Търсенето на късмети всяка година е скучно, признавам. Но попаднах на такива бисери тая година, че не мога да не ги споделя с вас. Някой могат да те скъсат от смях и ако сте такива като мен можете да решите да се избъзикате като сложите точно тях, само на вас да не ви се падне някоя простотия ;). Приятно хапване и смях...


1. Новата година ще ви донесе много нови емоции - Пийте си редовно валериана.

2. Ще намерите нещо, загубено отдавна – Вероятно сивия ви чорап, който изчезна мистериозно при последното почистване преди три месеца.

3. Нов член или членове на семейството - Не се притеснявайте, вече има съвременни препарати против различните видове въшки.

4. Новата година ще ви помогне да постигнете отдавна поставена цел - Помнете, че отслабването трябва да става бавно и постепенно.

5. Посрещате Новата година със смесени чувства – жената признава, че си пада по сестра ви. Хубавата новина е, че любовницата ви е бременна и то с близнаци. На печелившите – честито!

6. Отдавна забравени познати ще ви се обадят и недвусмислено ще напомнят за себе си- Вие откога не сте си плащали данъците??

7. Поради преяждане със сарми по Коледа има опасност Новата година да изтече неусетно- Спрете диарията преди тя да ви спре!

8. Окончателно ще се простите с нещо любимо, но това ще е за добро- Признайте, че тоталната липса на коса ще ви спести парите за боядисване всеки месец.

9. Новата година ще ви донесе разтърсващо известие – писмо или друг тип уведомление - Не ви остава нищо друго, освен да се присъедините към хората, които ще съдят Топлофикация.

10. Новата година е добра година за вас във всички отношения, но най-вече в здравословен аспект - Към февруари успешно ще се отървете от гъбичките.

11. Новата година носи плодородие и пълна с живот къща. Мишките раждат по няколко пъти годишно, своевременно викнете фирма за изтребване на гризачите.

12. Нови запознанства с противоположния пол ще донесат промяна и разнообразие в живота ви - Кожно-венерологичният кабинет ще се окаже често посещавано място през 2005-та.

13. Новата година обещава засилен вътрешнен живот - кръгли глисти или плоски тении. Лекарството се нарича декарис и се купува без рецепта.

14. През Новата година ще ви се наложи да се съобразявате с други хора- Медиите отдавна тръбят, че затворите са претъпкани, но засега мерки не са предприети.

15. През Новата година ще виждате нещата под различен ъгъл- Астигматизмът ви се засилва

След по-малко от 24 часа настъпва нова година, така е трудно за възприемане. Понеже пропуснах да ви поздравя за Коледа сега ще стрелям направо.
Пожелавам ви скучното да си изкарате велико! И да не се напивате прекалено много, колкото и да го направите едва ли ще успеете да забравите цялата 2009, а и ще посрещнете 2010 с махмурлук. Пожелавам ви да забравите глупавите равносметки и да живеете! Наистина да живеете! Защото няма по-важно от това как си изживял всеки миг независимо дали той е бил победа или загуба. Дори загубата може да бъде сладка понякога. Та нека новата година започне с приключване на обещанията да хванете пороците за жилестите вратове, а да вземете наистина да го направите. ;) Да успеете да сбъднете някоя мечта, а може и всичките, да имате много успехи, ама много. Толкова колкото 2009 не успя да ви донесе...

А защо Дориан Грей и аз? - знаех си, че ще попитате...
Защото току що изгледах филма за един образ, който мен лично много ме влече. Той се пропи във всяка част от мен, всяка малка част от мен в плен на Дориан Грей и винаги ще бъде, дори и след този филм. Така, че ако искате да не си разваляте представата за красавеца смразяващ кръвта - не смейте да гледате филма! А на мен ми предстои да чета и книгата. Този филм може само да ви изправи косата след като гледате как младият Грей изеба всичко що ходи на два крака. Дори с черна душа като неговата не можеш да откъснеш очи от него...

Да поздравя...
Вече поздравих екипа на Блог на деня, пращам специални поздрави към всички, които четат този блог, към тези които чета също... Специални поздрави за Христо Блажев, който ме накара да се усмихна с коментара си в последната му статия ;) надявам се да чете. За Eeyoree, robas, krassyo, stylius, cpavlov, HuKokauH, Oxpa (като не съм и се отблагодарила за страхотната картичка) sKru4, Занев, don Martini, на krizt и неговият блог Нямам идея, на Aquawoman, която понякога коментира тук, на Христи от Епистоларности, която много ме кефи... и още на милион, милион хора :)
Искрено съжалявам ако съм пропуснала някого... ще се реванширам догодина, когато се надявам списъка да бъде по-пълен не по памет, а по приятелства ;)

Всичката тази лудост, която събуди у хората неподозирани желания и страсти дали под формата на книги или филми или фантазии печели неимоверно луди пари.
Та да вземем и ние да си поговорим за тия същества, които владеят много сърца, предстой да ви разкажа надълго и широко за един вампирски свят на лудост...
Смея да кажа обаче, че не обичам да обсъждам ако не съм информирана, а в случаят със зъбите аз наистина съм. Докоснала съм се до всяка вампирска история малко или много. Чела съм поредицата Здрач, филмите също (въпреки, че изобщо не съм им фен, но харесвам Ашли Грий, иначе за книгите имам много да ви кажа, но за това после), Истинска кръв и книгите на Шарлейн Харис (които за мен ще си останат най-страхотното вампирско завоевание), Дневниците на вампира (които точно сега избягвам заради неизлезлите напълно книги), в момента чета Вампирски целувки (за които също ще ви разкажа после), за какво още се сещате, Интервю с Вампир? - О, да. Вижте от Дракула страня, но пък харесвам Ван Хелсинг и Вилхелмина Харкър (но тя е малко по-различна история). Каня се да нападна и Ловец на вампири, които сега преиздават, иначе сериали като Аngel не са ми избягали. И със сигурност има други зъбати истории, които в момента забравям, но съм информирана.
Извода е, че за човек като мен, който не обича фантастиката съм учудващо запозната с тези приятели, които завладяха света.
Та да започнем с имената споменати по-горе, повечето сигурно са ви познати, защото са разглеждани надълго и широко, за тези, които са ви убягали ви предстой да научите от мен.

