За една такава като мен...
Знаете ли я тая снимка? Стои на профила ми в импулс (един от малкото, които не съм затрила). Та тая същата снимка откри забравени и затрити персони изкопали ме от нищото. Най-малко искам да си ги спомням, ма ето как се променят нещата.
Като хлапе ми се носеше лоша слава (казах ви, че не се разбирам с женски). Нищо, че съм от уважавано и известно семейство бях приемана по много гаден начин между обкръжението си. Сега години по-късно, разни ненагледни персони от миналото ми ме откриват ей така от нищото и почват да ми пишат. Я па я, гледай я ти яката кучка...
Нали знаете, че всичко се променя при всяко вдишване и издишване. Чудно ми е това как изведнъж всички се опитват да гонят ниво, което не е за тях. Опитват се да се приобщят след като се цепили с години и знаят, че не се получава. Някои от тях помня с добро, да... малко са, но не е като да ги няма, останалите могат да си гледат живота - защо ли... Защото е късно за прошки ;)
Така, че ако има такива изникнали от нищото призраци около вас им теглете брадвата, от тях нищо ново няма да видите. Колкото до мен... о, аз все още имам същата слава, само че сега вместо да я шепнат се опитват да я постигнат за себе си.
Приятелииии, приятели... моите та*а*и...
Няма прошка в тоя живот... има само мъст до дупка.