Днес е денят на Хелоуин, също така и на приятелите от RuseLUG, които в момента осъществяват Open FEST - на тях пожелавам всичко да мине успешно, а на всички, които зачитат празника им пожелавам Честит Хелоуин!


И едно поздравче за всички от моят любим Джак

Въпреки, че филма е просто загуба на време...

" - Трябва ми нещо повече от това.
- Греъм какво повече? Ти имаш всичко.
- Трябва ми някой, който да ми каже какво е добро. Трябва ми някой, който да ми каже какво е зло. Защото ако никой не ти каже тези неща, как ще разбереш кое е добро и кое - лошо? И какво ще стане? Какво ще стане ако никой не ти каже тези неща?"

В предният пост ви казах 36 неща за себе си, които няма да намерите никъде из интернет. А доколкото знам всички сме против анонимността в интернет защо това не се превърне в една блог щафета. Нека всеки сподели точно 13 неща за себе си, които другите няма как да знаят и да предаде на следващият.
Аз отправям към:
Краси, Дънч, Скруч, Segmadis и Павел Николов.
Успех!

По случай 100-тната статия реших да направя малка изненада на всички.
Не искам да съм тайнствен образ забулен зад някакъв си ник и ще ви кажа няколко неща за себе си, които няма да ви каже никой друг. Който не се интересува да не чете нататък.

• Името ми е испанско, кръстена съм на момиче родено преди мен.
• Невъзможно трудно ми е да оцелея без музика, ако липсва такава си пея.
• Мечтата ми е да стана авиатор - създадена съм за бързи скорости, а не да съм здраво стъпила на земята.
• Увличам се по мъже, но винаги съм искала да спя с жена.
• Занимавала съм се с почти всичко, което се сетиш... от колекциониране на салфетки, до колекциониране на мъже.
• Танцувала съм народни танци по двойки - партньора ми замина в друга държава и спрях.
• Пях в хор, някога много отдавна.
• Занимавах се и с модерен балет - счупих се ръката и не можах да продължа.
• Чупила съм си лявата китка, дясното кутре на ръката и безименният пръст на левият крак - последното неистово много болеше.
• Имам страх от пресичане за това и го правя по най-неправилният начин.
• Чувствам се точно на мястото си изцяло в мъжка компания.
• Понякога си мисля, че са ми объркали пола. Трябвало е да бъда мъж!
• Най-момичешкото нещо в мен е, че се увличам по дамски обувки.
• Чета книги, пиша проза, увличам се по фотографията, гледам много филми, рисувам татуси - изобщо съм човек на изкуството.
• Пушила съм около две години с прекъсвания.
• Към днешна дата първото ми гадже все още е пич.
• Не знам кръвната си група.
• Нощна птица съм, но не си падам по дискотеките.
• Псувам по-често, отколкото ти си мислиш за срещуположният пол.
• Не се смятам за мръсница, но съм правила глупости заради мъже - не съжалявам!
• Обичала съм, дори да ми е било забранено.
• Свободата ми е в кръвта.
• Имам две сестри, не живея с тях. И двете са по-големи.
• Имам два пирсинга.
• Никога не съм имала истински домашен любимец.
• Не съм гражданка, от 7 години живея в Русе.
• Имала съм две най-добри приятелки.
• Често се заглеждам по жени.
• Не се захласвам по фантастиката.
• Не съм болна романтичка.
• Ревността на мъжете ми лази по нервите.
• Искам да науча иврит.
• Луда съм по Меган Фокс и Джони Деп - но това вече сигурно го знаете.
• Заклет фен на морето съм.
• Обичам да гледам спортна гимнастика. Това е истински и велик спорт.
  
• На времето ми се искаше да тренирам плуване, но по здравословни причини не мога.
  

Стига толкова, че да не ви предозирам. Друг път повече.

Доживях след 9 месеца и 14 дни да мога гордо и достоверно да се нарека блогър! Ама от тия истинските... Защо ви казвам това ли, ами това е 100-тната ми статия в този блог. Чист юбилей... няма да се превръщам в стил досаден актьор "Ъъъ благодаря на семейството ми, че ме подкрепяха и ъъъ... бла бла".
Ще ви кажа простичко, че стигнах до там докъдето исках с голямо удоволствие, по-голямо отколкото очаквах, блогването вече е част от мен. А имам още толкова много върхове да завладявам, върхове към които съм се запътила безстрашно, защото щом стигнах до тук значи не съм шега човек :)
Пожелавам си само много и редовни читатели, защото те са ключът към всичко.

Има ги едни такива индивиди... Не е като да се впечатлявам от тях, но някой са толкова оригинални, че можеш да се замислиш откъде намират сили за всичката тая простотия, която бълва от тях...
Обширна тема, но тия, за които ви говоря са били обсъждани вече много пъти и много още пъти ще бъдат обсъждани. Уви, аз не съм част от всеобщото мнение, но ми е любопитно кога тия хора ще се осъзнаят що за непрокопсаници са и ще видят живота под друг ъгъл?
Аджеба никога!?

Понякога виждаме прекалено много в сивотата, понякога нищо не виждаме в нея. Понякога тя ни в вдъхновява, понякога ни дразни невъзможно много. Но защо не можем да се научим да я ценим така, както ценим всичко останало?
Точно тя ни учи да ценим цветните неща в живота, точно тя ни подготвя за хубавите периоди, точно тя ни показва, че живота е нещо повече от сиво ежедневие. Но ние сякаш сме започнали да вярваме все по-силно в нея, може би защото ни заобикаля така силното и присъствие, може би защото така ни е удобно, а може би защото така е при всички други...
Не ви питам каква е причината, но вие се запитайте, защо сте се примирили със сивотата на живота? Нима това ви харесва? Нима сте толкова изморени от всичко останало, че не сте способни на малко радост? Нима сте толкова обърнали гръб на света, че сивотата ви е станала приятел?
Трябва да се научим да ценим по достойнство всичко, което се изпречи на пътя ни. Независимо дали на пръв поглед то е приятно или не. Трябва да се научим и да ценим сивотата като допълнение към всичко останало. Защото тя не е всичко, тя е само малка част от цялата картина и без нея нищо нямаше да бъде същото.
Сивотата може да ни научи на много неща, може да ни вдъхнови да се опитваме да направим света по-добър, може да ни помогне по-лесно да се справим с лошите настроения, с лошите хора, със сивите дни...
Всичко е там и се случва само ако вярваш в него. Всичко е там и ще бъде част от теб само ако му позволиш.

Безумната ми страст по книгите няма граници. След "Чупливи неща", "The black book"(която все още не съм прочела) следва едно много важно за мен заглавие. А именно "Изкупление". Някои от вас може да са гледали Atonement, това е филма по книгата. Надявам се да е толкова добра колкото и филма. Е, аз изпитах неописуема страст, че я намерих и направих всичко възможно да я имам... сега остава да я прочета, което ще се случи с огромно удоволствие...