Здрач:
Една поредица от 4 тухли (почти 5), които вярвам ако не се разказваха за вампири нямаше да бъдат прочетени. Толкова е учудващо, че американка успя да накара огромна част от тинейджърското население на планетата да прочете книги в такива мащаби, а и да ги препрочита. Четох книгите още преди да излязат на българският пазар - тогава, когато ги прочетоха и повечето рано осведомени. Още с любителският превод, който на нищо не приличаше, просто защото не ми се блъскаше да чета такива тухли на английски. И ако по тези книги нямаше филми, нямаше да бъдат дори на половината известни. А днес всеки знае кой е Робърт Патинсън и всяко второ момиче въздиша по него (а не само и момичетата), това е като да си в клетка с еднакви хора - нечовешки досадно е. Все още не съм гледала вторият филм, но смея да кажа, че първият е страшна боза. Може книгите да не са велики, но определено са по-добри от филмите по тях. За мен са някак повърхностни, твърде сълзливи и налудничави на моменти. Например все забравям за какво се разказва в третата книга, тя за мен е като някакво бяло петно, просто защото всичко интересно е натъпкано в 4-тата, сякаш Eclipse е само дрънканици. А май всичките са само дрънканици...

Ако пък ви е непонятно кои са двамата от снимката, това са любимците ми от сагата. Ашли Грийн и Келан Лътз. {}

Смело нататъъъък...
True blood:
Първата книга се казва Мъртви преди мрак, втората - Мъртви в Далас (все още не съм я чела), но сериала изпреварва книгите. Жалкото е само, че поредицата не е толкова нашумяла, за мен тя винаги ще бъде любимата.
Не съм фен на Ана Пакуин, която играе Суки в Истинска кръв, но точно с нея си представях книгата. Малко съм раздвоена в случая, определено погълнах книгата без да мигна, но сериала по нищо не и отстъпва. Книгата е пълна с много хумор, противоречиво на Здрач и останалите вампирски истории, на моменти много се смях. Освен друго и е много по-мръснишка от сериала, в Истинска кръв може да има секс сцени, но в книгата е друго. В един момент така се бяха награбили, че имах чувството, че до края страниците ще се разкъсат от секс. И все пак си остава любим, а книгите засега са 10. :)

За Дневниците на вампира не мога да ви кажа много освен, че в момента има излезли 3 или 4 книги, а фактически трябва да са 5 или нещо от сорта, те ми се губят в момента, но когато ги нападна може да споделя. Както и Академия за вампири, която излезе поскоро. Последните две са ми прекалено комерсиални и изчаквам споразумение със себе си как да се отнеса към тях. Както и една друга книга, която сега се изплъзна от ума ми.*

Вампирски целувки:
Точно сега завърших първата книга (от 5 излезли). Радвам се, че няма достатъчно луди мъже да се юрнат да пишат вампирски поредици. Тези са писани от Елън Шрайбер. Погълнах книжката под формата на e-book само за няколко часа. Имам чувството, че я е написала някоя приятелка, която се е хванала да става Стефани Майър 2# (всъщност съм чела и такива любителски романи). 130 страници завладяваща история, но лекомислена. И завършва глупаво, ще видим другите книги, но за сега впечатленията ми не са кой знае какво. Всичко в един момент върви секси, а после все едно гледам американска боза, преди да съм го прочела знам какво ще пише.

Интервю с Вампир - вижте, тук вече преминаваме към филмите, а този е класика! Смело мога да кажа, че ми харесва, както и Кралицата на прокълнатите, но тук идва страстта ми към Стуарт Таунсенд, който е един невероятен Лестат, но все пак не може да се мери с Том Круз в предният филм (но пък Таунсенд е страшен в ролята на Дориан Грей в Лигата на изключителните джентълмени - изключителен образ е Дориан Грей, изключителен филм, който жестоко ви препоръчвам). Оттам е и горе споменатата Вилхелмина Харкър, която пък е свързана с Ван Хелсинг, който пък е свързах с Джак Изкормвача, който пък е в един известен филм на Джони Деп - From hell. Май много ви стана информацията, за тези които не са киномани предните няколко реда могат да бъдат малко объркващи, извинявам се.
Става дума, че прескачам от филм на филм и се отклоних. Иначе сериала Angel е отново вампирски както и Лунна светлина, Angel ми омръзна лесно и предимно бързо, липсва му всякакво вълнуващо развитие. Колкото до Лунна светлина и Мик Сейнт Джон, там нещата са малко различни и страстни предимно, срамота е че така отрязаха сериала.

Схващате идеята, че знам достатъчно. А и има още заглавия, които ми се губят със сигурност. Въпроса е там, че вампирите така завладяват света, че всяко ново нещо, което излиза под надслов Вампир се купува като топъл хляб, а това е лудост. Повечето са чисти боклуци....

* Сетих се за книгата, която ми се губеше. Казва се Белязана и когато една приятелка я зърна в книжарницата каза: "Ама, че яка корица!". ;)

Дойде ми идея.
Над хедъра при останалите връзки ще пускам линк към стара статия избрана произволно. Целта е да си припомним, че Архивите са живи, а и там всеки може да намери нещо готино, което не е чел. :)
Пожелайте ми успех.

