Това е може би най-свежарският филм, който гледах това лято. Страхотен екип от актьори, страхотни личности: Philip Seymour Hoffman - Графа, Bill Nighy - Куентин, Rhys Ifans - Гавин Кавана, Nick Frost - Доктор Дейв, Tom Sturridge - Карл, Chris O'Dowd - Саймън Сладура(горкичкият, наистина не му върви с жените), Rhys Darby - Ангъс Лудия Нътсфорд, Will Adamsdale - Джон новинарят, Katherine Parkinson - Фелисити, Tom Brooke - тъпия Кевин, за къде без красавецът Tom Wisdom - среднощният Марк, Ralph Brown - Боб Силвър - водещият на зората и невъзможно много други образи.
Този филм не само може да ви накара да се кефите на макс на свободата на Радио Рок, но може и да ви накара да плачете за тях. Съдбата ги изправи пред невъзможно много препятствия, изпитваше смелостта им, но дори и в последният момент те излъчваха музика... Радио Рок замъчла само веднъж! Всеки, който отдели малко време да го гледа ще остане доволен. Не мога да се сдържа да не цитирам нещо от филма:
" Ето какво имам да кажа на нашите слушатели. Бог да ви благослови! А вие, копелетa във властта, не мислете, че това е краят. Годините ще минават, а политиците няма да правят нищо, за да направят света по-добър. Но по целият свят младите момчета и момичета винаги ще имат мечти и ще пишат песни за мечтите си. Днес не умира нищо важно. Само няколко грозни типа и един скапан кораб. Единственият тъжен факт е, че бъдещето крие толкова много страхотни песни, които няма да можем да пуснем. Но, повярвайте ми, тези песни ще бъдат написани. Те ще бъдат изпети и със сигурност ще се превърнат в магията на света."

" Подкрепяме Ви с вдъхновение. Ние подкрепяме свободата. Това не е от романтични чувства. Това не е нещо, което студентите да крещят в нощните барове. Лесно е. Това е просто една дума. Истинската свобода е сложна. Тя е болезнена. Тя е опасна. Но аз я искам. Искам да се боря за нея. Да бъда такъв, какъвто искам. Да живея така, както искам. Да мога да избирам партньорите си, приятелите си. Това е мое право. Това е наше право. Свобода. Сега."

Днес официално блогът достигна 1000 посещения. Броячът най-долу в дясната колона може да ви докаже това.
Много благодаря на всички посетители и читатели, точно заради вас се стигна до това число. И точно заради вас надявам се да стигнем до много повече. А аз ще правя всичко възможно, за да поддържам интересът Ви жив. :)

Поздрав за всички, които празнуват с мен:

Кой тъпак (с извинение) е измислил ограниченията и правилата? Може би същият този, който е казал, че са създадени, за да се нарушават...
Всякакви забрани са напълно излишни и толкова, толкова досадни. Вечерният час например - човека измислил го заслужава да го благославят до живот. Как можеш да сложиш етикет "До тук." на най-хубавата част от времето. Как можеш да забраниш нощният живот. Та той е едно от най-хубавите неща, които трябва да изживееш. И със сигурност той ще те доведе до много метаморфози... отклонявам се, но не може, просто не може да има такава глупава забрана! И тя да е наложена върху непълнолетните естествено - да ощетим тези, които нямат право на глас! Умно. Светът стана една голяма кочина (пак с извинение) сега си налагаме и правила, ей така за забавление.
Та я си помислете само колко много ограничения сме сложили на живота си. Не са ли ни достатъчно истинските закони та сега и глупости да спазваме. Лятото е времето на най-много непълнолетни преспали в ареста - защото вечерният час е увеличен с един час? Ограничаваме свободата си по най-безумният и глупав начин и си внушаваме, че е за нашата сигурност.
Който е хукнал да спазва всички забрани докато е непълнолетен е луд. И какво, станеш ли на 18 се раждаш отново? Е да, ама не. Станеш ли на 18 те блъска живота пиян залян с над 100км/ч и тогава да видим колко ще ти се живее.
Всичко това е една безмислена глупост. Всички правила, които имаме не ни водят до по-добро, изобщо не. Водят ни към същата дупка в която са попаднали и родителите ни. Апък те са такива консерви, че ако не ти звънят по най-малко 5 пъти на половин час да те питат къде си... значи си късметлия. И от какво ни предпазва това - от нервен срив? Хаха, да бе.
Казали са, че забраненото е по-сладко. Не са били прави! Забраненото е глупаво и невъзможно за спазване.
Не прави това, не прави онова, не ходи там, не излизай след толкова... дрън, дрън. Ето ти правила - не карай пиян, не пресичай на червено, уважавай хората (които уважават и теб) и др. Но най-важното, не си търси белята - тя така или иначе ще намери теб.

