Днес колегата Блажев има рожден ден. По това време той трябва да е някъде по черноморието (за което аз тайничко си му завиждам).
Единственото, което аз мога да му пожелая е да не спира да бъде толкова лъчезарен и да не спира да ми помага с анотациите :D за това вече се шегувам. Ще се шегувам и в следващите малко или много думи и кой знае като се върне дали няма да му се иска да ми извади очите с лъжичка, но се надявам, че е по-добродушно дете отколкото се е представял в някои моменти и ще се смили над мен. Е, колега, както вечно ми повтаряш... човече, остаряваш. Но пък това е живота, не се коси, има още много хляб да изядеш и много книги да прочетеш. И много мацки да свалиш, разбира се. И много още има за пиене на тая планета, но и до там ще стигнем.

Другото, което ми се иска да му пожелая е никога да не свежда глава, пред нищо. Живота понякога наистина много те удивлява, но ако играеш играта му докрай той ще спечели. Пък и понякога е в полза да не ти пука особено.
Дежурните здраве и късмет, без тях не може. И любов може, но тя е само подправка на вкус и по избор, в напълно полезни количества!(не че има такова нещо като любов в полезни количества;). Може и малко щастие и малко надежда и средностатистически измерена лъжичка мечти. И малко детински характер няма да навреди и така чак до другия май.
И много усмивки... и... и...

Абе пожеланието не се гради на това колко глупости ще кажа, а колко от тях ще стоплят душата ти. Или май само аз така се заблуждавам. Нищо, на моя отговорност е.

А, а, аааааа! Насмалко да забравя бе! И много целувкииииии! И като си провериш пощата не ме псувай много....