Да отбележим 200 с една идея за повърхностните хора и белият шоколад... Ах, и устните на Джесика Алба...


#200
Статия като статия, ден като ден. Защо го отбелязвам ли? Приученото желание на човека да отбелязва разни неща...
Заглавието ми е пикантно, защото все се чудя и въртя как да ви го поднеса. На 29.10 миналата година съм била на върха на 100-те, сега съм с 100 напред.
За повърхностните хора - те не биха стигнали до тук. За белият шоколад - просто не го обичам. И се изчерпваме дотук, дали...
Но не.
Работих по смяна на тамплейта на блога. Сега има доста различен чар, някак по-личен изглежда, по-приветлив. Или поне на мен така ми изглежда. Смалих многото колони и подразделения на старата професионална тема до тази, която е само с две колони. Дори на мен ми е все още трудно да свикна с тази промяна, всичко изглежда по-минималистично. Остава вие да кажете дали е добре или не.
В последно време сякаш писането ми по замря, всички са се юрнали да блогват, а аз забавям темпото. Хе-хе, стари сме вече, цели 200 статии. Шегувам се, това ще се промени, всеки има моменти на спадове и възходи. Остава да ми хрумнат още много идеи и да ги осъществявам за в бъдеще, но по-важното е и вие да сте тук, за да имам с кого да ги споделям...
Е, успех... на мен и на вас да ме изтърпите още дълго време.

I know you have courage, man. And your fingers can, and the keybord is there. Then what are you waiting for?!