Малко лична теория.
Сигурна съм, че ви е писнало отвсякъде да ви заливат със съвети от умници как да водите блога си успешно. Една много изтъркана и вече досадна тема, защото никой от тези хора така и не разбра, че няма нито един перфектен начин да водиш успешен блог, всеки успява по различен начин. Или просто не успява ако продължава да се 'учи' от тези смъртоносни специалисти.
Всеки знае, че за да притежаваш блог ти е нужно постоянство и последователност. Или трябва да съм по-точна, не се изисква нищо, за да притежаваш блог освен една регистрация, но за да го създадеш от 0-та и да го запратиш точно там където ти се иска се изискват усилия, иначе blogger може да се превърне в болезнен бумеранг.
Защо и аз се нареждам на опашката за топъл хляб ли, ами защото наближавам статията си №200 и обикновено в такива моменти е време за равносметка от сорта на "Какво постигнах?". Ако на вас не ви се е случвало да се чудите дали до никъде не сте стигнали или напротив сте получили нещо наистина добро, значи предстой да ви се случи.
Така, че ето едно малко съветче от мен, което научих през не късата си практика като блогър, ако го следвате и се замислите над него може да постигнете нещо, но не се надявайте само на него. То може само да ви приближи, останалите усилия са от вас, а те се определят в това да бъдете креативни, оригинални и в никакъв случай скучни!
Успех :)

Реших да се поровя в библиотеката на баба ми веднага когато се прибрах. Намерих доста криминалета, които никак не са ми по вкуса, но точно преди да се откажа от мисълта, че ще си намеря нещо интересно там пред очите ми изскочи заглавие, което отдавна човърка любопитството ми. Не кое да е, а Баскервилското куче, и е едно от първите издания 1985, в сравнение с новите издания е доста по-голяма. Чисто и сърдечно си ме човъркаше любопитството да я прочета най-накрая тази класика и точно и това правя.
Иначе за Коледа получих дълго желаният си Арлекин, по чиято история се запалих след един разказ на Нийл Геймън (който между другото аз много харесвам) в Чупливите неща имаше разказче на име Арлекин Валентин ако не ме лъже паметта, оттам ми дойде и вдъхновението да чета за известният Арлекин, моят е на Морис Уест и е доста солидно дебел, така че четенето му може да се поотложи.
Иначе все още се мъча с Пълен напред, Джийвс и съм на път да призная, че Удхаус не е по моят вкус, но да не правя прибързани заключения..
А сред книгите, които искам да прочета когато свърша с тези са:

Кориците са и линкове :)
Ако сте чели книгите или дори не, се чувствайте поканени да споделите мнение.

Здравейте, скъпи приятели...

Простете, започнах грешно, трябваше да бъде така... Здрасти, гадни копелета!

Бях в малко отсъствие от града и гледам тук направо е умряло. Трябваше да прекарам Коледа с половината рода поне, а тази Коледа, ах... тя беше чудна! Събудих се сутринта на Бъдни вечер с ужасни болки в главата и в гърлото - разболях се на Коледа. Откъде моят късмет - прекарах Коледа в кашляне, хленчене и правене на домашна кайма - красота, нали. На всичкото отгоре купчината книги на бюрото ми става все по-заплашително голяма, колкото и да чета тя продължава да нараства. Та, да Ви кажа какво още ми се случи, вярвате ми или не, не получих нито едно пожелание за Коледа. Нито едничко! Ако не бях писала в скайп на всички на 23.12 хептен никой нямаше да се сети за мен, нито приятели, нито баща ми - никой. А още по-забавното, сега се прибирам и най-накрая решавам, че е време да пусна компа и за какво - да видя, че всички си писали Коледни глупости в блоговете, а никой не се сетил да ми пусне поне едно коментарче. Благодаря хора, допринесохте за най-красивата ми Коледа! Винаги ще я помня!

И за да не кажете сега пък, че съм прекалено злорада няма да ви пожелавам глупости като здраве и щастие и приятели, щото аз такива нямам - едва ли и вие ще имате. Та ще ви пожелая само да не отрезнявате, за да не ви призлее от това, колко грозен е живота! Весели празници!

П.П. А аз дори написах Коледно пожелание на бившият ми, озаглавих го "Без лоши намерения", хаха - що за човек съм!

Тази сутрин ставане по график в 8 (поредното рано ставане напоследък), с ужасно умрял вид докопване до банята, няколко опита за събуждане по-късно се докопвам до дрехите, но естествено съм притисната от времето и обличам каквото ми видят очите. Таня пристига и аз и отварям, нагласям се и чакаме в коридора, телефона ми звънва, слизаме долу едно кратко ръкостискане няколко поздравявания, няколко запознанства и сме в колата 4 души, няколко пресечки по-надолу олекваме с един и оттам се започва...
Хващаме пътя по Скобелев и оттам докато излезем от Русе, дестинацията ни е Мартен, но нека се върнем ден по-рано, за да навлезете в историята...
Рано сутринта на 21 декември ми се звъни от Данчето и ми бива съобщено, че тя е много болна и, че няма да идва на училище, аз изпадам в моментна паника и започвам да ровя в главата си за някаква идея понеже е наложително тя да получи коледният си подарък, който стои опакован в последното чекмедже на гардероба ми от месец. Казвам и "ще измисля нещо", влагам всички спомени за луди глави и навивам групата, намирам навигатор и така се стига до днешното дундуркане.
Тръгнали сме тримцата за Мартен и по пътя си лафим, уви стигаме, но пропускаме пресечката си по вина на 'навигатора', на който здраво му е счупен GPS-а, ориентираме се след малко и след един глупав завой намираме къщата и моето болно от "лека ангина" същество. Аз за първи път ходя в Мартен и се кефя като циганче на сладолед, виждам Данчето и се убивам да я прегръщам, после се занимавахме с 'грозните' кучета (баси сладурите), после те гушката котката, а аз стоях на прилично разстояние и така... Тръгваме да ни водят на сладкарница, постояхме, полафихме си, после да видим болният Августин-чо, който направи незаменима физиономия като ни видя, сигурно си мислеше, че халюцинира от болестта. Бях прилично тръшната в снега и тръгнахме да се връщаме, мятах от задната част на колата на Данчето под съпровода на Danny - If only you.
Естествено Данчето си получи подаръка, дори го отвори и мисля, че много ми се зарадва, дори ще се зарадва повече като го оползотвори. А той е Алхимикът на Паулу Коелю (това е другата негова книга, която съм чела, не го казах, за да не разваля изненадата).
И сега след няколко часа ме чака кафе с Краси и Занев... хихи, бурен ден...