Симпатичният хипопотам в ляво е малко закъснял подарък за Рожденият ми ден. Неочаквано той се оказа много фотогеничен, а също така може и да пее.
Искаше ми се да ви го покажа защото е голям чаровник и заради странното име, което му дадохме.
По взаимно съгласие го кръстихме Спинч - лично на спина на квантовите числа в химията или по-просто казано го кръстихме така, защото това е тема, която учим в момента, а спина е доста атрактивен (химичният, разбира се).
Та това е относно хипопотама, който дойде с очарователна картичка с много пожелания. :)

Трудно е да станеш, лесно е да се предадеш.
Виждаш свят по-далеч от това, което можеш да докоснеш и опишеш. Усещаш чувства по-далеч от дадените ти знания. Питаш защо, защо няма думи за това?
Защото думите не стигат. Не стига да опишеш синьото небе, не стига да опишеш розите, нито аромата им, не стига да опишеш зимен ден... Не стига да си смел, нито поет, не стига да си умен, не стига да си талантлив. Света не стига, защото е сив.
А ти оставаш и стискаш ръце, радваш се на топлото слънце, а не можеш да помислиш колко си малък, колко си дребен, колко изгубен... щом не можеш да опишеш това, което обичаш, щом го виждаш в главата си... щом си изгубен сред думи и термини защо нищо не можеш да кажеш?
Думите понякога не стигат, не могат да запълнят пропаст, а когато мълчиш затъваш повече. Не могат да опишат любов, а когато мълчиш губиш повече. Не могат да опишат картина, а красотата е всичко.
А думите са всичко, което имаш.
Забрави колко си малък, замисли се дали можеш да ми кажеш само с няколко реда какво е любов, какво е морето, какво е гората, а ако аз никога не ги бях виждала...
Ще можеш ли да ме накараш да видя как изглежда морето, как то се пени от силата на водата, колко синьо или зелено е, как отразява водата... Ще можеш ли да ми кажеш какво е гората, как тя е безкрайна и тъжна и уютна, как тя е зелена и самотна, как тя ухае на вечност и на познато...
Не забравяй, думите са всичко, което имаш... те описват, раняват, ощастливяват... с тях рисуваш един живот, а искаш ли той да се запомни?
А ако бях малко дете, щеше ли да можеш да ми кажеш на мой си малък език защо слънцето е толкова горещо, защо не трябва да си играя на улицата, защо трябва да наричам другите деца приятели? Ще можеш ли да ми кажеш какво е света и да ме научиш как да живея в него?
Ще можеш ли да ме опазиш като използваш най-ценното - думи?
Те са някъде там, вътре в теб и чакат своят шанс. Те са някъде там и са готови да ти помогнат. Те са ключът ти към всичко. А колко детайли има света, готов ли си да станеш и да ги опишеш. Да прекараш ден под слънцето гледайки всичко около себе си, есен е... всеки нюанс има своята дума, а есента е детайлна, можеш ли да ми я опишеш?
Никога недей да мислиш, че думите не стигат. Тях ги има и това, което може да се почувства може и да се опише. Не се заблуждавай, че е невъзможно или прекалено трудно... за това притежаваме думите, за да можем да кажем. И не забравяй, че думите са най-ценното богатство само ако знаеш как да ги използваш...
... а ти знаеш.

Колко яко би било ако можехме да се клонираме и да управляваме всичките си клонинги.

Това бих ви написала преди да гледам филма Surrogates, който доказва, че горните думи изобщо не са верни. Клонингите могат да се превърнат във всевъзможно най-лошото нещо, дори да вършат перфектна работа. Така, че е обидно, че искаме да се разделим на хиляди парчета, за да има кой да върши всичката работа. Не си заслужава.
Просто гледайте филма, той ще ви каже повече отколкото мога аз.

Малко спомени от снощната #roussebeer. Всичко беше страхотно, събраха се повече хора, отколкото очаквахме. Бяхме 11 човека. А аз бях едва ли не атракцията на вечерта като рожденичка.

Благодаря на всички, които дойдоха. Мерси на Краси за снимките, а на всички останали мерси за страхотното настроение, което се получи. Дано да се съберем отново скоро... :) Цялата галерия можете да видите ето тук.

Поздрав!

Пиша това, за да благодаря на всички, които се сетиха днес за мен. За всички вас, които ми пожелахте успехи и всичко останало, за всички, които топите сърцето ми пишейки малки стихчета, пращайки много прегръдки. 17 години не стигат, 17 години са малко. Но аз намерих най-ценното - приятели.
Благодаря и на всички, които ще се сетят за мен, има още много време до края на деня. Празнувайте с мен, защото бях цяла година тук, а днес чувам и усещам колко съм важна за вас. Благодаря ви!
Вие знаете...

Въпреки, че филма не би понесъл на всеки, има други моменти, които ужасно много ми харесаха, все фрази на Джон Дилинджър.

" - Аз не съм като повечето мъже.
- Така ли? Аз съм гардеробиерка в нощен клуб посещаван от студенти. А ти какво правиш?
- Държа те сега. Осъзнавам колко те харесвам. Тъмното е красиво."

" - Искаш ли да отидем някъде кукло?
- Не.
- Не ми разбивай сърцето.
- Не се отнасяй с мен като с глупачка. Винаги мога да се върна в клуба по един или друг начин.
- Какво означава това?
- Ти не мислиш какво ще стане днес или утре, ако те хванат, ще те убият. А аз не искам да бъда там когато това се случи.
- Кой ти даде кристална топка?
- Не се нуждая от такава. Питай Хоумър.
- Да питам Хоумър за какво?
- За тази шибана шега "мъртъв или мъртъв".
- Няма да ходиш никъде. Ти и аз. Ще умра когато остарея хванал твоите ръце... до теб."

"Просто ще изчезнем. Ти можеш да танцуваш. А аз ще те любя винаги когато пожелаеш. Ще поемеш ли риска с мен?"

Отдавна не бях попадала филм, който да ме изпълни с такова чувство. Бих казала, че е невероятен! Въпреки, че не много хора ще разберат смисъла му.
Доказва колко безцелен и празен и жесток живот живеем и как въпреки всичко правим незаслужени неща, но сме способни и на друго.
Покъртителен филм...

Тя е под кръглото число 10 в интервютата. И е готин и позитивен човек. Има както сайт - aivanova.netii.net/My_Site/Source , така и блог - aivanova.blogspot.com. Останалото за нея ще разберете от интервюто по-долу. :)
Публикувано с нейно съгласие. Аз съм с Vrai:


Vrai: Няколко думи за теб?
Aivanova: Kазвам се Анна Иванова...рядко си чувам името май...дори мисля да се прекръстя на Анито....:P...по професия съм медицинска сестра, колкото и невероятно да звучи...сега уча Мениджмънт на туристическите услуги...работя и като детски аниматор :D в хоби заниманията ми влизат - дизайн на тениски, йога, фитнес, обичам да снимам, обожавам морето, котките, кучетата....да взема да спра, че ако чете някой психиатър току ме прибрал...

Vrai: Как ти хрумна да си направиш блог?
Aivanova: Беше целенасочено......търсих подходящо място....и го открих...не разбирам от блогване...и не претендирам блога да е нещо ултра, но това съм аз...за добро или за лошо...

Vrai: Какво е за теб България?
Aivanova: Моята родина...мястото където живея...и това, в което искам да остана...

Vrai: С какво се гордееш?
Aivanova: Със семейстово си...обичам ги много...и истински се гордея с тях....ако един ден мога да създам толкова страхотно семейство....ще се гордея още повече...

Vrai: Ако притежаваше свръх сила, каква щеше да бъде тя?
Aivanova: Свръх любов..

