Единственото едничко нещо, което исках ужасно много за тази Коледа е биографията на Джони Деп, която според данни на издателството (Еднорог) излиза на 15 декември. Снощи тръпнех, че остават само 4 дни докато излезе и после още малко и на Коледа ще я стискам здраво в ръце и няма да я пусна... Но не стана точно така, даже никак...
Днес влязох във вече познатият сайт на издателство Еднорог и очите ми се облещиха при гледката... 15-ти да, но ЯНУАРИ. Толкова много се ядосах, че насмалко да се разплача, така яко ги напсувах до 40-то коляно както само аз си знам...
Нямам думички колко мълчалива и бясна и тъжна съм днес, всички в чудо се видяха. Толкова много исках тая книга, а нито ще я получа за Коледа, нито едва ли някой друг път. Просто не мога да си я позволя и единствената ми надежда бе да я имам като подарък, сега какво нито подарък ще имам... нито Коледа.
Иде ми да спукам от бой някого...
Тук да бюрото ме чакат една огромна купчина книги, дори не ми привличат интереса вече... Аз съм съсипана... и за тези които ще си помислят, Боже, това е само една книга. Еми мнооого грешите... и няма как да разберете какво всъщност значи за мен.

Написала съм тази статия на 11 декември 2009, днес е 20-ти януари 2010, от тогава е минал месец. Нека ви разкажа какво всъщност се случи...
Датата на издаване бе променяна точно 5 пъти.
От 15-ти декември тя скочи на 15-ти януари след това на 6-ти януари, сутринта на 6-ти бе отложена за 11-ти същият месец. Уви, няколко дни по-късно тя бе оповестена за 13-ти януари, след куп разочарования и мисълта, че тя вече изобщо няма да се появи. Бях толкова ядосана от това непрекъснато размотаване на срока, че си бях обещала, че ако още веднъж променят датата ще пиша на издателството. И когато разбрах за 13 точно това и направих, написах им приятно писъмце като се стараех да не ги напсувам, но когато се опитах да го изпратя се оказа, че нито един мейл от посочените в страницата им не е валиден.
В един период всичко около книгата изчезна. От 13-ти насам ходя всеки ден в книжарницата и питам за нея, и всеки ден виждам една и съща физиономия. Беше като буквално изчезнала, нито от издателството оповестяваха друга дата, нито книжарниците казваха че се е появила.
Когато в понеделник тази седмица отидох отново и попитах ми казаха, че във вторник принципно получават нови книги, на мен ми стана ясно, че трябва да побързам или някой ще ми я измъкне под носа. Но по стечения на обстоятелствата вчера имах гости и нямаше как да отида, днес след като си свърших работата отидох с някаква последна надежда. Влизам в моето любимо АБВ и питам една от познатите продавачки за своята биография, тя ми се усмихва и ми казва това:
- О, да получихме я. - при което аз аха да се пръсна от радост и тя ме срязва...
- И я продадохме дори.
Друг стоящ до нея, явно нов, който никога до сега не съм виждала ми се хили и казва Така става с хубавите книги...
При което аз съм готова да встъпя в пристъп на тежка депресия и ужасен яд, че размотаването ми е било напълно напразно. Всичко това се случва за секунди, когато продавачката ми се усмихва и вади от под рафта книгата.
- Това е последната, специално за вас я запазихме. - ми казва тя
Стърпях се да не я разпрегръщам пред всички и веднага я купих. Една оргомна радост за мен... толкова голяма, че не мога да опиша. За няколко часа успях да я прочета, наистина книгата е изумителна, с много история и красиви фотографии, парите може и да си заслужават. Но чакането беше убийствено...