Като отговор на тази статия и предишните преди нея.
Ще направя малко обръщение към Краси и блога му, но преди това ще ви разкажа нещо друго...
Който познава Красимир Панайотов знае, че той е човек на място. Обзалагам се, че всеки може да каже поне една добра дума за него, защото той е винаги готов да ти удари едно рамо когато имаш или нямаш нужда. Въпросът е там, че аз не пиша това, за да го славя или да разказвам колко пекан е. Въпроса е дори, че той сигурно би се подразнил, че пиша това за него, но аз съм голям инат и рядко го слушах, както най-вероятно правя и сега.
Ако сте прочели статията сте разбрали, че ще се разделим с krassyo.info... това решение всъщност е следствие на обстоятелствата, отдавна той бе решил да прекрати много неща по блога, а сега и напълно да го убие. Никой не може да му каже как да постъпи, блога и решението са си напълно негови, но аз искам да се обърна към него като му кажа няколко неща...
Краси, ако четеш...
Не мисля да разубеждавам krassyo, защото той държи на решенията си. Не мисля да му казвам как да постъпи, аз не знам дали това, което ще направи е правилно. Мога да кажа, че в последните седмици аз и той не си говорим, което е един неприятен факт, с който започнах новата година. Както повечето от вас знаят в краткото време, в което се познавахме двамата успяхме да вдигнем много неща от нулата, да ги съградим и те да станат стабилни. Като например проекта ни, блогърската среща и едно приятелство. Вярвам, че ако не се бяхме скарали така нелепо щяхме да осъществим заедно още много идеи. Но както аз би казала - съдба, както той би казал - какво да се прави така се случва...
И нещо към всички ви, ако има човек до вас, който не можете да оцените докато е до вас правите голяма грешка, защото той може да се изпари докато блеете. А ако имате голяма уста като мен внимавайте още повече...
Всичко за мен
- Nezzo
- "Да живееш значи само да се приготвяш за живота. Ние умираме тогава, когато можем да започнем истински да живеем. Но върховния Съдия казва 'Глупаци, това беше самият живот'." - Карол Ижиковски
Followers
Спокойно, всичко съм забравил. Решението за закриването на блога си го взех поради съвсем различно обстоятелство. Решението ми е окончателено.
Благодаря за добрите думи, но наистина нямаше нужда. Последното, от което се нуждая са каквито и да е похвали.
Грозната истина е, че аз съм един докачлив тип, който лесно си подвива опашката. Обаче освен мен и други хора са така.
Причината да залича блога категорично не е заради онова краткотрайно счепкване преди Коледа. Причината е доста по-дълбока. Ако си чела някоя от скорошните публикации около 10-ти най-вероятно си се досетила, че може би има връзка с нея.
Няма нищо по-добро от изчезването на един морално остарял блог приличащ на препълнена купа от грозде, краставички и люти чушки. Това беше krassyo.info. Със сигурност той няма да липсва на много хора, в което съм сигурен.
Важно е дали на теб ще липсва, в което не вярвам... другите мнения не са важни...
И да ми липсва - някак ще го преживея :-)
На мен ми стана много тъжно, като разбрах за блога, честно, въпреки, че го предусетих. Обаче като видях какво е писала Nezzoo мн повече ми се иска да си оправите приятелството отколкото krassyo да продължи да пише, но това си е ваша работа :)
Живота е непредвидим, Хари. Такива неща се случват непрекъснато, колкото и да си мислиш, че познаваш човека отсреща, то винаги се оказва, че само така си си мислел...
Точно преди 2 месеца се разделих с любовта на живота си и много добре знам, че животът е непредвидим, но от тогава насам се опитвам поне призовавам останалите за запазване на приятелството и любовта (колкото и банално и клиширано да звучи). Наистина са важни!
Хари,
вярвам, че ако знаеше, че това е любовта на живота ти не би я пуснал...
Нямаш си и представа какво всъщност стана, просто исках да кажа, че видях колко лесно всичко се изплъзва дори да се опитваш да го задържиш...
Вярно е, че не знам. За това няма и да кажа нищо повече...
Но колкото по-силно се опитваш да задържиш нещо, толкова повече то ще ти се изплъзва.
И да, нещата лесно се развалят колкото и да е нереално. Докато си мислиш, че всичко е наред и не може да се развали изцепваш някоя простотия (като мен) и после си търпиш последствията...
ехее до къде я докарахме "да оплакваме блогове" ;)
Нека помълчим ;)