Vrai: Какво според теб умееш най-добре?
Aivanova: Все още го търся това нещо....но мога да кажа какво не умея никак добре....не мога да шия с игла и конец...

Vrai: Какво са приятелите?
Aivanova: Моите приятели.....това са едни много специални хора ....разпръснати са из цяла България....виждаме се не повече от 2-3 пъти годишно, но затова пък се чуваме често и така компенсираме...

Vrai: А музиката?
Aivanova: Страшно много чувства и емоции ...възпроизведени чрез инструменти...от абсурдно гениални в таланта си хора...

Vrai: Какво би променило света?
Aivanova: Само и единствено любовта....в нейните много форми и цветове..

Vrai: Има ли различни хора или всички само се заблуждаваме, че има?
Aivanova: Един приятел често ми казваше....има точно 22 схеми....все останало е повторение....с течение на времето все по-често се сещам за това....и знаеш ли той се оказва прав...

Vrai: За или против 'благородната лъжа'?
Aivanova: Против лъжата...пък била тя и благородна...

Vrai: Ако настане апокалипсис?
Aivanova: В книгата на книгите пише "..огън ще вали от небето, ще се спуснат конниците на Апокалипсиса при Армагедон и ще въздадът правосъдие, мъртвите ще се вдигнат, за да изкупят греховете си.."...това ще е неоспоримо доказателство , че Бог съществува...и тогава тежко ни....

Vrai: Защо има любов?
Aivanova: За да можем да и се наслаждаваме изпитвайки я....получавайки я....и дарявайки я....

Vrai: Задай си въпрос, който според теб съм пропуснала и отговори?
Aivanova: Защо пишеш с толкова много многоточия?.... :) просто на моменти ми прекъсва мисълта....

Vrai: Защо се съгласи да участваш в това интервю?
Aivanova: Преди доста време гледах един филм за човек, който на всичко казваше "Да"...хареса ми идеята и от тогава я следвам... :D шегувам се разбира се...приятно занимание ми се строи...в сравнение с едни сухи лекции по финанси, които така или иначе до неделя ще трябва да прочета...

Vrai: Пожелание към Vrai или съвет?
Aivanova: Всички ние сме едно цяло, когато живеем със сърцата си.........Любов и Благодарност!

Това беше едно много различно интервю, много свежо на фона на времето навън. Неочаквано, но гледната и точка ми хареса много и може би съм и задала точно най-правилните въпроси. :)

Всичко в живота е преходно, всичко се появява и отмира с времето си.
Хората в живота ни са преходни, чувствата ни също са преходни, всичко което ни застига и ни се случва трае кратко, нищо не остава до живот, точно защото и живота е преходен.
Можете сами да го разберете само ако се замислите за пътя, който изминавате, за пречките и приятните моменти по него. Всичко е било само временно и се е превърнало в спомен, който в повечето случай не искаме да си спомняме.
Любовта е преходна, дори годините обещана любов се превръщат в уважение и се загубват някъде в свикналостта с другия. Приятелството е преходно, може би най-преходното:

Nezzo каза...

С времето осъзнаваш, че твоят собствен път се преплита с много останали, а точно тези хора връхлитат в живота ти, отшумяват бързо, а после се превръщат в парченце минало. Всеки път те са различни и всеки път се спираш за малко при различна група, но те са сякаш преходни, докато се усетиш и си ги подминал.
Понякога несъзнателно се блъскаме в тях, понякога пък точно съзнателно, но защо изобщо хората са там - на пътя ни?
Ние по-скоро вървим по една права и безкрайна пътека в стил влакче на ужасите, можеш да срещнеш всичко и всички по пътя си.
Който и път да избереш те очаква едно и също, ще се спъваш, ще падаш, ще боли, ще срещаш неприятни хора, омразни хора... и така, докато не повярваш в себе си. Тогава ще започне да става по-малко облачно и нещата ще си дойдат на мястото точно като преходни.

то си отива толкова бързо, колкото е дошло и остава забравено. Дори омразата е преходна, рано или късно тя започва прекалено да тежи и прощаваме. Вървим, вървим и няма какво да запазим в себе си, няма какво да ни докаже, че сме били живи и сме живели пълноценно. Всичко се е изгубило и точно както в началото по пътя сме съвсем, съвсем сами и така до края.
Няма какво повече да ви кажа хора, ако прекалено държите на нещо се вкопчете в него и го дръжте здраво иначе ще го загубите някъде по пътя, но рано или късно то ще ви омръзне и сами ще го пуснете - живота е преходен.


Бях вдъхновена от статията на Eeyoree за пътищата, по които вървим.

Празник на софтуера с отворен код.

Почти две седмици останаха до Open FEST, който всички ние с всевъзможни методи популяризираме. Vrai подкрепи идеята с банер, а сега и със статия, тук можете да намерите повече информация за друга моя идея, с която помогнах. Надяваме се на 31-ви октомври и 1-ви ноември да видим резултатите в очите на всички вас. Главен организатор на събитието е Ruse LUG, но много други подкрепиха идеята. Ако и ти искаш да се включиш в малкото оставащо време и да ни помогнеш, можеш да поставиш банер на своята страница/блог/профил, след което можеш да пишеш тук или да оставиш коментар под тази статия.

Поставяме ги. Живеем с тях, а после ни писват и минаваме през тях. Страйк, прескочили сме я, а не сме направили нищо?!?!

Граници...
Всичко се уповава на тях, балансираме живота си на тази тънка линия изплетена от нас самите, залитаме доста често, но няма да спрем да жонглираме с каквото ни хрумне - предимно с неща, прекалено големи за нашите уста. Честно казано, просим си го.
Насаждани са ни граници и огради, които да не можем да преминем, които да не можем да отречем, но ние все пак го правим. Защо?
Любопитство?
Казват, че забраненото е най-желаното?
Ами има си причина да е забранено. Поставяме граница на дадено нещо, а после си казваме "к`во пък", минаваме през нея и докато се осъзнаем сме съборили хиляди други огради в собствената си философия и всичко се изсипва на главата ни. Кофти е да си висш организъм, има прекалено много неща, за които да мислиш. Но има горчиво и сладко, опасно и безопасно, красиво и грозно, всяко нещо има крайности, няма среден вариант. Дали?!?!
Може да ви се струва непосилно трудно, но има хора научили се да балансират. Но да се научиш да го правиш не е в това да се упражняваш да вървиш във все по-малко пространство, а да направиш така, че да събориш ненужното и построиш нужното в лабиринтните предели на познанията си. Колкото повече празно пространство оставиш, толкова по-лесен и спокоен ще бъде живота ти. Но трябва да знаеш кое да си забраниш, защо не започнеш когато следващият път ти дойде на ум на кажеш "майната му" на някоя граница - не го казвай.
Казал си "не" на това по някаква причина, тя няма да се промени, за това не прави грешката преди да си помислил за нея.
За това изграждаме собствено познание и чупим неразбраните мнения на околните през нашата собствена призма, където те придобиват по-красив и разбран вид за нас самите, но дали за другите е така?
Прескачаме границите на доброто държание и се превръщаме в абсолютни тъпанари.
Прескачаме границата на личното пространство и тровим и тровим околните с нашето объркване.
Прескачаме границата на доброто поведение и се превръщаме в машина за псувни когато нещо не е по нашата.
Все изпитани примери... мога да ви давам още и още, защото хората никога няма да спрат да бълват глупости и глупости.
Така, че... ти, този който четеш... замисли се следващият път когато ще прескочиш нечия граница и ще се правиш на гъзар за сметка на околните - ще ти излезе скъпичко колкото и да си мислиш, че не ти пука. Защото никой не може да го направи толкова зле, колкото сам можеш.
Има етикет, има възприятия за държание, отдавна не висим по клоните, да се държим като ХОРА!

