Винаги мога да ти скрия шапката, да обърна везните към себе си дори когато си мислиш, че владееш света. Да се промъкна под теб и да съборя красивата ти крепост от измислици, така че много да те заболи докато падаш по задник. Мога да обърна подземният свят срещу теб само защото стоиш на светло. Мога да махна с ръка и да съсипя всичките ти представи за победа. Мога да извъртя живота си както на мен ми е изгодно. Да управлявам по собствени правила докато ти се перчиш, че си... какво по дяволите всъщност си, аз не се страхувам от самоирония. А ти.
Не са ми нужни граници и златни нишки, по които да се водя. Не ми е нужен спътник, не ми е нужен разум - дори отсъствието му е част от силата. Не ми е нужна воля, омразата е най-добрият водач.
Аз мога да се обърна така, че слънцето никога да не ме докосне, мога да се закопая толкова дълбоко, че да стигна до върха на подземното царство, достатъчно високо, за да ги владея и достатъчно ниско, за да не се докосвам до отвратителният ви въздух. Общество. Ха! Лицемери, печащи се на слънце и редящи думи. Смело, смело, няма смелост у вас, няма капчица идиотизъм. Набучени на клечки разни желания изсмукани от пръстите. Пасивни съзаклятници, смугли магьосници. Да си дойдем на думата.

Ще влизате в дуел със мен, добре. Наточете си шпагата и се подгответе да умрете. Сложете си маската и вдишайте за последно. Не забравяйте маската, нека света не гледа ужаса изписан по лицето на отрязаната ви глава. Ха-ха. Живота е гавра.


Поздрав пепеляви плъхове, четвъртък е и ме гони подземната муза, да не вземете да ми се обидите. Ако си лъскате обувките всеки ден обаче, смятайте се за току що обидени.