Ако не ме лъже паметта наскоро Longanlon писа за него и мнението му може би съвпадаше с моето, но държа да изразя личното си и да потърся логиката там, където няма смисъл да я търся.
Изправили сме се пред един, как да го кажа - съвременен автор. Автор, който не може да ни предложи това, което се опитваме да открием. Или поне това, което си мислим, че трябва да открием. Водя се не от обществено мнение, а от собствените прекарани часове в четене на негови произведения - от любопитство. Мразя комерсиални неща и почти винаги мисълта, че те не струват е правилна, както и в този случай. Сигурно ще чуя коментари от сорта на, той е страхотен писател и бла бла, това от хора, които са му фенове. Но за мен зад този образ не се крие нищо и за да ви го докажа...
Последното от Коелю, което прочетох бе Вероника решава да умре, вдъхнови ме заглавието и резюмето на книгата, това бе второто негово произведение, което прочетох - някак ми беше достатъчно. Книгата не е с изтъркана история, но е празна. И това не е образно казано, това е една празна книга, като разказ, който чака някой способен да го напише. Разправя се за момиче, което се самоубива заради рутината в живота си, заради това, че ще спазва правилата и живота и ще се развие по една точно определена линия, тя цял живот ще се преструва, че е човек - дотук добре. Тя пие някакви много силни хапчета, но докато чака да умре започва да чете някакво списание за информатика, попада на статия за игра измислена не от кой друг, а от самият Паулу Коелю, първото изречение в статията гласи Кой знае къде се намира Словения? След като това е страната на Вероника тя се възмущава и решава да напише писмо до него и това да бъде последното нещо, което е направила. Да, но не.
След известно време тя се събужда, мисли си, че е мъртва, но не е. Намира се в известната и елитна лудница Вилет. От главният лекар на болницата и бива казано, че сърцето и е много увредено и й остава седмица живот. Точно през това време тя започва да живее, да иска да живее отново, среща шизофреника Едуард, свири му на пиано, а той се влюбва в нея докато тя си мисли, че той и думичка не разбира. Тя се осмелява да прави неприлични неща пред него само под предтекста, че е луда. А д-р Игор през цялото време пише дисертация за витриола (както той го нарича или горчилката на живота). След време празни страници Едуард и признава, че я обича и избягват от Вилет, за да може тя да умре навън, но след една вечер на снега, пазача на замъка ги намира и им казва да се приберат преди да са измръзнали, а Едуард я поглежда и казва Тя... тя е мъртва. Тя отваря очи и пита какво се е случило. А д-р Игор стои на тъмно в кабинета си и мисли колко успешно е минал теста му с това младо момиче и как тя е била излъгана, за да бъде излекувана от наивността си. Вероника няма да умре, тя е била опит на един човек, който се опитва да се издигне в очите на другите като себе си.
Сега ще кажете какво празно има в това, ами ако прочетете книгата ще разберете - ще ви кажа аз. Това е начина по, който аз ви я разказвам, а не начина по който е написана. Липсват чувства, липсват усещания, липсва всичко, което би могло да се насади в история като тази.
За мен Коелю е повърхностен и прост (не глупав, а прост при изразяване - опростен) на история като тази и другите негови са им нужни чувства, които той явно не може да вложи. Какво намира днешният свят в него ли? - това, което винаги е търсил - лесното. Човека вижда в книгата му нещо, което не е нужно да разбере, нещо, което няма да го мъчи нощем. Нещо, което ще може да почете след работа, а после ще е забравил. Такива автори печелят луди пари, а това, което може да ти даде една книга, не може да ти бъде предоставено от Паулу Коелю, уви.

Когато пиша това остават 21 минути време до понеделник. До 21.12. Началото на поредната седмица, която за мен ще бъде само 3 дни, за някои ще бъде почивка, за други обикаляне по магазините, но за всички ще бъде трескава и нетърпелива.
Искам да ви пожелая само успешна седмица и ако не сте намерили още време за подаръците - сега му е времето :)

Един ден, който се надявам всички да запомнят с добро.
Повечето от тези, които очаквахме не дойдоха, но за сметка на това дойдоха много, които не очаквахме.
След като пазехме старателно всичко около 19-ти в тайна, мисля че на всички им хареса. Опитах се да направя така, че да няма недоволен, но мисля че все пак пропуснах един. Та аз - псевдо снежанката и Краси - псевдо Дядо Коледа им разказахме играта. Подарихме им какви ли не подаръци и изненади, на Снежанка не и беше позволено да сяда въпреки, че се издъни няколко пъти и сега лошо и се пише и все пак през по-голямата част от вечерта стоях права. Това беше най-дълго подготвяната, най-много работената, с най-голямо количество хора блогърска среща до сега. И тя беше моя идея, а организаторите бяхме аз и Краси. След като избраха мен за блогър на годината (което не трябваше да се случва) защото подарих все едно сама на себе си подарък, но това няма значение - много ме зарадваха.
Мартин направи бизнес с едни светещи топки, които плениха всички.
Краси беше страшен в костюма на Дядо Коледа (чиято брада мина през кого ли не).
Робас беше гушкана от мен цяла вечер.
Стайлиус ми мислеше наказание за това, че седнах три пъти.
Мария беше много мила, но нямах възможност да си поговоря с нея.
Занев и аз си дръпнахме голямо щипане и побутване.
С някои от другите нямах възможност да си говоря, с други си говорих много. Няма да казвам впечатление защото съм организатор, за мен беше най-изморителната среща в историята, но щастието от нея сякаш надвива умората.
Направихме си хубава сметка 93.11лв. Накрая на вечерта сме застанали 6 души пред Тони и се опитват да повикат такси, чакаме чакаме и идва някакво и ние тръгваме да се качваме и шофьора вика ама вие с поръчка ли сте и ние да и той ама аз не съм за вас, колегата точно срещу мен е. И ние със смях се изнизахме от едното и се натъпкахме 4 души в другото.