Блогър ли си ?
Пишеш ли в Twitter, edno23, Yahoo! Meme, Tumblr ?
От Русе ли си ?

Ако отговорът и на трите въпроса е «ДА» – заповядай на третата среща на русенските блогъри !

За повече подробности четете нататък


Кога: на 24-ти октомври от 20:30 (нека запазим традицията)
Къде : на Саундгардън (както предните две срещи)
Google Maps позиция : http://bit.ly/1r9Ixu

Тази среща е на един много специален ден.
Успях ли да провокирам нечие любопитство ? Убедена съм в това…
Ще разберете защо денят е специален само ако се присъедините към нас на #roussebeer част 3.

Вход – свободен.

Очакваме Ви!

Всичко тръгна от едно родословно дърво и от една прекалено дълга и суха история.
Поколения, поколения назад. Синове, дъщери, родители, прародители, всички сме потънали дълбоко в историята на собствените си родословни дървета и сме там докато някой ни помни. Но години, години напред, ние ще имаме деца, а нашите деца ще имат деца и един ден никой няма да ни помни. Точно така, както и ние не помним години преди, много преди нас.
Нито какво сме направили, нито как сме живели, нито как сме умрели. Нито дали сме били герои или патриоти или болни или щастливи, нито дали сме били свестни или нечестни. Никой няма да помни какво сме направили и това е жалкото на един живот. Живеем в огромна галактика - огромна вселена, чувстваме се като мравки по земята, изживяваме своите години, правим това, което смятаме за правилно, загубваме дихание и само столетие по-късно никой не помни за нас. Никой не помни, че и ние сме живели - ние сме преходни, временни.
Уви, не можем да бъдем запомнени. Дали сме извършили подвизи или не, живота е един неспирен кръговрат, пулсираща вселена, рано или късно ставаме забравени жертви на времето... и не можем да направим нищо спрямо това.
А ти как мислиш?

Той е следващият съгласил се да участва. Името му е Иван Иванов, но се подвизава под ника Segmadis. Води супер интересният блог neshtoto.com Това е много различно интервю, пълно с много смисъл и много хубави отговори. Надявам се и на вас да ви хареса :)
Всичко е публикувано с негово съгласие. Аз съм с Vrai:


Vrai: Как ти хрумна да си направиш блог?
Segmadis: Ами дълга история е. От доста отдавна (всъщност от около 5 години някъде) се занимавам с най - прост HTML но без никакви други цели, просто за да го науча. И преди около няколко месеца реших, че и без това има не малко ненужна информация в главата ми, по - добре да бъде споделена някак.

Vrai: Каква е целта на блогер според теб?
Segmadis: Хм, това според мен си е до лична преценка. Всеки сам си определя какво иска да изрази пред света. В моя конкретен случай е просто защото има много неща по света, а и не само, за които си заслужава да се пише и да се говори много повече от това, което е в действителност. Най - малкото защото светът не свършва на Калотина, а в много отношения там някъде започва нещо, което не познаваме.

Vrai: Какво е за теб България?
Segmadis: Много неща. Най - вече това е родината и домът ми. Също така е мястото където са живели и всички преди мен, както и прекрасната история, която имаме. Накратко това е мястото, където наистина се чувствам като на мястото си.

Vrai: С какво се гордееш?
Segmadis: О сложен въпрос. Гордея се с това, което съм. Може би се гордея най - вече с това, че за почти всичко си имам собствено мнение (колкото и изнервящо за околните да е това понякога).

Vrai: В какво вярваш?
Segmadis: За момента най - вече в себе си и няколко приятели от училище, с които все още поддържаме връзка. Но все пак в себе си най - вече.

Vrai: Не ти ли се струва, че света точно в момента отива по дяволите?
Segmadis: Малко, много малко. Винаги съм оптимист за каквото и да било и не ми се иска да мисля, че след н на брой години ще се избием взаимно или нещо от сорта. Да, има много, прекалено много тревожни сигнали, но вярвам, че всичко е поправимо в даден момент стига да има достатъчно желание.

Vrai: Ако можеше да притежаваш свръх сила, каква би била тя?
Segmadis: Ужасно голям фен на Хироус съм и понеже суперсилите от там ми дойдоха първо на ум смятам, че най - много би ми харесала тази която позволява да се спира времето или да се връщаш в миналото или да стигнеш до бъдещето.

Vrai: "Вярваш" ли в "малките неща"?
Segmadis: Вярвам в простичките неща, което като се замисли човек може да се интерпретира и като "малките неща", тоест мисля, че отговора е да. Все пак всяко голямо нещо е съставено от много малки.

Vrai: Какво би променило света?
Segmadis: Според мен каквато и да било промяна зависи единствено и само от нас самите, за целта обаче не би било лошо първо да спрем да мислим само и единствено през призмата на парите, защото все пак това е и светът, в който утре ще живеят нашите деца.

Vrai: Какво е за теб интернет?
Segmadis: Интернет е думичката, която е в състояние следващите години да промени мисленето на хората. Познавам много хора, чийто професии са свързани с интернет по един или друг начин и смятам, че като начин на мислене те просто са граждани на света, не просто на София, Пловдив или който и да било град, което е много хубаво. Само се надявам да не се намери начин по който да се слага цензура в интернет, това ще е, хм най - близката дума, която ми идва е трагедия.

Vrai: А свободата?
Segmadis: Свободата е правото да можеш да кажеш всичко, което мислиш, нещо което в България все още го няма напълно за съжаление, може би просто хората не могат още да се отърсят напълно от тоталитарното време, не знам, но съм сигурен, че някой ден и това ще е факт.

Vrai: На какво се възхищаваш?
Segmadis: На хора, които имат свое мнение и не се притесняват да го изкажат без значение, че знаят че е неосъществимо. Това и красивите (не само за външност) жени естествено.

Vrai: Кое е най-красивото нещо?
Segmadis: Най - красивото, това също е един от сложните въпроси, но почти без да се замислям бих казал залеза. За мен лично това са едни от най - магнетичните мигове от деня.

Vrai: Задай си въпрос, който според теб съм пропуснала и си отговори?
Segmadis: Ахх това е объркващо. Аз лично бих се попитал дали се чувствам гражданин на света, а отговора би бил, че се чувствам. Не смятам, че от нас нищо не зависи, а все пак всичко, което по света се случва се случва и в България, така че да чувствам се такъв гражданин.

Vrai: Защо се съгласи да участваш в това интервю?
Segmadis: Най - вече защото ми хареса идеята ти от това, което видях в блога ти. Всъщност като се замисля, досега точно по начин, по който ти си го направила не бях виждал на друго място да се прави.
Vrai:Благодаря

Vrai: Пожелание към Vrai или съвет?
Segmadis: Ако мислиш, че нещо е правилно и не се нуждае от промяна не се оставяй да те убедят, че му трябва промяна.

Много съм му благодарна, че се съгласи да участва. Приятно ми беше да чета такива отговори.

