Хммм... Ще ти го кажа и кратко и пълно. И пак сам ще разбереш...
Отварям корицата, прекарвам листите през пръстите си. Усещам аромата на лепило и хартия, така плътен, така нов. Или така стар и изискан и преживял. Зависи от нея, колко е живяла, през колко ръце е минала, къде е била досега. Изцяло зависи от нея само в началото. А после всичко зависи от теб, как ще се отнасяш с нея. Дали ще предпочетеш да я докосваш нежно и с уважение или ще започнеш да съжаляваш, че си я отворил.
И после започват, уводни страници, посвещения, имена, имена. Прелиствам тези страници с удоволствие, те са увода към историята ми, независимо дали празни или изпълнени, тях не може да ги няма. Все си мисля, че колкото повече са, толкова по-лесно е. По-свободно, по-очакващо.
И се започва, мигове по-късно всичко започва и не ти обещава кога ще завърши. Само поставя началото, сам решаваш дали ще стигнеш до края. Само тя знае какво ще срещнеш по пътя си, само тя крие тайни от теб, очакващи тайни да ги разкриеш.
След това всичко ти е познато, докато не затвориш втората корица...