Приятелството те гледа докато се луташ в живота и причаква удобният момент. Но точно когато най-малко го очакваш то се появява от изневиделица. Дали за добро, дали за лошо.
Ще ви разкажа една нетипична за себе си история.
Аз съм този тип човек, който мери душите на женското население на грамаж. Ще ме питате защо, ами като всеки неосъзнал се полумъж нямам късмет с жените. Шегувам се, имам опит с тях, но са ми като домашен крем карамел - отвратителни за ядене. Ако бях мъж може би щях да бъда гей, само за удоволствието. Но се отклоних. Та иде реч за това, че никога никога не съм се разбирала с момичетата, откакто се помня. Все са ми били трън в задника, супер досадни ми бяха навремето, после се научих, че без тях искам не искам - не може. За 17 години съм имала точно 2 най-добри приятелки и незапомнен брой приятели от мъжки пол. Казвам, че ако искаш приятелство с жена трябва да си кораво копеле и да се подготвиш за най-лошото. Ако не ви се вярва сами можете да се уверите.
Но виж за добро или не преди няколко години се закотви едно същество на хоризонта ми, закри ми нечовешки гледката и исках или не трябваше да погледна. А то какво се случи...
Бях повалена от пустото приятелство, точно когато най-малко очаквах. Явно бе решено, че няма да ми бъде позволено да тровя хората като буреносен облак. Та момичето, което ми разказа играта пише ето тоя блог. Та с нея мога да ви кажа, че нямам едно голямо общо нещо! Едничко няма дори. Ако си мислите, че приятелството събира сходни хора, недейте. Може да ви сервира гъбена супа, въпреки че мразите гъби. Обаче живота си свърши работата, прати ми нещото, за което тайничко си мечтаех като бях хлапе. Разбирате ли тя е момиче, което няма да ви заговори на улицата, няма дори да ви се стори различна ако не я заговорите. Но заговорите ли яяяя...
И стана така, че нямах къде да избягам. Живота ми сервира в златен поднос едно русо, синеоко, дърдорещо адско изчадие от женски пол. Ела ме виж сега! Ако преди съм нямала желание за жени, сега не ми е нужна вече стълба, за да свалям звезди. С Данчето сякаш някак от само себе си се получава.
Но стига съм ви разказвала, така или иначе няма да ме разберете. Обаче се замислете, дори и да сте напълно и твърдо против нещо то все пак може да ви хареса. И не е важно дали ще искате да опитате, то само ще дойде на пътя ви. Важно е да не го заобикаляте, рано или късно то ще застане така, че няма да има как да го заобиколите. Ако приятелството имаше разум щеше да ми даде мъж за приятел, но не аз избирам...
А на теб какво ти е поднесъл живота?