Ето, че дойде време да ми отвърнат на удара. Красьо реши да ми върне топката обратно като направи интервю с мен. Беше ми много приятно и забавно. :)
Интервюто се намира на ето този адрес. Всички можете да коментирате и да се лутате между неговият и моят блог.
Благодаря му за възможността.

Въпреки, че няма да намерим отговора, който милиони по-умни от нас хора по света не са намерили, ние продължаваме да си задаваме въпроса, който ни води до еднопосочни улици.
Провеждаме една малка дискусия тази вечер в туитър, ей така от нищото, прииска ми се да я споделя с вас (извинявам се, че повечето е на английски, не ми се превежда сега):

nezzoo: Fck
krassyo: Fsck what?
nezzoo: Fck everything...
krassyo: Don't give a fsck to anything... I mean life is pretty shitty, but...
nezzoo: Life is too short for all this shit
krassyo: So why not kill the shit-makers ?
nezzoo: Is not from the makers, it's from us man
krassyo: Sometimes our own sh1t stays invisible to our eyes... or some people refuse to admit its presence.
nezzoo: Why we just can live peacefully? I mean all this shit like love and hate and other stuff... Why be so hard?
krassyo: The answer should be «42». (за незнаещите, "Пътеводител на галактическият стопаджия")
krassyo: However nobody knows what 42 is...
nezzoo: You see that the nobody cares... this is fck
cpavlov: 2 this Q the A is simple: because the people doesn't know when to stop... We are designed like this... out willing to have more & more, conquer mode and rule more is the driving force of the hole socium and all this just because the men should be strong fathers and the women must secure their homes for their childs...(за тези, които не се сещат за глупавите туитър съкращения Q- question, A- answer)
nezzoo: But did we know what for we living?
cpavlov: Do we need 2 know? In most cases people lives for the living itself - its the eternity we are heading to and the only way... to have it is to continue our own kind
nezzoo: Питам те защо живеем. Не каква е целта на този живот. Ясно е, че сме тук, за да се възпроизвеждаме, но ние не правим само това...
cpavlov: отговорът е същия - трябва ли да знаем защо живеем?
nezzoo: Да. Трябва поне да живеем с някаква цел, иначе защо сме създадени такива... защо можем толкова много други неща?
cpavlov: Искаш ли да опитаме нещо: Ти защо живееш?
nezzoo: За да съм в помощ на другите

Да вметна само, тук мисля, че малко го изненадах. Не очакваше да му кажа, че знам за какво живея...
Към края преминаваме на български малко, така че ако не сте схванали началото ще схванете поне края. Този разговор сигурно ще продължи цяла нощ или поне докато не ни се наложи да си легнем, тогава ще приключи между нас, но още стотици, хиляди хора ще продължават да водят този разговор и да стигат до едно голямо НИЩО.
Когато са решили да ни дадат шанс за еволюция, явно не са преценили колко можем да еволюираме (или поне нашето любопитство), ако ни бяха оставили поне едно малко упътване за всичката тази система щеше да е много хубаво...

Обзалагам се, че на всички ви се е случвало да не можете да спрете да пеете или да си тананикате дадена песен. И аз така я закъсах с това парче, като цяло песента не ми харесва, но началото толкова силно ми се е на било в главата, че не мога да спра да си го пея цял ден! Песента е някаква веселяшка и ме кара да и се кефя и с голямо удоволствие да си я пея.
Парчето е на Mcluky и се подвизава под готиното заглавие She Will Only Bring You Happiness.
Цял ден само това си припявам:

note to self, be erect by half-past ten
be strong, be proud, be able, be charmed
be extended, be in motion, be at loggerheads with chris
like chris was crisp, like chris was crisp

На моменти е направо убийствено, но какво да направя, харесва ми. Ако някой има добра рецепта за това как да си избиеш песен от главата да казва, ще съм му много благодарна.
А иначе ето и за вас парчето: (не се надявам да ви хареса)

Питали ли сте се някога защо изпитваме омраза? Защо имаме нуждата да изпитваме тази омраза? И защо понякога тя никога не ни напуска, дори в границите на много, много дълго време?!

Към настоящото време всеки се е превърнал в съдник на чуждите грешки без да поглежда своите собствени. Той може да те критикува, да те съди прибързано, да прави всякакви изводи за това, което си казал още преди да е чул докрай какво си казал. До какво води всичко това, няколко фази - всичко завършва с омраза.
Някой е направил нещо дяволски подло и отвратително, същият кръговрат. Повечето отвратителни хора, направили отвратителни неща направо си просят да ги мразиш в червата. Но не звучи някак на мястото си.
Уикипедия обаче казва:
Омразата е негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта.
Но само няколко реда по-надолу тя твърди нещо друго:
Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства.

Не ви стана много ясно, нали?!?

Първо ни осведомяват какви чувства може да породи омразата или поради какви чувства може да се породи тя, а после ни казва, че не е задължително те да се изпитват. Тогава откъде идва омразата?
Противоречието на описанието на думата "омраза" от Уикипедия ме накара да се замисля дали изобщо знаем защо съществува нещо такова като омраза. Попитах няколко човека сред интервюираните какво щеше да стане ако нямаше омраза?
Омразата както и всичко друго е противоположност на дадено нещо, в случая на любовта, защото Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие (закони на физиката).

„Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?“ — Джубран Халил Джубран (писател и художник)

Омразата донякъде уравновесява нещата с всичко останало. Тя е много изискана отрова в този лолитски свят, ако мога така да се изразя. Не мразим защото нямаме друг изход - мразим защото не можем да простим. Ако не сте съгласни с това се замислете, ако човека е направил нещо непростимо, обидил ни е по непростим начин... неспособни сме да му простим, но нещо в нас ни изгаря и убива да осакатим неговият живот, като жертвоприношение за нашето нещастие.
Последиците от една омраза могат да бъдат жестоки и често са мотиви за убийство. Но омразата е като всичко по света, тя е тук независимо дали искаме или не, тя се е засадила в нас и е там когато дишаме, когато се храним, когато спим. Тя е там и чака своят момент, а когато дойде нейното време става прекалено сладко, за да я спреш.

Днес съм се изчерпала от всякъде. Кофти ден, кофти настроение - кофти публикации.
Но не пиша тази статия само, за да отбележа, че днес съм постнала нещо или, за да ви кажа, че е така. Правя го просто защото все по-плашещо започвам да се замислям колко малко време остава до рожденият ми ден, а това хич не ми харесва.
Лудо, нали - времето ей така идва и си отива, а ние правим или не правим нищо, това просто не е от значение. Правим малки, дребни неща, такива загубени от смисъл без никакви цели. И всичко по света си остава гадно и противно и няма кой да го поправи. Точно и за това на най-добрите понякога ни се случва да няма просто какво да кажем. Защото понякога дори и думите са излишни пред цялата простотия в света. Понякога трябва да си даваме почивка и да се замислим за какво изобщо бръщолевим, дали защото ни харесва или има някакъв смисъл от това?
Аз все още нямам какво да кажа... 13 дни остават, не ми се празнува. Живота е много скапан понякога... или винаги?

