Ето един човек, който не мога да съжалявам, че интервюирах. Той е инжинер Цветелин Павлов и е собственик на блога cpavlov.spaces.live.com.
Аз не се сдържах да го попитам и го направих още в час по информационни технологии :) и все пак аз съм с V:
V: Как ти хрумна да си направиш блог?
C:
V: Каква е целта на блогер според теб?
C: Зависи за кое питаш...
V: Какво е за теб България?
C: Много, ама много тежък въпрос…
V: Какъв е смисълът на живота?
C:
V: Какво можем да направим, за да променим света?
C: Светът, както и вселената, впрочем са относителни… Моят свят не е твоят. И ничий друг не е… Всички ние живеем в собствен свят, в наше собствено измерение и го променяме постоянно… Та така… Достатъчно е да си бръкнеш в носа или да кихнеш и хоп – вече си променила света!
V: За или против "благородната лъжа"?
C: Абсолютно „за”! Проблемът на „благородната лъжа” не е в „лъжа”, а в „благородна”, защото всеки го разбира по различен начин…
V: Мечтатели ли сме хората?
C: Аз не вярвам, че можеш да живееш без мечти… Дори и да си най-огрухания, мързелив, апатичен и вдървен тип на света ти пак ще искаш нещо – да, може да си мечтаеш да имаш още едно копче на дистанционното на телевизора, но си е желание, нали… Всичко е относително - хората привикват с хубавите неща (с някой особено бързо). А щом привикнеш с нещо хубаво, то става за теб нещо нормално и е съвсем естествено да започнеш да си мечтаеш за някакво ново „хубаво”…
Абе въобще – допаминът е голяма работа!
V: Какво е за теб героизма?
C: Да направиш добро без да очакваш възмездие. Това, между другото ме прави герои всеки път като дам 20 стотинки на някой прошляк, яко нали?
V: Един човек може ли да промени света?
C: Не.
Може, разбира се!
Работата е да промениш не просто света, а световете на всички хора… А за това, колкото и да си силен и способен, ще се наложи да ти помогнат много хора… Ей така – без да очакват възмездие за помощта си… Това ги прави всичките герои, нали?
V: Кое е най-красивото нещо?
C: Хах, шах и мат…
Не знам.
Обикновено, когато жена ми задава този въпрос, съм длъжен (а и вероятно тя очаква) да отговоря „ти”…
Огледалце, о-о-огледа-а-алце-е-е…
Това, както и всичко останало е относително.
V: Мислиш ли, че истината е относителна?
C: Е не! Всичко е относително, но истината си е истина. Ако не е истина е лъжа. В програмирането се нарича булева стойност – или истина, или лъжа, или 1 или 0, или да, или не…
Относителни обикновено са оправданията, които си измисляме, за да обясним защо не сме казали истината…
V: Кое е по-важно, откровеността или приятелството?
C: Че защо да ги слагам на кантар?! И двете са важни.
Всъщност, единствения случай, за който се сещам, когато може да избираш между двете е, когато някой приятел не е откровен с теб, което си е гадна ситуация както и да го гледаш и трябва да преценяваш на момента…
V: За теб чашата е наполовина пълна или наполовина празна?
C: Наполовина пълна. Точка.
Не, не точка – многоточие, защото обикновено си я допълвам до горе…
V: Кое носи най-голямо удовлетворение?
C: Хех… Малко ми е рано да ти кажа… Чувствам удовлетворение при всеки успех, всеки път, когато работя добре, всеки път, когато накарам някой да се смее или всеки път когато направя добро… Кое е най-голямото не знам – не знам колко още удовлетворения ще изпитам…
Обещавам, някой ден след много години (надявам се да са много), преди да си замина от тоя свят ще се върна и ще напиша кое е донесло най-голямото ми удовлетворение…
V: Защо стана доброволец за това интервю?
C:
V: Пожелание към Vrai или съвет.
C: Някой беше казал: „По-лесно е да създадеш света, от колкото да се опиташ да го разбереш”…
Не се опитвай да го разбереш (и без това най-вероятно накрая ще се получи 42)…
Попитах Ви дали вярвате в мечтите, в рая, в ада, в щастието. А къде оставихме малките неща?
Та нали те са точно началото на всичко голямо. Защо не им обръщаме достатъчно внимание?
Ще кажете "защото сме заети да живеем живота и да се лутаме между проблемите си". Може би, но ако обръщахме повече внимание на малките неща, щяхме да си спестим наистина много проблеми. Бихме си спестили една караница ако отделим малко време и се запитаме дали тъжният човек отсреща точно в момента наистина има нужда от помощ. Дали сме забравили за нещо принципно малко, но значително. Като семейно събиране, обаждане. Можем да си донесем толкова много щастие ако обръщаме повече внимание на малките неща.
Трябва да се научим да ги обичаме и ценим. Трябва да научим очите си да ги разпознават, а не да ги пренебрегват. Защото пътят към успеха не е метър по метър, а крачка по крачка.
И как да се научим на това? Както се учим на всичко останало. Повечето се стремим да не повтаряме грешките си, някога ще осъзнаете, че нещо толкова малко и незначително ви е спънало и ви е вкарало в такива големи проблеми, че е направо смешно. Може би това ще ви научи да обърнете внимание на детайлите следващият път, тогава ще сте по-внимателни, но пак ще се намери нещо пропуснато. Те просто търсят удобният момент да ви напомнят, че съществуват.
Живота не се гради само на мечти, цели, успехи, кариера, семейство. Той се дели на много повече, на щастие, на желание, на любов, на радост, на тъга. А от своя страна те се делят на разочарование, нетърпение, нежелание...
За нищо си научен и за нищо не ти е казано как да се справяш. Всички около теб имат големи цели, нали? Те ще направят това и това с живота си, ще учат там и ще работят там, а след няколко години ги виждаш нещастни на жалка работа с плачевни приходи. Всичките им мечти са се сринали заради нещо незначително за тях, но то ги е научило да виждат. Дали те ще се оправят? О, ще се оправят само ако си вземат поука. Иначе рано или късно ще им омръзне да падат и просто няма да се изправят.
Малките неща правят живота хубав, значим, по-лесен ако искате. Но те го правят по-добър. Всеки сам решава на къде да върви и гледа. Просто не гледайте хората от прекалено високо, нито забивайте нос в земята, малките неща са точно там, на хоризонта на очите ви. Подканват ви тихичко да ги видите, преди да сте се спънали в тях.
Първото момиче попаднало под моят кръстосан огън е Йорданка Великова a.k.a. Eeyoree или просто моя лична приятелка. Тя все още е свежа в блогването, но това изобщо не е важно. Тя е собственик на 85329730.blogspot.com.
Публикувано с нейно съгласие. Вече знаете, аз задавам въпросчетата с червеното V:
V: Как ти хрумна да си направиш блог?
J: Ами като за начало имах блог, който изобщо не поддържах и изобщо не поглеждах. Но този, който в момента правя ще бъде по-успешен. Иначе ме вдъхнови точно ти и твоя Vrai.
V: Какъв е смисълът на блогер според теб?
J: Смисълът... е... да изразяваш своето мнение по разпространени въпроси, които вълнуват много хора.
V: За какво живееш?
J: Живея за хората (близки и познати), за действията, за приключенията и изобщо за самият живот.
V: Кое е най-хубавото нещо на земята?