Иии днес е 19-ти. Денят на последната блогърска среща за тази година. Но не се отчайвате, догодина ще има още много страсти и много такива вечери ;)
Напомням на всички, довечера от 18 часа ви очакваме в Тони (Саундгардън). Ако някой има проблеми с намирането или ориентацията да ми звънне ;)
Времето се е събудило някакво слънчево в подкрепа на нашата инициатива, надявам се да няма много отказали се в последният момент - ако е така не знаят какво губят. Подготвили сме големи изненади за Всички. Силно се надяваме да си изкарате страхотно и тази вечер да е началото на празниците. Присъствието от вас - настроението от нас. И не забравяйте! да си донесете топките за елха ;)

До довечера, смелчаци!

Такааа, не ми е навик да публикувам в четвъртък, само защото нищо интересно не се случва. Но днес беше един адски дълъг и изморителен ден, но за сметка на което мина поносимо.
Започна се с поредното ранно ставане тази седмица под претекст, че трябва да се излиза и да се мръзне по центъра, е метнаха ме и не излязох... деня не започна добре. После не можех да се върна обратно в леглото и куфях два часа преди да стане време да излизам за модула по физическо. Та в тоя прословут модул бяхме 5 души на кръст, после беше адска скука в часовете. Последният час имахме физика, раздаваха реферати на всички. Аз като първият смелчага си заплюх Сатурн. След това майка ми ми звъни, къде си? - ме пита, а аз и затварям, правя няколко крачки напред и заставам пред нея. - Ето ме. Родителска, наясно бях, че ще ме уплюят нечувано много, но не ми и дреме. Уговорихме се да си купя ваучер някъде по пътя и с Данчето тръгваме за уговореният театър, Таня трябваше да ни чака във фоайето, но много ясно тя не беше там. Опитахме се да се свържем с нея и ест тя се сети, че трябва да ни съобщи, че няма да идва. По пътя срещнахме и чичо Емил, малко лаф с него и пак към театъра. Настаняваме се ние на нашите места и се приготвяме да гледаме Гераците. То беше един смях, едно шепнене. Театъра беше страхотен, принципно не обичам да ходя на театър, но този беше страхотен! Лично ръкоплясках колкото мога и виках за готината двойка Петър и Петровица( мацката дето все беше бременна, дето така и не ни стана ясно какво и е името). След това обаче се оказа, че театъра е свършил прекалено рано и нямаше как да оставя Данчето да се скита в тоя студ час и нещо, седнахме на Европата и се заформи един хубав затоплящ разговор. Пихме горещ шоколад и гледахме как някакъв от масата до нас се опитва да свали сервитьорката - не успя. После се разделихме и аз тръгнах по Борисова - никога не съм виждала тази улица толкова празна. Нямаше жив човек!
Та такива мити работи, прибирам се, а майка ми ми е ядосана до немай къде, кой знае какви глупости са казали за мен, кой знае и какво наказание ме чака, но усещам затишие пред буря, за сега единственото, което може да ми отнеме са Коледа и 19-ти. И двете ще бъдат голям удар така, че няма да отстъпя така лесно.
Вече бленувам тази седмица да свърши най-накрая, а тя се тутка все повече. Плюс това утре вечер съм на Вечерта на философа... нямам спиране.
Искам топло легло и хубава книга, а на вас ви пожелавам спокоен и ненатоварен петък.

Така и така Коледно настроение се видя, че няма (както успя да ме нахока @komitata, че чупя желанието на малките деца, включая него) поне да направим нещо в полза на доброто настроение.
Сигурна съм, че една усмивка няма да ви загрози лицето, нито пък ще го нарани. Всички сме болни от някаква ужасна болест в някаква нереална действителност. Така и така времето навън е страхотно. Въпреки, че изглежда точно така - всички са се скрили под шапки, шалове, блузи (много броя), ръкавици и какви ли не още зимни аксесоари за хората, които не могат да понасят студа. Всички се кандилкат като пингвини на снега по улиците навън, някои смело джвакат (като мен) в тая гадна киша, други се чудят къде точно да си поставят тънкото токче (такъв е света, всеки със своите примирения). Като казах това за примиренията, имахме да пишем есе поскоро на тая тема... А сега, на кого какви са му примиренията със света. Това, че живеем в шибана държава или в шибан свят. Това, че ни управляват шибани политици или ние сме шибани неблагодарници. Това, че навън е шибана простотия и всички са се свили и са по-мълчаливи отколкото някога съм чувала. Но май и аз се включвам в това число, времето върви толкова бързо, че сипе тежки чували върху нас, които след време изобщо не можем да носим. Рано или късно сме толкова изморени, че не можем да си вдигаме краката, за да правим стъпки, естествено тогава се спъваме. Но това е тема предъъъъвквана хиляди, милиони пъти ако не.
Кога за последно ви се случи нещо интересно? Нещо, което да ви накара да се смеете сами на себе си или да се ядосвате на другите, че се смеят на вас. Нещо, което няма да забравите скоро защото ви е зарадвало или огорчило, нали точно по това се познава, че живеем. Ето, например аз преди няколко седмици преследвах едно момче - буквално. И все още като се сетя за това ми става смешно, представяте ли си ме аз да преследвам някого. Но пък и аз съм си луда глава, няма да ви призовавам да извърпшате престъпления, само малко над позволената иначе лудост. Не се брой и да изкарате празниците с родата, това не е просто лудост, това си е чиста проба мазохизъм.
Аз казвам щом Коледното настроение го няма да го заменим с нещо подобаващо, типично в БГ стил ;)
Усмивка?

