Живеем в свят на неоправдани очаквания. Изключително често вършим неща, които не е трябвало да вършим. И после съжаляваме или пък не. Зависи от това колко глупаво сме постъпили, донякъде.
Живеем скучен живот, намираме се в свят където имаме достъп до всичко, секса, дрогата и алкохола са просто на една ръка разстояние и въпреки всичко живеем смотан живот. Би трябвало всяко бебе да получава "Инструкции живот", само дето такова нещо не съществува, никой не го е написал. За съжаление на всички, най-вероятно.
Питам се какво прави живота ни наистина съществен и отговора не е в действията ни. А разсъдъка ни. Ние сме като машини, прилежно си приличаме, но сме и програмирани да се различаваме. Сигурно, за да няма скука и да водим до сношение.


Отговорете ми без да ме излъжете, можете ли да погледнете живота си отстрани и да му се изсмеете?