Много пъти се чудих откъде да започна. Пишех в главата си тези страници още от първият път, в който отворих книгата до последните ми мигове с нея. Но всеки път сърцето ми оставаше безгласно и объркано пред борбата на науката и фантазията. На историята и омразата, на чистото блаженство и забраненото, но вие не бихте разбрали.
С всяка книга, която четях се надявах, че когато я затворя ще мога да си кажа "Ето това е, това е книгата, която търсех. Това е любимата ми книга!", но никога не ставаше така, всеки път ги затварях разочарована с мислите, че те са хубави, но не са точните. Но сега затварям нежно корицата на тази книга на кратко разстояние от края,някъде в дебрите на леглото си, в някои малки часове на нощта, някъде далеч от града, където въздухът е чист и единственото, което аз искам е да чета. Обръщам я няколко пъти нежно в ръцете си и виждам, че тя не е тази, която беше преди. Корицата й е придобила измъчен вид, навсякъде проблясват отпечатъци от пръстите ми. А аз никога не се отнасях грубо с нея. Никога не я подхвърлях или прегъвах, четях я с любов и може би това я е направило мъченица на ръцете ми. Много часове наред съм била пленница над нея, седнала или легнала, подпряна или заспиваща, денем или нощем. Тя ме погълваше.
Навън е мрачен и студен ден когато аз най-накрая затварям последната страница на книгата. Точно като деня, в който я купих. Свивам се в леглото си от студ и си мисля за финалното изречение. Казвам си, че ако някой ден успея да напиша нещо от това потекло, ще съм готова да вдигна глава и да се призная за писател.
Дори и сега, когато пътувам в топлият влак в началото на април. Навсякъде около мен се нижат ниви и гори поливани от дъжда навън. По прозорците се стича вода, а аз съм опряла розовите си кецове на отсрещната седалка и пиша на телефона. След малко обаче трябва да слизам. И после отново да пътувам. Винаги съм обичала да пътувам, а дори сега тази книга не ми излиза от главата. Сякаш прогаря дупка в раницата ми, за да ми напомня за себе си. Все повече започвам да я овладявам тази клавиатура, търся нещо, с което да се разсея. Докато не успея да изкарам всичко от себе си за тая книга, трябва да спра да мисля за нея. Стигнах. След малко слизам, спирам да ви пиша. Ще ви чакам по-късно, отново тук.
Преди много време се посветих на този вид истории. Сигурно и сами знаете, че обичам вампирските истории и много пъти съм казвала, че намирам нещо в тях, което сякаш го няма по страниците. Въпреки, че винаги съм била против лиготията "Здрач" има милиони други стойностни книги по темата, които са страхотни. След като поскоро четох Немъртвият, който има различен поглед върху нещата и няма нищо общо с тази тук книга.
Беше дъждовен ден, някъде през края на февруари. С Eeyoree отидохме да видим новите Пингвини, които са официално най-голямата книжарница тук, бях изумена, но бързо трябваше да си тръгвам. Успях да й разкажа, за книгата, която съм открила докато търся нещо по темата. Реакцията й беше "726 страници? Стига бе!" или поне нещо от сорта, защото първоначалното и моята беше такава. Сигурна бях, че обаче никога преди не съм виждала Историкът въпреки, че познавам АБВ много добре. Трябваше обаче да тръгвам, по-късно се върнах. И там на една от главните маси очите ми видяха една черно-червена корица. Мозъка ми щеше да полети през главата, не беше истина! Беше опакована, защото към изданието с меки корици има и подарък диск и просто нямаше как да я отворя. А винаги когато искам да си купя книга, за която не съм сигурна я отварям и почитам малко. Е, нямах шанса. Рискувах и си я купих. Когато се прибрах вкъщи я разопаковах и й се порадвах. След това дълго време стоя в гардероба без да я докосна, защото се бях нагърбила с тонове книги. Когато започнах да я чета обаче открих един друг свят.
Имаше моменти, когато не осъзнавах къде се намирам. Толкова погълната от нея, часове наред ме е болял врата докато чета. Усещах се как потъвам и не усещам, че чета, забравям, че очите ми четат. Всичко е някъде в главата ми, всичко е толкова реално. Аз бях там, с Пол и Хелън, видях дракона, бях в Унгария, в Америка, в Турция, в Румъния, в България. Бях извън главата си в едно дълго и безкрайно търсене на Влад. Тази книга изпепели душата ми, никога не вярвах, че ще успея да прочета всички страници. Никога не вярвах, че ще затворя страниците и ще кажа, че е тази. Но това е книгата, по една от любимите ми теми и аз я прочетох и се прекланям пред нея. Прекланям се пред историята, пред легендите, прекланям се пред "моят смугъл княз" (за справка Дракула - Немъртвият).
Препоръчвам я горещо и много силно на всички, които обичат темата за вампирите или по-скоро не, на всички, които обичат Влад Цепеш - Набучвача (Дракула), защото тази книга не е за тези, които харесват сегашните вампирски истории. Тя няма да ви заприлича на Здрач или нещо от рода.
Тя ще ви върне години назад през ХIV век, ще ви покаже историята, ще ви доближи толкова много до владетеля, че ще сте на крачка да го докоснете, да го чуете как говори.
"Просто ще затворя очи и ще се науча да спра да го обичам, преди да се задуша с история, преди да попадна в ръцете му. Преди да заживея в света му, но вече е прекалено късно, той е в сънищата ми. Пропълзял е студено там и ме кара да сънувам кръв и огън, страст и смърт. Кара ме да повярвам в безсмъртието. Да настръхвам всеки път от него и от мисълта, че той се крие някъде там, някъде там дълбоко в мен. И е готов да ми шепти тихо нощем докато не се отдам, докато не му продам душата си. Но вече е прекалено късно, един пленник на ада ме повика, много преди да бях открила него се бях отдала на мрака. А сега само сънувам, крещя и съм преследвана от най-великата личност в историята на смъртта. Вземи ме. Ела докато имам разума да бъда в твоя плен."
Интересно, аз не бях тръгнала с идеята да си купя тази книга, дори нямах точна идея какво искам, а и се инатях на манипулациите да ме включат във фен групата на "Здрач":))) Случайно се сетих в книжарницата, че искам да прочета "Историкът", особено след "Крадци на лебеди" и така, имах я, по път, отново, както винаги...Интуицията ми ме отведе и този път по правилната следа.
Казват. че Крадци на лебеди била по-слабата й книга... А е всъщност втората, тая жена не може да пише тънки книги :D