Тази сутрин ставане по график в 8 (поредното рано ставане напоследък), с ужасно умрял вид докопване до банята, няколко опита за събуждане по-късно се докопвам до дрехите, но естествено съм притисната от времето и обличам каквото ми видят очите. Таня пристига и аз и отварям, нагласям се и чакаме в коридора, телефона ми звънва, слизаме долу едно кратко ръкостискане няколко поздравявания, няколко запознанства и сме в колата 4 души, няколко пресечки по-надолу олекваме с един и оттам се започва...
Хващаме пътя по Скобелев и оттам докато излезем от Русе, дестинацията ни е Мартен, но нека се върнем ден по-рано, за да навлезете в историята...
Рано сутринта на 21 декември ми се звъни от Данчето и ми бива съобщено, че тя е много болна и, че няма да идва на училище, аз изпадам в моментна паника и започвам да ровя в главата си за някаква идея понеже е наложително тя да получи коледният си подарък, който стои опакован в последното чекмедже на гардероба ми от месец. Казвам и "ще измисля нещо", влагам всички спомени за луди глави и навивам групата, намирам навигатор и така се стига до днешното дундуркане.
Тръгнали сме тримцата за Мартен и по пътя си лафим, уви стигаме, но пропускаме пресечката си по вина на 'навигатора', на който здраво му е счупен GPS-а, ориентираме се след малко и след един глупав завой намираме къщата и моето болно от "лека ангина" същество. Аз за първи път ходя в Мартен и се кефя като циганче на сладолед, виждам Данчето и се убивам да я прегръщам, после се занимавахме с 'грозните' кучета (баси сладурите), после те гушката котката, а аз стоях на прилично разстояние и така... Тръгваме да ни водят на сладкарница, постояхме, полафихме си, после да видим болният Августин-чо, който направи незаменима физиономия като ни видя, сигурно си мислеше, че халюцинира от болестта. Бях прилично тръшната в снега и тръгнахме да се връщаме, мятах от задната част на колата на Данчето под съпровода на Danny - If only you.
Естествено Данчето си получи подаръка, дори го отвори и мисля, че много ми се зарадва, дори ще се зарадва повече като го оползотвори. А той е Алхимикът на Паулу Коелю (това е другата негова книга, която съм чела, не го казах, за да не разваля изненадата).
И сега след няколко часа ме чака кафе с Краси и Занев... хихи, бурен ден...