Малко без негово съгласие публикувам снимката, но понеже е от снощната блогър среща си мисля, че няма да има нищо против.
Той е Калоян Стоянов, но е по-известен като Скруч (както сам би ви се представил). Той притежава блога belowtheheaven.blogspot.com След кратко чудене решихме да направя неговото интервю на блогер срещата и снощи докато всички се забавлявахме, той беше залегнал и усилено пишеше, извинявам му се ако по моя вина е пропуснал нещо :)
Интервюто обаче е публикувано с негово съгласие, така че да започваме. Аз съм с V:


V: Как ти хрумна да си направиш блог?
s: Като почти всяко дете от моето поколение съм израснал с компютърни игри от типа на Starcraft, Diablo II и други такива класики, които те държат постоянно зает. Когато спрях да играя игри ми трябваше нещо, с което да си запълвам свободното време. Почнах да влизам в новинарски сайтове, форуми, а най-накрая и блогове. Тъй като си падам леко темерут беше въпрос на време и аз да си направя блог и аз да почна да тровя всички с мнението си.

V: Каква е целта на блогер според теб?
s: Зависи от блогъра... Някои се занимават с политика, други описват личният си живот, трети с философия, а някои с всичко. Аз лично започнах с идеята да си пиша разни глупости от ежедневието, но в крайна сметка почнах да пиша за всичко друго освен за ежедневието си.

П.П. Забелязах една тенденция блогърите да се превръщат в новото поколение журналисти. Надявам се да продължи и блогърите да подобрят обществото.

V: За какво живееш?
s: За живота.

V: Обмисляш ли думите преди да ги кажеш?
s: Не. Внимавам като говоря да не засегна някого, но не обмислям. Знам, че много блогъри правят по няколко чернови на една публикация. Карам на принципа, че ако не ми се получи от първия път, значи не трябва да го пиша. Не обичам да насилвам нещата.

V: Важно ли е човек да държи на думата си?
s: Разбира се, че да. Не знам как точно да го обясня, тъй като повечето хора мислят комерсиално и за личната си изгода, но ако няма чест и достойнство в света, то той е обречен.

V: Разликата между мъжете и жените?
s: Разликите между двата пола?... Много са. Всеки човек си ги дефинира по собствен начин. За мен лично мъжете са по-груби, което им е силата, а жените - по-нежни, в което им е чара и красотата. Като характер повече харесвам жените, но мъжете са ми по-близко до начин на мислене (което си е нормално).

V: Какво е за теб България?
s: Родина,отечество, моят дом и мястото, където искам да остарея. Все клишета, които обаче за мен са пълни със смисъл. Може стандартът на живот да не е толкова висок, може да има и по-добри места, но си е нашата родна страна, а хванем ли се да я оправяме и заемем ли се сериозно, ще стане райско кътче.

V: С какво се гордееш?
s: Не съм се замислял до сега... Има си някои неща, които са почти невъзможни, но съм ги постигнал. По-важно е след години какво ще става.

V: Има ли смисъл да съжаляваме за неща, които сме/не сме извършили?
s: Да, ако можеш да си извлечеш поука, така че следващият път да постъпим по най-добрият начин. Самокритиката е пътят към съвършенството.

V: Кой е най-лошият порок?
s: Работата с пороците е изтъркана. Какъвто и порок да имаш не е хубаво. И въпреки това, както каза баща ми веднъж "Хората сме създадени да бъдем порочни". Иначе чертата в характера, която мразя най-много, е липсата на чест и достойнство. Не можа да уважавам някого, който си продава г.за или не смее да поеме отговорност.

V: Какво би променило света?
s: Революция. Не еволюция, не революция тип "Ленин"! "Гевара" или "Г.Димитров",а истинска революция - сриване на старото общество и стария начин на мислене и започване на чисто. Проблемът е, че няма да се случи никога.

V: Задай си въпрос, който си искал да ти задам и си отговори.
s: Как може да си толкова готин?
Ем... (blush) (chuckle)

V: Какво можеш да наречеш лудост?
s: Всичко. На лудите просто реалността им е различна. Ние приемаме, че е грешна, а може и нашата да е грешна.
Cogito ergo sum - вечната и единствена истина за мен.

V: Какво би искал да притежаваш?
s: Материални неща не ми трябват. Дай ми щастие и друго не искам!... засега.

V: Защо се съгласи да участваш в това интервю?
s: Защо пък не?

V: Пожелание към Vrai или съвет?
s: Към теб - живот, здраве и щастие. Другото не го намирам за толкова важно.
Към блога - успехи, популярност и приятни емоции при публикуването им.

Надявам се да не се объркала нещо с неговият 'лекарски' почерк.
Най-готиното беше когато го попитах дали иска да участва, отговорът му беше: "Наистина ли? ^-^", което беше много забавно. Радвам се, че той се отнесе така към това интервю. За мен беше голямо удоволствие да го интервюирам, въпреки че изобщо не ми се чакаше до събота да го направя - е, заслужавало си е. :)

Попаднах на този филм вчера и реших да го гледам. Не мога да ви го препоръчам, но не мога и да ви кажа да не го гледате. Има нещо прекалено странно в самият филм, което ме кара да се замисля дали наистина ми хареса или не. Или просто може би филма не е за широка публика.

Или просто Хари, той е едва седмият съгласил се да бъде част от цялата идея. Смелчагата ме хвърли в тъч още с първият си мейл и беше на косъм от това да разбере колко не обичам да не ме вземат на сериозно, но също и така неочаквано му се размина :). Явно е доста добър в думите, той е собственик на hkdobrev.blogspot.com и поне по неговите думи е все още свеж в блогването, но това изобщо няма значение за мен. :)
Публикувано само и изрично с неговото съгласие. Започна да става банално, но знаете, че аз съм с червеното V:

V: Как ти хрумна да си направиш блог?
X: Бях на състезание по информатика във Варна през февруари 2007 година. Там ме интервюира един от състезателите за своето оналйн радио. В последствие си разменихме skype-никовете и той имаше няколко стиха в профила си. Веднага ги потърсих в интернет и попаднах на Блогът на Петър Събев. С него имаме доста общи интереси и се потопих в блога му. Започнах да чета повече блогове и регистрирах и своя още тогава - 2007 г. Две години не бях писал нищо вътре. Още не се бях променил. Не бях свикнал да споделям, да разкривам себе си. Две години по-късно след като започнах да използвам Google Reader и се зачетох в над 100 блога, реших, че това е бъдещето. Че трябва да пиша, да споделям, да присъствам в уеб пространството, защото видях, че активните млади българи са там. Исках да съм един от тях, но бях скрит.

Друга причина е, че се занимавам с уеб дизайн това ми помогна много да усъвършенствам уменията си при CMS системите и в XML програмирането. Надявам се в бъдеще личния ми блог да е все по-интересен за читателите му, да пиша все по-често и това да ми помогне да опозная себе си и да се отворя още повече пред света.

Наскоро, четох за човек, който разбрал, че има рак, но решил да се бори само заради читатели си, защото те го променили. Това доста ме мотивира - промяната у самия блогър.

V: Каква е целта на блогер според теб?
X: Доста индивидуален въпрос...

Целите може да са много, особено при блоговете посветени на определена кауза. Но според мен всеки блогър цели връзка с хората. Споделяйки своите мисли, чувства и съпреживявания, читателите на блога му стават съпричастни с него. Освен това блогването наистина разнообразява комуникацията. Някои (включително и аз) го използват, за да изразят възмущение към нещо или някого, за да се оплачат или да получат допълнителни идеи по дадена тема.

