Доближаваш ли се поне малко? Не, нали. Защото си създаваме цели и мечти, до които не можем да стигнем. По тази простичка причина сме недоволни от начина, по който живеем. Ако се постараем малко повече да направим живота си такъв, какъвто ни се иска той може би ще стане. Е, винаги ще има падане и ставане, винаги ще се намери нещо, което да ни повали. Но когато сме сигурни, че сме се приближили поне един дъх по-близо до желаният си начин на живот другото няма да има значение. И можеш ли да ми се усмихнеш и да ми кажеш "Да, аз живея така, както винаги ми се е искало, както си мечтаех. Имам нещата, които исках да имам" - ако можеш, поздравявам те! Но малко хора могат да го сторят защото се отказваме от целите си, разочароваме се или някой друг ни спира, винаги се случва нещо неочаквано пред плановете ни за по-добър живот и те се провалят, заедно с тях и целите. Просто така е устроен света, не можем да имаме всичко, което искаме. Уви.
Може би имаме приятели, семейство, добра работа и временно щастие, но без да искаме сме се превърнали в онези еднотипни хора, които ненавиждахме преди време. Не сме успели дори да помиришем целите, които сме имали. А те може би са били толкова големи, че дори неосъществими, нима това има значение ако дори не сме опитали?

А от друга страна ако сме опитали и сме си счупили главата в опита, няма да опитаме отново от любопитство дали нещата ще се променят вторият път. Ще се ядосваме и мразим резултата, но с времето ще се научим да живеем с него, може би дори ще започне да ни се вижда правилен... (Ееyoree)

Та, кажи ми, живееш ли поне малко така, както ти се иска?