сигурно това е, което ме води към образа на един вечно изгубен младеж, който знае какво търси и знае как да стигне до него. Но това, което той не знае, а аз знам е, че никога не можеш да разчиташ на късмета.
10 милиона рубли, това преследват те, моята е цел е много по-скромна, но пък се намира по-трудно. Това, което търся аз е вдъхновение. Търся го навсякъде и с цената на всякакви средства, но не го намирам.

Случайно се събрахме голям екип в Adeizz, нещата засега вървят като парен влак в неспиращо движение. Всеки работи и помага както може, но аз съм от тези хора, които вярват, че нищо хубаво не продължава дълго. Дано греша.


И май тази статия стана прекалено дълга, трябва да спра да ви досаждам. Става ли дума за Димитрий мога да ви говоря много, но всичко, което ще научите от думите ми ще бъде, че аз и той сме еднакви личности. Доколко сме истински и важни само вие можете да отсъдите това.