Понякога осъзнавам къде се намирам и си мисля, че скоро няма да съм на това място и това, че някога съм била ще ми се струва далечно. Странно е, през колко места минават тялото и душата ти, а след това си спомняш единствено без да можеш да се върнеш към тях истински. Само моменти когато си на определено място, а после няма да бъдеш. Ще бъдеш някъде другаде и това къде си бил и къде ще бъдеш е далеч от теб.
Толкова си далеч сега от местата на които някога си бил. Мислиш си, че е толкова лесно да се върнеш към тях отново, но когато го направиш все още ще имаш чувството, че разминаваш себе си.
Случвало ли ти се е?
Да си в някаква компания и да знаеш, че някой ден няма да видиш тези хора никога повече. Ще сте се разминали някъде по пътя, те в тяхното ежедневие, ти в твоето. И всичко ще се промени в момента, в който си кажете Довиждане.
Да стоиш и да си мислиш, че в следващ момент тялото ти ще бъде на съвършено друго място, в съвършено друго измерение.
Чували ли сте някога Лунната соната на Бетовен?
Музика, която те отвежда на различно място, сред която не можеш да се съсредоточиш.
Слушам я и си мисля защо нещата са толкова преходни. Защо моментите са толкова кратки. И защо понякога имам това странно чувство, че отминавам времето и се пренасям на различни места без да си спомням предишните.
В момента имам едно ужасно усещане в себе си, което е свързано точно с тази тема ето това ме човърка "Да стоиш и да си мислиш, че в следващ момент тялото ти ще бъде на съвършено друго място, в съвършено друго измерение." имам едно такова чувство което не е само физическо.Кара ме да се чувствам много откачено. А колкото до Лунната соната тя ми е към златната музикална колекция и напоследък много често я слушам особено по вечеря.