Днес докато ровя да намеря едни листи попаднах на папка отдааавна забравена. Сега ще се уверите, че дори и във весникарският бизнес бях :D

Цъкайте на снимките и ще можете дори да четете текста

Беше една априлска ваканция, както виждате преди 4 години. Класната ни даде домашно да направим вестник. По него време бях във Варна при сестра ми и когато й споменах тя веднага се нави. Замъкна ме с нейното детско желание да ми помогне и си взехме няколко вестника с цел насока. Идея си нямахме какво да правим, тя прекара часове пред компютъра, а аз на пода зарината във вестници и списания диктувах. Цяла ваканция това правихме.
Рязахме снимки оттук, оттам, дори от една игра. Има си реклами и всичко, точно както истински вестник. Озорихме се докато измислим заглавието, тя настояваше за едно, аз за друго.
А за тази страница няма шега, няма измама наистина взех интервюто. От двама различни учители, мъж и жена, бяха познати на сестра ми. Това ни беше големия коз в цялата история, точно тая страница.С последната страница се видяхме в зор, Есето по математика е от личните архиви на сестра ми, тоест го е писала тя и го покатерихме там. Даскалката ми беше толкова очарована от него, че поиска да го публикува в училищният вестник, но аз и отказах.
И все пак си поличих 6-цата, за цяла ваканция киснене на компа :D. Все още съм и благодарна на сестра ми, че имаше толкова търпение...