RSS
Колко държиш на блога си? - Прост въпрос без неправилни отговори, остава само да сте креативни и искрени...
Споделете ми...
Колко държиш на блога си?
Постнато от
Nezzo
Колко държиш на блога си? - Прост въпрос без неправилни отговори, остава само да сте креативни и искрени...
Споделете ми...
16 са се изказали:
Вече не много. Държах, докато можех да пиша свободно лични неща.
Имного и малко. Част е от мен, но имам и по-важни неща, а и вече съм трил напълно един блог и не зная утре какво ще реша.
И аз вече не държа много...стана много четен и не "личен".
Блогът ми е за релакс
И нищо лично
Поствам когато имам свободно време
И за мен блогът е за релакс - а що се отнася до личното - преценявам кое до колко ... когато имам време, когато имам муза - не винаги на всяка цена!
Но - да определено държа-даде ми много присъствието ми в блогърското пространство - познанство с качествени хора!
Колкото и на всичко останало.
Колкото, когато ми е смешно, че да разсмея пет-шес' човека. Стига ми.
:)
блогът ми е личен и много държа на него. един ден щях да го загубя и се ужасих - като да загубиш всички снимки наведнъж. не че не съм ги губила съзнателно... но то е, когато искаш да забравиш. а сега не искам. затова и си държа на блога много. и не ми пречи, че някой непознат го чете - така срещам красиви хора, които иначе не бих намерила из улицатите. радвам се, че съм тук, това е. :)
поздрави!
хех, ...улиците :)
Колко да държа...за мен това си е лично място, няма значение, че е видимо за много очи.
Моят малък лист, на който отпечатвам всичко :)
Докато съм "анонимна" всичко си е за лично удоволствие!В момента, в който изляза от анонимност...ще изчезне и блога:)
Страхотна илюстрация. В момента търся отговора на този въпрос.
дали държа, не знам....не пиша редовно....след няколко години и по трезва преценка за това какво съм правил, може би ще го ценя повече и ще си спомянм за тези дни с усмивка, дните в които съм се опитвал да измисля нещо интересно, но се е получило нещо съвсем различно
Достатъчно :)
за много хора сигурно ще прозвучи странно, но в последно време имам усещането, че блогът е единственото наистина смислено нещо, което някога съм правила в живота си.
Не особено. Исках да пиша всеки ден, имах много идеи, но понеже не видях ответна страна, нито срещнах съидейници, реших да не се впрягам. Пиша когато имам време и настроение. Но никога нищо лично.
Възприемам блогването като малък неангажиращ хайд парк, в който отивам когато поискам и казвам каквото поискам. Сега осъзнавам, че нямам нужда от хайд парк. :)
Публикуване на коментар
Жега...