J: Живота като цяло. Той е изпълнен с толкова много различни и необикновени неща. Това да дариш живот например е едно наистина хубаво нещо.
V: Има ли разлика между "мечти" и "цели"?
J: Мечтите биват два вида, изпълними или не. Неизпълнимите си остават за нас, в сънищата ни, но за изпълнимите няма какво да се спори, ако решим, че искаме да ги изпълним те стават наши цели и докато не ги получим те продължават да бъдат мечти.
V: Какво трябва да направим, за да стане света по-добър?
J: Ох, това е труден въпрос.
Първо всички ще ТРЯБВА да станем по-добри. Да спрем да отнемаме неправомерно животи и да замърсяваме природата. Това би било първото стъпало към по-добрият свят.
V: Няколко думи за егоизма?
J: Едно от най-лошите човешки качества, но нищо без което не можем да живеем.
V: Защо има любов?
J: За да има щастие (и деца).
V: Може ли един човек да промени света?
J: Сам не, но ако той е достатъчно харизматичен би могъл да постигне доста неща. Пример: Хитлер, Александър Македонски, Жана Д'арк.
V: За какво си способна на огромни жертви?
J: За приятелите си.
V: Вярваш ли в съдбата?
J: Всеки път съм на различно мнение, но като цяло не мисля, че някъде е написано къде и какво точно ще стане.
V: Би ли станала престъпник?
J: Ако е за доброто на някого (на мен) може и да стана.
V: Какво е за теб България?
J: Първо родина, после всичко за, което можеш да се сетиш. Аз съм голям родолюбец и националист.
V: Може ли да се спре несправедливостта по земята, как?
J: Да, но ни трябва някой със силите на Супермен, който чете мисли като Едуард (Здрач) и е богат като Тони Старк (Железният човек). Докато не си го намерим няма да се оправи несправедливостта.
V: Съжаляваш ли, че участва в това интервю?
J: Не, ако мислех, че ще съжалявам изобщо нямаше да участвам.
V: Пожелание към Vrai или съвет?
J: Продължавай по същият начин. Няма блог, който аз чета с толкова добре поднесена и формулирана информация.
Тя беше адски въодушевена, когато разбра, че я каня да участва в интервюто. А за мен на места бе голяма забава. Имах затруднения с разчитането на почерка и, но мисля, че се справих :)
Вторият доброволец под ножа е Красимир Панайотов. Собственик на блога www.krassyo.info и много разбран човек :)
Публикувано с негово съгласие. Отново аз задавам въпросите с червеничкото V:
V: Как ти хрумна да си направиш блог?
V: Какъв е смисълът на блогер според теб?
K: На платформата Blogger, която Google придобиха преди време (ако съм разбрал правилно въпроса) ? Там ми бе първият опит за блог. Когато инсталирах първия си Wordpress на свой собствен хостинг се преродих. Намирам Wordpress за доста по- професионално направен от Blogger, но нека не забравяме приноса на Blogger и Google в популяризирането на електронните
дневници в световен мащаб.
V: Вярваш ли в любовта?
K: Всеки път когато се влюбя. В момента - не.
V: А в задгробният живот?
K: По-скоро в преминаването на енергията от една форма в друга, която не мисля, че би могла да се нарече живот.
V: За какво живееш?
K: Оказва се, че ме крепят твърде много занимания, които ми доставят лично удоволствие и логичният отговор би следвало да бъде "за себе си". Егоистично или не - това е самата реалност.
V: Кое е най-хубавото нещо на земята?
K: Животът... period.
V: С какво си заслужава човек да си губи времето?
K: Животът е твърде кратък за да се занимаваме с неща, които да ни губят времето. Когато осъзная, че някой или нещо ми губи времето просто му обръщам гръб.
V: Какво трябва да направим, за да стане света по-добър?
K: Да не надничаме в паничката на другарчето, да не нарушаваме чуждата свобода, да се интересуваме повече от себе си и да се стремим към постигане на вътрешно равновесие и съвършенство. Хе-Хе, изброих все неща, които не ги умея достатъчно добре.
V: Няколко думи относно егоизма?
K: I'm loving it!
V: Защо има любов?
K: Защото на природата не и било достатъчно, че ни е наказала с това да ни дари разум ;-)
V: Ако на земята нямаше щастие?
K: Не мога да си го представя този вариант. Колкото и краткотрайно да е щастието, то ни стимулира за да преглътнем преобладаващата сивота и нещастие. И все пак човек се стреми подсъзнателно именно към нещастието.
V: Кое е най-лошото нещо?
K: Застоят в начина на мисленето ни. Човек се променя и заедно с това и неговата система от ценности и начинът му на мислене. Страх ме е от консервативни хора ;-)
V: Може ли един човек да промени света?
K: Всеки един от нас променя света. Човек е част от вселената. Променим ли себе си - променяме и малка частица от света.
V: Защо стана доброволец за това интервю?
K: Защото съм любопитен и същевременно сладкодумен. Винаги се занимавам с повече от едно занимание. Дори сега докато отговарях на въпросите правих още няколко неща.
V: А съжалява ли, че го направи?
K: Ако съжалявах нямаше да получиш това писмо от мен.
V: Пожелание към Vrai или съвет?
K: Бъди себе си и обичай уникалността си ! Всеки човек е уникален.
Не знам за него, но за мен беше истинско удоволствие да го интервюирам.
Бях вдъхновена от цялата блог идея, а тя е да представяме своите гледни точки и да търсим допирни такива с останалите блогъри. Ще направя поредица с интервюта на мои познати, както блогъри, така и не. Просто, за да знаем какво мислят и останалите хора за нещата, който ни вълнуват.
Първият ми доброволец беше собственикът на блога bladedaybreak.blogspot.com/ . Е, да видим какво той мисли по някои въпроси. Всичко е публикувано с негово съгласие.
Въпросите задавам аз с червеното V:
V: Как ти хрумна да си направиш блог?
B: Ровех се из youtube когато ми пратиха писмо в пощата да съм се пресъединил към blogger.
V: Вярваш ли в съдбата?
B: Да.
V: Какъв е смисълът на блогер според теб?
B: Според мен смисъла е хората да споделят разни случки, преживявания, да показват гледната си точка с няколко думи "свобода за малките хора" която трудно се намира тези дни...
V: Кое е най-хубавото нещо на земята?
B: За всеки е различно, но за мен... момичето което обичам.
V: Какво трябва да направим, за да стане света по-добър?
B:Да се променим до неузнаваемост, защото знам че всеки един от нас таи злоба в себе си която чака да излезе със скоростта на светлината, стига някой да ни запали. Трябва да сме колкото се може по-добри и да помним "може и на мен да се случи".
V: Вярваш ли в извънземни/магия/НЛО?
B:И да и не... едното може да е всеобща заблуда а другото да е истина, но пак ще го отрекат.
V: Коя е най-хубавата част на това да си човек?
B: Че можеш да правиш всичко и най-вече да чувстваш.
V: Няколко думи относно егоизма?
B: Егоизма според мен е вид шизофрения, която е много по-силна от обикновената. До егоизъм за мен се стига от недостатъчно любов и внимание, след тези пропуски човека иска всичко за себе си.
V: В какво вярваш?
B: В това, в което другите не.
V: Защо има любов?
B: Защото има и омраза а със нея до къде се стига.. ? Всичко си има противоположности така е дошла и любовта. Но защо наистина я има не знам.
V: Кое е най-лошото нещо?
