Остава ли ти пространство дотам, докъдето можеш да стигнеш... Има ли още надежда за бъдещото постигнато... Какво в себе си скрил си...
Дали ще стигнем до мястото, до което ние писано да стигнем. И колко точно пъти ще се спираме и падаме по пътя, колко рани ще получим и колко кръв ще загубим. Колко души ще пренебрегнем мислейки си, че не те са правилните. Колко пъти ще чакаме нещо, което е точно пред очите ни, колко пъти ще затваряме очи само защото не можем да затворим сърцата си. Колко пъти живота няма да се промени, а колко промени ще претърпи. Колко силно вярваш в себе си и колко надежда изгубил си по напразни надежди. А колко пъти си казваш, че няма мечти, вдигаш ръце и вярваш, че всеки друг, но не и и ти. А утре идваш при мен и ми казваш "Защо все на мен!".
И това не са въпроси, приятелю. Това са неща, на които трябва да научиш себе си - колкото дълго си мислиш, че трябва да намериш отговора толкова повече няма да намираш смисъл във въпросите.
И колко чисто човечен ще бъдеш тази Коледа те питам аз?
Обръщаш се назад и си мислиш, "Нищичко не съм постигнал". Дали не си?
Начинът понякога да бъдеш себе си е да се опълчиш на всичко и всички!
Ако трябва да направя равносметка на моята бунтарска личност тази година много греших, много пъти се изправях все по-силна от преди, много пъти не се дадох и все още няма мъничко съжаление в мен.
- Направих лудости за живота, за приятеля си (който вече не ми е приятел), разделих се и с него поскоро. Щом идва дума за любов тя е временна, толкова кратка колкото всяко вдишване, дори не си я имал. Почти 3 години от живота ми си заминаха малко преди падането на снега, сега успявам да споделя това със себе си, да се замисля колко спечелих и колко загубих. Колко точно?
- Прекарах много лоши моменти с баща ми - мисля, че това беше най-лошата ни година разделени. Никога не сме били типичните баща и дъщеря, винаги сме били изключително свързани и това понякога ме кара да съжалявам, че нямах шанса да живея живота си с него. А имам толкова много въпроси да му задам, имам толкова много още неща да науча от него...
- Започнах да чета много повече от преди, започнах да си купувам книги и наистина да разбирам колко силно ми харесват, колко неща откривам в тях без дори да ги търся. Как те са готови винаги да ме прегърнат когато другите са заети, как те са желание, удоволствие и надежда.
- Престъпих граници, които не трябваше да престъпвам, все се убеждавах, че аз няма да направя такова нещо (и ти го правиш, нали), но се случи. Аз съм бунтар и във всеки бунт печеля, но и губя. Минавам неначертани линии, които просто не трябва да бъдат преминавани.
- Осъзнавам, че имам момиче до себе си, което ми допада все повече. И вече знам, че съм способна да я пазя, така както пазя другите си приятели. Тя е обект на голяма завист и презрение, които аз мога да понеса, не съм слаб противник, но защо в живота трябва да бъде така? Защо трябва да си способен да се опазиш или да се предадеш. (Eeyoree)
- И все още има хора, на които няма да простя. Хора, които не са си мерили думите с мен (много мразя такива), а след това нагло са си мислели, че ще им се размине. Всякакви такива гадове има по този свят, всякакви такива, които рядко заслужават каквото и да било, но нали са живи - полага им се.
- Издигнах себе си и този блог до висини, които често се съмнявах, че ще успея да видя, камоли да се приобщя. Преместихме блога на собствен домейн и той стана част от живота ми. Той ме запозна с много приятни и готини хора, той ми отвори много врати, приобщи ме към група, която е нещо повече от обикновени блогъри.
- Успях да зарадвам много хора, успях и да зарадвам себе си на няколко пъти. Но постигнах успех с хора, които никога не са ме слушали. Бях горда, че това лято успях да кажа нещо, което сигурно никога не бих казала, казах го на човек, който ми бе безцеремонно отмъкнат.
- Има много неща, които пропускам защото моят живот не може да бъде описан в кратки редове, той не може да бъде написан без преживявания и чувства. Би загубил смисъла си. И все пак ще продължа по същата линия, по линията, която ме доведе до тук и ще ме отведе до много други места и хора, които аз няма да пропусна.
