Толкова сме психясали сегашното население, че сме пуснали автопилота нон стоп.
Днес например какво ми се случи...
Събуждам се и поглеждам часа - 7 и 4. Казвам си, леллле, закъснявам. Скачам и влетявам в коридора и виждам обувките на майка ми. Момент на замисляне и влизам в нейната стая.
- Ти пък какво правиш тук? - питам я, защото обикновено излиза за работа час по-рано от мен.
- Е къде да съм - ми отговаря тя и аз продължавам да настоявам.
- Е как къде да си, на работа. Що си тука?
- Е къде да съм бе, неска е събота.

И моят мозък прави.... щрак! - късо съединение АХА!!!!!
Казвам ви ако не беше тя да ми каже, че е събота щях да се облека и да отида на училище... не знам кога щях да се сетя, че днес не е ден за училище, но щях да тръгна 100%. На всичкото отгоре мозъка ми успя да активира мислите и да се притесни, че много закъснявам и защо не е звъннала алармата ми, защо не съм я чула. Ама на, автопилота не им обърна никакво внимание.