Истината е, че не знам какво се крие там, но се опитвам да разбера. Опитвам и опитвам и опитвам и се блъскам в стена отново и отново. Същата онази стена, която ме заслепява, промива мозъка ми и ме кара да не мога да мисля трезво. А след сблъсъка с нея вече не знам, нищо не знам. Но продължавам да опитвам отново, защото искам да го знам, чувствам, че искам. Не го чувствам, знам, че всичко в мен го иска. Някаква голяма сила ме влачи към това и ми казва, че аз трябва на всяка цена да разбера какво се крие зад него. Зад този образ, който побърква очите ми, душата ми. За него, за всичко, което знам. За Джони.