Дълго бях посвещавана, че няма по-добър комик от Удхаус, думи на, които аз все още не вярвам. Принципно си падам по черният хумор, този който ще те накара да се смееш и да ти е хубаво, но Удхаус ще ти сервира порция хумор, който ще те накара да се кискаш. И въпреки, че ми остават 60 стр до края на книгата не мога да се сдържа да не ви напиша това.
В Пълен напред, Джийвс се сблъскваш с окаяният живот на двама тъпанари - Гъси и Тъпи, които звучат неимоверно не на място в българският език. Толкова ги обърквах понякога, че ми се наложи да ги запомня по възлюбените им, докато единият не се сгоди за вече бившата жена на другият след като изпи завидно количество алкохол за въздържател.
Точно този плосък хумор забавя много четенето ми, искрено се смях само за едно място за някаква шега за Ганди. Сега към краят сякаш става по-забавно след като всичко се обърна с главата надолу. Общо взето не е хуморът, за който всички говорят. Той може и да изкача от страниците от време навреме, но няма да те засмее истински. Тази книга може да се нарече само - пълна лудница, докато сам не се побъркаш от всичко в нея... Героите се бият един през друг, Тъпи е редовно съгласен да смаже всеки попаднал пред очите му.. Да го обърне наопаки и да го накара да си изплюска вътрешностите... Гъси пък - заклетият фен на тритоните, горкият бе напит до козирката от Английско уиски и цяла кана портокалов сок с джин, които го накараха да прави неописуеми щуротии, като да се крие под леглото от Тъпи, който го гони за дето се сгодил за възлюбената му, която пък го напусна заради някаква си акула, която той твърдо вярва, че била писия...
Главата може да ви заболи от целият този цирк и докато Удхаус ви показва колко точно могат да се объркат нещата вие сами ще се объркате...

П.П. И все пак бе видяна сметката на това бяло сако...