Иска ми се да ви кажа нещо различно днес, но няма какво...

При миналата снежна виелица небето и въздуха бяха станали толкова бели, че нищо не можеше да се види през тях. През прозореца ми се виждаше само най-близката сграда, която е бяла. И щом погледнеш се вижда само и единствено тя, на фона на цял голям и бял хоризонт. Като излязла от Алиса в страната на чудесата, нереално стояща на мястото си.
Днес снежинките се мотаят напред назад, когато заваля в началото на тази седмица беше като, че сме в преспапие. Някои ни е хванал здраво и размятал напред назад и сега валят парцали на посоки. Дори от земята към небето, сякаш някой е пуснал филма на обратно.
Сега е по-скоро като пясъчна буря, всичко лети безмилостно и препуска като забързан цигарен дим от устата на старец. Все едно съм в някой Уестърн, само дето е бяло вместо пепеляво и знаеш, че няма да се чуят гърмежи.
Цяла седмица изкарах вкъщи правейки едно нещо през друго. Сега само след няколко часа ще трябва да се завърна към джунглата на ежедневието. И живота си продължава отново... трябва да изтърпиш всичко...