Вече не ми правят впечатление хората, с които споделям един мироглед. При мен те винаги са или много или малко. И винаги нетрадиционни.
Някои ме изслушват, изчакват, за да кажат своето мнение или да се съгласят с мен - тези ги уважавам. Другата камара те прекъсва, за да каже своето собствено мнение, което е някаква абсолютна простотия или по-лошо, същото като твоето но казано по глупав начин - тези не са за мен и бързо си заминават. И всички така делим компанията си от хора, на годни и негодни. Обаче когато делят нас...
Много е лесно да поставиш даден човек в определена категория по правила, които сам си създал. Това и добре и зле. Така създаваш група от хора по-съвместими с теб, но в същото време те и на нищо не могат да те научат. Уви, учим се точно от това, което ни е чуждо или не ни харесва. В случая колкото повече се стараем да избягваме лоша компания толкова по-зле за нас. В случая се стига само до един извод, остави живота да избира вместо теб.