Има моменти когато нищо не разбирам от този скапан живот. Забивам и забивам нокти в земята, но не мога да се задържа. Това ми причинява болка, толкова много, че да спра да опитвам. Не мога просто да вдигна глава и да кажа това е, не мога повече. А вместо това крещя и мамя и лъжа и правя всичко по силите си без да мога да осъзная, че всъщност съм непосилна за още дори една малка крачка. Боря се с всички демони закрила с кърпа очите си, за да не мога да видя колко безнадеждно е и колко рани ми нанасят те, как тялото ми става кърваво, синьо, болезнено. Но аз не виждам, усещам болката единствено, но нямам очи, за да видя. Само се боря, защото позволя ли си да погледна ще бъда предадена, ще бъда съсипана, ще бъда разбита.
А те - другите не спират да шепнат в ушите ми - остави, остави! Ще намериш друг начин. Вече нямам и уши, защото аз ще направя това, аз ще умра за това, ще потъпча себе си, ще продам душата и достойнството си ако трябва, но ще се бия докрай. Докато съм толкова слаба, че не мога да издам нито звук, докато съм толкова изоставена докато не мога да се боря с мислите си, защото аз няма да остана. Няма да остана те гледам в очите как се подиграваш с мен, а ще връхлетя върху теб, ще те нападна в лице и ще съживя кошмарите ти, ще късам парчета от теб докато не се предадеш. Защото знаеш, че аз съм способна, ти го знаеш, но се страхуваш и се опитваш да ме спреш. Но няма, нито една твоя дума няма да е достатъчно силна, за да ме върне назад, нито една твоя минута няма да е достатъчно дълга, за да видиш каква война водя тук. Нито един твои усет няма да е достатъчно достоен да се примири с това, което върша. Остави. Аз загубих, но се бих, бих се докрай. И бях убита, убиха душата ми, духа ми, но аз съм все още тук. Все още имам тяло, все още имам ръце които могат да те нарежат на парчета докато спиш, които могат да те душат в гръб, няма да го разбереш това, защото не си достатъчно силен да приемеш, че аз съм по-силна от теб. Може и да съм победена, но не съм спряла да се въздигам и нападам отново, за това и не си достоен да живееш живота с мен. Да живееш този кървав живот с мен...
О това те спасих, не всеки би... не всеки би бил способен да те освободи, но ти не беше нужен. А може би съм се била с грешният човек, може би точно ти си бил моята мишена - жалко, че не успях да те нараня достатъчно докато те пускам.

Това бих ви написала, изминалото вече лято на 2009. Коварно, а... Вече е късно за предрасъдъци, всички се борим по някакъв начин. Истина е, аз се борих и загубих. Вложих всичко, което имам в тази война, но се оказах непосилна да се изправя срещу себе си и да се разделя по-рано с това, на което държа преди да се съсипя така. Уви, няма да ви стане ясно...
Понякога се налага да се борим с всичко, което имаме. Грубо или не се налага да прилагаме всякаква сила, за да стигнем до това, което е нужно. Иначе живота няма да се движи...