B: Да се предадеш.
V: Keep Walking?
B: Forward to the end of the world.
V: Може ли един човек да промени света?
B: Един човек не може, но е достатъчно да направи нещо с което да те докосне така и не само теб... я.. все пак е възможно.
V: Съжаляваш ли, че стана доброволец на интервюто?
B: Без да се замисля ще кажа твърдо нее. Беше ми забавно даже.. пък и еднообразието ме убиваше.
V: Пожелание към Vrai или съвет?
B: Пожелавам да има толкова читатели колкото има "New York Times".
Няма по-хубава тема в това мрачно време.
А теб какво те прави щастлив?
Героизма?
Малките неща?
Романтиката?
Любовта?
Щастието е онова парченце небесно синьо, което понякога идва от изневиделица, понякога просто си е винаги там. Можем да бъдем щастливи от толкова много неща и толкова много предмети. Практически всяко нещо на земята може да зарадва даден човек, било то за кратко. Природата е решила да ни даде нещо хубаво, ето го и него, под формата на усмивка.
Но щастието е и толкова относително, то може да изчезне точно толкова внезапно бързо, колкото и се е появило. За радост на всички обаче, природата ни е научила, че щастието е непостоянно. То е като онези досадни зарази, които хващаш когато времето започне да става студено, точно когато си се оправил се оказва, че си заразил всички наоколо и всъщност отново си болен.
Щастлив може да те направи, всичко от което имаш нужда. Или пък нещо от, което изобщо нямаш нужда.Но е толкова хубаво и важно да споделяме чуждото щастие, а не да завиждаме на другите. Да бъдем радостни с останалите, дори ако сме им помогнали.
Щастието прави само с една стъпка света по-добър, но стъпка по стъпка се постигат всички неща.
Видях това изречение "Смешно е, от какво се страхуваше" и то ме вдъхнови да Ви кажа някои неща.
Всеки си има очи, нали и е в пълното си право да вярва само на тях. Едва ли някой може да заеме страна в история разказана през чужди очи. Това би означавало, че той се ръководи от неговата гледна страна на нещата, което може да означава, че е на грешната страна... или на правилната.
Живота е въпрос на гледни точки. Всичко видяно през твоите очи може да бъде грешно или правилно само за теб самият. Но за другите би било напълно обратното. Защото всеки живее по собствените си принципи. Не е ли точно в живота важното да намерим такива хора, които да виждат така, както виждаме ние. Не трябвали хората, с които се обграждаме да ни разбират? Но това не означава да загърбваме другите, не напротив. Те са точно толкова важни, колкото и тези като нас. От тях можем да се учим, можем да спорим или да вземаме поука за дадени неща. Защото няма двама човека, които биха били на едно и също мнение за абсолютно всичко. Няма такива хора. Защото няма наложен шаблон в какво да вярваме или как да се държим. Не са ни напъхани ръководства в ръцете когато сме се раждали. Всичко, което имаме сме го намерили сами. Точно за това не може да има други като нас. Всеки път е различен, всеки човек е различен.
Ако се поддадеш на чуждото мнение и се оставиш да вярваш на всички неща, които другите ти казват ще се превърнеш в кукла. Кукла без мнение и без душа. На мястото на тази душа ще има посадени чужди бръщолевеници.
Колко може да се промени един човек за 10 дни? А колко може да се промени за цял живот?
Замислял ли си се, че всичко може да се осъществи за минути, часове. За 10 дни?
Вземам под предвид точно този пример, защото 10 е пълно число. Достатъчно за малко и недостатъчно за всичко. Защото един живот може да бъде променен за секунди. Може да бъдеш щастлив или мъртъв. Но е трудно друг да промени вижданията ти. Да застане срещу теб и да ти каже "Не си прав!", но твоята гордост няма да ти даде да се замислиш дори по тези думи. Тя няма да те остави в ръце на някой, който си мисли, че е по-добър от теб. Ами ако той наистина е?
Защо не се вслушваме в чуждото мнение? Защо не зачитаме чуждите съвети? Те може да изградят живота ни, може и да го съсипят. Но без риск няма успех.
Защо хората сме устроени така, че да можем да вярваме единствено на себе си? Защо няма доверие между хората? Доверието може да те предаде, но недоверието може да те убие.
Замислял ли си се, че всичките тези приятели там навън, те живеят собствен живот и вярват само на собствените си очи и уши. Защото не са способни да приемат чуждото мнение за правилно. Нарича се гордост, самочувствие и понякога егоизъм. Защото дори личното мнение заслепява. В един момент то те води до ръба на пропастта и ти крещи в главата точно обратното на познатото. Ти поглеждаш надолу и виждаш всички останали, но вместо да ги съжалиш, егото ти крещи "Виж ги, ти си над тях". А в следващият момент то те издебва в гръб и те бута при тях.
Как виждаш чашата, наполовина пълна? Или за теб наполовина никога не е достатъчно? Да се бориш да разбереш и осъзнаеш чуждото мнение е ключ към успех. Към знание, хората могат да те научат на толкова много неща, само трябва да им дадеш шанс.
Не е важно да се криеш под шапката и да пазиш убежденията си за света. Рано или късно точно те ще те вкарат в капана, от който бягаш. Важното е да си помогнеш сам, като позволиш на другите да ти помогнат. Да съживиш живота си, да го направиш цветен и приятен.
Посвещавам тази статия на няколко определени души. Някои на които съм казала тези неща в лицето, те сами ще разберат кои са... защото това, което са прочели току що няма да е нищо ново за тях. И Ви пожелавам лек път към успешното откриване на истинското аз, защото без него, ти така или иначе си загубен...
Покрай толкова нашумялата тема за рая дойде време да си поговорим и за неговата противоположност.
Ад? Тук може би представите ни се препокриват малко повече. Ада би трябвало да е лошо място, за лошите души, нали така?!
В предният пост не ви запитах защо изобщо трябва да има разделение? На земята се стараем да се сложим под мотото "Всички са равни" или поне да го спазваме, но се оказва, че след като вече не можем да налагаме мнението си ще се намери някой, който да ни каже къде да отидем? Що за глупост? Това ми напомня за вечният девиз на Дядо Коледа, "Беше ли послушно дете тази година?". Забавно, а ако не си бил добър през живота си в отвъдното ще ти го върнат. Ада ми звучи като идея за сплашване на неразумните хора. "Да вървиш в ада!", а дали ми пука?
При тази идея влизаме в съвсем други дебри на безумието на хората. Защо измисляме неща, които да управляват живота ни? Защо имаме закони? Защо имаме разделени на добри и лоши, красиви и грозни, умни и глупави? Защо има ад и рай? Не трябва ли краят ти да бъде нещо щастливо? Не стига ли, че животът ти е бил пълен ад, а след това трябва да се оправяш със същата каша и в отвъдното?
Ако някой си е направил труда да прочете девиза на профила ми. Вярно е - живота е ад. Но не си го живеем такъв, какъвто ни е даден, а такъв, какъвто си го направим.
Кофти, а. Като се замислиш се оказва, че дори и да вярваш в тези задгробни глупости те ще ти се стоварят на главата все някой ден и няма да е никак забавно някой да ти казва къде да ходиш.
Живота бил изпитание? Ха, за къде? Нима това ни е портфолиото за задгробният живот? "Хей, аз отивам в рая защото ме блъсна кола когато бях на 17, а бях девствен.", "Супер, аз отивам в ада защото те блъснах докато си фантазирам за онази секси пичка от календарчето в буса". Това си е пълна грубиянщина.