Блогърите ще променят света... Вярвам в това почти сляпо. Те ще бъдат движещата сила, която ще дърпа обществото напред в дадени моменти.

V: Ще ме прощаваш за въпроса, но защо си кръстен така. Аз съм експерт по странни имена, но твоето ми дойде наистина изненадващо непознато?
X: Това не ми омръзва да го обяснвам. Кръстен съм на дядо ми, който е от село Черногорово, Пазарджишко. Покровителя на селото е Св. Харалампий, на който е кръстена и църквата там. Св. Харалампий е българин, провъзгласен за светец, който е лекувал хората с билки. Намирал е лекове дори срещу чумата. Живял е цели 113 години по времето на турското робство. По неговото име има доста вариации като Харалан, Харалам, Харалампи и др. Държа да подчертая, че за разлика от Харитон или Захари, които са съответно гръцко и еврейско име, то моето име е българско. В село Черногорово има поне 10 различни вариации на името Хари, а това име го е имало в България много преди английското Harry. Съвсем наскоро видях блога на Харалан Пенев, което и мен ме учуди. Доста рядко срещам име точно като моето. Празнувам имен ден на 10 февруари.

V: За какво живееш?
X: Живея, за да се развивам! Живея за самия живот като съвкупност от действия и последствия. Искам да остане нещо след мен, но искам и любимите ми хора да се радват, когато съм край тях в момента, а не само да си спомнят за мен, когато ме няма. Животът не е нищо без хората в него. Искам да съм някой, както за себе си, така и за другите. Искам да съм полезен на останалите с нещо. Обичам да научавам нови неща, но след това и аз да науча някого на нещо.

"Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му." Позовавам се на този вечен постулат и в начина си на живот.

V: Какво е за теб България?
X: България е моята Родина! Тя е историята на предците ми и бъдещето на децата ми. Когато си помисля за България, аз се сещам за хората в нея. За тези, които са тук и сега, но и за тези преди. За мен България е Вазов, Левски, Ботев, Евтимий, Омуртаг, Крум, Симеон и всички тези святи образи в далечното и близко минало, които са милеели за страната ни и са направили възможно съществуването ни днес, чрез безброй пожертвувания и големи крачки за българския народ. Мисля и за тези, които ни управляват сега. Не съм критик на политиците, даже съм оптимистично настроен и мисля, че България ще се оправи икономически, но бавно.

Освен това България за мен е и самата земя - красотата на планината. Дано българите започнат все по-масово да опазват природата.

V: Какво те прави щастлив?
X: Щастлив съм, когато виждам щастливи хора около мен. Щастлив съм и когато съм с приятелката си и най-вече, когато тя е щастлива. Радват ме и малките неща. Радват ме и малките деца. Чувствам се щастлив, когато направя нещо сам, колкото и незначително да е то. Душата ми полита до небето, когато породя усмивка у човека срещу мен. Радват ме успехите на другите.

V: "Вярваш" ли в "малките неща"?
X: Да, вярвам. Вярвам, защото ги усещам върху себе си и защото се натрупват. Дори човек, който не мисли за малките неща в живота може да бъде нещастен само защото те липсват около него. Една усмивка, една целувка в походящаия момент, една добра дума всяко едно нещо може да преобърне деня ти или дори целия ти живот. Но дори една капка летен дъжд между устните на двама влюбени, лъч светлина, озаряващ косите на любимата, малко птиче, което е намерило троха имат значение. Те са като запълващо вещество в ежедневието на хората. Не отбягвайте малките неща те са важни!

V: С какво се гордееш?
X: Гордея се, че съм българин, но това не зависи от мен. Гордея се, че съм различен и индивидуален. Че имам цели, които смятам да изпълня.

V: Постигнал ли си, това което си искал?
X: Определено още не съм. Имам доста планове в личен и професионален план, но все пак съм още на 18 и постоянно мисля за бъдещето. Няма да описвам надълго какво искам, но общо взето ще се занимавам с програмиране и уеб дизайн и много искам да създам семейство. Има доста време докато това стане, но винаги ще се боря за още.

V: Кое е най-хубавото нещо?
X: Най-хубавото нещо е любовта! Съзидателната и креативната любов. Разбира се винаги има и тъга, много тъга. Но важното е да е споделена и истинска. Тогава тя учи, тя радва и изпълва живота със смисъл.

V: Как можем да променим света?
X: Света се променя трудно. Лесно е (сравнително) да променим един човек или 10 или 100, но всички заедно се променят бавно и неусетно. Не мисля, че ние ще го променим. Но когато живеем така, че след нас да оставяме все повече свестни и 'будни' хора те ще могат да го променят. Ще го променим като живеем достойно и съумяваме да отворим очите на все повече хора за това, че света има нужда от промяна.

V: Каква е разликата между "мечти" и "цели"?
X: Накратко: може би мечтите са тези неща, които смятаме за неизпълними, а целите са резултатите, които наистина мислим да постигнем. В съзнанието ми често двете понятия се припокриват, защото това, което мечтая и това, което 'планирам' понякога е едно и също и е на границата между двете понятия.

V: Според теб света е просто устроен или точно обратното, защо?
X: Светът е такъв, какъвто си го направим. За някои той е съвсем обикновен. Но за мен светът е малко или много сложно устроен. Най-вече заради социалното разделение между хората. Докато някои се паникьосват от падането на акции, други едвам намират храна за децата си. Твърде много неща си влияят едно на друго. Има много фактори, които трябва да вземем в предвид за всяко наше решение.

V: Задай си въпрос, който си искал да ти задам и отговори?
X: Въпрос: Кого би нарекъл свой истински приятел?

Приятел ми е този, на когото съм се доверил да споделя и най-съкровените си мисли. Приятел бих нарекъл този, с когото се чувствам едно цяло. Общите интереси не са достатъчни. Много по-важно е човекът срещу мен да е стойностен и да ме оценява по достойнство. Бих дал всичко за него, дори и живота си, както и той за мен.

V: Защо се съгласи да участваш в това интервю?
X: От една страна се уча все повече да разкривам себе си. От друга - съм съвсем отскоро в българкосото уеб пространство и исках и хората, които четат това да знаят повече за мен. Въпросите на Nezzo са винаги интересни, а аз обичам да отговарям на такива въпроси.

V: Пожелание към Vrai или съвет?
X: Най-добре да напиша една своя любима мисъл, която дано всички възприемат: "Любов, която е приключила, никога не е започвала." А на авторката на блога пожелавам да се запознава с все повече интересни хора и да научава много от тях.

Има много силни моменти в това интервю, които ми направиха впечатление и ми се иска да коментирам обратно. Самият Хари ми каза, че може отговорите му да ми се сторят малко странни, но това не е така, дори мога да кажа, че споделям гледните му точки по много от въпросите. Хресвам въпроса, който е избрал за огтовор на пропуснатият въпрос и силно му пожелавам да открие такъв приятел (ако не го е отркил вече), а ако е да го задържи при себе си. Наистина ми беше приятно и беше голямо удоволствие за мен, че той се съгласи да участва.

Можете ли да си представите света без никакви граници? Аз мога... и е дяволски непривлекателно.