Осени ме страшна идея след играта на токови удари преди малко. Коледа, тая пуста Коледа. Що за празник?!
Вярно аз обожавам Коледа, но само като се замисля, че това е семеен празник и косата ми се изправя. Всичките и 30 сантиметра щтръкват във въздуха само при мисълта за моето семейство на едно място. Не пародия, не и трагедия.... нещо много по-лошо.
Та кажете ми после къде да ми е Коледното настроение. Вярвам, че не само при мен всичко нанесено в категорията 'семейни събирания' е като трън в задника. Не всички семейства са мирни и сплотени и това му е лошото на семеен празник. Нито един такъв не свършва хубаво. Или всички се изпокарват или повечето вече са изпокарани и не искат да се виждат дори - камоли да сядат на една маса. Забавна Коледа ще бъде тая година, никаква идея си нямам къде и с кого ще празнувам обаче и това чесно казано ме дразни, кара ме да не искам да идва Коледа толкова скоро. Много ши**ни неща се случиха по това време на годината и гледам, че на много хора по улиците им се иска малко да поотложат Коледа тази година.
Знам, че поскоро ви пиша само глупости, но съм на път да изгърмя от напрежение и глупости, да се надяваме, че новата година ще ми донесе вдъхновение ;)

Да започнем с Добро утро във вторник, времето не е от най-прекрасните с този дъжд, но - зима е.
До заветният 19-ти декември остават някакви си 4 дни. Подготовката тече подобаващо умряло, но ще се засили когато времето позволява да работим по-усилено.
По лични данни идеята е официална от 7-ми ноември, което си е доста време за доизпипването й и ето сега остават някакви си часове до нея. Дано всичко да мине по план и да няма непредвидени катастрофи, предупреждавам никой да не кара в насрещното при тази лоша настилка в това лошо време защото го чака лоша катастрофа с цяла сюрия блогъри. Натъртвам на всичките думи 'лошо' в предното изречение.
Да ви напомня и да не си забравяте топките (не момчета, не тези топки, а и се съмнявам, че можете да излезете без тях) за коледните топки става дума, тия за елхата.
Вече съм подобаващо разпитвана и заплашвана да кажа някоя мъничка пикантна подробност около събитието, но аз съм гроб. Та, стискахте до сега, още малко остава. За незаписалите се - сори, а за тези които ще идват, настроението е гарантирано.
Силно се надявам времето в събота да ни позволи да се повеселим безпрепятствано.

Успешен вторник ви желая :)

Има моменти когато нищо не разбирам от този скапан живот. Забивам и забивам нокти в земята, но не мога да се задържа. Това ми причинява болка, толкова много, че да спра да опитвам. Не мога просто да вдигна глава и да кажа това е, не мога повече. А вместо това крещя и мамя и лъжа и правя всичко по силите си без да мога да осъзная, че всъщност съм непосилна за още дори една малка крачка. Боря се с всички демони закрила с кърпа очите си, за да не мога да видя колко безнадеждно е и колко рани ми нанасят те, как тялото ми става кърваво, синьо, болезнено. Но аз не виждам, усещам болката единствено, но нямам очи, за да видя. Само се боря, защото позволя ли си да погледна ще бъда предадена, ще бъда съсипана, ще бъда разбита.
А те - другите не спират да шепнат в ушите ми - остави, остави! Ще намериш друг начин. Вече нямам и уши, защото аз ще направя това, аз ще умра за това, ще потъпча себе си, ще продам душата и достойнството си ако трябва, но ще се бия докрай. Докато съм толкова слаба, че не мога да издам нито звук, докато съм толкова изоставена докато не мога да се боря с мислите си, защото аз няма да остана. Няма да остана те гледам в очите как се подиграваш с мен, а ще връхлетя върху теб, ще те нападна в лице и ще съживя кошмарите ти, ще късам парчета от теб докато не се предадеш. Защото знаеш, че аз съм способна, ти го знаеш, но се страхуваш и се опитваш да ме спреш. Но няма, нито една твоя дума няма да е достатъчно силна, за да ме върне назад, нито една твоя минута няма да е достатъчно дълга, за да видиш каква война водя тук. Нито един твои усет няма да е достатъчно достоен да се примири с това, което върша. Остави. Аз загубих, но се бих, бих се докрай. И бях убита, убиха душата ми, духа ми, но аз съм все още тук. Все още имам тяло, все още имам ръце които могат да те нарежат на парчета докато спиш, които могат да те душат в гръб, няма да го разбереш това, защото не си достатъчно силен да приемеш, че аз съм по-силна от теб. Може и да съм победена, но не съм спряла да се въздигам и нападам отново, за това и не си достоен да живееш живота с мен. Да живееш този кървав живот с мен...
О това те спасих, не всеки би... не всеки би бил способен да те освободи, но ти не беше нужен. А може би съм се била с грешният човек, може би точно ти си бил моята мишена - жалко, че не успях да те нараня достатъчно докато те пускам.

Това бих ви написала, изминалото вече лято на 2009. Коварно, а... Вече е късно за предрасъдъци, всички се борим по някакъв начин. Истина е, аз се борих и загубих. Вложих всичко, което имам в тази война, но се оказах непосилна да се изправя срещу себе си и да се разделя по-рано с това, на което държа преди да се съсипя така. Уви, няма да ви стане ясно...
Понякога се налага да се борим с всичко, което имаме. Грубо или не се налага да прилагаме всякаква сила, за да стигнем до това, което е нужно. Иначе живота няма да се движи...

"О, вярвай ми, всички ближат..."
Естествено, че тая простотия аз я изръсих. Бяхме аз и Краси на кафе тая вечер и си лафим, а разговора се състоеше в това:
- Ама дали всички ближат? - Краси се замисля някакъв и ме поглежда, а аз още повече без да се замисля веднага изцепвам...
- О, вярвай ми, всички ближат...
Няма да казвам за какво е ставало дума, нито пък защо сме си говорили за това, но не е това което си мислите! :D. Нищо, че така прозвуча. Но пък си е вярно...