Ако има ад има и рай и решим да живеем живота си по някаква дадена граница само, за да се доберем до желаното място след това. Ами може би вече сме се превърнали в призраци робуващи на измислици от прадедите ни. Това не трябва да е така. Трябва да живееш както можеш, както знаеш, а не през цялото време да си мислиш дали си бил лош или добър човек. Какво те прави лош? Това, че вчера умираше за гаджето на най-добрият си приятел, че имаше толкова неприлични мисли за това момиче, а тя е толкова секси? Значи това, че света се е обърнал с главата надолу и ти живееш по общо приети граници те прави лош човек? Значи трябва да наемат нова сграда за ада, сигурно се пръска по шевовете заради кривите им разбирания.
И горкичкият ти, който все още си мислиш, че ще отидеш в рая. Та нали най-големият купон е в ада?
Препоръчвам ти едно, живей както си знаеш и както сметнеш за добре. Когато му дойде времето на страшният съд ще се оправяш. Така и така няма неподкупни хора нали ;)
Та аз започвам все повече да се уверявам, че няма нито рай, нито ад. Значи Свети Петър е безработен, горкичкият и той е усетил кризата....
Всичко около нас носи своя собствена красота. Природата, хората, идеите, чувствата... всичко блести по свой собствен начин, но дали ние имаме очи за този блясък?
Започнахме много често да се сблъскваме с израза "Всичко е от тук, през твоята гледна точка до истината." Но красотата е единство, съвършенство, как тя би била различна за възприятие. Как на едни би се харесвала, а на други не? Ето пример, за мен Меган Фокс е красива (както и за повече от половината земно кълбо или поне тези, които знаят за нея), но може би има хора за които тя не е.
Нещо, някога ме научи, че красотата се крие в пропорциите, в симетрията, също и в асиметрията. Даден предмет е красив по разположение на своите части или поне това е възприятието на човешкото око. Ще си позволя да цитирам уикипедия "В днешно време красотата е силно комерсиализирана." Оказва се, че уики е съгласна с мен, пропорциите имат значение за насладата на човешкото око.
Но нещо ме кара да се замисля за това какви големи критици сме всъщност. Вървим по улицата и всички единогласно казваме колко е грозен този, който върви срещу/пред нас, но тайничко в нечия глава той е и красив. Има хубави очи, хубаво тяло, просто красотата не е завършена и първият оглед единогласно хвърля тежката преценка. Но ако спрем и се загледаме дали точно антипатичният няма да ни стане симпатичен?
Казваме, че ценим вътрешната красота. Кого залъгваме? Чували сте поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат" тя толкова силно потвърждава, че именно първото впечатление е физическо. Според мен ценим красотата повече отколкото се заблуждаваме. Важно е човека да носи удовлетворение в очите ти, а след това в душата ти.
Знам какво си мислите... че съм от тези хора, който гледат само външността, не сте прави. Но не сте и смели, за да си признаете, че всички сме малко или много от тях. Ето пример, мъжете са примитивен пример за истински ценители на красотата и те не се срамуват от това, защото жените правим всичко възможно, за да им се харесаме. За да се направим красиви за тях, защото знаем, че това им харесва. Правят се всякакви луди жертви в цената на красотата. Тогава защо сме наложили това правилно на обществото, че е грешно да избираш хората по външност. Вярно има страхотни подаръци опаковани претупано, но ние знаем, че те са подаръци. А не хора. Знаем, че когато махнем опаковката подаръка ще ни хареса. Но не можеш да разопаковаш даден човек и да гледаш какво има вътре.
Впечатлението е примитивно заложен навик. И вреден и полезен. Така можем да опознаем себе си и да опознаем този срещу нас. И точно външната красота е началото на всички останали впечатления.
За тези, които не мислите така... света за вас е измислил интернет ;)
Cloverfield или поредната боза. Колко ужасно се разочаровах...
Ако някой си спомня страхотно резюме му се носеше на тоя филм преди да излезе. Трейлърите бяха страхотни и поне аз бях много впечатлена. Много, много.
Е, почти година по-късно дойде дълго чаканата нощ и аз да го гледам. (по-добре късно, отколкото никога)(в случея, по-добре никога).
Ха, откъде да започна... Идеята на филма е страхотна, но в една негова част той се състой само от ефекти, ефекти и пак ефекти и започваш да се чудиш какво гледаш и какво разбираш. Успели са да постигнат ефекта на нетърпение, но не и друго. Не беше стряскащ, не беше страшен... не беше нищо от това, което очаквах.
Краят е направо плачевен и точно той разваля иначе хубавият филм. Има толкова добра възможност да различно развиване на този филм. И ако беше направено, то наистина филма би си заслужил всички хубави думи. Не съжалявам, че го гледах. Съжалявам, че ме разочарова така...
Една тоооолкова изтъркана тема подложена на преобръщане на 360 градуса. Въпросът Ви е "Накъде?"
Рай, начало, край... както желаете така го приемайте. Но рая като всичко останало е въпрос на гледна точка. Нека позная, за теб разбирането на рая е основано на сладки думи и описания на съвършеното място. Ноооо грозната истина, съвършени хора няма, нито пък места такива. Дали рая е истина или измислица никой не може да каже, нали така. Никой не се е върнал. Ако погледнем философски не нещата:
Една душа не може да изчезва в небитието след като формата и на обитание бъде осмъртена. Има няколко логични варианта. Или тя да приключи своето съществуване и да се пренесе в някаква друга форма на измерение или да намери друг носител на живот и да продължи да съществува чрез него. По-просто казано или твоята душа изобщо не е твоя или ти изобщо няма да отидеш в рая/ада. Това си звучи малко грубичко, но всичко има своето логично обяснение.
Ако счетем съществуването на задгробни светове за реалност това би означавало отново, че няма рай. Защото се казва така: Бог е способен да опрощава грехове и да пречисти душата. Но Бог има заповеди, а всяка една душа е нарушила поне няколко от тях. Дори и греховете да не са записани в "Десетте Божи заповеди" тях все още ги има. И стигаме до извода, че рай не би имало защото всички души биха били в ада. Някой грешки се прощават, други не.
Но ако решим да обърнем и това разбиране? Господ е наистина милосърден и прости завистта, себелюбието, егоизма и други от сегашните грехове и пусне тези души в рая. Що за рай би бил? Според Библията, дори в рая има ограничения. На Ева и Адам им е било забранено да опитват забраненият плод. Едно голямо ограничение, а човешкото любопитство е голямо и би довело до същото нарушаване на тези ограничения, до същият обрат векове по-късно.
Е, до какъв извод стигна? Рай има или няма?
Ако все още смяташ, че има ще ми е много любопитно да знам как изглежда той за теб. Пълен, празен... красив, просторен... остров, планина... Най-красивото място е въпрос на гледна точка, въпрос на вкус, въпрос на възприятие. Рая е измислено спокойствие с цел опростяване на въпроса "Какво ще стане с мен когато умра?".
Чакам мнението ти...
На моменти на всеки му идва да се смята за безнадеждно загубил се в света на простотията. Просто ей така да изгубим всякакво вдъхновение.
Е уви, мен ме прасна същата вълна от ненадеждност в последно време. И понеже имам блог, това си личи. Ако извадим една статистика наяве:
Публикувам от Март 09, оттогава до сега са 6-7 месеца, за всичкото това време аз имам 39 публикации и над 1000 посещения. По-малко от 10 редовни читатели и направо плачевен брой коментари. А и какво става тука? - Аз съм мързелив блогър. Или точно обратното, имам мързеливи читатели.
А сега става още по-лошо. Защото да си редовен блогър не е най-лесната задача да ви кажа. Трябва да има винаги какво да кажа, за да поддържам интереса ви. Защото той умре ли... лошо. Като един (не)уважаващ себе си блогър смятам, че времето на безплодност на мозъка се отразява много зле на читателите и на блогващият. Да си го кажем просто: нещо, което не се обновява загубва своят интерес.
Учебната ми година започна и изобщо не ви обещавам, че ще стана по-добър блогър, може дори да стана по-мързелив или по-точната дума ще бъде по-зает. Ще си кажете как може да съм толкова глупава да ви казвам това?! Ами въпрос на отношения блогър/читатели, ако си от свестните въпреки това предупреждение ще продължиш да четеш. Ако не си щеше да си изгубил интерес към началото на вторият абзац. Следва един абзац обаче за нещо по-различно.
Искам и да се извиня. Един преуспяващ блог води статистика от редовни 4 статии седмично. Но на всеки един му идва време да се зачуди дали да не промени нещо в политиката си. Явно нещата не вървят така при нас и ни трябва нов план на действие.
Има две думи за оправия: популярност или надеждност. Но ти, този който четеш... не забравяй, че те зависят толкова от мен, колкото и от теб.
Благодаря за изслушването за (не)разбирането и се надявам да уважите молбата ми. А аз като свеж, свеж блогър ще се уча на още по-бързи степени и ще избегна тези периоди доколкото мога...
П.П. Коментирането е важно!
Едва единадесет години по-късно хващам истинският смисъл на този ден. Но по-добре късно, отколкото никога, нали.
Лично аз намирам смисъл да си припомниш всичко забравено. Да се запознаеш с новото. Да си припомниш лицата на хора, които не си виждал в продължение на месеци. И е толкова, толкова хубаво. Но нека разкажа как мина моят първи ден в така нареченият колектив 11г.
Два часа сън миналото денонощие бяха способни да ме накарат да пропусна всякакви тържества и глупости. Но след настоятелното звънене на поне половината рода нямаше как, трябваше да се става. Смъкнах се до даскало в настроение не очакващо нищо ново. Но изгарях от нетърпение да видя любимата си компания. И още щом в първият момент влязох беше като удар със стена, навсякъде познати лица, усмихнати лица. Отправих се към самата церемония, но поради странното разположение на училището ни това се оказа малко трудна задача. За първи път от 5 години (това ще е шестата) откакто уча в това училище не съм виждала толкова много хора на тържеството. Обикновено сме оскъден на брой души 5-6, но този път имаше ужасно много хора. Едва успях да намеря своите хора сред всичката тази тълпа. Беше голямо прегръщане и радост и какво ли не.
По традиция всички закъсняват, появяват се за химна, а след това се измитаме. Химна е в 09:15 някъде, а трябва да се върнем обратно в 11. Времето между традиционно се използва за кафе. Та отидохме ние всички на кафе, събрахме две маси, ужасно много столове, всеки поръча каквото ще поръчва и се започна. Стори ми се, че така искрено не бях се смяла цяло лято. Говорихме си за всичко, но за всичко. И не спряхме да се смеем. Кой с какво се сдобил, кой с какво се разделил... всичко, което сме пропуснали цяло лято. Беше толкова хубаво. Обадихме се на класната ни (тя се възстановява след операция и имаме друг класен временно), почти цялата маса се изреди да говори с нея. И все неща "Много ще ни липсвате госпожо", "Какво ще правим без вас?", разплакахме жената.
По традиция също си тръгнахме по-рано и започнахме да се връщаме обратно. Но понеже бяхме в кафето на мола стана една обърквация. Кой слизал по стълбите, кой с асансьора, кой с ескалаторите... общо взето разделихме се. Обратно в училище бяхме подранили и трябваше да чакаме новата класна. Събрахме се всичките, учудващо за първи път отсъстваше само един. И се започна "О, ама ти си станал по-висок", "Ти имаш нова прическа", "Ти си отслабнала" и всякакви такива... Прекараме си известно време в малко смях и забавления и когато започнахме да хленчим да си ходим всички се изметоха в своите си посоки. Фактически днес беше шанса ни да се видим наистина отново, от утре започва истинският кошмар. Официално изпратихме лято 09 в историята и се подготвяме за предпоследната учебна година, кой знае... може да сме станали по-добри, а може да не сме :D
Хаха. Е, успех на всички които са схванали за какво говоря или на тези, които им предстой да схванат. Когато този ден придобие смисъл значи наистина обичате класа си. И не се тревожете това не е нещо лошо, напротив, страхотно е!
" Ще се престоря, че всичко е по-добре, отколкото е. Има пари, когато ги няма. Прави нещата по-красиви, отколкото са. Aко мога да го направя, значи съм добър в това. Загубеняците са брилянтни в правенето на нещата красиви. И аз се опитвам да направя света по-красив когато мога. Опитай немислимото, достигни съвършенството, сърцето на всичко, а ти, ти виждаш само на повърхността."
Второ: това, което направих е мъничко необичайно... Но все пак невъзможно много се надявам да постигне целта, с която е било замислено...
Трето, ето я и самата идея:
Винаги си искал да знаеш какво обичам в теб...?! Това е моят подарък за теб, дано ти хареса...
Обичам те...
- Защото ти си моето щастие...
- Защото ти си моята радост...
- Защото мога да ти имам доверие...
- Защото се чувствам наистина жива откакто те познавам...
- Защото си до мен въпреки всичко...
- Обичам те, защото си различен...
- Обичам те, защото ме правиш по-добър човек...
- Защото ти си всичко...
- Защото ми показа какво е любов...
- Защото имаше достатъчно смелост, за да се влюбиш в мен...
- Защото си забавен...
- Защото си способен да обичаш и малките неща...
- Обичам те, защото в очите ми си идеален...
- Обичам те, защото си ми истински приятел...
- Защото те ревнувам...
- Защото обичам гласа ти...
- Защото се грижиш за мен, дори да знаеш, че не трябва...
- Защото непрекъснато си в мислите ми...
- Защото знаеш какво обичам...
- Обичам те, защото ми прощаваш когато сгреша...
- Обичам те, защото ме изслушваш дори когато няма смисъл...
- Защото обичам секундите след като ти кажа, че те обичам...
- Защото мога да ти кажа колко пълно е сърцето ми и то все пак няма да олекне...
- Защото си романтичен...
- Защото ме насърчаваш да направя това, което искам, дори когато не съм сигурна дали мога...
- Защото ми харесва дори когато се лигавиш...
- Обичам те, защото ни запозна една случайност...
- Обичам те, защото се чувствам различно с теб...
- Защото нямам сили да изпитвам друго...
- Но другото е в мен, обичам те, защото изпитвам страст...
- Защото ми харесва да те слушам...
- Защото ми харесва, че казваш истината...
- Просто защото знаеш, че сърцето ми е твое и се стараеш да го пазиш...
- Обичам те, защото си най-скъпото нещо, което имам...
- Обичам те, защото и в същото време нямаш цена...
- Защото можеш да ме разплачеш и разсмееш...
