Случвало ли ви се е когато видите нещо то рязко и моментално да ви напомни за нещо от миналото. Ей така, свързано или не.
Току що докато се прибирам пред блока ми имаше двама мъже, които се караха за някаква кола и моето съзнание изникна нещо отдавна забравено.
Преди няколко години баща ми се прибирал от работа. Бил много изморен след дългият ден, но той работи и живее в две различни населени места и му се налага да пътува с колата си сутрин и вечер. Нямало как и тръгнал да се прибира. Но по пътя между селата заспал на волана, колата излязла от пътя и той се блъснал в някакво дърво насред някаква си нива един бог знае къде. Ударил си главата във волана и загубил съзнание. По-късно се събудил и нямало какво да направи, прибрал се сам посред вечер.
Когато го видях после изпаднах в ужас. Целите му ръце и лицето бяха в кървави рани. По челото му имаше огромни петна без кожа. Виждате ли, аз никога не съм и предполагала, че точно моят баща, който е толкова добър шофьор, учил е и мен и сестра ми да караме, точно на него може да се случи нещо подобно. Но се случи. Случи му се и си личеше колко се е уплашил.
Но знам какво точно ми напомни за това, винаги съм гледала да го избягвам като спомен.

Още нещо, което ми се случи докато се прибирах.
Вървях около библиотеката, видях двойка, които се прегръщаха на улицата и една бабичка ги зяпаше невярващо. Честно казано и аз малко така ги позяпах. Не бях виждала такова явление от много дълго време, хората сега не се обичат така. А и дори да се обичат, не го правят толкова явно. А това беше толкова сладко и интимно. Бръкнах в джоба, извадих една торбичка с разноцветни балони и се усмихнах... какво ли не ти сервира живота...
Не исках да завършвам статията зле, за това и ви разказвам това. А балоните са за майка ми, в края на другата седмица има рожден ден и аз отдавна трескаво се подготвям :) Но някой друг път ще ви разкажа как е минало, ще ви поснимам даже. Ще има и торта...