Розово, розово.
Филми, които съсипват напълно представите ни.За какво точно мечтаем? Или по-точно се давим в безмислени мечти насадени от безмислени лъжи? Съумяваме ли да докопаме мечтите си? А ако те така и не се сбъднат?

Всички наистина си губим ума когато хубаво ни обладае. Заприличваме на малки ходещи зомбита с изкривени физиономии от наслада. Виртуална наслада. Без да се осъзнаем потъваме в свой собствен свят от мечти и всичко около нас просто вече не е важно. Реалността е загубила предишният си блясък.

Заблуда #1: Принца на бял кон
Ах любов, любов. Който го е казал е бил дяволски
прав. Любовта е първостепенната и страшна заблуда на мечтите. Към нея политаш като магнит към метал. Може ли да сме толкова слепи идеалисти по отношение на този принц. Кой го е срещнал, че да мечтаем точно ние?

Този, който е измислил образът му трябва да бъде съден за ужасните последствия, които е натресъл на всички от женският пол. И не само момиченцата, а пораснали и проумели себе си нежни половинки сляпо вярват, че ще го срещнат. За него и неговата кралска кръв трябва да виним само киното и приказките.
Приказките бяха измислени за забавление, никой не им вярваше наистина освен малките деца. След това историите им се пренесоха в киното и някак ние сляпо започнахме да вярваме точно на хората, за които специалните ефекти са ежедневие. Живота е нечестен.
Не вярвайте толкова сляпо в него. Не знаете как ще изглежда мъжлето. Може изобщо да не е по вкуса ви и да се разминете. Почти нищо не става както във филмите. Малко реализъм насам моля.
И ако все пак той не се появи, моля ви не изпадайте в пристъпи на нелечимо самосъжаление. Антидепресантите са опасни. Най-малко ще ви докарат още проблеми.
И все пак ако принца ви налети, обадете се да ви почерпя.

Заблуда #2: Късмета
Това разпространено зло все още владее хората силно. Късмета е по-скоро на почва самовнушение. Е, има и индивиди родени с дяволски късмет, но ако не сте от тях, не се отчайвайте, винаги има решение.

Дали игра на карти, четерилистна детелина, печалба от лотарията или просто късмет в живота, няма значение. Само не си внушвайте, че щом днес не ви върви, няма да ви върви и утре. Първи са мислите, а после действията. Следователно малко добра нагласа и малко усилия стоят дори и зад най-големите каръци. И пуф те се превръщат в късметлии.

Нищо не е даром. И мечтите, за по-добри неща няма да ни доведат до никъде ако не се поразмърдаме и не вземем нещата в ръце.
Безмислено е "На него му върви цял живот, а аз едва се справям", не бери грижи и на него някога ще му се усмихне нещастието. Нищо не е префектно.
Извод за късмета: не завиждай за него, не мечтай за него, постигни го сам.

Заблуда #3: Бъдещето
По-полека с филмите, в които момичето най-голям лузър е влюбено в най-якият пич в гимназията. След милиони опити той я забелязва и излиза точно с нея, следват срещите, проблемите с бившата готина приятелка, магичната целувка и всичко тръгва в перфектна хармония, двамата отиват заедно в колеж и са толкова, толкова влюбени... иии живели дълго и щастливо. Не.

С последният вид мечти трябва да се внимава, половината от тях са истина, половината вдъхновение.
А ти какъв искаш да станеш когато станеш голям?
За тези мечти става дума. За мястото където искаш да живееш, за училището в което искаш да учиш, за колата която искаш да имаш, за живота които искаш да водиш и още милиони, които се въртят във всяка глава. Това са макети на целите ти. С натрупването на годините доста от тях отпадат или биват променяни. Хубаво е да знаем какво искаме и да се стремим към него, но както всичко друго и това трябва да бъде в определени граници.
Мечтите за бъдещето са опасно нещо. Едно е да ги следваш, друго е те да те водят. Тогава, когато живота ти започне да се превръща в непрекъснато преследване на съвършенството от главата ти, не е на добре. За това с тези мечти, само до прага на възможностите ти.
Ако започнеш да прекаляваш се замисли дали наистина искаш това, а дали ще го искаш след няколко години?

Мечтите са като оръжие в ръцете на терорист. Мнооого трябва да се внимава. Мръднеш ли много, умираш.

Които често се отчайваме безкрайно... Или често мислим "Стига вече". За моментите когато имаш чувството, че всичко хубаво просто е илюзия...

За всеки има момент когато още по-лошото сякаш не е достатъчно лошо. Всичко е надвиснало над теб и само чакаш момента да се срути, без дори да имаш какво да направиш. Паникьосваш се. Така е и в живота, така е и в любовта, така е във всяко нещо, което може да бъде съсипано (буквано всичко). Сякаш няма на къде повече да вървиш, а всичко пред теб става все по-лошо.
Е, ето я и най-лошата новина, Явно може да е по-лошо.
Познато, а? И какво да направим в такъв момент? Опитваме се да поправим нещата естествено, но те от опитите ни сякаш още повече се провалят. И сега на къде?
Да си внушаваме, че доброто ще дойде за съжаление се случва само до един момент. Докато ти се държиш и надеждата ти се държи. Предадеш ли се, вече нищо не зависи от теб. Значи не трябва да се предаваме. Но как, когато това е единственото нещо, което толкова силно искаме. Направо ти се иска да кажеш "Майната му на всичко". Ясно е, че не можеш повече така, та кой би могъл. Но има един въпрос, който трябва да си зададеш ако все пак си решил да развяваш бялото знаменце. Запитай се "А после какво?".
Може това да е спасението ти. И все пак дългосрочното мислене не винаги е грешка. Може да се оттървеш от пропадане, а може би не. И ако все пак ти се случи да стигнеш до най-черното, не се причислявай и ти към траурният цвят. Знаем, трудно е. Разбираме, кофти е да гледаш пак отново през старите любими розови очила, но какво пък... живота така е устроен. Има спадове и висини. Има добро и лошо.
Едно от всичките правила, не плачи. Сълзите не са спасение, а само излишно и допълнително изтощение на организма ти. Ако ще се справяш с проблема, приеми нещата мъжки, без сълзи и милиони кърпички по леглото. Споко и без тях ще минеш.
Извода: Ако живота ти е решил да пропада, ти не пропадай с него. "Трябва да скочиш, за да разбереш дали имаш крила.".
Успех.