- Защото можеш да ми кажеш колко добре се справям в дадено нещо и наистина да ме накараш да повярвам в това...
- Защото заслужаваш...
- Защото ти си дрога....
- Защото вярваш в мен...
- Обичам те, защото си моята противоположност...
- Обичам те, защото си моята сбъдната приказка, а си толкова реален...
- Защото не вярваш в съдбата...
- Защото би направил нещо, ако те помоля за него... въпреки, че аз никога няма да те помоля...
- Защото винаги ме питаш какво толкова обичам в теб...
- Защото всичкото това време ми се струва като една въздишка...
- Защото всеки ден де опознавам...
- Обичам те, защото си представям реакцията ти когато прочетеш това...
- Обичам те, защото наруши идеалите си заради мен...
- Защото знам, че тази любов е различна...
- Защото ме караш да съм повече заради теб...
- Защото ми даваш повече, отколкото мога да върна...
- Защото ми даваш стимул да се боря с хората около мен...
- Защото не ми пука какво ще кажат хората прочели това, интересува ме само какво ще чувстваш ти...
- Обичам те, защото си утрото - събуждам се с теб...
- Обичам те защото си, нощта - заспивам с теб...
- Защото през всичкото останало време също си с мен...
- Защото сякаш знаеш кога имам нужда от теб...
- Защото ако не те обичам няма да съществувам...
- Защото този живот ще е някак празен и безсмислен без теб...
- Защото ме поправяш когато не съм права...
- Обичам те, защото можеш да плачеш...
- Обичам те, защото не ти пука от предишното, любовта е не само радост, но и мъчение...
- Защото никой друг не ме е обичал така...
- Защото си човека от всички женски мечти...
- Защото аз те имам, но не те притежавам...
- Защото си свободен да ме оставиш, но не го правиш...
- Защото любовта по теб е пропила всяка частичка от мен...
- Обичам те, защото спазваш обещанията си...
- Обичам те, защото си глупчо и си мислиш, че можеш да ме разочароваш...
- Защото не можеш да ме разочароваш, каквото и да направиш...
- Защото с теб ще имам богатство, дори да обеднея...
- Защото е невъзможно човек да не те обича...
- Защото искаш да си с мен...
- Защото мога да се уча от теб...
- Обичам те, защото обожавам момента когато ми казваш, че ме обичаш...
- Обичам те, защото толкова приличаш на мен...
- Но защото и толкова се различаваш...
- Защото обичам когато ми хленчиш...
- Защото те обичам, дори когато си сърдит и те няма...
- Защото не мога да спра да изброявам нещата, които обичам в теб...
- Защото уважаваш приятелите ми...
- Обичам те, защото си с разума си дори когато аз понякога го губя...
- Обичам те, си говорим с часове, а аз заспивам с телефона в ръка, а твоят глас потъва в главата ми и не искам да те пусна...
- Защото си болката в сърцето ми...
- Защото винаги мога да ти противореча...
- Защото обичаш да спориш...
- Защото те обичам, дори когато се караме...
- Защото знам, че можеш всичко...
- Обичам те, защото си тоооолкова сладък...
- Обичам те, защото запълваш цялото ми същество с щастие и оставам сляпа за чуждата завист...
- Защото обичаш анимации...
- Защото се съгласяваш с мен, само когато знаеш, че съм права...
- Защото обичам как звучи гласа ти когато погаля егото ти с искрени думички...
- Защото ме топлиш когато ми кажеш, че харесваш смеха ми...
- Защото обичаш да ме будиш нощем... предимно за глупости...
- Обичам те, защото ме обичаш такава, каквато съм...
- Обичам те, защото се промени заради мен, но аз само ти показах любовта...
- Защото можеш да кажеш на другите, че обичаш мен без да ти пука...
- Защото правиш неща против волята ми...
- Защото не обичаш моята кока кола...
- Защото си като зашеметен след поредният разказ...
- Защото нищо няма да ме спре да бъда искрена пред всички...
- Обичам те, защото усещам неща, които преди не можех да усетя...
- Обичам те, защото си способен да си част от това семейство...
- Защото си непоколебим когато искаш дадено нещо...
- Защото си сигурен в любовта си...
- Защото не обичаш футбола...
- Защото си сериозен когато пожелаеш...
- Защото те обичам дори когато си мислиш, че ти ме обичаш повече...
- Обичам те, защото ме научи на толкова много неща...
- Обичам те, защото мога да направя всичко за теб и пак няма да е достатъчно...
- Защото обичам факта, че обичаш кучета...
- Защото имаш красиви очи...
- Защото ти ходи с дълга коса...
- Защото си мил...
- Защото си мой родител, мой брат, мой любовник...
- Обичам те, защото имитираш страхотно Сит...
- Обичам те, защото познаваш какво харесвам...
- Защото позна, че харесвам Диего...
- Защото позна, че харесвам Фъстъка, вместо Ахххмед...
- Защото си роден на най-лудата дата...
- Защото съм повече от благодарна, че те има...
- Защото спиш от външната страна на леглото...
- Обичам те, защото си енергична личност...
- Обичам те, защото обичаш да правиш хората щастливи...
- Защото не оставяш недовършени неща...
- Защото ме глезиш...
- Защото съм способна на лудости заради теб...
- Защото тепърва започвам да те обичам...
- Защото се чувствам самотна сред всички тези хора...
- Обичам те, защото винаги си ентусиазиран...
- Обичам те, защото не те интересува каква съм била преди...
- Защото вярваш в бъдещето...
- Защото не обичаш да планираш...
- Защото обичаш романтични филми...
- Защото можеш да извадиш поуката от всичко...
- Защото си като дете когато те правя щастлив...
- Боже, а толкова обичам да те правя щастлив...
- Обичам те, защото имаш вкус към живота...
- Защото си умен...
- Защото не си признаваш, че си по-умен от мен, но и двамата знаем, че е истина...
- Защото не пушиш...
- Защото те виждам толкова невинен...
- Защото може да си най-ужасният човек на света, но любовта ми те прави най-голямото съкровище...
- Обичам те, защото винаги ми измисляш умалителни имена...
- Обичам те, защото ставаш лош когато някой се държи зле с мен....
- Защото никога няма да забравя първото ти писмо...
- Защото държиш на своето...
- Колкото и да не искам да ти го призная, обичам те и защото можеш да направиш всичко шега...
- Защото постави началото...
- А аз само ти помогнах да повярваш истински в себе си...
- Обичам те, защото вървиш точно до мен...
- Обичам те, толкова време търсех на кого да дам тази любов...
- Защото не си егоист...
- Защото не изпитваш гордост...
- Защото знаеш кое е правилно и кое не е...
- Защото ме критикуваш по свой собствен начин...
- Защото изминаха две години, осем месеца и единадесет дни...
- Обичам те, защото ти беше моята съдба и се сбъдна...
- Обичам те, защото второто ти писмо беше "какво ти се падна от баницата", а на мен ми се падна най-безсмисленият късмет, който някога ми се беше падал... А той гласеше "ще срещнеш нов приятел", но след като ти се появи той придоби смисъл... и е бил истина...
- Защото всяко момче би убило за момче като теб...
- Защото знаеш как да разтопиш сърцето ми с думи...
- Защото си вече голямо дете...
- Но защото въпреки всичко, си все още дете...
- Защото понякога умирам да крещя, че те обичам...
- Обичам те, дори защото пишеш с лявата ръка...