За една такава като мен...
Знаете ли я тая снимка? Стои на профила ми в импулс (един от малкото, които не съм затрила). Та тая същата снимка откри забравени и затрити персони изкопали ме от нищото. Най-малко искам да си ги спомням, ма ето как се променят нещата.
Като хлапе ми се носеше лоша слава (казах ви, че не се разбирам с женски). Нищо, че съм от уважавано и известно семейство бях приемана по много гаден начин между обкръжението си. Сега години по-късно, разни ненагледни персони от миналото ми ме откриват ей така от нищото и почват да ми пишат. Я па я, гледай я ти яката кучка...

След като снощи прочетох Мъртви преди мрак (която ви показах в някоя от предишните публикации) на Шарлейн Харис
Имам много, много хубаво мнение за нея. Тя е страстна, красива, на моменти объркана, понякога ужасно смешна. Не очаквах толкова много от тази книга, изниза се през пръстите ми преди да се усетя. Препоръчвам я на всички запалени по глупавият Здрач (лично мнение), нищо че тук има малко много секс. Това е една наистина страхотна книга!
Днес бях тръгнала към заветната цел, моето любимо АБВ да се сдобия със следващото от списъка и да го погълна за отрицателно време. Сред списъка ми витаеха имена като Арлекин на Морис Уест, Фирмин на Сам Савидж, Шоколад на Джоан Харис (за която също ви писах преди няколко поста) и Пълен напред, Джийвс на Удхаус. Престоят ми в книжарницата стана много интересен когато вътре влезе настоящата ми даскалка, а аз се бях изпарила от училище. Много готина дискусия се заформи и май и повдигнах мнението за себе си.
Арлекин и Шоколад не успях да открия, Фирмин този път беше малко над средствата с които разполагах и си обещах, че ще го имам другият път. Така, че се сдобих с Пълен напред, Джийвс. Хубаво ми го похвалиха, ще ви кажа когато го прочета :)
Междувременно обзаведох новият си четец на книги на нокията с Пътеводител на галактическият стопаджия първата част и преди няколко дни щях да се блъсна в един човек на улицата докато вървя и чета. :D
Такава съм си... шматка. Прекарвам една книжна предколеда... какво по-хубаво от това :)

Пф... не че ще ви откажа... :D

А ето го и целият цитат:

I should probably warn ya: you make friends with us, make enemies with others.
- Is that a promise?
- It's a guarantee.

Добро утро Русенци (или пък не), всички които ставате в този късен час (или пък не). А защо не всички, които стоите пред компютъра в този момент и четете точно моят блог.
Вторник е, 8-ми Декември 2009 г. Празника на студентите, около мен няма празнуващи, но ако ти си - се чувствай поздравен
Седмицата тъкмо започна, но от Никулден, че и по-рано насам всички са се юрнали да пишат за празници. Коледното настроение още липсва и то точно заради тъпото слънце, което припича сбъркано навън (за това обвинявам само и единствено моите хубостници - свежарите, че го викат всеки ден, не че нещо лично (нищо, че всеки път се караме за това), но ще започна да ги харесвам когато започнат да приветстват снега). Според моите лични прогнози, времето е неопределено, ще става студено, но ще продължава да пече - или поне така казва ръката ми - за непосветените - не, ръката ми не е врачка, имам ревматизъм.
Та, пожелавам ви успешен вторник, а след него и успешно продължение на седмицата. По-малко от две седмици остават до 19-ти, а по-малко от 3 до Коледа.

Знаете ли, че когато таланта не се използва започва да се изхабява или е по-правилно да кажа похабява.
Та да минем към въпроса, попаднах на един сайт тази вечер, който оповестява всякакви интернет конкурси. Оттам се прехвърлих на сайт, който оповестява литературни конкурси на много глупави теми - както винаги е било. Но когато очите ми видяха какво подаряват... беше нещо от сорта на издаване на книжле, това не ме заинтересува. Но първо място, книги в стойност на 100 лева, стана ми едно приятно, хубаво...
И заради инициативата и заради хубавите награди, които раздават. В този момент запита се моят разум дали е достатъчно достоен да се опита само за нещо подобно. Отдавна изгледите ми към Българската 'новаторска' литература (срам ме е да изричам тези велики думи в такъв ред...) са много лоши. Няма да споменава откъде произлязоха, не искам да правя лоша реклама. Но това и сами можете да го видите, влезте в който си поискате сайт за 'авторска литература'. Ако си изберете категория проза или ще паднете да се смеете или ще ви се доплаче. Просто защото всичко публикувано там е толкова затънало и тъпо, че избягвам такива сайтове като дявол тамян. Нямам думи да опиша в какво се превърна всичко, вече дори се губи дълбоко смисъла на думата проза, те пишат за нещо, на което не може да се даде име. Те дори не пишат. А още по-лошото, има хора, които им се радват, възхищават... На къде отива всичко, омръзна ми да питам?
Та аз знам, във всеки един конкурс положението е същото... Не съм достойна... Не мога дори на малкото пръстче на тези образи да стъпя с моята проза. Пък и да не говорим, че ще спечеля... сигурно ще остана последна защото съм запълнила изискването за символи. Не че нямам думи, не че ме е яд, просто аз съм недостойна...

Сайта за конкурси е този.
А за литературният конкурс този.

Нали Коледа беше времето когато всичко се случва, мда, когато всичко лошо се случва... Хората вместо да стават по-добри и по-отворени и по-приветливи стават още по-отвратителни, нервни, нетърпими и вкиснати. Явно е някаква нова тенденция, която аз не разбирам. Всички ще кажете, че е от притеснения за подаръци и глупости, не е вярно. Други пък ще кажат Криза е и на всички останали ще им стане ясно, но и това не е вярно. Единственото вярно в случая е, че дори вече и празниците не могат да трогнат същите тези ужасни хора, които някога са били други. Жалко, за поредна година празниците от нещо семейно и топло и красиво ще се превърнат в нещо забравено... и досадно както виждам.
Никулден е, историята му я знаете, днес по принцип се украсява елхата, в колко домове вече има елха? Да, във всеки магазин я има, но това им е вид печалба, те по-скоро се състезават чия ще бъде по-красива и по-изобретателна и къде отива истинският смисъл?
Честит имен ден на именниците днес и дано тази Коледа всички се осъзнаят поне малко защото става все по-противно да гледаш нечовешки лица навсякъде, за които нищо празнично не е от значение.
Нали на Коледа се случват чудеса...