Света без никакви граници би бил като... огромно бойно поле.
Да нямахме чувство за приличие. Да нямаше закони, забрани, да можехме да правим всичко където и когато си поискаме. Ако нямаше вечерен час, ако роднинските връзки нямаха никакво значение, ако наркотиците не бяха забранени, нито алкохола. Ако всеки можеше да притежава оръжие или човек за домашен любимец. Ако можехме да крадем безнаказано, да измъчваме, да обиждаме, да мразим. Можете ли да си представите всичко да беше свободно - лишено от забрани.
Да нямаше уважение между хората, да можехме да псуваме на воля. Да правим всичко, което до сега ни е било забранено.
Света би приличал на една голяма кочина. Нямаше да ни е грижа дали замърсяваме земята, дали вредим на озоновият слой, нямаше да ни пука дали има извънземни. Може би щяхме да станем канибали и да започнем да се избиваме един друг или щяхме да се разделим на общества, такива които си връщат законите обратно и такива, на които им харесва този живот. Шансове за оцеляване... Целият свят щеше да се превърне в нещо неконтролируемо и невъзможно.
Всяко човешко същество би приемало свободата по различен начин, едни биха правили секс където, когато и с когото си пожелаят, само защото това до сега им е било забранено. Други биха крали и обирали, дори и на собствениците нямаше да им пука. Трети биха се превърнали в психясали убийци и биха убивали всичко, което се изпречи на пътя им безнаказано, ей така, за удоволствие.
Грозна картинка нали, няма нито един добър замисъл в това света да бъде свободен от граници. Може би щеше да настане война в най-лошият случай, която би била равна на световно унищожение. С оръжията, които притежаваме и без никакъв контрол над тях бихме довели до масово изтребване на всякакви форми на живот по планетата, направо е възможно да се пренесе апокалипсис на земята... създаден от човешки ръце.
Сигурно си мислите що за болен мозък би му хрумнало да мисли за това?! А защо вие не се замислите?
Към какво се стремим? - Към свобода, всички копнеем за нея, копнеем за по-отворени граници и по-малко глупави закони, които да ограничават иначе ограниченият ни начин на живот. И ако някога постигнем точно тази свобода, която търсим ще се стигне до резултата, който описвам по-горе. И не си мислете, че някъде ще има разумни хора, които ще се опитват да оправят цялата каша - няма да има. Всички те ще са опиянени от възможността за власт, поробване... за всичко, което дори не можете да си представите. А ако има властващ законите биха били негови... следователно или изпълняваш или умираш, но ти си в свободен свят защо да изпълняваш нарежданията на някой без право на власт, следователно умираш.
Не знам дали сте се замисляли и дали аз ви накарах да се замислите, но свят без граници е равно на самоубийство. Колкото и да не ни харесва се нуждаем от тези граници, за да живеем нормално и ако те бъдат престъпени няма да има кой да се вдигне и да поправи нещата. Точно за това би трябвало да знаем колко точно свобода искаме и колко точно от нея можем да си позволим.
Можеш ли да си представиш?

Защото свободата в лоши ръце е заредено оръжие..

Ей сега си полафих със свежарите, които твърдяха, че днес ще е страхотен ден. Зачудих се как са разбрали... Свежо казаха обаче да приветстваме хубавото време с усмивка.


Това е важно и хубаво, но нали те са свежари... всичко за тях е винаги в норма и приятно. Но понякога трябва да бъдем по-малко оптимисти, както каза robas - вредно е. Трябва ни малко повече реализъм преди прекрасният-чудесен и усмихнат ден да се стовари върху нас със силата на няколко рикиши (сумисти) и да смаже целият ни оптимизъм.


Добрата страна на това е, че колкото по-подготвен си, толкова по-добре за теб самият. Както аз предупредих свежо да не бъдат толкова сигурни... току що разбрах, че тоя по английски е напраскал 20 двойки на входното по английски, от 22 човека... а сега, приятен ми ден. И все пак си имах едно на ум, когато усещам, че някой е кучка, той наистина е. За това трябва да сме по-приемливо настроени към скапващите настроението неща, след тях трябва да е останало все нещо хубаво... нали.


Реализма е хубаво нещо ако може да спаси настроението ви от такива неочаквани катастрофи. За това и не трябва да има прекалено сигурни неща, защото дори те могат да се разбият на парчета, колкото и да са сигурни. Сигурен можеш да бъдеш само в нещо, в което си замесен само ти самият - тогава всичко би зависело от теб и твоето желание. Но ако е замесен някой друг, забравете за сигурност. Плановете винаги се объркват - понякога за добро, понякога не. Трудно е да се довериш напълно на нещо, ако не го направиш не означава, че си подозрителен, просто предпазлив.

Така, че единствената рецепта за напълно хубаво настроение е да гледаме нещата и от двете страни, вместо само от едната.
Аз ви пожелавам хубав и усмихнат ден... явно свежо са заразни :)

Защо не можем да сме част от някоя приказка? Да си живеем щастливо и простичко, да има герои да се оправят с лошите и т.н.
Защо трябва да живеем толкова сложно, безвкусно и безинтересно? - това е чисто наказание.
За съжаление нищо не се случва като в приказките, не срещаме принца и почти винаги няма "И заживели щастливо" или на езика на 21-век "Хепи енд(блак)".
Съществуваме в някаква измислена реалност, която е толкова забравила приказките и приказните герои. Може би щеше да ни е по-добре ако всичко беше устроено по този начин, нямаше да приемаме всичко, което имаме за даденост и може би щяхме да му се радваме повече. Защото всеки щеше да знае, че го чака неговият щастлив край, независимо какво е направил.
А в днешно време нито знаем, че има такъв край, нито го очакваме. Още по-лошото е, че ако той дойде при нас, ние дори не го забелязваме и ей така подминаваме шанса за щастие, запилели мислите си в напрегнатото ни и иначе 'важно' ежедневие. Изпростели сме и сме загубили всякакъв смисъл, колко жалко за добрите стари приказки, в които няма вече кой да вярва. Не вярваме в магия, дори не се опитваме да се накараме да вярваме в нея, за да има нещо мистично и необяснимо нещо в живота ни. Та ние дори не вярваме в Дядо Коледа...
В какво вярваме изобщо хора?
И защо живота ни не е приказва?

След малко затишие в поредицата с интервюта сме отново налиния. Този път се захванах с robas, която каза, че ще се опита да спазва пространство :D (шегувам се). Тези в блог средата най-вероятно сте чували за нея, а за останалите официалният и сайт е robas.info.След дълго умуване да я попитам или не (страхувах се, че ще ми откаже), се стигна до това решение и то е правилното, със сигурност!

Учудващо е как нещо, което си мислел, че няма да ти липсва изведнъж започва да ти липсва.
Местата, спокойствието, хората. Носталгията е странно чувство. Изпитвам я точно в момента и това ме кара да се замислям защо. След като не харесвах предишното ми място на живеене, а сега когато се преместих то ми липвсва. Как може нещо, което не си харесвал да ти липсва? Може би е така защото тук има доста недостатъци и ми е трудно да свикна, а там бях 5 години. Трудничко си е да живееш 5 години на място, което на моменти изобщо не те кефи. А сега живея два месеца на място, което щеше да ме кефи ако нямах съседи. Що за глупост направих - натресох си по-голяма ужасия на главата.

Той е мой много скъп приятел и много готин човек. Собственик е на блога arcidias.blogspot.com. Мисля, че сами ще се уверите какъв човек е точно след като прочетете интервюто...
Публикувано с негово съгласие. Знаете с какво съм аз V: