За себе си?
Всеки приема различно учението над себе си. Дали ще се учиш морално или литературно е важно да постигаш полза за себе си. А като едни от първородните уреди на учение са книгите. Всеки сам избира какво колко и как да чете, но книгите наистина имат значение.
Преди години и аз като почти всяко дете на своята възраст изобщо не се интересувах от книгите. Но сега определено мога да се нарека човек на изкуството. Защото аз чета, гледам, слушам и творя. И мога да кажа, че съм не само полезна за себе си, но и за обществото. Или поне за тези, с които съм се сблъскали и са прочели нещо написано от мен.
И въпреки шашавото ми ежедневие с което така или иначе едва се справям винаги намирам време да чета. Понякога дори се нагърбвам с две книги, но винаги когато имам малко свободно време го прекарвам в четене или гледане на филми. Предимно вечер, но когато започна да чета сякаш времето загубва смисъла си. Вярно е, че наистина нямаме време за четене и за това трудно се справям с книги от по 500 и повече страници, чета ги доста дълго време. Но това не е важно, важно е да започнеш да го правиш. Да учиш себе си не само от това, което виждаш в живота. Не само от това, което той ти сервира. Важно е сам да сервираш останалото и да го опиташ с удоволствие.
И аз ще продължавам да твърдя! Не може да се нарече творец, този който не е прочел нито една книга.

„…Където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора.“ - Хайнрих Хайне

А ти полезен ли си за себе си? Успяваш ли да намериш поне малко време, за да бъдеш полезен за себе си или се оправдаваш?