Нова година като всяка година...
Всички са загубили ритъма на движението и са се отдали на политика.
Времето се движи в готова праволинейност готово да те отегчи до смърт...
Всичко излиза от една точка и след време замира.

Проекти, изоставени идеи, забравени желания, големи постижения,
до там, докъдето ти стигат очите хора с празни обещания.
Играем шах, но без да се движим изобщо,
замръзнали в едната точно определена поза от страха в едното общо.
Вече няма впечатления,
няма големи или стойностни постижения.
Не са готови да те оценят, не са готови да те коментират,
могат единствено да мълчат и претендират.
Минават и не се задържат, заграден си от сенки,
на различни - бели, черни, руси...
Протести, изявления, разни мирни обвинения,
от тук движиш се по диагонал на настроения.
Запазил си едно местенце в цирка,
но не се учудвай, аз ще съм този в публиката, който ще те освирква.
Мислиш, че си в сигурност и в пост надеждност,
обречен си да се движиш в правата на сляпа безнадеждност.
Циничен, груб и егоист,
обречен си да бъдеш същият садист.
Вървиш пред мен, зад мен, не е от значение,
чувам и без думи твоето безмълвно обвинение.
Защо така облякъл си се днес човек от простолюдието,
чувам да си мислиш, че си крал на остроумието.
Без тревога, без капчица угризение,
оставаш сам, спри да търсиш извинение...