- Обичам те, защото искаш да имаш момиче... точно като мен...
- Защото изпитваш страх да не те заменя...
- Защото знаеш, че няма да го направя...
- Защото не мога да спра да се чудя как, как ме намери... а аз къде ли не те търсих...
- Защото от началото знаех... знаех, че ти си...
- Защото когато ми каза, че аз съм единствена ако можеше душата ми щеше да заплаче, но бе заета да те обича и да вярва какъв безумец си...
- Обичам те, защото 174 причини не стигат... имам още толкова много да ти кажа...
- Обичам те, защото си важен...
- Защото се обръщам и ти говоря, а ти не си там...
- Защото всичко, което правя е пропито със спомени за теб...
- Защото всяка мисъл се насочва в посока свързана с твоето мнение...
- Защото не се плаша, когато знам колко искрен си всъщност....
- Защото сега началото придобива смисъл...
- Обичам те, защото помня толкова много неща...
- Обичам те, защото ме допълваш...
- Защото заменяш празнината...
- Защото ако не беше ти сега щях да съм на старият път... грешният път...
- Защото толкова време мълчах пред хората...
- Защото се страхувах някой да не те вземе от мен...
- Защото не бих го понесла...
- Обичам те, защото си толкова важен, толкова ценен, че не мога да те покажа на хората...
- Обичам те, но дойде време и това да се промени, нека знаят, нека завиждат, аз те ОБИЧАМ и само това е важно, любими...
- Защото обичам когато събуждам любопитството ти и не ти казвам нищо повече...
- Защото сънувам... устните, ръцете, очите, прегръдките...
- Защото вече съм сляпа...
- Защото загубих представа за чуждата красота...
- Защото осъзнах, че няма смисъл в тази посредствена красота... ти си истински...
- Обичам те, защото не знам дали този списък ще ти е достатъчен, за да повярваш...
- Обичам те, защото ако не е, ще ти напиша нов... по-дълъг...
- Защото ще направя каквото пожелаеш...
- Защото изпълваш безсънните ми нощи...
- Защото искам да направя най-хубавото нещо, което някой някога е правил за теб...
- Защото е посред нощ, а аз ти казвам причина номер 200 и това едва не е краят да моята обич...
- Защото си ангел...
- Обичам те, защото любовта ти ме кара да се чувствам сякаш най-хубавото предстои...
- Обичам те, защото от всички останали избра точно мен...
- Защото ако съм с теб, значи за рая имам два билета...
- Защото ме правиш най-щастливото момиче на земята...
- Защото виждам една истинска любов, която не се страхува от хорските очи и думи...
- Обичам те, заради всичко помежду ни...
- Обичам те, защото придаваш ново значение на думата "цялост"...
- Защото придаваш различен смисъл на живота ми...
- Защото аз обичам всичко в теб без да е нужна причина...
- Защото ми харесва как от съзнанието ми открадваш всеки миг...
- Защото няма достоен друг...
- Защото въпреки, че понякога не можеш да ме разбереш, о да, обичам те дори в тези моменти...
- Обичам те, ти си моето лято, ти си моята зима...
- Обичам те, толкова те обичам защото те има...
- Защото си зад всяко чуждо лице...
- Защото мога да те слушам винаги и никога да не ми омръзне...
- Защото си адски мечтател...
- Защото въпреки това си здраво стъпил на земята...
- Защото умееш да ми прощаваш...
- Обичам те, дори когато загубиш самообладание...
- Обичам те, дори когато чакам да се обадиш, а ти не го правиш,а аз съм ти малко сърдита...
- Защото имаш голямо сърце...
- Защото не си претенциозен...
- Защото би бил с мен навсякъде...
- Защото не се сърдиш, че те ревнувам...
- Защото имаш свой собствен живот...
- Обичам те, защото не се опитваш да ми налагаш някакви граници...
- Обичам те, защото и на себе си не налагаш граници...
- Защото си онази загубена частичка мен...
- Защото си моето вдъхновение...
- Въпреки, че си моята болка...
- Въпреки, че си моите сълзи...
- Защото ме подкрепяш...
- Обичам те, защото ми даваш надежда...
- Обичам те, защото си светлината и в най-мрачният ден...
- Защото си въздухът, който дишам...
- Защото си ароматът, без който не мога да живея...
- Защото уважаваш решенията ми, колкото и луди да са те...
- Защото запълваш душата ми...
- Защото се побърквам когато не знам къде си...
- Обичам те, въпреки, че има още толкова много причини поради, които да те обичам...
- Обичам те, въпреки, че не си способен да помолиш за помощ...
- Защото си се научил да живееш добре...
- Защото имаш своя собствена гледна точка върху нещата
- Дори когато не съм съгласна с теб...
- Защото знаеш кой си...
- Защото знаеш какво искаш...
- Обичам те, дори когато толкова много ми липсваш...
- Обичам те, защото си едно голямо дете...
- Защото знам, че си там и ме чакаш...
- Защото знам, че ще продължаваш да бъдеш там...
- Защото обичам да се уча от теб на разни неща...
- Защото си способен на жертви за мен...
- Толкова много защото дори жертвите си имат граници...
- Обичам те, защото си нежен...
- Обичам те, защото правиш красив дори най-сивият ден...
- Защото обичам да те слушам как се вълнуваш или просто как не ти пука...
- Въпреки, че се страхувам от самотата, която можеш да ми причиниш...
- Защото не знам как съм живяла без теб досега...
- Защото тази любов ме научи на неописуеми неща...
- Защото ме превръщаш от малкото човече, което съм в някой по-голям, който наистина живее с причина...
- Обичам те, защото с теб всичко е толкова вълнуващо...
- Обичам те, защото с теб няма „старите чувства”, всичко е ново и живо...
- Защото обичам когато ми пишеш сутрин „Добро утро”...
- Защото има моменти, в който не мога да кажа какво точно обичам в теб...
- Защото точно в тези моменти те обичам повече от всичко...
- И искам да знам всичко за теб...
- И не мога да не изпитвам поне мъничко завис към тези, които са непрекъснато с теб...
- Обичам те, за останалите може да си никой, за мен си всичко...
- Обичам те, дори когато ми се извиняваш...
- Защото знам, че искам да прекарам живота си с теб...
- Защото обичам когато ми кажеш „ауч”...
- Защото обичам когато ми говориш сладки неща...
- Защото ми харесват моментите дори когато нямаш какво да кажеш...
- Защото не се страхувам от силната любов...
- Обичам те, дори когато ми кажеш онези така ужасни думички „трябва да ти затварям”...
- Обичам те, дори когато ме ядосваш...
- Защото си моята голяма гадинка...
- Защото главата ти е пълна с ужасно много ненужна информация...
- Защото ми се връзваш когато се шегувам...
- Въпреки, че понякога си адски кисел...
- Обичам те, защото нито една от тези причини не е достатъчно истинска, за да те накара да повярваш, че те обичам толкова, колкото малкото ми сърце е способно...
О, и... 283 е толкова малко ;)
Разкажи ми какво си видял...
Живота има много лица - подигравателни, коварни, щастливи, омразни, измамни... Живота има много сърца - обичащи, мразещи, безчувствени, замръзнали, разбити, туптящи... Живота има много чувства - състрадание, невинност, мъка, сплотеност, тъга, срам, достойнство... Живота разбира от много неща - наука, любов, смърт, безграничност... Живота е груб и се наслаждава когато загубиш. Живота е чужд и не моли за прошка. Живота е труден и не спира да ти го показва. Живота мрази да се наслаждаваш когато си загубил. Живота никога няма да признае, че си го победил. Живота ще те мачка без да спре, на него не му пука дали си изморен, дали изпитваш болка, дали не можеш повече...