Al Shearer - всички го познаваме от голямото напушване (How high) като I need $.
За всички останали той е просто Невил Шед. И е един от седемте негро баскетболисти във филма пътят към славата (Glory road).
А за мен е просто чистото вдъхновение. Той е забавен, упорит и не се предава. В ролята си на Шед както всички останали момчета се бори за любимата си игра, но се оказва, че му е много по-трудно отколкото на останалите. Но все пак Невил издига себе си от нищото и успява да стане част от отбора.
Самият Ал Шиъръ е роден на 14-ти август 1977 в Колумбус, Охайо.
Всички, които искат да разберат защо точно той е човекът зад мен, нека гледат Пътят към славата, Невил Шед сам ще ви покаже, че е достоен за уважение.

Сочни отвътре, но грапави отвън. Мъже - какво да ги правиш?!
За тези, които си мислите, че мъжете са едва ли не най-просто устроените тела на вселената - еми, не са.
Мъж - веднага ви идва на ум за безграничен идиотизъм и прекалено просто устройство, за да достигне нужните височини на напредналият женски ум (това само дамите го разбраха, хаха). Е да, ама не.
Явно тези противоположни ни индивиди не са смесица от главните стимули в живота - жени, коли и пари. Има още един почти невъзможен компонент към техните характеристики - не, това не е пиенето - колкото и невероятно да ви звучи това са чувствата. О да, мъжките представители чели това сигурно ще ме заклеймят задето говоря истини (или може би глупости), но това не мога да го отрека и естествено да не го споделя с вас :).
Един мъж по очите можело да го познаеш дори и да е squint-eyed (гледай това, което гледа теб). Само, че това поредно качество не може да се намери в хубавите очички на съседния пол. Изобщо не е толкова лесно. Ако не мъжете са по-големи лъжкини дори от нас самите и доста умело прикриват нежните си части (някой дори не го правят). Той по-скоро ще ви излъже или ще се избъзика със ситуацията отколкото да ви признае някакви чувства - това е по-скоро равноправно на смърт.
Може би, това което четохте досега вече го знаете, или сте го открили в себе си, но остава нещо, което не знаете - Защо? Големият въпрос защо мъжете са такива лигли по това отношение си остава. Можеш да хабиш и енергия и нерви и калории да ги разпитваш защо точно така правят, най-много да постигнеш нулев резултат. Но е факт, те са толкова сочни и сладки отвътре, че явно ги е срам да се показват. Навместо това ни показват една незаинтригуваща външност, овенчана с отвратително държание и типично мъжки номерца. Те дишат и се хранят - следователно чувстват.
Попитай най-близкия до теб (или себе си) защо се държи/ш като магаре когато му кажеш "Миличко, обичам те?". Ако ти отговори почерпи го нещо от мен. Aко не му кажи, че го е страх да си признае.
А пичовете да питат приятелките си защо те се държат като магарета когато им кажете същото? Ами, нормално е... от магаре какво очакваш?!