Поскоро чета много книги, от един край до друг в пределите на жанровете. Но може би най-много харесвам художествената литература, като изключим криминалетата и вече до немай къде комерсиалният Дан Браун. Та тая Коледа съм се юрнала да зарадвам де що имам любими хора с любими книги. Просто защото вече съм все по-навътре в тия неща и знам коя книга на кого би харесала. Покрай подаръците и аз намазвам по някоя от собственият си списък.

В момента ми остават няколко страници да завърша Писма до Клаудия на Хорхе Букай

Отделно днес взех за майка ми един от старите романи на Даниел Стийл, че тя и е голям фен. Книгата се казва Невъзможните неща и поне на мен ми изглежда много приятна. Имах чистият късмет да попадна на нея при издание 2006 г.

Покрай книгата на Стийл на себе си купих книгата, която беше първата в списъка ми. Първата книга от поредицата Истинска кръв - Мъртви преди мрак на Шарлейн Харис. По принцип не си падам по такива нашумели вампирски истории, но наистина харесвам сериала Истинска кръв.За съжаление обаче все още няма и следа от моята така мечтана Коралайн на Нийл Геймън за която обърнах света и ще продължавам да го правя... Ако Дядо Коледа е всевишен и може да намира стари тиражи на книги ще го обичам невъзможно, нечовешки, безпределно много. С искрени съжаления, че толкова късно научих за нея...

Вече не ми правят впечатление хората, с които споделям един мироглед. При мен те винаги са или много или малко. И винаги нетрадиционни.
Някои ме изслушват, изчакват, за да кажат своето мнение или да се съгласят с мен - тези ги уважавам. Другата камара те прекъсва, за да каже своето собствено мнение, което е някаква абсолютна простотия или по-лошо, същото като твоето но казано по глупав начин - тези не са за мен и бързо си заминават. И всички така делим компанията си от хора, на годни и негодни. Обаче когато делят нас...
Много е лесно да поставиш даден човек в определена категория по правила, които сам си създал. Това и добре и зле. Така създаваш група от хора по-съвместими с теб, но в същото време те и на нищо не могат да те научат. Уви, учим се точно от това, което ни е чуждо или не ни харесва. В случая колкото повече се стараем да избягваме лоша компания толкова по-зле за нас. В случая се стига само до един извод, остави живота да избира вместо теб.

Да си го кажем честно като опре всичко до тая лайнария е страшна красота. А то винаги опира... Трябваше да кръстя тая статия *** ама къде щеше да е удовлетворението тогава?
Тежки, противни персони. Лично не се обръщам към никого, щото те вече са прекалено много, че да ви ги изброявам по име. Въпроса е там, че... абе знаеш ли кво, няма въпрос. Всичко е една голяма голяма пумия. И това не е хейтърска статия, никак даже.
П.П. Спелчека ми се побърка...
Понякога ми иде да ги псувам понякога само стоя и гледам, гледам ей така да има на какво да се смея. Щото някой хора верно се мислят за велики, а аз с какво да ви се похваля? Я да видим от къде да започна... една там госпожа ми каза че съм педофил преди няколко седмици, ваща (****) работа ли е това питам аз? Ще си псувам тихично щото пък друга госпожа уж ми четяла блога, няма да пия кафе с директора, нали знаете не е от най-красивите. Опа, ш ме прощавате, персоната пред мен... абе знаете, иска ми се да ги ръся едни такива. Ама съм примерен човек. Дали??
В какво общество живея - крави и патоци, хора без личен живот, които си мислят, че всичко може да върви така, както те искат. Еми, сърпрайс, нема стане. Имам много какво да кажа, няма способен на чуе всичко...
Ще ви кажа само, че любимият ми празник в годината наближава. Много наближава, живея за Коледа. А Коледното пазаруване е като да си на Виенско колело, рано или късно започва да ти се повръща... Та въпроса е там, че има други глупави персони решили да режат коледната ми ваканция... кои сте вие бе? И за какво да уча ми кажете, Какво да уча ако трябва да сме по-конкретни. В голяма стриктност живеем, а се отнасят с нас като с буклуци... Това имах да кажа, който ме е прочел мога да го поздравя, само той си знае, че имам още много да казвам...
Ако ти искаш нещо да ми кажеш коментарите са на няколко пръста разстояние. Ако искаш да попсуваш си свободен да го направиш също...

Dear Santa,
знам, че не бях много послушна тази година, дори никак. За това и не съм в правото си да си пожелавам подаръци сигурно, но все пак има нещо, което ми се иска да получа за Коледа.
Иска ми се да си изкарам един страхотен празник и да успея да зарадвам всички хора около себе си. Да успея да видя радостта на другите от подаръците, които са получили.
И Дядо Коледа все пак няма да ти се разсърдя ако ми донесеш някоя друга книга, все пак празникът не е за непослушните, но...

Твоя непослушна Nezzo

Вторник е хора, само вторник. Струва ми се, че тая седмица ще върви дори по-бавно от предишната, но дано само ми се струва.
Че и музата на всички просто ни е напуснала, това се вижда.
Пускам ви едно много яко парче в тон със започването на лудницата около празниците.

Колко често ти се случва да стоиш просто ей така и да се чудиш какво да правиш? Да застанеш пред компютъра или където и да е и да не се сещаш за нито едно нещо, което би ти доставило удоволствие в момента. Нито вече досаделите филми, нито пък е подходящо време за четене, нито ти се блогва, а и не ти се спи. И какво правим? Някакви идеи, скъпи приятели?