Философията на живота понякога не се състой в нищо повече от това да си копеле. Здраво копеле.

Тя ме гледаше с топлите си шоколадови очи , както винаги на лицето й имаше като , че ли изрисувана онази дълга от ухо до ухо клоунска усмивка , загледала се в мен като старинна вещ с неописуема стойност.Като , че ли тя държеше да ми подскаже нещо , но какво ли бе то?!Има нещо страховито в това някои да държи толкова на теб , нещо ужасяващо , и понеже аз не съм от най-доверчивите , но съм от хората които рискуват , хората ,които си казват:”Да го направя , тогава ще съм напълно сигурен дали си е заслужавало”.А ако не ми се получат нещата просто се изпарявам.Очите й продължаваха да ме следват , имах чувството , че всеки момент няма да издържа и ще й се нахвърля.Опитвах се да не мисля за нея , и за това , че ме следи , но не можех.Тръпки побиваха по цялото ми тяло , но не от страх , а от това , че се ужасявах от себе си.За бога тя ми беше най-добрата приятелка.Но съм сигурен , че и тя го искаше не по малко от мен.Вървяхме по не много оживена улица късно вечерта.Чувах стъпките й зад мен.Не издържах вече , знаех , че е близо зад мен.Обърнах се рязко сграбчих я , усещах как цялото й тяло го иска , тя се топеше в силните ми ръце , бях ужасно възбуден и нищо не можеше да ме спре.Стиснах я още по силно , а тя започна да ме целува страстно.Не издържах , разкъсах блузата й на средата на улицата , усещах , че не трябва , но не можех да спра , исках да я имам.Подпрях я до стената , усещах тежкото и дишане и ръцете й навсякъде по мен.Направихме го.Беше най-невероятния секс в живота ми , толкова страстен , толкова искрен , толкова невероятен.Но удоволствието което получих не едва прикриваше това , че от вътре избухвам от ярост , че го направих.

Цитирам себе си, там откъдето е дошло това е отишло и много друго. Някои пъти в живота трябва да изживяваш без да се замисляш какво лайно си. И когато се събудиш сутрин да кажеш "Мамка му, аз стигнах до тук! Но как стигнах? Забрави, това не е важно!".
Има моменти когато ви се иска да скочите на всеки и да го убиете брутално, да откъснете главата му, да го накълцате с брадва, да го нараните. Много, до безкрайност. Знам го. И вие го знаете, но се криете от него. Нищо, някой ден нещата ще излязат извън контрол и аз ще бъда там, без да се питам как, а защо. Сега целта ми е да стигна там обаче и нищо не може да ме спре. Ако няма да успея по правилния начин, ще успея по мръсния. Но ще успея, а после... Бъдещето е прекалено голяма заблуда на лукса. Не е за мен.