В какъв свят живеем? Защо вече нищо не ни трогва? Хората са се превърнали в творби на собствените си предразсъдъци, а те ни молят "Помогни.". Защо не помогнеш? Защо не спреш да извърташ глава когато чуеш думите "Нямам пари." ? Защо? Защото си егоист и сам на ума си казваш "И аз нямам пари.", но имаш, усещаш ги как тежат обвинително в джоба ти, прогарят дупка в теб, дупката на безчовечността, но не изпитваш болка вече, защото капчица човещина не е останала у теб.
Отнасяме се толкова коравосърдечно към смъртта, към бедността... Съжалението е ненужен лукс, нали? Лицемери, всичките сме долни лицемери. Без души останали сме, защо, "ПОМОГНИ!". Има от какво да се лишиш, сигурна съм, има какво да предотвратиш.
"Просяк" - какви чувства поражда тази дума в теб? Защото всеки път когато го видиш гледаш да се дръпнеш колкото се може по-далеч от него. Всеки път когато той протегне ръка ти махваш със своята. Всеки път когато той се задържи при теб ти извърташ глава и се правиш, че не го виждаш. В такъв момент омраза ли изпитваш? А на мен ми се плаче... Мрази, мрази само себе си, защото не си човек, вече не. А ако този просяк, а ако си ти, утре. Ако нямаш дом, нямаш пари, нямаш нищо. А си свикнал да живееш друг живот? Какъв избор ще имаш - да се пригодиш? Постави се на място, на което смяташ, че никога няма да бъдеш. Представи си, че умираш от глад и молиш хората по улицата само за стотинки, а те минават пренебрежително край теб, а на теб ти се плаче, плаче ти се не защото си гладен, а защото вече няма хора. Няма.
И тук нищо не зависи от раса, нито от пол. Всичко опира до положението. А сърцето, което аз имам се къса и не иска да спре да крещи "Можеш, помогни!". Но аз не извъртам глава, гледам го в очите, а моите се пълнят със сълзи. Там виждам света, виждам и болката и мъката и глада "Прости.".
А ръцете му са мръсни, опитали вкуса на нищото. Всичко там е празно, не са останали ни срам, ни обвинения. "Гладен съм, помогни ми.". А всички те, които с дни стоят и свирят. Свирят тъжната си песен, а тя сама те моли " Бъди човек.". Всички те се борят за оцеляване. Молят те за помощ, но вместо молитвите им ти чуваш "Имате ли малко стотинки да ми дадете, моля ви.".
Прости, прости ми, че не съм човек. Прости ми, че от цялото си сърце искам да ти дам помощ. Прости ми, че стоя и обсъждам хората, прости ми, че върша безрасъдни неща и не използвам парите си разумно. Прости ми, че съм сляп и не вярвам, че ще ме сполети... Прости ми.
А ако си ти? Кой ще те спаси? Ще крадеш, ще търсиш храната си в контейнерите. А живота не е лесен, дори и там ще има по-силни от теб, те ще вземат и малкото останало от теб, а ти дори и сила няма да имаш да заплачеш.
Помогни им. Събуди сърцето си, накарай го да трепва всеки път когато чужд умре. Нека ти не чуваш само цифри, нека виждаш имена, мечти, нека опознаеш болката на този свят. Бъди човек отново. И когато следващият път протегне ръка към теб, помогни! Не, за да помириш душата си, а за да покажеш на света, че е останала мъничко човещина. Нищо не ти коства. Дай същите онези пари, които горят джоба ти. Направи собствената си болка щастие за някой друг.
Стига болка и сълзи, щом можеш помогни!

Досега си говорихме за свободата, а след нея?

За всичко ново, което ни се изпречва на пътя и се опитва да ни заплаши отново. Достатъчно ли вярваме, че новото ще е различно? А ако не е? А ако не сме способни да 'преинсталираме' мисленето си и след това не можем да 'инсталираме' обратно старите програми?

Новото е дори по-страшно от старото, защото е непознато, интересно и много много объркващо. А когато няма от какво да вземеш пример нагазваш с двата крака и се чудиш защо не си си останал там, където си бил?!
Новите хора, новите емоции, новите приятелства, новите мисли. Всичко около теб се е сменило толкова бързо и преждевременно, че започваш да си мислиш колко глупав си бил преди. Период на израстване, може би.
Но вече ти не мислиш така, мислиш по нов начин, старото ти се струва грешно, а новото правилно. Но дали наистина знаеш кое е правилно и грешно? Дали наистина няма да я оплескаш и после да съжаляваш.
Всички тези нови допълнения правят света и по-лесен и по-скучен. И ако не знаеш кой си, какво искаш, какво обичаш и ако се откажеш от разбиранията си се готви за голям сблъсък, защото всичко хубаво трае кратко ако не се грижиш за него.