Времето е една от най-важните мерни единици, която зачитаме в днешно време. Понякога то ни поглъща толкова силно, че не можем да осъзнаем какво става. А и не искаме, прекалено сме заети да летим по задачи и задължения разпределени в такъв невъзможен график, че накрая не само се задъхваш, но и си истински труп. Просто времето тече пред очите ни, а ние няма какво да направим по въпроса.
Искам да ви попитам защо?
Защо живеем така напрегнато и на ръба на почти невъзможното. Защо след като живеем само веднъж? Ще пропилеем ценният си живот в летене между задачите само защото според нас е нямало друг начин.
Моля ви, споделете ми, защо е така?
Всичко за мен
- Nezzo
- "Да живееш значи само да се приготвяш за живота. Ние умираме тогава, когато можем да започнем истински да живеем. Но върховния Съдия казва 'Глупаци, това беше самият живот'." - Карол Ижиковски
Followers
Няма рационален отговор на въпроса "Защо?", когато става въпрос за първопричината. Никой не може да ти отговори защо времето е такова, освен собственото ти въображение.
Защо отделяме време и енергия да си задаваме толкова трудни въпроси?
Исках да попитам защо сме измислили времето, след като то не работи за нас?!
Колкото до твоят въпрос:
Защото живота не е само действия действия и пак действия. Понякога спираме и се питаме "Какво правя?" "Защо го правя?". Не винаги получаваме отговори, но това, че си задаваме въпросите някак осмисля живота ни, колкото и глупав да е той. Дава ни надежда, че вършим някои неща правилно и по някаква причина, а не се лутаме безцелно и безсмислено.