Напук на всичко

Понеделник еееее. Поредният досаден и гаден понеделник. Ако някой се е сетил да се запита аз какво правя тук цяла сутрин след като снощи се оплаквах в Туитър, че днес няма да мога да стана понеже съм първа смяна - ами е, съдба. Болна съм като пън. Събудих се тази сутрин доста лесно бих казала, набъхтих се да сляза до даскало с идеята, че ми е добре. Едва оцелях часа по история и после си тръгнах напълно убедена, че не ми е мястото там.
А сега съм си в нас, мотая се в леглото, гледам Транспортърс, слушам новото парче на Jason Derulo и си данся. Нищо, че дори миризмата на дрехите ме дразни, нищо, че всеки път когато си поема въздух ме заболява толкова силно, че минава от началото до носа ми до края на челото ми. НИЩО. Аз съм щастлива и никой не може да помрачи това. Нищо, че гласа ми звучи като на заклана кокошка, така по-добре пея рок. :D :D

Поздрав за всички, които ги зарадва тоя пост и моето неумиращо настроение.





I know you have courage, man. And your fingers can, and the keybord is there. Then what are you waiting for?!