Понякога е важно да го живееш тоя живот все едно наливаш мед в празна кофа, сладко, тежко и бавно. Е не, не трябваше да прозвучи така. Ама семеен занаят, понякога мисълта за него опиянява...
Отдавна не съм се мяркала гледам, настроението ми нещо е умрела работа. То не че сега не е така, просто навестявам да ви инжектирам малко настроение и си заминавам. Ето така изглежда живота на един блажен мързеливец, който мрази лятото. Мотая се напред назад по гащи, чета, гледам. Изтягам се, ту на пода, ту на леглото, ту на стол, ту на тавана... Радвам се, че ми дойде ума рано и още при първото слънце облепих джама, сега се живее. Разкарвам се със сламка в уста, пия фрапе и чета Казанова, слушам едни от любимите ми пичаги Wisin & Yandel барабар с брат ви Aventura извадила сгъваем стол на терасата, цопнала една шапка на главата и се любувам на спокойствието. Ей тва е живота, писна ми от обществен живот!
И без това цялата ми психо история е на показ, нищо не мога да скрия от тези пирани (само убийствата). Та ето ви две свежи колажчета от мен на няколко бързи снимки направени сега и поскоро, дано да ви харесат ;)