Научил ли си?
Видял ли си?
Ако не си... защо съществуваш?
Изпитвал ли си срам от себе си?
Плакал ли си като дете от болка?
Ако не си... какво видял си?
Обичаш ли семейството си?
А обичаш ли човекът до теб?
Защо, защо го правиш?
Творил ли си?
А бил ли си горд от себе си?
Ако не си... какво си правил до сега?
Постигнал ли си нещо за другите?
Направил ли си нещо за света?
Ако не си... не спирай да повтаряш, че си егоист.
Завиждал ли си?
А изпитвал ли си омраза към някой, който не я заслужава?
Ако си... започвай да очакваш същото.
На какво те е научило мястото, хората, времето? На какво те е научил живота? На какво си се научил сам? Разкажи ми, моля те... Сподели с мен онова, което знаеш. Онова, което следваш... Онова, което те кара да казваш, че знаеш какво правиш. Онова, което те прави щастлив, че ако сбъркаш ще знаеш в кого е била вината...
Разкажи ми, колко груб е бил той с теб, колко зъл, колко подъл. А ако е бил добър... разкажи ми какво ти е дал, какво си заслужил...
Моля те, не пропускай и този пост, както обикновено правиш...
Давам ти шанс... кажи това, което искаш да кажеш... признай онова, което трябва да бъде признано... покажи ми, че знаеш, че си научил...
Покажи ми, че можеш да оцелееш... разкажи ми...
Случайно си припомних този цитат след като го видят в нечии профил. Първото нещо, което ми дойде на ум беше: "Дали?". Та, дали?
Ако е така, защо победата винаги се връчва на тези, които не са направили нито грам усилие. Не са направили нито едно добро в живота си, но все пак им я връчват. Поставят я в жалките им измамни ръце и гледат как те получават щастието, което друг е заслужил. Защото няма нещо неподкупно на тази земя, защото няма достатъчно смелост, защото няма достатъчно човещина, защото няма достатъчно упоритост.
Фактически погледнато победата е трудно заслужена награда, но тя толкова се е променила, толкова е загубила стойност и смисъл, че вече дори не е сладка награда. А награда на измамата, подлостта. Победата е края на целите, на мечтите, на надеждите. Победата е парченцето заслужено щастие, но заслужено само ако си бил достатъчно силен да се докопаш до нея. А и да издържиш тежестта и след като вече я имаш. Това е упоритост.
Но не само победата и упоритостта са важни в това изречение. Има я и думичката 'обич'. Едно е да обичаш, едно е да си заслужил. Фактически е адски права максима, победата обича тези, които са я заслужили. Останалите са безсмислени изгубени души.
Общо взето може да си я преведем така, майната им на тези, които получават това, което не заслужават без дори да са направили нещо, за да го получат. Те съсипват красивите неща с желанието си за почит, фалшива почит. Реалността е друго.
Супер си го изкарахме и това лято.
Хит цитат на лято 09: " Не лапай докато не гледам!".
Мисля, че сами ще се досетите от чия мръснишка уста е излязло това. Дано и следващото лято е толкова яко, даже повече! Жалко че настъпва времето за учене и свободното време за простотии ще намалее и ще се ограничи само в даскало. Но има време до другото лято да мисля как да щурея.
Продължението на последният ми разказ официално излиза утре [07.09.2009г.].
Това е втората и последна част от разказа.
Заглавието Pernod Fils - Souven. В предният пост обясних какво означава Pernod Fils. Souven от френски означава помня.
Знаете къде да ме намерите, за да го получите. Очаквам мнения и критики.
Бонус:
Глави:
1.Petit coin de paradis - френски - малко парче от рая
2.Noblesse oblige - френски - благородството задължава
3.La fin justifie les chats sout gris - френски - целта оправдава средствата
4.Et alors - френски - и след това
5.Vouloir, c`est pouvoir - френски - да искаш, значи да можеш
6.Piangerei - италиански - бих заплакал
7.Attimo - италиански - миг
Според Уикипедия това е:
- Семейство - социална институция, характеризира се с определени социални норми, наказания, образци на поведение, права и задължения, регулиращи отношенията между съпрузите, родителите и децата.
- Семейство - икономическо: обединява лица, свързани икономически — от общ разходен бюджет.
- Семейство - териториално, обединява лица по признак съвместно съжителство.
- Биологическо: състои от родители и деца.
А според мен е:
Вече рядко ми се случва да видя наистина нормално семейство по всички критерии. И ако вашето в сбъркано точно като моето изобщо няма да се учудя. Поне моето семейство не спазва нито първият, нито третият признак. Най-малко третият, ако беше така... щеше да ни трябва доста голяма къща, която щеше да бъде разрушена още през първата си седмица. Жалко. Което пък едва ли звучи различно на някого защото в днешно време май семействата са си отдали доста свобода и по-точно родителите.
В рода като моята доста често минават мислите: "Живея в пълен ад!", "Не може ли просто да ги избия всичките?", "Лицемери, егоисти, тъпанари, изкуфели..."... общо взето запознахте се с положението. А то е... ами, трагично е.
Дали продължавам да ги търпя защото нямам избор... понякога се чудя дали изобщо има такива побърани роднини, като моите... и ако кажете "Да, моите са такива", доста ще сгрешите... просто защото моите излизат от всякакви граници на нормалното и човешкото.
Ноо тук не става въпрос за сравнение на положението, а за усилието да живееш в това положение, за усилието да ги търпиш толкова време наред. Ако имате кофти баща, ок... те повечето са такива, живее се. Но ако цялото ви семейство е кофти, какво правим? Гадното е, че те могат да те манипулират както си искат, само защото знаят, че си длъжен да изпълняваш. А още по-гадното е, че наистина го правят.
Фактически семейството ми се състой от 3 члена, но към днешна дата изобщо не е така. Баща+майка+сестра1+сестра2+мен. Дотук добре, но роднинските ни връзки са 'малко' сбъркани. И фактически цялото семейство се състой от 24(като изключим невъзможно многото братовчеди, а може и да съм забравила някого) члена, а под фамилията Христови се подвизаваме едва 7 души. Забавната страна на нещата се състой в това, че няма нито един с един, които да се търпят и уважават. Още по-забавното е, че понякога наистина се чудиш дали си различен или и ти си отровен като всички останали.
Та семейството е много сложно устроена система с цел да събере много души на едно място, но уви, на смотаната система никога не и се получава. Искрено се радвам, че ми се налага да живея само с един член на това сбъркано семейство, стига ми.
Тогава какъв изобщо е смисълът да съществува тази система за мъчения наречена "семейство", когато ако искам да ги събера всичките трябва да пътувам из цяла България, а вече и в Ирландия. Просто няма смисъл. Когато се родиш трябва да ти дават упътване как точно да боравиш с всичките тези индивиди наоколо, ако не, си е жив сървайвър да оцелееш сред тях.
Признавам, че половината са адски смахнати, но живеем за изобретателността, а не за да повтаряме чуждите лудости. Благодаря на всички, които ми помогнаха да създам този списък, надявам се да видите и своето желанието тук. :)
